Решение № 64 от 16.06.2022, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Търговище, 15.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. И.

Членове:

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. И. Въззивно гражданско дело № 20223500500099 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на Р. Й. ИВ., ЕГН **********, от гр. Търговище, действаща чрез процесуален представител адв. Цв. И., ТАК, срещу решение 90/23.02.2022 г., постановено по гр.д. № 1305/2021 г. по описа на Районен съд - Търговище.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземания в полза на “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК ********, гр.София, против Р. Й. ИВ. с ЕГН ********** от гр.Търговище за следните суми: изискуема падежирала главница в размер на 2377,73 евро от 22.04.2016 г. до 10.02.2022 г., падежирала договорна лихва в размер на 1064,30 евро за периода от 22.04.2018 г. до 10.02.2022 г., ведно със сумата от 55,74 евро, дължима съгл. чл. 6 от ЗМВИП за периода 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., обезщетение за забава върху главницата в размер на 679,63 евро за периода от 22.04.2018 г. до 13.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 14.04.2021 г. и 82,83 евро разходи за уведомления - нот. покани, връчени чрез нотариус, ведно със законната лихва върху главницата от 22.04.2021 г.(датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК) до изплащане на задължението, претендирани против ответника - поръчител по Договор за банков кредит № ********/22.02.2013 г., за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 292/26.04.2021 г., с отстранена ЯФГ с разпореждане № 1057/13.05.2021 г., постановени по ч.гр.д.№ 591/2021 г. по описа на РС Търговище, като за разликата до пълните предявени размери за главница преди 22.04.2016 г. и за договорна лихва преди 22.04.2018 г., Е ОТХВЪРЛИЛ исковете, като погасени по 1 давност, на осн. чл. 110 и чл. 111, б.„в” от ЗЗД, а за периода след 10.02.2022 г. – Е ОТХВЪРЛЕН иска за главница, като неоснователен, на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 60, ал. 2 от ЗКИ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. С решението е намалено, като прекомерно, адвокатското възнаграждение, платено от ответника, от 3 000 лв. на 2 000 лв., на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК и “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК ******** е ОСЪДЕНА да заплати на ответницата 532,36 лв. - разноски по делото, по съразмерност и след компенсация, на осн. чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 от ГПК.

Считайки решението за незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения, както и в противоречие с тълкувателната практика на ВКС (в изложението са посочени т. 19 от ТР 4/2013 г. ОСГТК на ВКС и ТР 5/2019г. на ОСГТК на ВКС), по изложени в жалбата доводи и съображения, въззивницата моли за отмяна на решението и отхвърляне на исковата претенция като неоснователна.

Оплакванията са:

-За ответницата е останало „неясно по какъв начин банката ищец е обявила договора за кредит за предсрочно изискуем, изтекъл е периодът, в който длъжникът не е платил, за да бъде ангажирана отговорността на поръчителя“;

-Съобразно мотивите на съда било видно, че предсрочна изискуемост на кредита не е настъпила, като съдът е отбелязал, че е недопустимо поръчителят да бъде поставен в понеблагоприятно положение от длъжника, но независимо от този извод, неправилно и в противоречие със закона (не се сочи правна норма) и със събраните по делото доказателства, съдът е приел, че дължимите суми следва да се изчисляват за периода от 22.04.2016 г. до приключване на съдебното дирене на 10.02.2022 г. Според въззивника, така постановено, решението е немотивирано, противоречиво и постановено в нарушение на материалния закон и тълкувателната практика на ВКС;

-Макар съдът в мотивите да е приел, че ответницата е отговорна за част от дълга, липсвал отговор на въпроса за каква част от дълга е отговорна и на какво правно или фактическо основание;

