Решение № 291 от 10.06.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. Велико Търново, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

АННА ДИМОВА при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Въззивно гражданско дело № 20254100500294 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 100 от 04.02.2025 година по гр. д. № 1797/2024 година на Районен съд – Горна Оряховица е отхвърлен предявеният от Й. Л. Б. и Г. Л. Б. против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД иск по чл. 439 ГПК за установяване недължимостта на по ½ за всеки от тях от размера на формирания общ дълг на наследодателя Лъчезар Г.ев Б. на следните суми: 703 лева – главница по договор за кредит за покупка на стоки и услуги № CASH-04181506 от 26.02.2008г.; 945.38 лева – обезщетение за забава за периода 07.03.2011г. – 14.02.2024г., 482.05 лв. – неолихвяеми вземания, 125 лв. – присъдени разноски, 390 лв. - разноски по изпълнителното дело, както и такси и разноски в размер на 713.87 лв., съгласно ТТРЗЧСИ, за които е издаден ИЛ от 12.04.2011г. по Ч.гр.д. № 444/2011г. на Районен съд – Горна Оряховица в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, чийто правоприемник по договор за цесия е „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. Със съдебният акт Й. Л. Б. и Г. Л. Б. са осъдени да заплатят на против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД сумата в размер на 100 лева, представляваща направените от ответника разноски по делото.

Недоволни от така постановеното решение са ищците Й. Л. Б. и Г. Л. Б., които 1 го обжалват в предвидения с чл. 259, ал. 1 ГПК срок за това. В жалбата си процесуалния представител на въззивниците развива съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява, че по отношение на бащата на ищците – първоначалния длъжник по изпълнителното дело погасителната давност за вземанията никога не е спирала да тече. Същият не е бил надлежно уведомяван нито веднъж, не е приложена уредбата на чл. 47 ГПК и не му е назначен особен представител, нито е уведомен и за извършената цесия. Посочва, че в последствие и ищците не са уведомени за нея.

Твърди, че не са извършвани редовни изпълнителни действия, като счита, че такива не могат да бъдат извършени при положение, че длъжникът не е бил редовно уведомяван за тях. Посочва, че запорът върху банковата сметка на длъжника в ЦКБ е наложен след изтичане на предвидената в закона 5-годишна погасителна давност в полза на праводателя на ищците. Направено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде прието за установено по отношение на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД – град София, че Й. Л. Б. и Г. Л.

Б. не дължат на дружеството сумите: 703 лева – главница по договор за кредит за покупка на стоки и услуги № CASH-04181506 от 26.02.2008 година; 945.38 лева – обезщетение за забава за периода 07.03.2011 г. – 14.02.2024 г., 482.05 лв. – неолихвяеми вземания, 125 лв. – присъдени разноски, 390 лв. - разноски по изпълнителното дело, както и такси и разноски в размер на 713.87 лв. съгласно ТТРЗЧСИ. Претендира да бъдат присъдени направените от въззивниците разноски за двете инстанции.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна, чрез процесуалния й представител по делото, който в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подал отговор на същата. Заема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, респективно – за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Развива съображения, че по изпълнителното дело са извършвани множество изпълнителни действия, с които давността е прекъсвана многократно. Направено е искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено, както и да бъдат присъдени направените от въззиваемия разноски за въззивното производство.

Окръжният съд, като съобрази твърденията на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба на Й. Л. Б. и Г. Л. Б., чрез адв. Л. П. – ВТАК, е подадена в срок и е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му обжалваната му част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, 2 в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е недопустимо в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за сумата в размер на 390.00 лева - разноски по изпълнителното дело, както и за сумата в размер на 713.87 лева - такси и разноски, съгласно ТТРЗЧСИ, доколкото в тази част исковете са недопустими. В тази връзка следва да се има предвид обстоятелството, че предмет на установителния иск по чл.

439 ГПК е изпълняемото право, присъдено със съответния съдебен акт и подлежащо на принудително изпълнение, т.е. длъжникът може да оспори единствено вземането, за събирането на което е образувано изпълнителното дело. Таксите и разноските по Тарифата към ЗЧСИ не са част от това вземане, респективно - не са част от изпълняемото право. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК, съгласно която искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е. оспорването по този ред е само за съдебно установени вземания, а таксите и разноските по изпълнението са определени едностранно от съдебния изпълнител, който освен това не е страна в настоящото производство. Дължимостта на същите е последица от дължимостта на изпълняемото право - на вземането по изпълнителния лист. В случай, че отрицателният установителен иск по чл. 439 ГПК бъде уважен, съдебният изпълнител е длъжен да прекрати изцяло или частично образуваното изпълнително производство съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК и да се произнесе по въпроса за разноските. Постановлението му подлежи на самостоятелно обжалване предвид разпоредбата на чл. 435 , ал. 2, т. 7 ГПК. В този смисъл приложимо би било правилото на чл. 79, ал. 1, във връзка с чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК – при уважаване на иск по чл. 439 ГПК и прекратяване на изпълнителното производство, разноските няма да бъдат за сметка на длъжника, а за сметка на взискателя.

При проверка за правилността на обжалваното решение по реда на чл. 269, изр.

