Решение № 1784 от 26.04.2018, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 1111/2017
- Вид
- Решение № 1784
- Подписан
- 26.04.2018
- В сила
- 03.07.2019
- Състав
- СВЕТОСЛАВ НЕДЕЛЧЕВ ТОДОРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.14, ал.1, т.3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.4Б · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4а · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- параграф 4Б · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4к · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4к ал.7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1784 гр. Варна, 26.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на двадесет и шести март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВ.Т. при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1111 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от И.Б.Д., с
ЕГН ********** ***, чрез пълномощника ѝ адв. Д.А. – АК Варна срещу В.Д.В., с ЕГН **********, И.К.И., с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** и Й.Н.Г., с ЕГН ********** ***. ***, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено по отношение на ищцата, че ответниците не са собственици ПИ № *** по ПНИ на местност“ ***“, землище на гр.Аксаково, одобрен със заповед № РД-13-7706-375 от 07.10.2013г. на Областен управител на област с административен център гр.Варна, с площ от 600 кв.м. и граници и съседи: имоти №№ ***.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Tвърди, че е наследник на К.Я.Г., като с Решение №***г. на Поземлена комисия Аксаково на наследниците на К.Я.Г. е възстановено право на собственост върху нива в землището на гр.Аксаково, местност „***“, с площ от 7.080 дка, без посочени граници по решението, попадаща в територия по §4 от ЗСПЗЗ.
По този план за наследниците на К.Я.Г. по помощния кадастрален план към ПНИ бил отреден и записан стар имот ***. Този имот попадал по ПНИ в местност „***“, кад. Райони *** и ***, одобрен със Заповед № РД-13-7706-375 от 07.10.2013г. на Областен управител на област с административен център гр.Варна и новообразуван имот *** участвал в стар имот *** с цялата си площ от 600 кв.м.
Процесният имот не можел да бъде възстановен на наследниците на К.Я.Г., тъй като към настоящия момент бил записан на Н.И. В. – ползвател, който е трансформирал правото си на ползване в право на собственост и се снабдил с нот. акт за имота през 1997г. Н.И.В. починал на ***г. и бил наследен от съпругата си В.Д.В. и децата си И.К.И. и Й.Н.Г..
Ищцата твърди, че ответниците не са собственици на процесния имот, тъй като праводателят им Н.В.И. не е бил собственик на имота – не му е било предоставено валидно право на ползване, не е имал право да закупи имот № 103.114, тъй като не отговарял на условията по §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.
За ищцата се явявал правен интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск, тъй като до приключване на спора между страните не можело да приключи процедурата по възстановяване собствеността върху процесния имот на наследниците на К.Я.Г., сред които и ищцата.
Ищцата поддържа, че решението на ПК Аксаково от 1997г. е само признавателно, а не възстановява правото на собственост, тъй като за землището на гр.Аксаково няма предходни планове за земите включени в ТКЗС към момента на кооперирането им, няма изработени помощни кадастрални планове, по които да се идентифицират земите на старите собственици към момента на постановяване решенията на ПК Аксаково, поради което с решението на ПК Аксаково не е приключила процедурата по възстановяване на земите, попадащи в територия по §4 от ЗСПЗЗ.
Ищцата моли за уважаване на предявения иск, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците, с които поддържат недопустимост на предявения иск, а в условията на евентуалност и неоснователност на същия.
Искът се явявал недопустим, тъй като за ищцата липсвал правен интерес от същия – исковата молба следвало да е подадена от всички наследници на К.Я.Г., а не само от ищцата.
С влязло в сила решение от 30.03.1997г. по гр.д.№
800/1996г. по описа на ВОС – административна колегия било постановено, че Н.И.В. има право да придобие правото на собственост върху ползваната земя на основание ПМС 26/87, включен в актовете по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и бил отменен отказът на кмета да признае правата по №4 от ЗСПЗЗ на Н.И.В., обявена била крайна оценка на земята в размер на 19800 лева и кмета на община Аксаково бил задължен да изпълни процедурата по №4 от ЗСПЗЗ. Със заплащането на цената, правото на ползване на Н.И.В. било трансформирано в право на собственост, с оглед действащата към него момент нормативна уредба на №4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което изключвало правото на възстановяване правото на собственост на ищцата.
