Решение № 33 от 15.03.2022, Окръжен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Кърджали, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Кирил М. Димов при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело № 20215100500219 по описа за 2021 година

С Решение № 84/23.09.2021г., постановено по гр. д. № 55/2021 г. К.ският районен съд е осъдил ЗАД „А. Б.“ да заплати на „С. Б.“ АД, сумата в размер на 8 844,77 лева (с включен ДДС), представляваща застрахователно обезщетение по договор за автомобилна застраховка „Пълно Каско“ за претърпени имуществени вреди по застрахователна полица № 0300/307/5000582, за причинени на 20.07.2019 г. имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.09.2019г. до окончателно изплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер на 1 306,29 лева.

Недоволен от решението е останал въззивникът ЗАД „А. Б.“, гр. С., който чрез пълномощника си го атакува като неправилно. Иска се отмяната му и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

Претендират се разноски.

Постъпил е отговор от въззиваемия „С. Б.” ЕООД, гр. К., чрез пълномощника адв. В. Т., в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Претендира за направените разноски.

В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание страните, чрез подадени от процесуалните им представители молби, поддържат становищата си.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на 1 първоинстанционното решение в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Решението е валидно и допустимо, като настоящият състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „С. Б.” ЕООД, против ЗАД „А. Б.“, обективно съединени осъдителен иск по чл. 405, ал. 1 от КЗ и иск по чл. 86 от ЗЗД за сумата в размер на 8 844,77 лева, за обезщетение за причинени на 20.07.2019 г. имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

Безспорно е по делото, че между страните е налице застрахователно правоотношение, съгласно сключена на 15.03.2019 г. застрахователна полица № 19-0300/307/5000582, валидна от 17.03.2019г. до 16.03.2020г., за застраховка „Пълно Каско“, като предмет на застрахователния договор било собствено на ищеца МПС, марка „Тойота“, модел „C-HR“, с рег. № ****.

В срока на застрахователното покритие, около 14.00 часа на 20.07.2019г. настъпило застрахователно събитие – ПТП, по главен път Е 80 от гр. Стара Загора към гр. Хасково. Водачът Б. С. С. загубил управлението на автомобила и изхвърчал в канавката по посока на движението му, при което на превозното средство били нанесени материални щети. След настъпване на ПТП-то, на място пристигнал свидетелят П. Н. С.. В негово присъствие бил подаден сигнал на тел. 112, от където била получена информация, че тъй като възникналото ПТП е с участието на едно МПС, което е в състояние да се придвижи на собствен ход, не следва да се изчаква пристигането на пътна полиция. Водачът на увредения автомобил Б. С. С. направил опит да се свърже и със застрахователя – ответника по иска ЗАД „А. Б.” АД на тел.

***, посочен в застрахователния сертификат като „единен телефон за обслужване на клиенти“ като работещ денонощно, но автоматичен оператор указал да се позвъни в работно време. Водачът на лекия автомобил напуснал местопроизшествието с автомобила, който въпреки повредите бил в състояние да се придвижва на собствен ход. На 23.07.2019 г. Б. С. С. депозирал писмено уведомление за щета по МПС и при ответника била образувана щета № 0300/19/747/501645 по застраховка „Каско“ на лек автомобил „Тойота“, модел „C-HR“ с рег. № К ****, полица № 190300/307/5000582, валидна от 17.03.2019г. до 16.03.2020 г. В уведомлението в графата „начин на обезщетяване“ било посочено: „...ремонт в доверен сервиз „Г.“ ООД, за който ремонт застрахователя следвало да се разплати директно със сервиза.

Съставен бил списък на констатирани увреждания на процесното МПС съобразно оглед №222312 от 23.07.2019г., извършен от Й. К., в който били изброени увредените детайли на автомобила: броня – облицовка - пр. - нов;

2 спойлер - облицовка броня - пр. дол. - нов; решетка в облицовка на броня -пр.

- нов; калник - пр. д. - боя; врата - д. пр. - боя; лайсна декоративна –врата - д. дол. - боя; врата -д. зад - боя; лайсна декоративна – врата - д. дол - боя; рамка над врати - д. - боя; калник - зад. д. - нов; стоп - блок комбинирани светлини – зад. д. вън. - нов; капак - зад. - боя; капак - пр. -ремонт, часове:1; фар - блок комбинирани светлини - пр. д. - нов; огледало външно - д. - нов; лайсна декоративна – калник - пр. л. - нов.

Видно било от фактура № 7061201* от 27.11.2019 г., издадена от „Г.“ ЕООД, гр. Стара Загора и преводно нареждане от същата дата, че „С. Б.“ ЕООД заплатило сумата в размер на 8 844,77лв. за претърпените от претърпяното ПТП имуществени вреди. От сервиза била издадена подробна калкулация на стойността на подменените части, изразходвани материали и механична работа.