2 ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, т.е. в останалата му част, въззивният съд приема за установено следното:

Й. Л. Б. и Г. Л. Б. основават исковите си претенции по делото на чл. 439, ал. 1 ГПК. В исковата молба процесуалният представител на ищците развива съображения, че са наследници на Лъчезар Г.ев Б., като срещу него е издаден изпълнителен лист от 12.04.2012 година по Ч.гр.д. № 444/2011 година на Районен съд – Горна Оряховица, въз основа на който е образувано изп. дело № 20237250400108/2023 година на ЧСИ Виктор Г.ев, рег. № 725 при КЧСИ. Твърди, че ищците не дължат сумите, за които е образувано изпълнителното дело, тъй като по отношение на тях е изтекла предвидената в закона погасителна давност и конкретното задължение е погасено по 3 давност. Посочва, че през изтеклия 11 годишен период от време срещу длъжника – техен наследодател, не са предприети действия по изпълнението. Направено е искане да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищците не дължат на ответника плащане на по ½ за всеки от тях от размера на формирания общ дълг на наследодателя Лъчезар Г.ев Б., на следните суми:

703 лева – главница; 945.38 лева – обезщетение за забава за периода 07.03.2011 г. – 14.02.2024 г., 482.05 лв. – неолихвяеми вземания, 125 лв. – присъдени разноски, за които е издаден ИЛ от 12.04.2011 г. по ч. гр. д. № 444/2011 г. на Районен съд – Горна Оряховица и въз основа на който е образувано изп. дело № 108/2023г. на ЧСИ В. Г.ев, поради погасяването им по давност. Претендира да бъдат присъдени направените от ищците разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Процесуалният представил на ответника развива съображения за неоснователност на предявените искове. Твърди, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД – град София и наследодателя на ищците – Лъчезар Г.ев Б. е сключен Договор за кредит № CASH04181506, по който последният не е изпълнил задълженията си. Посочва, че дружеството е пристъпило към принудително изпълнение, за което е образувано изп. дело № 85/2012г. по описа на ЧСИ В. Г.ев, а след прекратяването му на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК е образувано изп. дело № 108/2023г. по описа на същия съдебен изпълнител. Твърди, че ответното дружество е встъпило в качеството си на нов взискател в производството на 18.08.2015 година, като с това действие е прекъсната давността за погасяване на вземанията по изпълнителния лист, а след тази дата давностния срок е бил прекъсван с предприемането на редица действия от страна на взискателя по изпълнителното дело. Направено е искане предявените по делото искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.

Не е спорно по делото, а и видно от материалите, съдържащи се в приложеното изпълнително дело № 20127250400085 по описа на ЧСИ В. Г.ев, рег. № 725 на КЧСИ, с район на действие ВТОС, по Ч.гр.д. № 444/2011 година на ГОРС са издадени Заповед № 596 от 08.03.2011 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист от 12.04.2011 година в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД – град София срещу Лъчезар Г.ев Б. за сумата в размер на 703.00 лева, представляваща главница по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CASH-04181506 от 26.02.2008 година, договорна лихва в размер на 243.68 лева, законна лихва за забава върху главницата в размер на 238.37 лева, считано от 25.04.2008 година до 11.02.2011 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.03.2011 година до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 125.00 лева, представляваща разноски по делото за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

4

Въз основа на подадена молба, вх. № 01048 от 27.01.2012 година от кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД – град София до ЧСИ В. Г.ев, рег. № 725 на КЧСИ, на 27.01.2012 година е образувано изпълнително дело № 85/2012г. за събиране на сумите по издадения въз основа на заповедта за изпълнение изпълнителен лист. С молбата за образуване на изпълнителното дело дружеството е възложило на съдебния изпълнител извършването на всички действия по чл. 18 ЗЧСИ. До длъжника са изпращани покани за доброволно изпълнение по пощата с обратна разписка, но същите са се връщали като непотърсени. С постановление от 21.05.2012 година НАП е присъединена като взискател по делото /л. 17 от изп. дело/. Въз основа на подадена до съдебния изпълнител молба, вх. № 53108 от 30.06.2015 година /л. 19/ като взискател по делото е конституирано „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД – град София, поради сключен с първоначалния взискател Договор за прехвърляне на вземания от 15.05.2015 година, като с молбата си дружеството – ответник в настоящото производство, е възложило на съдебния изпълнител извършването на всички действия по чл. 18 ЗЧСИ, като е упълномощило съдебния изпълнител да връчи на длъжника уведомление за извършената цесия, като такова е изпратено по пощата с обратна разписка на постоянния и настоящ адрес на длъжника /л. 40/, но се е върнало като непотърсено /л.

38 и 43/. С молба, вх. № 00393 от 09.01.2017 година, взискателят е поискал от съдебния изпълнител да бъдат наложени запори върху банковите сметки на длъжника в посочените в молбата банки, като същите са наложени с постановление от 11.01.2017 година, за което банките са уведомени с писма, изпратени по пощата с обратна разписка. „Уникредит Булбанк“ АД, „Банка Дск“ ЕАД, „Юробанк България“ АД „Интернешънъл Асет Банк“ АД, „Инвестбанк“ АД, „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, „Сибанк“ ЕАД, „Райфайзенбанк“ ЕАД и „ОББ“ АД са уведомили съдебния изпълнител, че длъжникът не е клиент на съответната банка, т.е. запор е наложен в „ЦКБ“ АД /л. 86/ и „Първа Инвестиционна Банка“ АД /л. 88/. С Молба, вх. № 05917 от 21.03.2019 година /94/, взискателят по делото е направил искане съдебния изпълнител да извърши опис, оценка и публична продан на движимите вещи на длъжника, като такъв е насрочен за 24.05.2019 година, за което на 19.04.2019 до длъжника е изпратена призовка за принудително изпълнение, която също се е върнала, като непотърсена. На 17.04.2019 година съдебният изпълнител е изпратил нови запорни съобщения до „ЦКБ“ АД и „Първа Инвестиционна Банка“ АД /л. 98-104/. Последвало е изпращане на следваща призовка за принудително изпълнение, насрочено за 27.02.2020 година, върната като непотърсена /л. 106-108/ и налагане на запори върху банковите сметки на длъжника в „ЦКБ“ АД и „Първа Инвестиционна Банка“ АД от 27.01.2020 година /л.