Решение № 260119 от 10.01.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№

……….. гр. София, 10.01.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 6557/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Производството е образувано по искова молба с вх. № 66180/08.07.2020 г., уточнена с молба от 24.09.2020 г. (л. 32-37) и с молба от 26.01.2021 г. (л. 104-106), предявена от П.Г.М., с ЕГН: **********, с адрес: *** и „О.П.М.“

ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от З.В. Г., против „Л.“ АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.Г.Т..

Ищците твърдят, че на 30.10.2019 г. са сключили с ответника договор за заем Бизнес кредит Клиентски № 6504/30.10.2019 г., по силата на който „Л.“ АД се задължило да предостави заем в размер на 36 000 евро.

В исковата молба (уточнена с молба от 24.09.2020 г.) се твърди, че преди сключване на договора за заем, ищецът П.Г. П. се е свързал с ответното дружество, което се рекламирало като финансова институция предлагаща кредити на физически лица срещу ипотека. Ответникът, обаче, „задължил“ първия ищец „да му бъде отпуснат кредит само чрез търговско дружество и/или той да се регистрира като търговец по смисъла на ТЗ и само след това да се отпусне кредита на търговското дружество и/или физическото лице – търговец, за да се тълкува договор като търговски“.

Поради това, П.Г. П. бил принуден да сключи процесния договор за заем чрез юридическо лице - „О.П.М.“ ЕООД, но правата и задълженията по договора възникнали за него като физическо лице, което било обезпечено и с включването му в лично качеството на солидарен длъжник и ипотекарен длъжник. Регистрирането на фирма и/или търговско дружество и сключване на договори с фирми било задължителен елемент от кредитирането на ответника, с цел избягване и заобикаляне на законите защитаващи потребителите при кредитиране. Целта на регистрацията на фирма и/или търговско дружество била сключеният договор да бъде привидно „търговски“ договор, т.е да се заобиколи закона за кредитите на недвижими имоти на потребителите, закона за защита на потребителите и закона за потребителския кредит, защитаващи физическите лица - длъжниците от неравноправни клаузи в сключваните договори за кредит.

Така на 30.10.2019 г. бил сключен договор за заем

Бизнес кредит Клиентски № 6504. По силата на договора, ответникът е следвало да предостави в заем сумата от 36 000 евро, равняващи се на 70 409.88 лева.

Ответникът, обаче, превел по банковата сметка на заемополучателя само сумата от 67 085.49 лева, равняващи се на 34 300,27 евро.

На 14.11.2019 г., ответникът издал удостоверение с изх. № 725/14.11.2019 г., от което било видно, че претендира общо сумата от 46 088.21 евро, равняващи се на 90 141 лева, от които: главница – 36 000 евро; редовна лихва – 531.56 евро; заличаване на ипотека – 680 евро; други дължими такси – 8 876.65 евро. На 15.11.2019 г., П.Г. П. превел в полза на ответника сумата от 90 141 лева.

Ищците твърдят, че сумите за такси, лихви и неустойки надхвърлят размера на предоставените заемни суми в пъти, което правело „всички тези лихви, неустойки и такси“ нищожни и в разрез с морала и добрите нрави. Кумулативното налагане на санкция едновременно под формата на законна лихва и мораторна неустойка за забава за неизпълнение на едно и също парично задължение било недопустимо. Излагат съображения за нищожност на клаузата за неустойка, като се позовават на задължителните разяснения, дадени с т. 3 на ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.

Сочат, че възнаградителната лихва съставлявала цена за предоставеното ползване на заетата сума, а останалите т.нар. такси и неустойки, визирани в текстовете и на трите сключени договора за заем, представлявали скрита лихва, тъй като не били налице каквито и да е предоставяни от заемодателя услуги, за да се дължат такива неоснователни такси.

Тези скрити такси представлявали и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплащат такси за допълнителни услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена на ПМС № 426/14г. Била налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, с което се нарушавал отново принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения.

Сключеният договор за заем водел до несправедливо и неоснователно обогатяване на заемодателя, поради накърняването на принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД „от където се достигало“ до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорните съглашения, до злепоставяне на интересите на ищците с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Насрещните престации по договора за заем били в драстично нарушение на принципа на справедливост и добросъвестност в търговските отношения между страните, създаващи условия за несправедливо облагодетелстване и обогатяване на ответното дружество, водещо до недопустимост, което прави самите сделки нищожни. Налице било неравновесие на поетите от страните насрещни престации, същите били неадекватни и водели само до едно несправедливо обогатяване на ответното дружество за сметка на ищците в производството.

Предвид изложеното, ищците молят да бъде постановено решение, с което:

1.

Да бъде прогласен за нищожен договор за заем Бизнес кредит Клиентски № 6504/30.10.2019 г., поради противоречие на закона (уреждащ потребителската защита на физическите лица), евентуално 2.

Да бъде прогласен за нищожен договор за заем Бизнес кредит Клиентски № 6504/30.10.2019 г., като заобикалящ закона, евентуално 3.

Да бъде прогласен за нищожен договор за заем Бизнес кредит Клиентски № 6504/30.10.2019 г., поради накърняване на добрите нрави, както и

4.

Ответникът да бъде осъден да им заплати сумата от

11 788 евро, равняващи се на 23 055.51 лева, представляваща разлика между „върната“ на ответника сума в размер на 90 141 лева и предоставената в заем сума от 67 085.49 лева. Сумата се претендира ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното плащане.

