Решение № 192 от 28.10.2024, Районен съд - Сливница
- Съд
- Районен съд - Сливница
- Дело
- Административно наказателно дело 183/2024
- Вид
- Решение № 192
- Подписан
- 28.10.2024
- В сила
- 07.03.2025
- Състав
- Ангелина Гергинова Гергинска
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 3, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 1 и ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 1 и ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 139, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 139, ал. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167а, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189е, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189з · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 10, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
- чл. 10б, ал. 3 · Закон за пътищата
- чл. 35, ал. 3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 192 гр. Сливница, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно наказателно дело № 20241890200183 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба от „К**, със седалище и адрес на управление: гр.
**************, представлявано от управители **, заедно и поотделно, с която на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН се обжалва електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП № 8504509550 от 06.04.2021 г., издаден от Агенция “Пътна инфраструктура” към МРРБ, с което на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че ЕФ е неправилен и незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Твърди се също, че процесното нарушение не е извършено и че обжалваният ЕФ е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН.
Освен това, жалбоподателят излага доводи за това, че за законосъобразността на заснемането с автоматизирано техническо средство или система, следва да се издават доклади за всяко нарушение на чл. 179, ал.33в от ЗДвП, към които да се прилагат статични изображения във вид на снимков материал или/и динамични изображения – видеозаписи. Твърди, че в конкретния случай техническото средство е незаконно поставено, тъй като е 1 реализирано без разрешение за строеж, т.е., че поставените камери на толсистемата са върху незаконно изградено съоръжение и събраните от тях данни са в противоречие с материалния закон. Сочи, че проблемът е създаден от МС, тъй като е пропуснал да включи в свое Решение № 127/28.02.2020 г., обн. ДВ бр. 19/06.03.2020 г., обхвата на републикански път I-8 – гр. Божурище.
Предвид гореизложеното, жалбоподателят моли процесният електронен фиш да бъде отменен от съда като неправилен и незаконосъобразен, а алтернативно – моли съда да квалифицира случая като маловажен и да отмени наложената имуществена санкция.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. П. – АК-Перник, с пълномощно, приложено по делото.
Същият представя писмени бележки. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган
Агенция
„Пътна инфраструктура“, редовно призована, се представлява от юрисконсулт **, който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, и моли процесният електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
На 06.04.2021 г. в 10.15 часа, с устройство № 40672, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, е било регистрирано движението на пътно превозно средство (ППС) товарен автомобил марка „ВОЛВО“, модел „ФМ 12 420“, с рег. № **, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, без ремарке, по път I-8, км. 41+234 в Община Божурище, с посока Намаляващ километър (включен в обхвата на платената пътна мрежа), като за посоченото ППС изцяло не е била заплатена дължимата пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), тъй като за него не е имало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването му. Поради това и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. чл.179, ал. 3б от ЗДвП, е ангажирана административнонаказателната отговорност на собственика на горепосоченото ППС, а именно: „К**.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, а именно: извлечение от електронната система на АПИ; два броя статични изображения във вид на снимков материал на ППС с рег. № **; електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП № 8504509550; известие за 2 доставяне; създаден доклад от Елекронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в от ЗДвП; справка за собственост на МПС; становище от отдел „УИСИ“ – НТУ при АПИ.
За разкриване на обективната истина по делото способстват писмените доказателства по делото. Същите са надлежно приобщени към доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги кредитира. Цялостният анализ на всички доказателствени материали според съдебния състав води до еднозначен и категоричен извод относно фактическата обстановка по конкретния случай. Релевантните по делото факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
В административнонаказателното производство съдът е длъжен служебно за издири обективната истина чрез събиране на допустими и относими доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът осъществява контрол за законосъобразност на издадените от административен орган наказателни постановления и електронни фишове.
Предвид правомощията си, настоящата инстанция констатира, че жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана страна, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
С измененията на ЗДвП и ЗП /ДВ, бр. 105/2018 г./ е предвиден нов начин на заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства - винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние. Това изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се дължи такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 /с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9/. В разпоредбата се посочва още, че заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в 3 зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство , броя на осите и от екологичните му характеристики, и се определя за всеки отделен път или пътен участък.
Разпоредбата на чл. 10б, ал. 4 от ЗП предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл.
10, ал. 7 от ЗП или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут.
Съгласно чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а в чл. 139, ал. 7 от ЗДвП е въведено изричното задължение за водача на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
В разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е въведено задължение за собственика да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /според категорията на пътното превозно средство/. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. С посочената разпоредба законодателят е предвидил отговорност за собственика, респ. ползвателя на превозното средство, чието задължение е да установи размера и да заплати пътната такса.
Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тя създава доклад с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал (представени по делото). Докладът и снимките, съгласно чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, в своята съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Характерът на отразените в Електронната система за събиране на пътни такси данни е изрично прокламиран и в разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, а именно:
4 контролните органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.
В случая от обективна страна се установи, че на 06.04.2021 г. електронната система за събиране на пътните такси е засекла товарния автомобил с рег. № **, който се е движел по по път I-8, км. 41+234 в Община Божурище, с посока Намаляващ километър (включен в обхвата на платената пътна мрежа) и е създала доклад за извършено нарушение.
Настоящият съдебен състав приема, че макар и обективно да е било допуснато нарушение на чл. 179, ал. 3а ЗДвП, то деянието е малозначително.
За да достигне до този извод, съдът съобрази обстоятелството, че предвиденият в чл. 179, ал. 3б от ЗДвП размер на наказанието противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО).
Цитираният текст от Директива 1999/62/ЕО въвежда задължение за държавите-членки, установените наказания за нарушение на директивата да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Съгласно практиката на съда на Европейския съюз (съединени дела C-497/15 и C-498/15) чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата, относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.
В българския закон - чл. 179, ал. 3б ЗДвП, санкцията е абсолютно определена, т.е. фиксирана и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта на нарушението – размерът на наказанието е еднакъв, без да се прави разлика дали е налице отсъствие на каквото и да е плащане на таксата или плащането се отнася до различен маршрут, какво е отклонението от заплатения маршрут, дали е заплатена за различна категория, екологични характеристики и пр.