Решение № 2626 от 22.05.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2626 гр. София, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20221100112094 по описа за 2022 година

Производството е образувано въз основа на искова молба от В. И. М., с ЕГН:

**********, и И. В. Г., с ЕГН: **********, и двамата с адрес: гр. София, ж.к. „*******, чрез адв. В. Д., срещу Столична община, с ЕИК: *******, представлявана от кмета Й.Ф., с адрес: гр.София, ул. *******, с която са предявени обективно съединени искове както следва:

- правно основание чл. 108 от ЗС- за осъждане на ответника да предаде на ищците владението на следния техен съсобствен недвижим имот: ПОЗЕМЕЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, с площ от 262 кв.м., находящ се в гр. София, район „Овча купел", ул. „*******“, при съседи: с идентификатори ***, ***, *** и ***, номер по предходен план ПИ пл.№419-част;

-правно основание чл. 59 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от 34 500 /тридесет и четири хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за ползването на имота за стар период от 01.01.2020 г. до 15.11.2022 г., или сумата от по 1000 /хиляда/лева за всеки календарен месец от посочения период, ведно със законната лихва върху същата от датата на завеждането на иска-16.11.2022г. до окончателното й изплащане, както и осъждане на Столична община да заплаща обезщетение за ползване на ищците от датата на завеждането на делото до датата на окончателно предаване на владението върху имота сума в размер на по 1000 /хиляда/ лева за всеки календарен месец;

-с правно основание чл. 109 от ЗС- за осъждане на ответника да премахне от процесния поземлен имот изграденото от него асфалтово пътно платно, заедно с всичките му принадлежности и да върне имота в състоянието, в което го е завзел - залесен с декоративно растителност

1

Ищците твърдят, че на основание покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 37, том 2, peг. №1159, дело № 231 от 2005 г., същите са придобили правото на собственост на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. № 419, целия с площ от 970 кв.м., находящ се в гр. София, м. „Овча купел“, за който имот е отреден парцел XVIII419 от кв. 86А по плана на гр. София, м. „Овча купел“ с площ на парцела от 623 кв.м., при граници на целия имот: п-л IV-421, п-л V-451, п-л XVII-420, XIX-418 и улица, заедно с реална част от имот пл. № 419 с площ от 347 кв.м., предвидена за улица. Със Заповед № РД18-9247/25.11.2015 г. на ИД на АГКК за реалната част от имота на доверителите ми с площ от 262 кв.м., предвидена за изграждане на улица е отреден кадастрален идентификатор ***. Същият имот е СИО на ищците. През 2014г. ответникът Столична община е асфалтирала и експлоатира имота на ищците, като част от улица „*******“, без да е придобила собствеността върху същия по надлежния ред — чрез отчуждаване по реда на Закона за общинската собственост, чрез правна сделка или по друг от способите, посочени в чл. 77 от Закона за собствеността. Изложеното сочи, че ответникът Столична община владее и ползва поземления имот с КИ ***, собственост на ищците, без правно основание, считано от 2014 г. до сега.

На 17.10.2022г. ищците са връчили на кмета на СО нотариална покана, с която го поканили в 14-дневен срок от получаването на същата да се яви в канцеларията на Нотариус № 065 при НК С. Т. и да им предаде владението върху ПИ с КИ *** в състоянието, в което е бил към момента на завземането му, а именно залесен с декоративна растителност, както и да им заплати обезщетение за ползването на поземления имот в размер на 33 000 /тридесет и три хиляди/ лева за периода от 01.01.2020 г. до края на м. септември 2022 г., или сумата от по 1000 /хиляда/ лева за всеки календарен месец от посочения период, ведно със законната лихва върху същата. Алтернативно в посочения срок да им заплати сумата от 550 000 /петстотин и петдесет хиляди/ лева, съставляваща пазарната цена на собствения им имот и сумата от 33 000 лева, определена по-горе като обезщетение за ползване за стар период, или да им предложи замяна срещу равностоен общински имот. В нотариалната покана кмета на СО бе предупреден, че ако не извърши действията, за които е поканен, СО ще дължи обезщетение за ползване на имота на ищците за бъдещ период в размер на 1000 /хиляда/ лева за всеки календарен месец, актуализирано с официално обявения инфлационен процент от НСИ, до окончателното уреждане на правоотношенията между собствениците и Столична община по един от посочените в нотариалната покана начини.

В посочения срок, изтекъл на 01.11.2022г., кмета на СО или негов пълномощник не се отзовали на нотариалната покана, за което е представено удостоверение, издадено от Нотариус № 065 при НК - С. Т..

В законоустановения срок ответникът Столична община е подал отговор, с който е изразил становище, че исковата молба е недопустима и неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Ответникът твърди, че към настоящия момент за ул. „*******“ няма одобрени проекти за изграждане. За същата не е приложена улична регулация. Върху 2 поземлен имот с идентификатор *** с площ 262 кв.м. не е изградена улица, същият се ползва единствено от собствениците на жилища в изградена жилищна сграда в УПИ XVIII-418,419, кв. 86А.

Ответникът твърди, че районната администрация е предприела действия относно провеждане на отчуждителна процедура за поземлен имот с идентификатор ***, като съшият е предложен да се включи в програмата на Столична община за отчуждаване и изграждане на улицата. Видно от писмо с изх. № СОА19-ВК6610503/30.12.2019г. на Столична община поземлен имот с идентификатор *** е включен в Програмата за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост на Столична община за 2020г. във връзка с приоритетно изграждане на проект за водопроводна и канализационна мрежа на територията на Столична община. Процедурата обаче не е приключила.

Ответникът твърди, че искът по чл. 59 ЗЗД е недопустим /и неоснователен/, тъй като съгласно чл. 190 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ обезщетяването за ползване на правомащите лица се извършва именно по този специален ред, което изключва приложението на общия ред.

