Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1043 от 03.10.2023, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Частно наказателно дело 1308/2023
Вид
Определение № 1043
Подписан
03.10.2023
В сила
14.11.2023
Състав
Георги Христов Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл.25 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.6 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 6, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.70, ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.255 · Наказателен кодекс
  • чл.255, ал.1, т.7 · Наказателен кодекс
  • чл.199 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.243, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.243, ал.4-6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.243, ал.4-6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.243, ал.4-6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.243 ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.24, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1043 гр. Бургас, 03.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Хр. Иванов като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Частно наказателно дело № 20232100201308 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.243, ал.4-6 от НПК.

Образувано е по повод жалба от Д. Н. Ч.-гл.юрисконсулт при ТД на НАП Бургас, упълномощена с пълномощно №П-63/07.02.2022г. от Министър на Финансите на Р България, против Постановление от 11.09.2023 година на прокурор в Окръжна прокуратура-Бургас, с което на основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, е прекратено Досъдебно производство № 73/2022 год. по описа на ОД МВР - БУРГАС, пр. пр. вх. № 8883/2021 год. и Пор. № 1054/2022 год. по описа на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА-БУРГАС, водено за престъпление по чл.255, ал.1, т.7 от НК. С жалбата се твърди, че постановлението е недостатъчно мотивирано, необосновано и постановено при непълнота на фактическия и доказателствен материал. Посочва, че е трябвало в хода на производството да се изследва начина на създаване, функциониране и контролиране на дружествата доставили услугите на „Рос Строй **“ ЕООД. Твърди се, че е следвало в материалите по делото да се съдържат данни извършват ли тези фирми реална дейност, разполагат ли със самостоятелен офис или друго недвижимо имущество, притежават ли МПС, да се открият и разпитат пълномощниците им. Излагат се твърдения, че извършената съдебно-счетоводна експертиза не може да отговори на ключови за производството въпроси и като такава не представлява основа за формирането на каквито и да е било крайни изводи от прокуратурата. Посочва се, че в постановлението на прокурора не са коментирани показанията на разпитаните свидетели. Претендира се отмяна на прекратителното постановление и връщане делото на прокурора със задължителни указания.

След служебна проверка на предпоставките по чл.243, ал.4 от НПК, съдът намери описаната жалба за процесуално допустима – подадено е от легитимирано да обжалва лице от кръга, очертан в чл.243, ал.4 от НПК, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, в преклузивния 7-дневен срок по чл.243, ал.4 от НПК, срещу годен за обжалване по този ред прокурорски акт и пред надлежния съд. Поради изложеното, жалбата подлежи 1 на разглеждане по същество.

След запознаване с материалите по досъдебното производство съдът констатира следното:

Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-02000221002719-020001/1L05.2021г. била извършена данъчна ревизия на дружество „РОС *** “ ЕООД с обхват установяване на данъчни задължения по ЗДДС ра период 01.03.2020 г. -30.06.2020 г. и за периода 01.02.2019 г. - 31.01.2020 г. и по ЗКПО за периода 01.01.2019 г. 31.12.2019 г. В хода на извършената данъчна ревизия било установено, че дружеството ползвало данъчен кредит по фактури издадени от „ПЕРСОНАЛ ****“ ЕООД, „АНЕКС ****“ ЕООД, „МИР ***“ ЕООД, „А.“ ЕООД и „АЙ ТИ *****“ ЕООД, по които органа по приходите направил извод, че не е установено реално получаване на стоки и услуги по смисъла на чл.6 и чл.9, вр.чл.25 от ЗДДС и по тези фактури не е налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл.68,ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС във вр. с чл.70, ал.5 от ЗДДС. Ревизията приключила с издаване на РА № 02000221002719-091- 001/23.11.2021 г. , поправен с Ревизионен акт за поправка на РА № П- 102000221204513-003-001/25.11.2021г. С двата РА са установени задължения за внасяне по ЗКПО 18 290,90 лв. и по ЗДДС 55 672,41 лв.

Образувано било Досъдебно производство № 73/2022 год. по описа на ОД МВР - БУРГАС, пр. пр. вх. № 8883/2021 год. и Пор. № 1054/2022 год. по описа на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА-БУРГАС за престъпление по чл.255,ал.1,т.7 от НК. Разпитани са свидетели и е изготвена ССчЕ.Към момента няма лице привлечено като обвиняем.

