Решение № 474 от 11.12.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 474 гр. Перник, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря Божура Г. Антонова като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно наказателно дело № 20231720201158 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. В. С., ЕГН**********, депозирана чрез пълномощник -адв. М. П. Х. – САК, адрес за кореспонденция и връчване на книжа: гр. ********* против: Наказателно постановление № 23-1920-000070 от 23.05.2023 г.., издадено от И.Т.С., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОДМВР ПЕРНИК, РУ 01 ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което за следните вменени нарушения на ЗДВП, на жалбоподателя са наложени следните наказания, както следва:за нарушение на чл.30 ЗДВП, и на основание чл. 183, ал.1, т.3 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл.6, т.2 от ЗДВП, и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП - глоба в размер на 100лв. , лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца, и за нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДВП, и на основание чл.

183, ал4, т.7, пр..1. от ЗДвП - глоба в размер на 50лв.

Жалбоподателят, атакува издаденото срещу него наказателното постановление в законоустановения срок. В жалбата, депозирана срещу него е изтъкнал доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде изцяло отменено, като сочи, че е издадено при липса на компетентност, излага и доводи по същество, че същото е издадено при неизяснена фактическа обстановка. Млои за неговата отмяна.

1

В съдебно заседание, редовно призован жалбоподателят се явява лично, като се и представлява от адв. Х.. В последното по делото съдебно заседание, в пледоарията си защита пледира за отмяна на атакуваното НП, като изтъква доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно и не отговарящо на материално-правните изисквания, както са посочени в самото наказателно постановление. Счита, че в хода на съдебното следствие се събрали безспорни доказателства, които не подкрепяли по никакъв начин фактите така, както са описани в наказателното постановление и в акта.

Свидетелите- Г. Г. и Ч. Б., сочи, че били категорични, че така са паркирали своя служебен автомобил на самия път, че не е било възможно преминаване на други моторни превозни средства, без те да преместят автомобила си от активната лента за движение. Именно и поради това жалбоподателят бил подал единичен звуков сигнал именно за предотвратяване на ПТП чрез създаване на други проблеми по пътя, а именно навлизане в десен завой на други МПС-та и ставане на изключително голямо задръстване на този път без видима причина. Счита че нарушенията, които са вменени не са доказани по никакъв начин.

Въззиваемата страна, редовно призована изпраща представител за съдебното заседание- юк В., счита, че оспорваното наказатено постановление е изцяло законосъобразно и кореспондира с установените по делото фактически обстоятелства. Безспорно същото е издадено от компетентен орган, за което е приложена съответната упълномощителна заповед. Счита, че от събраните по делото доказателства се потвърждават фактическите обстоятелства така, както са посочени в съставения акт и съответно в оспорваното наказателно постановление. И дори представения снимков материал от жалбоподателя по делото до голяма степен оборвал изложените от него твърдения, доколкото се виждало, че се касае само за една лента за движение, т.е. няма активна, неактивна лента, няма къде да отбият полицейските служители автомобила. По делото сочи, че са налице достатъчно данни, че същите са слезли заради служебна ангажираност, именно с оглед издирване на определено лице, с оглед събиране на информация за него. В случая не се доказали и предпоставки за евентуално ПТП доколкото от снимковия материал е видно, че жалбоподателят е спрял зад полицейския автомобил на нормално разстояние, не е имало някаква хипотеза, при която да възникне такова ПТП. Счита за неоснователно възражението за евентуално хипотетично възникване на ПТП. В случая звуковия сигнал така, както е регламентирано ползването му в ЗДвП, се ползва само за да се предотврати опасността, която е реална, от евентуално предстоящо ПТП, а не е хипотечно, че може да възникне такова.. На следващо място счита, че е доказано и неизпълнението на дадените полицейски разпореждания от контролните органи. Касае се за това, че безспорно в делото са налице доказателства, че водачът е отказал да даде документи за самоличност и да слезе от автомобила, като това го е направил едва след като е бил уведомен, че ще бъде задържан, именно заради това 2 неизпълнение. Доказателства в тази насока сочи, че са и обяснението на спътника, който се е возил в автомобила му, което е снето от полицейските органи. По отношение на колана, излага доводи, че служителите при излизане от заведението, след подадения звуков сигнал са възприели водача вътре в автомобила, както и обстоятелството, че същият е е с поставен колан, така че считам, че и това обстоятелство е отразено коректно и отговаря на събитията такива, каквито са били. Прави възражение за хонорара на другата страна.