-Акцентира, че с отговора на ИМ, е направено възражение, че в договора за кредит липсвало уговорено плащане, съобразно погасителен план, като същевременно договорът е с краен срок за погасяване през 2023г., който към момента на предявяване на иска още не бил настъпил, позовавайки се на ТР 5/2019 г. по тълк.д. 5/2019 г. на ОСТК на ВКС, 6месечния срок започва да тече от настъпване изискуемостта на целия дълг, вкл. в хипотезата на предсрочна изискуемост; и т.к. в случая предсрочна изискуемост не е настъпила, следва да се приеме, че договорът не е прекратен и задължението на ответницата за плащане „ би възникнало в бъдещето и исковата претенция срещу нея е вероятно преждевременно предявена“.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, ищец в първоинстанционното производство – „ПИБ“ АД, чрез пълномощника му ст.юриск. Д.Д., със становище за неоснователност на въззивната жалба, с изложени подробни съображения, че 2 обжалваното решение е правилно и обосновано, обуславящо потвърждаването му.

Претендира разноски за въззивната инстанция, вкл. юриск.възнаграждение в размер 150 лв.

Доказателствени искания не са направени.

В с.з. пред възивната инстанция страните поддържат исканията и възраженията си.

Претендират разноски.

Преценката за допустимост на жалбата е сторена от съда с определението по чл. 267 от ГПК.

Както е посочил в определението си по чл. 267 ГПК, настоящият състав намира, че макар да е изложено оплакване за неяснота в исковата молба, от понататъшните поясненията, направени в жалбата, относно естеството на тази яснота, е видно, че се касае до възражения относно основателността и доказаността на твърдението на ищеца за обявена предсрочна изискуемост, което е въпрос по съществото на спора, а не нередовност на исковата молба.

За да се произнесе по същество и при преценката по реда на чл. 269 ГПК, като провери и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Решението е валидно и допустимо.

Предявеният установителен иск за дължимост на посочените суми е обоснован от твърденията на ищеца, че по сключения на 22.02.13 г. договор за банков кредит № ********/22.02.2013г. с П.Ц., за сумата 3 750 евро, обезпечен с поръчителството на ответницата Р. Й. ИВ., с ЕГН ********** от гр.Търговище, кредитополучателят не изпълнявал задълженията си по изплащане на дължимите суми, съгласно погасителния план към договора, допускайки просрочие на дължими, но непогасени плащания, считано от 20.04.2013 г., поради което баката обявила кредита за предсрочно изискуем от 15.04.2021 г., на длъжниците били изпратени уведомления, съответно: на кредитополучателя, по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК, чрез 3 бр. разписки, а на ответницата-поръчител - връчено лично на 01.02.2021 г., и доколкото плащане по кредита не постъпило, ищецът се снабдил със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 № 292/26.04.2021г., с отстранена ЯФГ с разпореждане№ 1057/13.05.2021г., постановени по ч.гр.д.№ 591/2021г. по описа на РСТ, възразена от ответницата в срока по чл. 414 ГПК, обуславящо правния му интерес от предявяване на процесните установителни искове за съществуване на вземанията, присъдени със заповедта по чл. 417 от ГПК, а именно: главница в размер на 3725,17 евро, договорна лихва в размер на 3582,64 евро за периода от 20.06.2013г. до 14.04.2021г.; обезщетение за забава в размер 1453,99 евро за периода от 20.04.2013г. до 12.03.2020г., 55,74 евро договорна лихва за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. вкл., сумата от 552,84 евро обезщетение за забава за периода от 14.05.2020г. до 14.04.2021г. вкл., просрочено обезщетение за забава в размер на 7,24 евро за периода от 15.04.2021г. до 21.04.2021г. и 82,83 евро разходи за уведомления/нот. покани, ведно със законната лихва върху главницата от 22.04.2021г.

(датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК) до изплащане на задължението.