Междувременно, с решение № 21/14.02.2022 г. на Директора ОДОП Бургас РА № 02000221002719-091- 001/23.11.2021г., поправен с Ревизионен акт за поправка на РА № П- 102000221204513-003-001/25.11.2021 г., бил отменен.

С обжалваното постановление на основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, е прекратено образуваното Досъдебно производство № 73/2022 год. по описа на ОД МВР - БУРГАС, пр. пр. вх. № 8883/2021 год. и Пор. № 1054/2022 год. по описа на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА-БУРГАС.

Прокурорът е приел, че липсва извършено престъпление по чл.255 от НК, тъй като ССчЕ е установила, че „Рос ***“ ЕООД правомерно е ползвало данъчен кредит по фактурите, издадени от „ПЕРСОНАЛ ****“ ЕООД, „АНЕКС **“ ЕООД, „МИР ***“ ЕООД, „А.“ ЕООД и „АЙ ТИ ****“ ЕООД. Вещото лице е заключило, че на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, вр. чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС „Рос ****“ ЕООД правомерно е ползвало данъчен кредит по процесиите фактури и е признало разход по тях при определяне на финансовия резултат.

По принцип, правото на данъчен кредит възниква когато се докаже реалност на доставката - действителното прехвърляне на собствеността върху стоката или действителността на извършената услуга. Реализирането на данъчната измама се осъществява посредством деклариране на привидни доставки на стоки и услуги, с оглед прикриване на действително осъществените сделки и реалния получател. Ето защо, в конкретния случай основният въпрос, на който разследването следва да отговори е дали правото 2 на данъчен кредит (правото на прихващане, приспадане) реално е възникнало за „Рос ***“ ЕООД. Поради това е необходимо да се провери съществуването на представените документално сделки, по които данъчно задълженото лице „Рос ***“ ЕООД е получател (купувач) на стоки и услуги. В тази връзка следва да се установят всички обективни факти, свидетелстващи за възможността на доставчиците на„Рос ***“ ЕООД да изпълнят предмета на договора /материална, кадрова и техническа обезпеченост/, осъществяването на фактическите действия, в които се изразява договорената услуга, и престирането на уговорения резултат на получателя на доставката като за това се използват всички способи за доказване по НПК. В прекратителното си постановление на прокурора изцяло се е позовавал на констатациите от Решение № 21/14.02.2022 г. на директора на ДОДОП гр. Бургас, с което е бил отменен като незаконосъобразен Ревизионен акт № Р-02000221002719- 091001/23.11.2021 г., поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П-02000221204513-003-001/25.11.2021 г., и на заключението на ССчЕ, според което за периода 01.01.2019 г. - 30.06.2020 г., включително, не са налице несъответствия с декларираните суми в данъчните декларации и действително дължимите по закони и данъчни периоди. Прави впечатление, че в случая заключението на ССчЕ, на което се е позовал прокурора, е изцяло основано на презумпцията, че представените от „Рос ***“ ЕООД документи: договори за монтаж на оборудване, двустранно подписани приемо-предавателни протоколи за предаване и получаване на отделните дейности, описани по видове, мерни единици, единична и обща стойност, платежни документи, фактури, присъствени таблици, книги за инструктаж, са истинни и отразяват реални доставки на услуги от дружествата „А.“ ЕООД, „Ай Ти ****“ ЕООД, „Анекс***“ ЕООД, „Персонал ***“ ООД и „Мир ***“ ЕООД към „Рос ***“ ЕООД. Същото важи и за решение №21/14.02.2022г. на Директор на Дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП. В постановлението на прокурора обаче не са коментирани показанията на свидетелите П. С., посочен като управител на „А.“ ЕООД и Е. С., посочен като управител на „Ай Ти ***“ ЕООД, които посочват, че изобщо не са осъществявали дейност с тези дружества и не са наясно с нея, но именно те са посочени като лицата, подписали договорите и фактурите, представени от „Рос ***“ ЕООД пред НАП. Двамата са категорични, че не познават М. Г. В. от гр.***, с когото според документите са били в облигационни отношения. В разпита си св.