Ищците претендират и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Л.“ АД е депозирало отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва сключването на договора за кредит с посоченото в исковата молба съдържание. Оспорва исковете с възражението, че са неоснователни.

Ответникът сочи, че със сключения на 30.10.2019 г.

Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски № 6504/30.10.2019 г., с нотариална заверка на подписите, е бил предоставен целеви заем с максимален размер до 36 000 евро, със срок на погасяване от 120 месеца и с уговорена цел - за оборотни средства на търговеца. За обезпечаване на задължението по така сключения договор за заем била учредена и договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на солидарния длъжник П.Г.М..

Страните изрично уговорили, че всички разходи и разноски за изготвяне на всички необходими документи и учредяване на уговорените обезпечения ще се дължат изцяло от заемополучателя. В чл. 2.1. (b) (i) от договора било предвидено, че необходимата за тази цел сума от 1 699.74 евро ще бъде усвоена от кредитополучателя целево по следния начин: 1629.18 евро (равняващи се на 3 186.39 лева) се удържат при подписване на договора за погасяване на такса за юридическо и административно обслужване и 70.56 евро (равняващи се на 138 лева) се превеждат по сметка на „А.Е.О.“ ООД, за извършване на експертна оценка на имуществото на кредитополучателя.

Останалата част от заема в размер на 67 085.49 лева била преведена по банковата сметка на заемополучателя „О.П.М.“ ЕООД на 31.10.2019 г. След подадена молба от ищците за издаване на удостоверение за дължимите суми от тях суми по кредита, ответникът издал Удостоверение с изх. № 725/14.11.2019 г., с което е уведомил заемополучателите, че към 20.11.2019 г. дължат следните суми:

-

Главница - 36 000 евро;

-

Договорна лихва - 531.56 евро;

-

Разноски по заличаване на учредени договорни обезпечения, съгласно чл. 4.1. б. (f) от договора - 680.00 евро;

-

Начислена такса предсрочно погасяване, съгласно чл. 2.4. (е) (ii) от договора, в размер на 8

876.55 евро.

На 18.11.2019 г. дължимите суми по процесния договор били заплатени по банковата сметка на „Л.“ АД и на 20.11.2019 г., заемодателят предприел всички действия за заличаване и на учреденото в негова полза обезпечение.

Ответникът оспорва твърденията на ищците, че сключеният договор за заем няма търговски, а потребителски характер поради обстоятелството, че солидарният длъжник искал да сключи договор за потребителски кредит. Сочи, че несъстоятелни и неверни били твърденията, че П.Г.М. бил задължен да сключи договора за кредит с юридическо лице. Сочи, че заемодател и заемополучател по договора са две търговски дружество, което определяло договора като субективна търговска сделка по смисъла Търговския закон. П.Г.М. сключил договора в качеството си на солидарен длъжник.

Излага съображения, че искането за отпускане на заем е било направено на 21.09.2019 г. от заемополучателят „О.П.М.“ ЕООД (действащо чрез управителя си З.В. Г.), което било регистрирано в Търговския регистър през 2017 година, т.е. две години преди сключването на договора за заем и от тогава подавало редовно годишни финансови отчети за дейността си.

Поради това, абсолютно неверни били твърденията, че дружеството било регистрирано с цел да бъдат заобиколени разпоредбите на Закона за потребителските кредити. Освен това, страните изрично уговорили, че заемът се предоставя за оборотни средства за осъществяването на дейността на заемополучателят и че заемополучателят следва да разходва средствата само и единствено за тази цел, както и да се грижи за делата си със завишената грижа на добрия търговец.

Неоснователни били и оплакванията на ищците за нарушаване на правата им като потребители по ЗЗП, тъй като те не притежавали качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.

На първо място ответникът сочи, че след като според твърденията на ищците, че П.Г.М. е сключил договор с финансова институция, за да покрие задълженията на заемополучателя по процесния Договор за кредит, то е налице функционална обвързаност между Заемополучателя и „Солидарният длъжник“ и „Ипотекарен длъжник“. След като била налице функционални обвързаност между Заемополучателя и „Солидарният длъжник“ и „Ипотекарен длъжник“ не можело да се приеме, че последният имат качеството на „потребител“.

Ответникът сочи, че твърденията в исковата молба и уточняващата молба са хаотични, непоследователни и несвързани. От една се твърди, че Заемодателят е задължил П. В. М. да регистрира едноличен търговец, а впоследствие бил „принуден “ да сключи договора чрез юридическо лице. Тези твърдения не почивали на действителната фактическа обстановка. Опитът да бъде наведен довод, че това било изискване на заемодателя, не променяло по никакъв начин факта на изразеното доброволно и свободно желание от страна на ищеца „О.П.М.“ ЕООД да встъпи в заемното правоотношение, подавайки Искане на отпускане на бизнес кредит. Това обаче по никакъв начин не можело да обоснове фактическия състав на нищожност на договора за заем. „Л.“ АД предложило на своя клиент, който е търговец по смисъла на Търговския закон, кредитен продукт „бизнес кредит“, предназначен за обслужване на търговската му дейност. Дружеството добросъвестно договаряло с търговеца, като му отпуснало целеви средства.

Твърденията на ищеца-търговец, че не е искал да сключи договора в това си качество, означавали, че ищецът е действал недобросъвестно, а приемането за релевантни на тези твърдения - злоупотреба с права.

Ответникът оспорва твърденията на ищците, че процесния договор е привиден и нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД. Излага съображения, че за да бъде налице симулация е необходимо и двете страни да желаят да бъде прикрита действителната им воля чрез сключването на друга сделка.