Ищецът твърди, че с писмо с изх. № 310-02-7954/13.08.2019г. ответникът отказал изплащане на обезщетение по образуваната по случая щета, като се мотивирал с т. 85 от Общите условия за застраховане на сухопътни без релсови превозни средства на ЗАД „А. Б.” АД, според която застрахованият, в случая

„С. Б.“ ЕООД, носел тежестта за доказване на настъпилото застрахователно събитие, както целесъобразността и размера на допълнително покритите разходи. След подадено възражение на постановения отказ, ответникът повторно отказал с писмо с изх. № 310.02.8704/03.09.2019г. изплащане на обезщетение.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че процесният застрахователен договор е сключен с клауза „Пълно каско“, като между страните е договорен начин на ликвидация на щети - право на ползване на официален сервиз на марката. Безспорно е по делото, че на 23.07.2019 г. с уведомление за щети по МПС относно щета № 0300/ 19/ 747/501645 ответникът е бил уведомен за настъпило застрахователно събитие. В уведомлението за щети по МПС е описан следния механизъм на настъпване на събитието: на 20.07.2019 г., Стара Загора, на завой водачът на МПС губи управление и изхвърча в канавката. В уведомлението за щети по МПС са описаните увредени детайли, както следва : Броня - облицовка-пр, Стоп- Блок Комбинирани Светлини - Зад.Л, Огледало Външно - Л.ПР., Капак Огледало Л. При ПТП МПС е управлявано от: Б. С. С.. В същото е отбелязано и, че обезщетяването ще бъде извършено чрез ремонт в доверен сервиз „Г.“ ООД, за който ремонт застрахователят следва да се разплати директно със сервиза „Г.“ ООД.

От показанията на свидетелите П. С. и Б. С. се установява, че след настъпване на посочената в ИМ дата на процесното ПТП, в присъствие на водача бил подаден сигнал за възникването му на ЕЕН 112, от където била получена информация, че възникналото ПТП е с участието на едно МПС, което е в състояние да се придвижи на собствен ход, и не следва да се изчаква пристигането на представител пътна полиция. Водачът на увредения автомобил Б. С. С. направил безуспешен опит да се свърже със застрахователя - ответник на тел. ***, посочен в застрахователния сертификат като „единен телефон за обслужване на клиенти“ като работещ 3 денонощно, след което напуснал местопроизшествието с автомобила, който въпреки повредите си, бил в състояние да се придвижва на собствен ход.

От заключението по извършената САТЕ се установява, че според направените разпечатки на GPS на автомобила събитието е настъпило в 14ч.00м.и 46сек. на 20.07.2019г. и представлява рязко спиране. Мястото на събитието е с координати Дължина: 25.638609 и Ширина: 42.207272, преди с.

Тракия, а престоя на мястото на събитието е от 14ч. 00м. и 46сек до 16ч. 14м.

44сек. на 20.07.2019г. Вещото лице сочи, че направените разходи за ремонта е възможно да се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 20.07.2019г. ПТП. ПТП е настъпило извън населено място и скоростта преди навлизането в кривата на мястото на ПТП е била 78км./ч., като скокообразно е била редуцирана до 48км/ч и 11км/ч, след което нулева, т.е автомобилът е спрял. Скоростта на автомобила е била съобразена с пътните условия, релефа на местността и състоянието на пътя. С така получените повреди е било възможно автомобилът да се движи на собствен ход. Вещото лице посочва, че въз основа на данните от GPS-а е установил къде е мястото на ПТП и е установил скоростта на автомобила по данни от GPS-а.

Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице инж. В. Д.. Следва да се посочи, че вещото лице е с необходимата компетенция за изготвянето на експертизата, поради което за настоящия съдебен състав няма съмнение обективността и правилността на заключението, което впрочем кореспондира и със събраните по делото гласни доказателства.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна настоящият съдебен състав напълно споделя и правните изводи, изложени в атакувания първоинстанционен съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

Налице са всички законови и договорни предпоставки за възникване задължението на застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение - в срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит от договора риск, вследствие на което са причинени вреди върху застрахованото имущество /МПС/, и застрахователят е бил надлежно уведомен за настъпилото събитие. Установен е механизма на настъпване на процесното ПТП, като настъпилите имуществени вреди са пряка последица от същото. Ремонтът на автомобила е извършен в доверен сервиз „Г.“ ООД, който е посочен и в уведомлението за щети по МПС, а сумата по фактурата е заплатена не от застрахователя, а от ищеца по делото.

Не се установява водачът да е проявил „груба небрежност“ при управлението на застрахования автомобил.

Поради това предявеният осъдителен иск по чл. 405, ал.1 от КЗ е изцяло основателен и доказан и следва да се уважи. При този изход на делото досежно главния иск, основателен и доказан се явява и акцесорния иск за лихви, като ответникът е в забава считано от 03.09.2019г. /датата на постановения от него отказ/, и той следва да бъде осъден да заплати на ищеца законната лихва върху главницата, считано от тази дата до окончателното 4 изплащане на сумата.

Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който е правилен и законосъобразен, и като такъв следва да се потвърди изцяло.

При претенция за разноски и от двете страни, такива се следват в полза на въззиваемата страна в установения размер от 800 лева, съгласно приложен по делото списък на разноските по чл. 80 ГПК /л.25/ и представеното доказателство за реално направени такива за адвокатско възнаграждение /л.16/.

Водим от горното, въззивният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 84 от 23.09.2021 г., постановено по гр.д. № 55/2020 г. по описа на районен съд - К..

ОСЪЖДА ЗАД „А. Б.“, с ЕИК ****, да заплати на „С. Б.“ АД, ЕИК *****, деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 800лв.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5