Решение № 445 от 23.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 445 гр. София, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100513190 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20058415 от 20.09.2022 г. на СРС, 69 с - в, по гр. д. № 3607/2020 г.

Главна Дирекция „Гранична полиция“ - МВР е осъдена да заплати на В. С. Р. , ЕГН **********, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 187, ал. 7 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми : 1 717, 47 лв. -възнаграждение за незаплатен извънреден труд за периода от 10.12.2016 г. до 10.12.2019 г., като разлика между положен нощен труд и размер на превърнат нощен в дневен труд, формиран след преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1. 143 и сумата от 1 505, 01 лв. възнаграждение за труд за провеждан инструктаж преди всяка смяна за периода 10.12.2016 г. - 10.12.2019 г., ведно със законна лихва върху главниците от 23.01.2020 г.

- подаване на исковата молба до окончателно изплащане, както и сумите : 197, 08 лв. лихва върху разликата между положен нощен труд и размера на превърнатия нощен в дневен труд, формиран след преизчисляване с коефициент 1. 143, и сумата от 158, 34 лв. - лихва , дължима за периода 01.04.2019 г. (вписана погрешно като 2019 г. в решението, при допусната ОФГ) - 10.12.2019 г. върху сумата за извънреден труд за провеждан инструктаж преди всяка смяна. Страните са осъдени съразмерно за разноски.

С решението исковете за отхвърлени за горницата над уважените размери на главните искове до пълните предявени размери от по 2 000 лв., както и исковете за лихви за забава върху двете претенции - над уважения размер до пълните предявени размер от по 300 лв. за всеки. В тази част решението е влязло в сила, като неоспорено от ищеца.

Срещу решението в частите, в които исковете са уважени, в установения от 1 закона срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е подадена въззивна жалба от ответника ГД „Гранична полиция“ при МВР. Жалбоподателят поддържа, че решението в оспорените части е постановено при неправилно прилагане на материалния закон и е необосновано. За процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12 - часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. Сочи, че в резултат на това сумирано изчисляване е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като извънреден труд. Поддържа, че при изчисляване компенсирането на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния ЗМВР. На основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. Счита, че в случая редът е регламентиран с Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн. ДВ. бр. 60 от 02.08.2016 г.) и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г. (обн. ДВ. бр. 67 от 14.08.2018 г.). СРС не е взел предвид възраженията на ответника за неприложимост в случая на НСОРЗ за служители на МВР. По отношение на тях в процесния период е действала друга наредба, която не допуска превръщането на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. Излага доводи, че доколкото е налице специална нормативна уредба за отчитане и заплащане на нощния труд в МВР, разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ не е приложима в случая. Според чл. 187, ал. 1 и 3 от ЗМВР дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа. Счита, че за да е налице извънреден труд, който не е заплатен, следва ищецът действително да е работил извън установеното работно време по график. В случая не е спорно, че всеки положен час труд своевременно ежемесечно е заплащан на ищеца. Неправилно съдът е приел, че се дължат суми за извънреден труд след преизчисляване с коефициент 1, 143. Счита, че на служителите в МВР е разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от другите държавни служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд. Излага доводи, че няма основание по отношение на преизчисляването на нощния труд на служителите в МВР да се прилагат субсидиарно разпоредбите на ЗДСл или тези на КТ и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, включително и НСОРЗ. ЗМВР е специален нормативен акт, което обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. и не може да става въпрос за дискриминация на служителите на МВР. Обратното би означавало, работещите по ЗДСл и по КТ, да имат същите класове за прослужено време, същите почивни дни, същата възраст за пенсиониране и т. н., както по ЗМВР. Позовава се на решение на Съда на Европейския съюз (втори състав) от 24.02.2022 г., постановено по дело С262/2020 г. във връзка с отправено преюдициално запитване от P C – Луковит. В обобщение счита, че за процесния период правната уредба на нощния труд на служителите в МВР е регламентирана в чл. 187, ал. 1 от ЗМВР във вр. ал. 3 и чл. 179 от ЗМВР, както и в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, които са съобразени с функциите на МВР и с естеството на извършваната дейност от служителите. Посочените нормативни актове изчерпват правната регламентация на нощния труд на работещите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР служители и е недопустимо субсидиарното приложение на НСОРЗ. Счита, че отработените от ищеца часове над нормата за съответния отчетен период са отчетени и компенсирани като труд извън установеното работно време. Поради това ГДГП е 2 изплатила изцяло и своевременно положения от ищеца както извънреден, така и нощен труд. Ответникът не излага никакви конкретни съображения срещу решението, в частите, в които са присъдени суми за допълнително възнаграждение за труд, положен по време на инструктаж от 30 минути преди всяка смяна за посочения в исковата молба период и лихви за забава върху тях по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Моли да се отмени първоинстанционното решение в частите, в които главните и акцесорни искове са уважени частично и вместо това исковете да се отхвърлят. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна - ищецът В. С. Р. не е подал писмен отговор в срока по чл.

