Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6186 от 09.06.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 3322/2022
Вид
Решение № 6186
Подписан
09.06.2022
Състав
СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.184, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.3, ал.2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 13 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.138, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 до чл. 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 до чл. 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 до чл. 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 до чл. 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 до чл. 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 до чл. 148 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 5 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6186 гр. София, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20221110103322 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба вх. № 12143/24.01.2022 г., предявена от името на А.Т. ЕООД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Вероника Маркова срещу СТ. ИВ. Т., ЕГН **********, с която А.Т. ЕООД е предявило срещу СТ. ИВ. Т., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал.

2 ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 750,00 лева, представляваща главница по договор за кредит № 2182562 от 06.02.2020 г., сключен между „К.“ ЕАД /заемодател/ и СТ. ИВ. Т. /заемател/, обезпечен със сключен на 06.02.2020 г. договор за предоставяне на поръчителство между „А.Т.“ ЕООД /поръчител/ и СТ. ИВ. Т. /потребител/, ведно със законна лихва от 28.06.2021 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 225,00 лева, представляваща договорна лихва за периода от 05.05.2020 г. до 09.06.2021 г., за които суми на 07.07.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 37497/2021 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав, както и предявен в условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждането на СТ. ИВ. Т., ЕГН ********** да заплати в полза на А.Т. ЕООД, ЕИК ********* сумата от 750,00 лева, представляваща заплатената от А.Т. ЕООД в полза на К. ЕАД главница по 1 договор за кредит № 2182562 от 06.02.2020 г., сключен между „К.“ ЕАД /заемодател/ и СТ. ИВ. Т. /заемател/, обезпечен със сключен на 06.02.2020 г. договор за предоставяне на поръчителство между „А.Т.“ ЕООД /поръчител/ и СТ. ИВ. Т. /потребител/, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищцовото дружество, ведно ведно със законна лихва от 24.01.2022 г. до изплащане на вземането.

Със заявление вх. № 19603/28.06.2021 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу СТ. ИВ. Т., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 750,00 лева, представляваща главница по договор за кредит № 2182562 от 06.02.2020 г., сключен между „К.“ ЕАД /заемодател/ и СТ. ИВ. Т. /заемател/, обезпечен със сключен на 06.02.2020 г. договор за предоставяне на поръчителство между „А.Т.“ ЕООД /поръчител/ и СТ. ИВ. Т. /потребител/, ведно със законна лихва от 28.06.2021 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 34,87 лева, представляваща административни разноски; 3/ сумата от 223,43 лева, представляваща възнаграждение по договор за поръчителство от 06.02.2020 г.; 4/ сумата от 225,00 лева, представляваща договорна лихва за периода от 05.05.2020 г. до 09.06.2021 г. На 07.07.2021 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК за суми, както следва: 1/ сумата от 750,00 лева, представляваща главница по договор за кредит № 2182562 от 06.02.2020 г., сключен между „К.“ ЕАД /заемодател/ и СТ. ИВ. Т. /заемател/, обезпечен със сключен на 06.02.2020 г. договор за предоставяне на поръчителство между „А.Т.“ ЕООД /поръчител/ и СТ. ИВ. Т.

/потребител/, ведно със законна лихва от 28.06.2021 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 225,00 лева, представляваща договорна лихва за периода от 05.05.2020 г. до 09.06.2021 г. В частта относно останалите, претендирани със заявлението суми, заявлението е отхвърлено с разпореждане № 5861/07.07.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 37497/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав. Ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения за това срок. На 23.12.2021 г. ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си. Исковата молба е подадена на 24.01.2022 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

Ищецът обосновава основателността на исковите си претенции с твърдения, че на 06.02.2020 г. ответникът кандидатствал за отпускане на потребителски кредит от „К.“ ЕАД, в резултат на което помежду последното дружество, в качеството на заемодател и ответника, в качеството на 2 заемополучател е бил сключен договор за кредит № 2182562 от 06.02.2020 г.

Сочи, че въз основа на сключения договор „К.“ ЕАД предоставило на СТ. ИВ.

Т. сумата от 750 лева. Поддържа, че заемната сума е предадена на ответника СТ. ИВ. Т. на 06.02.2020 г., като последният я получил в брой на каса на „Изипей“ АД. Посочва, че СТ. ИВ. Т. се задължил да върне предоставена сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва в сроковете и при условията, предвидени в процесния договор за кредит № 2182562 от 06.02.2020 г. Навежда твърдения, че при сключването на договора, ответникът избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си, осигурявайки поръчителство от „А.Т.“ ЕООД, което се съгласило да отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя. Посочва, че на 06.02.2020 г. между „К.“ ЕАД и ищеца бил сключен договор за поръчителство, като предвид неизпълнението на задълженията на длъжника по договора за кредит от 06.02.2020 г. и след изпратено уведомление до ответника, ищецът погасил всички дължими от кредитополучателя по процесния договор за кредит суми, с оглед на което предявява настоящите искове за дължимост на горепосочените суми до договора за кредит и по този за поръчителство.

Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 750,00 лева, представляваща главница по договор за кредит № 2182562 от 06.02.2020 г., сключен между „К.“ ЕАД /заемодател/ и СТ. ИВ. Т. /заемател/, обезпечен със сключен на 06.02.2020 г. договор за предоставяне на поръчителство между „А.Т.“ ЕООД /поръчител/ и СТ. ИВ. Т.

