Решение № 321 от 11.09.2026, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. Козлодуй, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Адриана Г. Добрева при участието на секретаря ВИЛИАНА Г. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело № 20261440101121 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявена от А. С. А., ЕГН **********, с адрес: обл. Враца, общ. Козлодуй, ......., чрез процесуалния представител адв.

П. Й. Н. от Адвокатска колегия – Варна, рег. № 1300140490, със съдебен адрес: гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 44, ет. 4, офис 6, искова молба против „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет.

4, Бизнес център „България“, представлявано от изпълнителния директор Ивелин Камбуров.

С исковата молба са предявени в условията на кумулативно обективно съединяване:

1) иск за признаване за установено в отношенията между страните на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № 2402480 от 12.06.2021 г. е недействителен (нищожен) в неговата цялост; и

2) осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във връзка с чл. 23 от ЗПК за осъждане на ответника „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищеца сумата в размер на 141.94 евро (равностойна на 277.61 лева), представляваща недължимо начислена и платена сума над чистата стойност на кредита по същия договор, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда (09.05.2026 г.) до окончателното изплащане. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), платимо по посочена специална адвокатска сметка.

В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 12.06.2021 г. страните са сключили Договор за потребителски кредит № 2402480, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 3 000.00 лева (1 533.88 евро) със срок на погасяване 24 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент 39.33% и обявен годишен процент на разходите (ГПР) от 47.25%.

1

Твърди се, че в чл. 4 от договора кредиторът е заложил задължение за предоставяне на обезпечение чрез банкова гаранция в 10-дневен срок или чрез договор за поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице в срок до 48 часа, като при непредставяне на обезпечението договорът не поражда действие. Едновременно със сключването на кредитния договор, на 12.06.2021 г., ищецът е сключил и Договор за предоставяне на поръчителство с посоченото от заемодателя дружество „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899 (чиито едноличен собственик на капитала е „Кредисимо“ ЕАД), с уговорено възнаграждение за поръчителя в размер на 130.52 лева (66.73 евро) месечно, платимо с всяка погасителна вноска. Ищецът поддържа, че двата договора са неразривно свързани, че възнаграждението за поръчителство представлява скрито оскъпяване на кредита, което задължително е следвало да бъде включено в ГПР по чл. 19, ал. 1 от ЗПК, и че невключването му нарушава чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и заобикаля законовия лимит по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Излага се, че на 23.12.2021 г. кредитът е погасен изцяло и предсрочно чрез рефинансиране, като общо платената от заемателя сума възлиза на 4 541.77 лева (2 322.18 евро). Тъй като договорът е недействителен по чл. 22 от ЗПК, съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата главница, а заплатените суми над нея в размер на 141.94 евро (277.61 лева) подлежат на връщане на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД, чрез юрисконсулт Александрина Иванова, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва сключването на договора за кредит и усвояването на главницата от 3 000.00 лева (1 533.88 евро). Не оспорва, че по банковата му сметка е постъпила процесната сума от 141.94 евро, с която са погасени задължения, различни от чиста главница. Оспорва твърдението за нищожност на кредитния договор. Поддържа, че поръчителството е незадължителна допълнителна услуга по чл. 4, ал. 3 от договора, че размерът на възнаграждението на „Ай Тръст“ ЕООД не е бил известен на кредитора към момента на формиране на ГПР и че не попада в обхвата на общите разходи по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Позовава се на съдебна практика на ВАС относно неначисляването на такси при условни събития. Поддържа също, че „Кредисимо“ ЕАД е действало само като пълномощник при приемането на плащанията за „Ай Тръст“ ЕООД, поради което не се е обогатило неоснователно. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 76.69 евро по чл. 78, ал. 8 от ГПК и прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК спрямо претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, позовавайки се на Решение на СЕС по дело C-438/22.

СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото Договор за потребителски кредит № 2402480 от 12.06.2021 г., ведно с Приложение № 1 (Условия на кредита) и Общите условия на „Кредисимо“ ЕАД, се установява, че на ищеца е предоставен кредит от 3 000.00 лева (1 533.88 евро) при фиксиран годишен лихвен процент 39.33%, срок за погасяване 24 месеца, 24 броя погасителни вноски по 182.48 лева (93.30 евро), обявен ГПР в размер на 47.25% и общ размер на всички плащания от 4 379.52 лева (2 239.21 евро).

В чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от договора за кредит е уговорено, че в случай че кредитополучателят заяви кредит с обезпечение, той следва в срок до 48 часа да сключи договор за поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице или в 10-дневен срок да предостави банкова гаранция, като при непредоставяне на обезпечението в указания срок се счита, че заявлението не е одобрено и договорът не поражда действие.

