Протоколно определение № 1271 от 24.06.2024, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1271 гр. Пазарджик, 20.06.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Иванка Панчева

Сложи за разглеждане докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20235220101098 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищецът К. С. Г. – редовно призован чрез процесуалния си представител, не се явява. За него се явява адв. А. Д. от САК - надлежно упълномощена с ИМ.

Ответникът ГД „Изпълнение на наказанията“- София - редовно призовани, се представлява от юрк. Р. Р. - надлежно упълномощен с ОИМ.

Вещото лице Л. С. Ц. – редовно призован, се явява лично.

АДВ. Д.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална пречка.

ЮРК. Р.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

СЪДЪТ докладва депозирано заключение от в.л. Л. С. Ц. с вх. № 14651/07.06.2024 г.

СТРАНИТЕ

/по отделно/:

Да

1 пристъпим към изслушване на заключението на в.л. Л. С. Ц., запознати сме с него.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВЕЩОТО

ЛИЦЕ ПО ДОПУСНАТАТА СЪДЕБНО-ИКОНОМИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:

Л. С. Ц. – на ** години, българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство със страните по делото.

Вещото лице предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Л. С. Ц.: Известна ми е наказателната отговорност, която нося. Поддържам изцяло изготвеното от мен писмено заключение.

АДВ. Д.: Съгласно чл.16д цитиран на няколко места в заключението на експертизата работното време на служителите в наряд се изчислява и отчита в часове сумирано за 3-месечен период.

Ако следваме последователността на действията, изброени в конкретната правна норма, означава ли часовете положен труд от ищеца първо да трябва да се изчислят и отчитат и чак на последно място да бъдат сумирани за тримесечен период?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Изчисленията съм направил, като в отработеното време съм включил отработеното от служителите време в наряд, което съм умножил по продължителността на наряда съответно - 12 ч. и 30 минути и 24 часа и 30 минути. Добавил съм часовете, отработени в редовна смяна, часовете отработени в занятие и към всеки наряд съм добавил съответно 30 минути. Така съм получил отработените часове. От отработените часове съм приспаднал нормативно полагащите се часове за този период и по този начин съм получил часовете, които са над норматива или под норматива. След това тези, които са над нормативни часове, съм умножил по ставката, която се изплаща за извънреден труд на 1 час.

АДВ. Д.: По този начин ли е изчисляван положеният от служителите 2 труд в счетоводството на ответника?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: По този начин са изчислявани, като не са добавяни тези 30 минути на наряд и оттам идва разликата за доплащане.

АДВОКАТ Д.: При извършване на изчисленията на всеки наряд сте добавил 30 минути допълнително време, как сте ги сметнал тези 30 минути като извънреден труд или като обикновен труд са пресмятани/преизчислени, за да получите крайната сума за доплащане?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Тези 30 минути съм ги отчел като отработено време, а не като извънреден труд.

АДВ. Д.: Бихте ли могли да кажете в такъв случай, ако се приеме, че тези 30 мин. са извънреден труд за всеки наряд, какъв ще е размерът на сумата на доплащане и размерът на лихвите?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: В колонка 9 съм посочил броя на нарядите, те трябва да се умножат по 30 минути или по 1 ч. и получените брои часове да се умножат по тарифната ставка за 1 час.

АДВ. Д.: Може ли в момента съгласно действащото законодателство в Република България да се приеме, че най-малката мерна единица за количество отработено труд е 1 час и евентуално във вашата практика налагало ли Ви се е до сега да изчислявате отработено време или извънреден труд за по-малко от е час?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: В моята практика нямам такъв случай да изчислявам за по-малко от 1 час отработено време или извънреден труд.

ЮРИСК. Р.: Тъй като вещото лице каза, че при изчисляването е записал, не по-малко от 1 час отработеното време или извънреден труд е изчислявал, дали е имало отчитане на времето за по-малко от 1 ч. при сумарно изчисляване.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: В заключението, което съм записал за нарядите при сумиране на нарядите съответно - 12 ч. и 30 минути и 24 часа и 30 минути не винаги се получава цяло число, закръглил съм ги съответно, например: на 3 страница 11 от заключението като в таблицата за второто тримесечие на 2021 г. нарядите 15 като се умножат по 24,5 не дава цяло число, а дава 367,5.

Съответно допълнителните минути умножени по броя на нарядите също не дават цяло число, а дават 7,5, при сборуването не съм ги закръглял.