/потребител/, ведно със законна лихва от 28.06.2021 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 225,00 лева, представляваща договорна лихва за периода от 05.05.2020 г. до 09.06.2021 г.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли предявените положителни установителни искове, предявени за разглеждане в настоящото производство, моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника СТ. ИВ. Т. да заплати на ищеца А.Т.“ ЕООД сумата от 750,00 лева, представляваща заплатената от А.Т. ЕООД в полза на К. ЕАД главница по договор за кредит № 2182562 от 06.02.2020 г., сключен между „К.“ ЕАД /заемодател/ и СТ. ИВ. Т. /заемател/, обезпечен със сключен на 06.02.2020 г. договор за предоставяне на поръчителство между „А.Т.“ ЕООД /поръчител/ и СТ. ИВ. Т. /потребител/, с която СТ. ИВ. Т. се е обогатил за сметка на „А.Т.“ 3

ЕООД, ведно ведно със законна лихва от 24.01.2022 г. до изплащане на вземането.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва исковите претенции. Навеждат се твърдения за недействителност на процесния договор за кредит № 2182562 от 06.02.2020 г., сключен между „К.“ ЕАД /заемодател/ и СТ. ИВ. Т. /заемополучател/.

Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа следното:

За доказване основателността на съдебно предявената претенция по делото е представен договор за кредит № 2182562/06.02.2020 г., сключен между „К.“ ЕАД, в качеството на заемодател и СТ. ИВ. Т., в качеството на заемополучател. Видно от приложение № 1/30.10.2018 г. дружеството се задължило да предостави на заемополучателя сумата от 750,00 лева, а заемополучателят – да върне същата заедно с възнаградителна лихва, като общият размер на плащанията възлизал на 787,50 лева, лихвеният процент по кредита бил фиксиран на 40,00 %, а годишният процент на разходите (ГПР) – на 48,54 %.

С чл. 4 от договора за кредит било уговорено, че кредитополучателят може да избере необезпечен кредит или обезпечение чрез предоставяне на банкова гаранция до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението.

От представената разпечатка на хартиен носител от информационната система на кредитора се установява, че в същата било отразено подписване на договора за кредит от ответника чрез изпратен с кратко телефонно съобщение код, получен на номер ***.

В деня на сключване на договора за кредит бил сключен и договор за предоставяне на поръчителство и приложение № 1 към него със страни СТ.

ИВ. Т. и „А.Т.“ ЕООД. По силата на последния контракт „А.Т.“ ЕООД поело 4 задължение да обезпечи пред „К.“ ЕАД задълженията на длъжника по договора за кредит, при поемане задължение от длъжника да му заплати възнаграждение в размер на 248,26 лева до падежа на задължението по процесния договор за кредит и по 248,26 лева за всеки нов период на револвиране.

С договор за поръчителство от 06.02.2020 г., сключен между „К.“ ЕАД, в качеството на кредитор, и „А.Т.“ ЕООД, в качеството на поръчител, ищецът се е задължил да отговаря солидарно за сумите по договор за кредит № 2182562/06.02.2020 г., сключен между „К.“ ЕАД, в качеството на заемодател и СТ. ИВ. Т., в качеството на заемополучател, и последиците от неизпълнението.

От служебно справка в Агенция по вписвания, Търговски регистър, на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛН, се установява, че принципал на „А.Т.“ ЕООД, е „К.“ ЕАД (с предишна правноорганизационна форма АД), т.е. двете дружества са свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.

От представената по делото разписка № 0100010413206531/18.10.2016 г. нa „Изи Пей“ АД се установява, че на същата дата на С.Т. била изплатена сумата от 750,00 лева с наредител „К.“ ЕАД.

Представено е по делото уведомление, с което “А.Т.“ ЕООД съобщава на С.Т., че на 09.06.2021 г. е извършило плащане на задълженията по договора за кредит към „К.“ ЕАД. Липсват доказателства за връчване на съобщението преди депозиране на заявлението.

От допуснатата и изготвена в производството съдебно-счетоводна експертиза се установява в производството, че между К. ЕАД и А.Т. ЕООД е сключено Споразумение за насрещно прихващане по Рамков договор от 01.03.2016 г. По силата на сключеното споразумение А.Т. ЕООД се е задължило да изплати в полза на К. ЕАД сумата от 700000 лева. Установява се още, че на основание сключените между А.Т. ЕООД и К. ЕАД Рамков договор и споразумение за насрещно прихващане, на 09.06.2021 г. в дружеството А.Т. ЕООД е постъпило искане за плащане вх. № 32, ведно с приложен към него списък, съдържащ данни за кредитополучателите, за които дружеството А.Т. ЕООД е поело поръчителство, в който списък е посочен и процесния договор за кредит№ 2182562/06.02.2020 г., сключен между „К.“ ЕАД, в качеството на заемодател и СТ. ИВ. Т., в качеството на 5 заемополучател, с посочен в списъка размер на дълга от 1009,88 лева, от които 750,00 лева – главница, 225,00 лева – договорна лихва и 34,88 лева – административни разноски. Установява се още, че сумата от 700000 лева във връзка сключеното Споразумение за насрещно прихващане по Рамков договор от 01.03.2016 г. е наредена по банкова сметка с IBAN BG30BUIN95611000460394, с титуляр К. ЕАД.

При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 143, ал.

1 ЗЗД и предявен в условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

По предявените обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 143, ал.

1 ЗЗД, настоящият съдебен състав намира следното:

За уважаване на предявените обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. с чл.