На същата дата – 12.06.2021 г., между „Ай Тръст“ ЕООД като поръчител 2 и А. С. А. като потребител е сключен Договор за предоставяне на поръчителство, с който поръчителят се е задължил да отговаря солидарно пред кредитора за изпълнението на задълженията по процесния Договор за потребителски кредит № 2402480 срещу възнаграждение по чл. 1, ал. 2 и Приложение № 1 в размер на 130.52 лева (66.73 евро) месечно, дължимо на датата на падежа на всяка погасителна вноска. С включването на това възнаграждение общата месечна вноска е фиксирана на 313.00 лева (160.03 евро), а общата сума за погасяване – на 7 512.00 лева (3 840.82 евро). Съгласно чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от договора за поръчителство „Кредисимо“ ЕАД е изрично овластено да приема плащанията за възнаграждението на поръчителя по своя банкова сметка, като внесените суми погасяват с приоритет задълженията към поръчителя.

От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД е заемодателят „Кредисимо“ ЕАД, като двете дружества имат идентичен адрес на управление в гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет. 4.

От приложените разписки за плащания чрез „Изипей“ АД и „Кештерминал“, както и от издадените от „Кредисимо“ ЕАД Удостоверение № 57232 от 11.09.2022 г. и от „Ай Тръст“ ЕООД Удостоверение № 1018828 от 11.09.2022 г., се установява, че задължението по процесния договор за кредит е окончателно погасено предсрочно на 23.12.2021 г. чрез рефинансиране със сключването на нов Договор за потребителски кредит № 2494510 от 23.12.2021 г. Общо заплатената от ищеца сума по заема възлиза на 4 541.77 лева (2 322.18 евро).

От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещото лице Г. Димитрова К., се установява, че: 1. При включване на уговореното месечно възнаграждение за поръчителство от 130.52 лева (66.73 евро) в общите разходи по кредита, действителният годишен процент на разходите (ГПР) по процесния договор възлиза на 186.27%; 2. Към датата на сключване на договора (12.06.2021 г.) основният лихвен процент (ОЛП) на БНБ е 0.00%, законната лихва за забава е 10.00%, а максимално допустимият законов размер на ГПР по чл. 19, ал. 4 от ЗПК (петкратният размер на законната лихва) е 50.00%; 3. Действителният ГПР от 186.27% надхвърля близо четири пъти нормативно установения таван по чл.

19, ал. 4 от ЗПК; 4. От заплатената от ищеца обща сума в размер на 4 541.77 лева (2 322.18 евро) за главница са отнесени 3 000.00 лева (1 533.88 евро), за възнаградителна лихва – 522.44 лева (267.12 евро), за лихва за забава – 2.80 лева (1.43 евро), за поръчителство – 700.40 лева (401.17 евро) и неразпределена сума – 118.58 евро. Всички плащания са постъпили по сметка на ответника „Кредисимо“ ЕАД, като ответникът в писмения си отговор изрично признава, че исковата сума от 141.94 евро (277.61 лева) е получена от него за плащания, различни от главница.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По иска за недействителност на договора за кредит:

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит задължително трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му при посочване на взетите предвид допускания. По силата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК общият разход включва всички разходи, включително възнаграждения за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, които потребителят трябва да заплати и които са известни на кредитора.

3

В процесния случай сключването на Договора за предоставяне на поръчителство от 12.06.2021 г. с „Ай Тръст“ ЕООД е обективно и функционално свързано с Договора за потребителски кредит № 2402480 от същата дата. Макар формално в чл. 4, ал. 1 от договора да е предвидена възможност за избор на обезпечение, предвиденият 48-часов срок за осигуряване на поръчител, съчетан със санкцията по чл. 4, ал. 2, че при липса на такова обезпечение договорът не поражда действие, на практика лишава потребителя от реален избор и налага ползването на предварително структурираната гаранционна услуга от дъщерното на кредитора дружество „Ай Тръст“ ЕООД. В този смисъл двата договора представляват единно икономическо цяло, чиято действителна цел е предоставянето на кредитния ресурс срещу допълнително възнаграждение за кредитора и свързаните с него лица.

Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз (Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, Решение от 13.03.2025 г. по дело C-337/23) и трайно установената практика на българските съдилища, възнаграждението за поръчителство/гаранция, уговорено като условие за усвояване на кредита или събирано по общ погасителен план, представлява задължителен елемент от общия разход по кредита и следва да се включи в ГПР. Невключването на този разход в обявения ГПР (посочен като 47.25% вместо реалния 186.27%) води до посочване на невярна и подвеждаща стойност, което съгласно практиката на СЕС е равнозначно на липса на посочен ГПР в договора (нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК).

Освен това действителният ГПР от 186.27% драстично надхвърля законовия таван от 50.00% по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което по силата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК съставлява забранено заобикаляне на закона. Нарушението на императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК влече по силата на чл.

22 от ЗПК недействителност на целия договор за потребителски кредит.

Поради това предявеният установителен иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен.

По осъдителния иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД:

Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита (главницата), но не дължи лихви, такси или други разходи по него.