В постъпилия в срока по чл.131 от ГПК отговор ответницата е изложила доводи за 3 нередовност на исковата молба (неяснота какво е искането и как е формирано), а по същество – е оспорила исковите претенции изцяло, като неоснователни, с възражения: заявената претенция е различна от тази, за която е издадена заповедта по чл. 417 ГПК; видно от договора за поръчителство ответницата се е задължила по ДБК от 22.02.13г., като в договора не е видно, че длъжникът поемал да плаща съобразно утвърден погасителен план, освен това с оглед крайния срок на договора 22.02.23 г. , тъй като тази дата не била настъпила, ответницата не била задължена да плаща чужд дълг, който следвало да се плати приблизително след 18 месеца; възражение за изтекла погасителна давност на вземанията, поради спиране на плащанията още през м. април 2013г., от която дата „е възникнало е възникнало и правото на банката да прекрати едностранно договора. От този момент, съобразно общите правила на ЗЗД, започва да тече и погасителната давност за банката, като кредитор да потърси вземането си“; заявила е и следното: „търсената защита по чл. 415 ГПК е срещу длъжника и мен като поръчител.

Това е и защитата, която са получили. Не ми е известно, за причината, поради която банката предявява претенцията си спрямо мен“. Оспорен е договора за поръчителство, като се твърди, че същият не е подписан от ответницата, но в с.з. процесуалният й представител е заявил, че няма спор по факта, че е сключен договор за поръчителство между банката и доверителката му и по връчване на уведомлението.

За да се произнесе, съдът прие за установено по фактите:

В изпълнение на Договор за банков кредит № ********/22.02.2013 г., сключен между ищеца и Петранка Юлиева Цветкова, на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 3 750 евро, със срок на погасяване 20.02.2023г. (чл. 3), при годишна лихва, формирана от базов лихвен процент от 7,99%, увеличен с надбавка от 8,51 пункта (чл. 4.) и ГПР 18,84%, обща дължима сума от 7 811,49 евро (чл..5). Съгласно чл. 10 от ДБК, дължими, но неизвършени в срок плащания по кредита се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения в т. 4 лихвен % плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска (изр. 1), а банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем или да увеличи размера на лихвения процент по кредита, включително надбавката (изр.2). В т. 12 е уговорено, че за обезпечаване на вземанията на банката по предоставения кредит (главница, лихви, такси, комисионни и разноски), банката приема поръчителство от ответницата Р.Й., съгласно договор за поръчителство, неразделна част от договора за кредит. Към договора е представен и погасителния план (Приложение № 1), подписан от банката и кредитополучателя. С договор за поръчителство от 22.02.2013 г., сключен между ищеца и ответницата ответницата се е задължила пред банката да отговаря за изпълнението на задълженията на П.Ц. по ДБК № ********/22.02.2013 г. в размер 3 750 евро (както е посочено и в т.12 от ДБК), отговаря солидарно с кредитополучателя (т. 2), като в т. 11 е уговорено, че поръчителят се задължава при неизпълнение на главното задължение от страна на кредитополучателя и без да е необходимо банката да насочи иска си първо към кредитополучателя, да внесе при първа покана, доброволно, всички дължими суми, вкл. лихвите и разноските.

Съгласно чл. 10.1.2, б.”а” от ОУ към договора за кредит, банката има право да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем с писмено предизвестие до кредитополучателя за 4 срок, определен от банката, в случай, че кредитополучателят не извърши което и да е плащане по договора повече от 5 работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо.

Представени са нотариални покани за връчване на уведомленията до кредитополучателя и поръчителя за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита – връчено на ответницата лично на 01.02.21 г., а по отношение на кредитополучателката – ищецът се е позовал на връчване в хипотезата на чл. 47, ал. 1 от ГПК, прилагайки 3 бр. разписки за връчване на нот.покана, видно от които адресът на кредитополучателя е посещаван от служител на нотариуса на 17.09.2019 г., 05.10.2019 г. и 29.10.2019 г., като е посочено, че и при трите посещения на адреса входната врата на блока е заключена, не е открито лице за информация и е залепено уведомление по чл. 47 от ГПК на входната врата .От Разписка № 3/01.02.2021г. към нотариална покана № 34,том1,рег.№ 835/01.02.2021г. на нотариус