Закръглянето правя, когато разликата за доплащане, както е в случая 4–то тримесечие на 2022 г. е 3,5 часа, тогава в таблицата за доплащане на извънреден труд съм закръглил тези 3,5 часа на 4 часа извънреден труд.

ЮРИСК. Р.: По същия начин ли е извършено закръглянето за извънреден труд на тримесечие към по-голямото число от Затвора Пазарджик?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Съгласно показанията, които е дал свидетелят служител на Затвора Пазарджик - Гроздан Филипов по същия начин се извършва закръглянето на извънреден труд на тримесечие.

АДВ. Д.: Оспорвам експертизата по отношение на въпрос 2–ри и на въпрос 3 - ти, тъй като както стана ясно в днешното съдебно заседание, не са направени изчисления за извънреден труд, а всичко, което е над 12 ч. и 24 ч., е отчетено като отработено време. В този смисъл, считам че не е даден точен отговор съответно на въпрос 2-ри и въпрос 3 - ти и бих искала на вещото лице да бъде поставена допълнителна задача: С оглед на това, че съгласно българското законодателство, а и в целия свят най-малката мерна единица за количество отработено труд е 1 час, в случай, че се приеме, че ищецът е положил 1 ч. извънреден труд за всеки наряд, какъв ще е размерът на сумата за заплащане и съответно размерът на лихвите?

Така ще имаме хипотетичен вариант в случай, че се приеме че въобще има извънреден труд, която сума ще бъде меродавна по делото?

ЮРИСК. Р.: Оспорвам въпросите на вещото лице за всеки наряд да бъде отчетен по 1 час, тъй като съгласно чл. 16д ППЗИНС /цитира нормата на чл.16д от ППЗИНС/.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: В момента технически не мога да отговоря на този въпрос. Но ако ми се зададе такъв въпрос ще умножа броя на нарядите по 1 ч., след това часовете, които получа като брои ще умножа по тарифната ставка, 4 която е посочена в таблицата по точка 3 и ще получа дължимата сума за извънреден труд в случай, че ищецът е положил по 1 ч. извънреден труд на всеки наряд. В таблицата тарифната ставка е посочена с увеличението за извънреден труд.

На страница 11, ако вземем например периодът на 4-тото тримесечие на 2020 г., броят на нарядите 18 се умножава по 1 ч. или съответно по 30 минути, и се получа колко часа е извънредният труд, ако се приеме, че тези 30 мин. или 1 час над 12/24 часа представляват извънреден труд. След това получените часове се умножават по тарифната ставка за съответния период 11,03 в случая и се получава сумата за извънреден труд.

АДВ. Д.: Нямам повече въпроси към вещото лице. По-горе изложих становище по приемането заключението на СИЕ.

ЮРИСК. Р.: Нямам повече въпроси към вещото лице. Да се приеме експертизата.

СЪДЪТ намира, че заключението на изготвената по делото С И Е следва да бъде приета. С оглед разяснението на вещото лице относно алгоритъма, който трябва да се следва, за да се даде отговор на поставения от адвокат Д. въпрос и с оглед на това какво приема съдът по същество, е въпрос на аритметика - колко часа извънреден труд би бил положил ищецът, ако отработеното над всяко едно 12 часово, респективно или 24 часово дежурство, е извънреден труд. В този смисъл не следва да бъде възлагана допълнителна задача на вещото лице.

С оглед на което съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА заключението на изготвената от вещото лице Л. С. Ц. съдебно-икономическа експертиза.

На вещото лице Л. С. Ц. да се изплати възнаграждение в размер на 250 лв., съгласно представената справка-декларация от бюджета на съда.

ОСТАВЯ без уважение искането на адвокат Д. за поставяне на 5 допълнителна задача на вещото лице.

АДВ. Д.: Нямам искания по доказателствата.

ЮРК. Р.: Нямам искания по доказателствата.

АДВ. Д.: Уважаема госпожо председател, с оглед приетата съдебно икономическа експертиза в днешното съдебно заседание бих искала да допуснете изменение на исковете досежно размер им на основание чл. 214, ал.1 ГПК, като считате иска за главница за предявен в размер на 1000 лв., а искът за мораторна лихва в размер на 250 лв. За разликата до първоначално предявения размер на иска за главница в размер на 5200 лв. правя оттегляне на иска, както и за разликата над 250 лв. от първоначално предявения размер от 500 лв. на иска за мораторната лихва правя оттегляне на исковите претенции.