Решение № 16542 от 24.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16542 гр. С., 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110106755 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба на от ищеца „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ******** срещу С. И. К. и Г. К. К. за сумата от 26,16 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. за имот в гр. С., ж. к. „О. *" бл. ***, вх. **, ет. *, ап.

*, с абонатен № ******, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.07.2024 г. до окончателното плащане, сумата от 6,30 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.07.2021 г. до 11.06.2024 г., при условията на разделна отговорност , при квоти от по ½ за всеки от ответниците, както следва:

1/С. И. К. – ½ - сумата от 13,08 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. за имот в гр. С., ж. к. „О. *" бл.

***, вх. **, ет. *, ап. *, с абонатен № ******, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.07.2024 г. до окончателното плащане, сумата от 3,15 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.07.2021 г. до 11.06.2024 г.;

2/Г. К. К. – ½ - сумата от 13,08 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. за имот в гр. С., ж. к. „О. *" бл.

***, вх. **, ет. *, ап. *, с абонатен № ******, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.07.2024 г. до окончателното плащане, сумата от 3,15 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.07.2021 г. до 11.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *****/**.**.**** г. по ч. гр. д. № *****/**** г. по описа на СРС, 171 състав.

Ищецът твърди, че ответниците като собственици на посочения имот, имат качеството потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./ 1 купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се осъдят ответниците да заплатят на ищеца претендираните суми, при квоти от по ½ за всеки от тях. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, чрез назначения особен представител адв. И. Е. от САК, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва, че ответниците са клиенти на топлинна енергия, предоставяна от ищеца, както и че не са били в договорни отношения с ищеца. Оспорва претенцията за мораторна лихва, тъй като не са били поканени да платят дължимата сума.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въз основа на заявление, подадено от „Т. С.“ ЕАД е било образувано частно гражданско дело № ***** по описа на съда за 2024 г. на СРС, 171 състав.

На 27.08.2024 г. в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. И. К. за сумата 13,08 лв., представляваща ½ част от цената на извършена в периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. услуга дялово разпределение за топлоснабден имот – апартамент № *, находящ се в гр. С., ж.к. „О.-*", бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *, аб. № ******, ведно със законната лихва върху посочената сума от 11.07.2024 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 3,15 лв., представляваща ½ част от дължимото обезщетение за забавено плащане в периода 16.07.2021 г. – 11.06.2024 г. на главница 26,16 лв., представляваща цената на извършената услуга дялово разпределение в периода 01.05.2021 г.

– 30.04.2023 г., както и срещу Г. К. К. за сумата 13,08 лв., представляваща ½ част от цената на извършена в периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. услуга дялово разпределение за топлоснабден имот – апартамент № *, находящ се в гр. С., ж.к. „О.-*", бл. ***, вх. *, ет. *, ап.

*, аб. № ******, ведно със законната лихва върху посочената сума от 11.07.2024 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 3,15 лв., представляваща ½ част от дължимото обезщетение за забавено плащане в периода 16.07.2021 г. – 11.06.2024 г. на главница 26,16 лв., представляваща цената на извършената услуга дялово разпределение в периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., връчена на длъжниците при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в указания от съда едномесечен срок заявителят е предявил искова молба относно вземанията по заповедта.

В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по предявените искове ищецът следва да докаже съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

С окончателния доклад по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че в процесния топлоснабден имот е доставена топлинна енергия, която възлиза на претендираната стройност в общ размер на 26,16 лв., както и че обезщетението за забава върху тази главница за посочения период възлиза в размер на 6,30 2 лв.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., следователно и към процесния период) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е физическо лице - ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Следователно тази законова уредба свързва качеството потребител с лицето, което е носител на право на собственост или ограничено вещно право на ползване по отношение на топлоснабдения имот. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

В настоящия случай по делото е представена Заповед № **-**-****/** г. от 01.06.1990 г. на ОНС „В.“, с която на основание чл. 13 ЗС и чл. 20 от Наредба за държавните имоти на С. И. К. и Г. К. К. е допусната продажба на държавен недвижим имот, находящ се в гр. С., ж. к. „О. *" бл. ***, ап. № *, с площ от 103,24 кв. м.

По делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 10.10.1990 г., с който С. И. К. и Г. К. К. придобили право на собственост недвижим имот, находящ се в гр. С., ж. к. „О. *" бл. ***, вх. *, ап. *, с площ от 103,24 кв. м.

В мотивите на Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС е прието, че освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие. Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).

В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на 3

Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

От изложеното е видно, че потребители на топлинна енергия е ответниците като собственици на топлоснабдения имот при равни квоти, доколкото от данните по делото не следва друго – по арг. чл. 30, ал. 2 ЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал.

2 от закона/. В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Предвид изложеното съдът приема за установено, че между страните по делото в процесния период са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Т. С.“ ЕАД по отношение на процесния имот.

Ето защо съдът приема, че по силата на цитираните законови разпоредби между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. ОУ са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител. С оглед на гореизложеното неоснователни се явяват възраженията на ответника за липсата на облигационна връзка.