Акт от 25.02.2021, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 6 гр. Русе,

25.02.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд -

Русе, VIІ-ми състав, в публично заседание на 08 февруари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия АГУШ адм. дело № 29 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 118 от

Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Е.А.Н. *** срещу Решение № Ц1040-17-66/10.12.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе, с което е потвърдено Разпореждане № 171-00-4209-3/27.10.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателката е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО. В жалбата са наведени основания за незаконосъобразност на оспорения акт и потвърденото с него разпореждане поради нарушение на материалния закон. Претендира се отмяна на акта, както и присъждане на направените разноски.

Ответникът, действащ в процеса чрез процесуален представител – юрисконсулт, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски за процесуално продставителство от юрисконсулт.

След като съобрази събраните по делото доказателства, становищата на страните и релевираните от тях доводи и след като извърши служебна проверка по чл. 168, ал. 1 АПК вр. с чл. 146 АПК, административният съд приема за установено следното:

Със заявление вх. № 242/30.06.2018 г. по описа на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Бяла, (л. 24-25 от преписката) жалбоподателката е поискала отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ). По заявлението й в ТП на НОИ – Русе е образувана преписка № 171-00-4209.

Посочен е адрес на жалбоподателката – гр. Бяла, ул. „Иван Рилски“ № 25. В заявлението Н. посочва, че от 27.04.2020 г. е прекратено правоотношението й с осигурител във Великобритания и декларира, че не получава парично обезщетение за безработица в друга държава. Към това заявление Н. подала и декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 (л. 29-30 от преписката), в която е посочила като последен период на заетост периода от 09.10.2014 г. до 27.04.2020 г. във Великобритания, където е работила като наето лице.

Декларирала е още, че през периода на тази последна заетост съпругът й и детето й са живели в държавата по заетостта, т.е. във Великобритания, а преобладаващата част от роднините й са живели в България. На последно място Н. е посочила в декларацията, че притежава собствено жилище в България; преобладаващата част от социалните й контакти са в България и възнамерява да се установи трайно в България. За потвърждаване на положения от жалбоподателката труд и получено възнаграждение във Великобритания, Н. представила пред ТП на НОИ – Русе два броя на преносим документ U1

– първоначален и втори с корекции на потвърдените периоди на заетост (л. 48-55 от преписката). В документа е потвърдено, че жалбоподателката е упражнявала трудова дейност във Великобритания в периодите 01.06.2013 г. – 23.09.2013 г. и 21.05.2014 г. – 27.04.2020 г. като последното и правоотношение е прекратено поради изтичане срока на договора.

По делото няма спор, че Н. се е регистрирала като безработна в Агенцията по заетостта веднага след завръщането си в България на 30.06.2020г. едновременно с подаване на заявлението за отпускане на паричното обезщетение за безработица.

С разпореждане № 171-00-4209-1/21.07.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Русе (л. 31 от преписката) на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО производството по отпускане на парично обезщетение за безработица на жалбоподателя е спряно с мотив, че поради упражняване на трудова дейност в друга държава членка на ЕС се изчаква получаване на СЕД Н006, СЕД U002 и СЕД U004 от чужда осигурителна институция.

По административната преписка липсват данни за получаване на СЕД U002 и СЕД U004. Във връзка с уточняване на държавата по постоянно пребиваване на жалбоподателката от английската компетентна институция е предоставила информация със структуриран електронен документ (СЕД) H006, получен чрез системата за електронен обмен на данни между държавите-членки на ЕС (л. 26-28 от преписката). В документа компетентната институция на Великобритания е удостоверила, че жалбоподателката е живяла на адрес във Великобритания, като адресът е определен от компетентната институция на Великобритания като „държава на пребиваване“. Формулярът не съдържа информация за семейното положение на жалбоподателката за времето на пребиваването й във Великобритания, но по делото не е спорно, че Н. е живяла във Великобритания със съпруга си и също така във Великобритания е родено детето й.

На 26.10.2020 г. е издадено

Разпореждане № 171-00-4209-2, с което ръководителят на осигуряването за безработица на основание чл. 55 от АПК е възобновил производството по заявлението на жалбоподателя за отпускане на ПОБ с мотива, че е получен по електронен обмен на социално-осигурителна информация между България и ЕС СЕД Н006, издаден от компетентната институция на Великобритания. Последвало издаване на Разпореждане № 171-00-4209-3/27.10.2020 г., с което на основание чл.54ж, ал.