Претендира присъждане на разноски в минималния размер за юрисконсултско възнаграждение.

Пернишкият районен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства и доводите на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес, поради което и същата се явява допустима. Разгледана по същество съдът я намира и за основателна по следните съображения:

От фактическа страна:

С АУАН GA № 165104, от 12.05.2023 г. , издаден от св. Г. Г. на жалбоподателя П. В. С., с ЕГН **********, е вменено следното нарушение, а именно: за това, че на 11.05.2023 г. в 11:20 часа, в С.ЛЮЛИН на УЛ.ТРИДЕСЕТ И ОСМА като Водач на лек автомобил, АУДИ А 6 АВАНТ, ******, БЪЛГАРИЯ , при обстоятелства: На 11.05.2023г. Около 11.20 ч. в с.

Люлин на ул. 38ма номер 5 водача П. В. С. управлява лек автомобил Ауди А6, с peг номер ****** с посока на движение от ул. 1ва към ул. 38 ма в с. Люлин, като използва звуков сигнал в населено място (с. Люлин) без да е налице причина изразяваща в предотвратяване на ПТП. Водачът П. С. не използва обезопасителен колан по време на управление на автомобила, с каквито същият е оборудван. Водачът не изпълнява разпореждане на орган за контрол (с правомощия по чл. 165 Ал. 1 т. 1 от ЗДВП), при проверка да представи документи - СУМПС, контролен талон и свидетелство за регистрация на МПС. Автомобилът е собственост на С.С.В. ЕГН **********. , е извършил, три вменени му нарушения, а именно:

1. ИЗПОЛЗВА ЗВУКОВ СИГНАЛ В НАСЕЛЕНО МЯСТО БЕЗ ДА

ПРЕДОТВРАТЯВА ПТП., с което виновно е нарушил/а чл.30 от ЗДвП;

2. НЕ ИЗПЪЛНЯВА РАЗПОРЕДБИТЕ НА РЕГУЛИРАЩИ ИЛИ

КОНТРОЛИРАЩИ

ДВИЖЕНИЕТО,

НЕЗАВИСИМО

ОТ

СВЕТЛИННИТЕ СИГНАЛИ, ПЪТНИТЕ ЗНАЦИ, МАРКИРОВКАТА И

ПРАВИЛАТА ЗА ДВИЖЕНИЕ , с което виновно е нарушил/а чл.6 т.2 от ЗДвП;

3. ВОДАЧ НА МПС ОТ КАТЕГОРИИ М1, M2, M3 И N1, N2 И N3,

КОГАТО Е В ДВИЖЕНИЕ, НЕ ИЗПОЛЗВА ОБЕЗОПАСИТЕЛЕН

3

КОЛАН, С КОЙТО МПС Е ОБОРУДВАНО,с което виновно е нарушил/а чл.137А ал. 1 от ЗДвП;

Въз основа на горепосоченият Акт е издадено Наказателно постановление № 23-1920-000070 от 23.05.2023 г.., издадено от И.Т.С., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОДМВР ПЕРНИК, РУ 01 ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което за следните вменени нарушения на ЗДВП, на жалбоподателя са наложени следните наказания, както следва:за нарушение на чл.30 ЗДВП, и на основание чл. 183, ал.1, т.3 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл.6, т.2 от ЗДВП, и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП глоба в размер на 100лв. , лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца, и за нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДВП, и на основание чл. 183, ал4, т.7, пр..1. от ЗДвП - глоба в размер на 50лв. В издаденото наказателно постановление, изцяло е била въпроизведена фактическата обстановка, така както е описана в акта.

С оглед изясняване на спорните обстоятелства по делото, в хода но проведеното пред съда съдебно следствие са били събрани допълнително гласни и писмени доказателства, в това число и посредством разпита на свидетелите по акта- актосъставител и очевидец, а именно свидетелите-Г. П.