263 ГПК. В становище - писмена защита, депозирано в съдебно заседание на 28.11.2023 г., оспорва жалбата като неоснователна по подробни съображения, които са поддържани и пред СРС. Счита, че законосъобразно му е присъдено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд под формата на нощен труд, чрез преизчисляване на нощния труд в дневен с прилагане на коефициент 1, 143.

Неоснователен е аргумента на ответника, че спрямо служителите в МВР не намират приложение правилата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Законосъобразен е извода на СРС, че при липса на изрично правило, което да регламентира начина на превръщане на нощните часове в дневни за служителите на МВР, при сумирано изчисляване на работното време и при наличие на непълнота в специалната уредба относно служителите в МВР, субсидиарно следва да се приложи общата норма на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Счита, че наредбата на МВР поставя в неравностойно положение служителите на МВР спрямо всички други работници и служители. Поддържа, че изводите на СРС по този въпрос са съобразени с материални закон. Законосъобразно СРС е приел, че му се дължи и допълнително възнаграждение за инструктаж. Установено е, че ищецът е присъствал на такъв предварителен инструктаж, за което не му е начислено възнаграждение. М оли да се потвърди решението в частите, в които исковете са уважени.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

СРС се е произнесъл по обективно кумулативно съединени искове с правно основание на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 179, ал. 2 ЗМВР, чл. 187, ал. 5, т.

2 ЗМВР, (ред. ДВ, бр. 81/2016 г., преди изм. ДВ, бр. 60/2020 г.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо постановено в оспорените от ответника части. При постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материални норми. СРС е обсъдил приетите пред него доказателства и е изложил установената от тях фактическа обстановка.

В производството е обявено за безспорно и от представените от ответника писмени доказателства се установява, че за процесния период между страните е съществувало валидно служебно правоотношение за длъжност „младши инспуктор“, ст. полицай ГПУ - София, РДГП „Аерогари“ при ГП „Гранична полиция“ , по силата на което ищецът В. С. Р. е престирал труд в полза на ответника. Не е спорно, че за периода 10.12.2016 г.- 10.12.2019 г. ищецът е полагал труд на смени при 12 часов режим на работа (дневни и нощни) при сумарно изчисляване на работното време и 3 тримесечно отчитане на отработеното време.

На следващо място от неоспореното заключение по ССчЕ, което въззивният състав също счита за обективно и компетентно, полагания от ищеца труд е отчитан сумарно, при тримесечен период на отчитане. За периода от 10.12.2016 г. до 10.12.2019 г. ищецът е положил при ответника 219 броя нощни смени, като положеният нощен труд бил общо 1 752 часа. Преизчислен е горния коефициент 1. 143, положеният труд възлиза на 2 002, 54 часа. Вещото лице е посочило, че разликата от 250, 54 часа не е била заплатена на ищеца. Възнаграждението за същото време положен труд е в размер на 1 717, 47 лв. и не е заплатено.

От заключението се установява също така, че в исковия период 10.12.2016 г.10.12.2019 г., ищецът е отработил общо 440 броя 12 часови дежурства или 220 броя часа преди всяка смяна, половин час по-рано от нормативно установеното, за което му се дължи възнаграждение в размер на 1 505, 01 лв.

СРС е приел, че исковете са основателни и ги е уважил в установените по делото размери.

По главните искове по чл. 187, ал. 5 ЗМВР по основните факти между страните не е имало спор. Спорните въпроси са свързани с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ, в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове (Наредби), както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.

По тези въпроси въззивният състав, за разлика от СРС, намира следното :

Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22. 00 ч. до 6. 00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР (ред. преди изм. ДВ бр. 60/2020 г.), че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица - чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 ч. и 6. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 - часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР (в приложимата редакция на нормите преди изм. ДВ бр. 60/2020 г.).