В условията на евентуалност ответниците твърдят, че са придобили собствеността върху процесния имот по силата на изтекла придобивна давност в периода от 1977г. до 2017г. Имота се ползвал явно, трайно, непрекъснато и необезпокоявано от ответниците, а преди това и от техния праводател Н.И.В. от 1977г., поради което и ответниците са придобили собствеността върху имота.
Молят за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан, правят искания по доказателствата и претендират присъждане на направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители поддържат изложеното в исковата молба и отговорите по нея и претендират присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С решение № 8478/07.04.1997г. на ПК Аксаково е призната правото на собственост на наследниците на К.Я.Г. върху девет недвижими имота, като същите са индивидуализирани в решението с начин на трайно ползване, категория на земята при неполивни условия и местност, в която се намират, сред които е и нива с площ от 7.800 дка, четвърта категория,м находяща се в землището на с.Аксаково, местност *** /л.7-9/.
От представено с исковата молба удостоверение за наследници се установява, че К.Я.Г. е починал на ***г., като е оставил за свои наследници по закон преживялата съпруга И. Б. К. и децата си М.К.Н., Т.К.А., Н.К.Т., Я.К.Я., П.К.Н., Б.К.Я. и наследяващите по заместване наследници на сина му К.К.,починал през 1925г.
Ищцата И. Б.Д. е наследник по закон на Б.К.Я., починал на ***г. /л.10-13/.
Ищците са представили удостоверение от Общинска служба по земеделие Аксаково, според което в ОСЗ Аксаково не е налице план на имотите на страите собственици в местност „***“, респективно „***“, към момента на кооперирането им в ТКЗС, съответно в ДЗС или друга организация в периода към 1958г. или в по-ранен период от време. Индивидуализирането на имотите на старите собственици не е извършено въз основа на стар план, а чрез провеждане на анкета по реда на чл.23б от ППЗСПЗЗ. В ОСЗ Аксаково не е налице предходен план на старите собственици, по което е можело да се индивидуализират техните имоти към момента на постановяване на Решение № ***г. на ПК Аксаково /л.32/ Ищците са представили удостоверение от община Аксаково, от което се установява, че за наследниците на К.Я.Г. не е издаване заповед по реда на пар. 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване на н.и. № *** по ПНИ на местност „***“, землище на гр.Аксаково. В община Аксаково няма данни за наличието на план на имотите на старите собственици към момента на кооперирането на земеделските земи, като за местност „***“, землище Аксаково преди одобряване на ПНИ е действал топографски план – част II, местност ***, изработен 1990г. /л.38/.
За обосноваване на правния си интерес от предявения иск ищците са представили, списък на имотите съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС за гр.Аксаково, в който стар имот № *** е записан на наследниците на К.Я.Г., както и извадка от регистъра на собствениците към ПНИ, в който като собственик на имот №***, с площ от 600.04 кв.м. и находящ се в землището на гр.Аксаково, местност „***“ е записан като собственост на Н.И.В.. Представени са още таблица за дължимото обезщетение на собствениците за местностите „***“ и „***“, гр.Аксаково, според което имот №*** попада в границите на стар имот №*** /л.15-17/.
Видно от удостоверение №***г. издадено от ИК на ОбНС с.Аксаково съгласно Постановление №26 на МС и с решение на ИК на ОбНС-Аксаково на Н.И.В. е предоставено право на ползване върху земя: хавра, с размер 600 кв.м., находяща се в землището на с.Аксаково, местност „***“, при граници: Г.А., А.К., път /л.48/.
С молба от 26.06.1992г. Н.И.В. *** да заплати предоставеният му за ползване имот и да бъде извършена оценка на имота, като е декларирал, че имота е единствена земеделска земя за семейството му /л.46-47/.