Със становище с вх.№6369/24.01.2023г. на СГС, подадено от ищците, се излагат твърдения, че процесната улица е фактически изпълнена на място, независимо, че Планът за улична регулация не е приложен. С отговор от 21.09.2022г. ответникът е дал препоръка на ищците да не затварят улицата, тъй като това би било самоуправство, за което ще сезират Прокуратурата. Към отговора няма приложени каквито и да е доказателства за наличие на заповед на кмета на общината по чл. 190, ал. 6 от ЗУТ, по силата на която предметния на делото поземлен имот да се ползва за временен път, както и в същата да е определено обезщетение за ползването му. Наличието на такава заповед действително би обусловило недопустимостта на предявените искове. В тази връзка за ищците не е нужно и да инициират процедура по чл. 190 от ЗУТ, тъй като нито за тях нито за етажните собственици в жилищната сграда, построена в другата реална част от техния имот не е необходимо да преминават през временен път, тъй като имат достъп от друго място.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се произнесе по съществото на делото.

Искът с правно основание чл. 108 ЗС е осъдителен по своя характер, като ищецът винаги има правен интерес от предявяването му. Доколко ищецът е собственик на вещта на претендираното от него основание е въпрос, относим към основателността, а не към допустимостта на иска. В този смисъл е Определение № 113/22.06.2018г. по ч.гр.д. № 3

1300/2018г. на ВКС, І г.о.

Относно иска с правано основание чл.108 ЗС:

Съгласно приетото в т. 2А на ТР № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014г., ОСГК, искът по чл. 108 ЗС съдържа в себе си две искания: да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот, както и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. За да бъде решен предявеният с иска по чл. 108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение

Съгласно постоянната съдебна практика за да се уважи иск за ревандикация на недвижим имот, в производството по чл. 108 ЗС е необходимо да се установи по безспорен начин, че ищецът е собственик на спорния недвижим имот, че ответникът го владее или държи, т.е. упражнява фактическа власт върху вещта, като ищецът следва да докаже правото си на собственост и упражняването на фактическа власт върху вещта от страна на ответника, а последният следва да докаже основанието си да упражнява фактическата власт върху имота, при което ищецът не е длъжен да доказва по какъв начин и защо ответникът е установил владението или държането на имота.

Видно от удостоверение от 05.03.2007г. /лист 55 от делото/ ищците са сключили граждански брак на 11.07.1989г. в гр.Торонто, Канада.

Видно от нотариален акт № 37, том 2, peг. №1159, дело № 231 от 2005г.,ищците са придобили правото на собственост на следния недвижим имот: поземлен имот с пл. № 419, целия с площ от 970 кв.м., находящ се в гр. София, м. „Овча купел“.

Видно от заключението по СТЕ на в.л. С. К., неоспорено от страните, горепосоченият ПИ е пл.№419 с площ от 970 кв.м., за който е отреден парцел XVI1I-419 от кв.86А с площ от 623 кв.м., като част от закупеният имот с площ от 347 кв.м. попада в отреждане за улица.

Към момента на закупуване на имота е действал Застроителен и регулационен план на м.

Овча купел, актуализиция, одобрен с Решение 111 по протокол №32 от 10.12.2001 г. на СОС.

По така одобрения регулационен план за ПИ 419 е бил предвиден УПИ XIX- 4 1 9 със самостоятелно застрояване. Източната част от имота попада в отреждане за улица между о.т.

438- о.т.482- о.т. 429а„ като попадащата в улицата площ от имота е в размер от 347 кв.м., колкото е отразената площ и в нотариалния акт.

След закупуването на имота е било извършено частично изменение на регулационния план, одобрено със Заповед РД-09-50-503/27.4.2007. С изменението се обединяват УПИ XVIII-418 и УПИ Х1Х-419 в един УПИ XVII1-418 419 от кв. 86А., като уличната регулация не се променя. В обединения УПИ е предвидена една жилищна сграда на Г+4 етажа, която е изградена. Този план е в сила и към момента.

Кадастралната карта за района е одобрена със Заповед №РД-51 от 15.7.2010г. Скица на процесния имот с идентификатор *** с площ от 262 кв.м. е приложена на л.7- 8 по делото. На Приложение 2 към СТЕ със синя щриховка по контура на точки 8,9,6,7,8 е показан процесния по делото имот, със зелен контур по контура на точки 1,2,3,4,5,6,7,8,1 е имота, закупен от ищците през 2005 година, а е червен контур по контура на точки 4

8,9,4,5,6,7,8 е частта от закупения имот, която попада в улица. От материалите по делото не се установяват документи, въз основа на които източната част от имота, попадаща в улица и представляваща ПИ с идентификатор от действащата кадастрална карта №*** не обхваща цялата източна част на бившия ПИ 419.

От направените от СТЕ проверки в СО - НАГ се установено, че за кв. 86А, в който попада имотът на ищците няма подавани възражения и няма съдебни дела по отношение на влизането в сила на регулационните планове. Поради това и същите са влезли в сила към момента на обнародването им в Държавен вестник. По отношение на действащия регулационен план това е ДВ брой № 100 от 21.11.2001г. като плана е бил в сила към момента на закупуването на имота на ищците през 2005 година.

Съгласно Решение №123/14.11.2019г. по гр.д.№4370/2018г. на ВКС, II г.о., при преценка от съда дали е осъществена отчуждителна процедура, следва да се съобразява, че при промяна на регулацията площите от имоти, предвидени за улица или друго мероприятие подлежат на отчуждаване и до момента на реализиране на отчуждителната процедура остават собственост на собственика на поземления имот, независимо, че по регулация не са отразени в неговите граници.