Г., на длъжност полицейски инспектор в 01 РУ-ОДМВР-Перник, и свидетеля по акта-Ч. В. Б., на длъжност полицейски инспектор в 01 РУ-ОДМВРПерник, като и двамата при разпитите си пред съда, поддържат изложеното в акта, като допълват фактическата обстановка, с допълнителни детайли, посочвайки, че действително са спряли своя служебен автомобил на посоченото място и че действителон не е можел да мине друг автомобил по пътя, който обаче не бил главен и същите били спряли за кратко, по работа, и след като чули, че се свири с клаксон от страна на водача на черното Ауди отвън / установено като управлявано от жалбоподателя/ излезли и видели, че водачът на автомобила, който не бил негов собствен, след проверка, им подава звуков сигнал да си преместят патрулния автомобил и между двете страни се обменили реплики във връзка с процесното спиране, като конфликт се получил от репликите и отказа на водама да предостави документи, поради което и впоследствие бил задържан по ЗМВР, за срок от до 24 часа, като това станало след като същият отказал да предостави документи и да изпълни полицейско разпореждане. И двамата полицейски служители при разпита си сочат, че през цялото време автомобилът бил със запален двигател и че водачът не е излизал от него, като едва след като му казали, че ще го задържат излязал, а през цялото време бил без обезопасителен коланц В сходен смисъл са й обясненията на свидетеля Борисов, който също е бил в амтомобила на седалката до водача и при обясненията си сочи сходна фактология на развилите се действия, като посочва, че след като са видели спрелия полицейски автомобил „П. е подал звуков сигнал“, като не е слизал от колата, а полицейските служители са излезли от заведението и са им поискали 4 документи, като той си е дал личната карта, а жалбоподателят е отаказал, и едва след като му казали, че ще бъде задържан излязал от колата. Така посоченото от свидетелите, не може да се приеме, че е в противоречие, като за сходни факти, и свидетелите на обвинението, и св.Борисов, който може да се интерпретира като свидетел на защитата, посочва еднозначно фактите при проверката, които в голямата им част не са и спорни и не се отричат и от самия жалбоподател, а именно подаването на звуковия сигнал, като се спори относно неносенето на колата и полицейските разпореждания и кои и защо не са били изпълнени. В този смисъл, съдът дава вяра на заявеното от свителите по главните факти на доказване, като същото кореспонидра и с писмените доказателства по преписката и с допълнително изисканите и приобщени по делото, в това число и с докладваните и представени и приети по делото писмени доказателства, а именно: писмо с рег. № 19796/27.09.2023 г. от ОДМВР-Перник, отдел „Охранителна полиция“, сектор „Пътна полиция“, ведно със Справка за нарушител-водач П. В. С.; писмо рег.№ 20898 от 11.10.2023 г. , ведно със заверени ксерокопия на: Заповед за задържане № 172/11.05.2023 г., касаеща лицето П. В. С. и всички съпътстващи заповедта документи, находящи се от страница 39 до страница 52 от делото; пълномощно, подписано от главен инспектор И.С. - началник на сектор „Опазване на обществения ред“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР-Перник; Служебна бележка изх. № УРИ № 313р-18486/30.10.2023 г. от ОДМВР-Перник, във връзка с издалия наказателното постановление старши инспектор И.Т.С., считано от кога е преназначен на новата длъжност, касаещо представеното пълномощно в предходното съдебно заседание, ведно със Заповед № 8121К-12404/03.10.2023 г. и четливо заверено копие - 3/три/ страници от Книгата за задържане. От същите се установява, че НП е издадено от компетентен орган и възраженияга в този смисъл на защитата, съдът намира за неоснователни, както и досежно компетентността на актосъставителя. Установява се, и че жалбоподателят е бил задържан по ЗДМР за срок от до 24 часа, като именно тогава е бил изготвен и актът, тъйкато както сочат полицейските служители, то на място последният е отказал да им предостави изискуемите документи. В този смисъл не се наблюдвата съществени различия в приетата са установане фактическа обстановка, на база и допълнителон събрания доказателствен материал, като следва да се подчертае, че предмет на делото е не законосъобразността на заповедта за задържане, а издаденото НП.