М. А. посочва, че управителя на „Мир ***“ ЕООД З. В. в хода на насрещната проверка е твърдяла, че не разполага с никакви документи за дейността на дружеството и че то й е било прехвърлено преди три години срещу заплащане. От разпитите на П. С., Е. С., В. Х. и твърденията на З. В. пред данъчните органи прави впечатление, че съдбата на управляваните от тях дружества, с които„Рос ****“ ЕООД е имала облигационни отношения, е сходна- прехвърлени са срещу пари на лица, които изобщо не осъществяват дейност с тях. Видно от показанията на св.И. Ш., той се е водил на работа и в „Рос ***“ ЕООД, и в „Мир ***“ ЕООД. Видно от показанията на С. Т. като работник в „Персонал ***“ ООД той не е полагал труд на обекти извън гр.Бургас. Видно от показанията на Г. Н. той е работил за „Рос ***“ ЕООД на обекта в с.***, но от представените в ТД на НАП документи е посочено, че Т. и Н. са били сред работниците на „Био ***“ ЕООД, предоставени на „Персонал ***“ ООД, предоставени от своя страна на „Рос ***“ ЕООД. Видно от справката за 3 сключване, изменение или прекратяване на трудови договори и уведомления за промяна на работодател, Т. е работил както в „Рос ***“ ЕООД, така и в „Персонал ***“ ООД,“Бургус ***“ЕООД, „Мир ***“ ЕООД и „Био ***“ ЕООД. Видно от показанията на св.М. А. има несъответствия във фактурите, издадени от „Т.“ ЕООД на „Анекс ***“ЕООД и „Алис ***“ ЕООД към„Ай Ти ***“ ЕООД по отношение на мястото на доставка на услугата. В показанията си тя посочва, че в хода на ревизията е било установено, че „А.“ ЕООД, „Ай Ти *****“ ЕООД, „Анекс ****“ ЕООД, „Персонал ****“ ООД, „Мир ****“ ЕООД не са били назначавани лица по трудов договор и не са изплащани суми по извънтрудови правотношения. Липсват заявки или търговска кореспонденция между тези дружества и „Рос ***“ ЕООД и е останал неизяснен въпроса как е осъществен контакт между тях при положение,че те не могат да бъдат открити на официалните им адреси. Св.А. посочва,че в хода на ревизията са установени сделки между следните свързани лица „Персонал ****“ ООД, „Мир ****“ ЕООД и „Рос ****“ ЕООД. Договорът от 15.02.2019г. за монтаж на оборудване и договорът от 01.08.2019г. за наем на строителни работници между “Рос ***“ ЕООД и „Мир ****“ ЕООД са подписани от М. В. и В. П. В., за когото се твърди, че е работил като технически ръководител в “Рос ****“ ЕООД. Видно от трудов договор 3 от 07.09.2019г. В. е изпълнявал длъжността монтажник в “Рос ***“ ЕООД. Видно от показанията на К. Д. той е работил в „Мир ****“ ЕООД, но заплатата му е плащана от М. В.. Видно е, че М. В. е бил управител както на „Рос ***“ ЕООД, така и на „Персонал ***“ ООД. Според настоящия състав показанията на свидетелите и липсата на доказателства за материалната, техническа и кадрова обезпеченост на преките доставчици и предходните доставчици на „Рос ***“ ЕООД създават основателно съмнение относно истинността и верността на отразените в представените от дружеството пред ТД на НАП документи обстоятелства, на които всъщност се основава и заключението на прокурора за липса на престъпление по чл.255 от НК. Следва да са провери дали документите, представени от „Рос ***“ ЕООД отразяват обективно действителността т.е. наличието на реални търговски отношения между дружествата, посочени като страни по тях, или се касае за документи с невярно съдържание, съставени с цел да се документира облагаема доставка по чл.6 от ЗДДС. В тази връзка не е установен и разпитан като свидетел В. В. П. - посочен като управител на „Анекс ***“ ЕООД и лице, което е подписало договорите и фактурите към „Рос ***“ ЕООД от името на това дружество с оглед проверка на тяхната истинност и достоверност. За да се провери реалността на доставките на услуги към „ Рос ***“ ЕООД е следвало да бъдат разпитани поне някои от работниците, назначени във „Вап ***“ ЕООД и „Т.“ ЕООД, за които е отразено, че са били предоставени на „Анекс ***“ ЕООД, както и тези от „Алис ***“ ЕООД и „Био *** “ ЕООД, за които е отразени, че са били предоставени съответно на „Ай Ти ***“ ЕООД и на „Персонал ****“ ООД за да се установи дали действително са извършили отразените в документите услуги. При положение, че „Рос **“ ЕООД твърди, че не е разполагало с необходимия кадрови ресурс да извърши договорените СМР не става ясно защо е било необходимо да сключва договори с други дружества, които също не са разполагали с такъв, поради което и те от своя страна е трябвало да наемат работници от трети дружества.