От издадено по искане на ищцата удостоверение от ОСЗ Вълчи дол се установява, че Н.И.В. е заявил за възстановяване собствено върху земеделски земи на името на баща си И.В.
Д. в землищата на с.*** и с.***, общ. Вълчи дол /л.149/.
Съгласно оценителен протокол от ***г. общата оценка за мястото е в размер на 13200 лева /л.45/.
С нова молба от 13.09.1996г. Н.И.В. е потвърдил желанието си да стане собственик на имота и е поискал да получи отговор на молбата си от 1992г. /л.44/.
Н.В. е уведомен с писмо от 16.09.1996г., че не му се предоставя правото да закупи парцела, тъй като не е изградил постройка в мястото. Отказа на кмета на община Аксаково е обжалван от Н.В. и с Решение от 10.03.1997г. по гр.д№ 800/1996г. по описа на Варненски окръжен съд отказа на кмета е отменен, кмета на община Аксаково е задължен да изпълни процедура по пар.4 ЗСПЗЗ за закупуване на имота и е обявено, че оценката на земята е в размер на 19800 лева, съгласно назначена в производството техническа експертиза /л.41-43/.
Определената оценка за земята в размер на 19800 лева е заплатена от Н.И.В. на 31.03.1997г., както се установява от представено от ищцата копие от Авизо по платежно нареждане /л.40/.
На
Н.В. е издадено удостоверение № ***г. е уверение на това, че е придобил право и закупил предоставеното му по ПМС място, находящо се в местността „***“ в землището на с.Аксаково, представляващо имот №*** /л.39/.
На
***г. е съставен нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит на основание параграф 4Б от ПЗР на ЗСПЗЗ, с който Н.И.В. е признат за собственик върху недвижим имот №***, находящ се в землището на с.Аксаково, местност „***“ /л.14/.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че НИ № *** по ПНИ на местност „***“, землище гр.Аксаково с площ от 600 кв.м. е образуван в границите на само един стар имот, а именно ПИ-*** с площ от 7135 кв.м. по ПСИГ (пкп) на с.о. „***“. Стар имот *** с площ от 7135 кв.м. е записа на К.Я.Г. на основание решение 3 8478/07.04.1997г. на ПК – Аксаково и същият участва в НИ *** с цялата му площ от 600 кв.м. Отстоянието на НИ *** до центъра на гр.Варна е 10170м., а до крайбрежната морска ивица 11290 м. измерено по въздушна линия. Вещото лице не е установило идентичност между имота описан в решение № ***г. на ПК Аксаково и имота по нот. акт, с който Н.В. е признат за собственик на имот пл.114, находящ се в землище Аксаково, местност „***“, тъй като в решението на ПК Аксаково имотите не са индивидуализирани с граници/съседи, нито с номер на имот по кадастрален или друг план. След справка в община Аксаково и ПК Аксаково вещото лице е установило, че местностите „***“, „***“ и „***“ са съседни по между си, като границите на местностите не са обозначени на терен, нямат свое точно местоположение и е възможност териториите на местностите „***“ и „***“ да се припокриват в обследваната по делото зона.
Топографски план част II на м. „***“ с кратко наименование КП/1990 е неодобрен и не може да се каже кога точно е изработен. Този план не съдържа в себе си предвиждания, а в него са отразени съществувалите към него момент пътища, граници на имоти, сгради и други кадастрални данни. Плана обхваща територията на процесния имот ***. Към датата на реституционното решение е имало изработен план, който е действал за обследваната територия и този план е КП/1990. В КП/1990 били отразени само имотите на ползвателите, а стар имот *** не е бил нанесен в плана, а е даден на комбинирана скица само за съпоставка.
Имотите на старите собственици за първи път били индивидуализирани с Плана на новообразуваните имоти, одобрен със Заповед РД-13-7706-375/07.10.2013г. на областен управител на област с административен център гр.Варна.