1 и във връзка с чл. 11, §3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО на Е.Н.. В мотивите на разпореждането е посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 65, §2 от Регламент (ЕО) 883/2004 българската институция не е компетентна да предостави парично обезщетение за безработица по българското законодателство, тъй като пребиваването на лицето по смисъла на европейските регламенти в областта на социалната сигурност е държавата по последна заетост – Великобритания. Това обстоятелство според административния орган се установява от получения структуриран електронен документ (СЕД) Н006 (Отговор на искането за информация за пребиваване – чл. 11 и чл. 20 от Регламент № 987/2009), издаден от компетентната институция на Великобритания, в който се съобщава, че за Н. Великобритания е държава на пребиваване през периодите на заетост там. Разпореждането е оспорено от Н. пред директора на ТП на НОИ – Русе. Възраженията на жалбоподателката се основават на твърдението й, че престоят й във Великобритания е бил свързан единствено с упражняваната от нея трудова дейност и тя и семейството й винаги са имали намерение да се установят в България, в потвърждение на което представя нотариални актове за закупени от съпруга й имоти в с. Стърмен през 2016 г. и 2020 г., както и доказателства, че съпругът на жалбоподателката веднага след завръщането им в България е започнал да учи във висше училище в гр. Русе, а детето им е записано да посещава детска градина в гр. Бяла.

В хода на производството пред горестоящия орган е изискана информация от ТД на НАП – Варна, офис Русе (л. 43 от преписката) дали Н. и съпругът й са плащали данъци в Република България върху доходите си от последната заетост във Великобритания за периода 2009 г. – 2020 г. за Николов и 2013 г. – 2020 г. за Н.. В отговор приходната администрация посочва, че Николови не са подавали годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за съответните периоди (л. 44 от преписката). Изискана е също така информация от ОДМВР – Русе за влизане и излизане в/от България на Н. и съпругът й, като и членовете на тяхното семейство за времето на последна заетост във Великобритания от 15.02.2009 г. до 27.04.2020 г. (л. 33 от преписката). От предоставената информация се установява, че за времето от 01.01.2011 г. до 27.04.2020 г. Н. със съпруга си и детето си, се е завръщала в България три пъти (без да се включва окончателното й завръщане пред 2020 г., което не фигурира в изготвените справки). В справките се съдържат данни за множество пътувания (най-вече на бащата на жалбоподателката) без да е изяснявано дали посочените пътувания са свързани с поддържане на контакти със семейството на жалбоподателката.

Горестоящият орган се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство Решение № Ц1040-17-66/10.12.2020 г., с което е отхвърлил жалбата на Н.. Мотивите, с които горестоящият орган е отхвърлил жалбата и е потвърдил оспореното пред него разпореждане за отказ да бъде отпуснато парично обезщетение за безработица, се базират на тълкуване на разпоредбата на чл. 1, § 3, б. „й“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 и чл. 11, § 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009, касаещи понятието „пребиваване“ във връзка с данните от получения от английската институция СЕД Н006 и данните за липса на плащани данъци в Република България, както и за времето на завръщане на жалбоподателката в България. Административният орган приема, че в конкретния случай държавата по последна заетост и държавата по пребиваване на жалбоподателката съвпадат и това е Великобритания, както и че завръщането на Н. в България не представлява завръщане в държавата по пребиваване, а промяна на пребиваването след приключване на заетостта във Великобритания, поради което компетентна по отношение на паричното обезщетение за безработица се явява именно тази държава.

Решението на Директора на ТП на НОИ –

Русе е съобщено на жалбоподателката чрез представляващия я адвокат Т. на 23.12.2020 г., видно от собственоръчно извършеното удостоверяване върху екземпляр на решението (л. 6 от преписката), след което на 04.01.2021 г. Н. подала жалба чрез административния орган до настоящия съд. Наведените в жалбата възражения са свързани със същите твърдения, каквито са поддържани и пред ответния административен орган.

От така установеното фактическо положение съдът достигна до следните правни изводи:

Оспорването е процесуално допустимо и подлежи на разглеждане.

Жалбата е подадена от надлежна страна – неблагоприятно засегнат адресат на акта, депозирана е в преклузивния 14-дневен срок по чл. 118, ал. 1 КСО и е насочена срещу годен за оспорване акт съгласно цитираната норма.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган (арг. чл .117 КСО). Спазена е предписаната от закона писмена форма, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. фактически и правни основания. При издаването му са спазени административно производствените правила. Не се установява и нарушение на закона, като относимите материалноправни норми са тълкувани и приложени правилно към конкретния случай.

По делото няма спор по фактите.

Спорът е от правен характер и се свежда до определяне на това коя е компетентната държава по изплащането на парично обезщетение за безработица, след като последната заетост на жалбоподателката е била на територията на Великобритания.

Република България като държава – членка на ЕС е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза. Това са общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони. Към настоящият момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г.

Регламент (ЕО) № 883/2004 намира приложение към правилата за отпускане и определяне на посочените в чл.

3, § 1 обезщетения, обуславящи клоновете на социална сигурност, сред които са и обезщетенията за безработица (чл. 3, параграф 1, б."з"). Персоналният обхват на регламента е определен в разпоредбата на чл. 2, § 1, която предвижда, че настоящият регламент се прилага към граждани на държава-членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава-членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица.

Не е спорно по делото, че Е.Н. е гражданка на Република България, т.е. на държава – членка на ЕС, поради което и е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004.