Решение № 38 от 27.02.2026, Районен съд - Велики Преслав

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. В.П., 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В.П., III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Соня Анг. Стефанова като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20253610100565 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по положителна установителна искова претенция с пр. осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявена от Г. В. С., И. М. И., Й. М. И., Ц.

Д. Д. и И. Д. И. срещу Д. М. В., И. И. Д. и Г. Д. В. за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са съсобственици на следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор ******* по кадастрална карта и кадастрални регистри на село Д., общ. В.П. обл. Ш., с адрес на имота: с. Д. общ. В.П. обл. Ш. ул. „Р. П.“ №21, с площ 1428 кв.м., при граници и съседи: поземлени имоти с идентификатори:

***, ***, 23340.501,948, 23340.501,950, ***, заедно с построените в имота сгради: 1. Сграда с идентификатор *******.1, със застроена площ 44 кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда- еднофамилна; 2. Сграда с идентификатор *******.2, със застроена площ 21 кв. м., брой етажи 1, предназначение: Друг вид сграда за обитаване; 3. Сграда с идентификатор *******.3, със застроена площ 28 кв. м., брой етажи 1, предназначение: Селскостопанска сграда, при квоти, както следва: 8/30 ид.части за Г. В. С. като наследник на В.П.И. (баща) и Ц. И. И.Ч.(майка) и по 1/30 ид.части за Й. М. И., И. М. И. като наследници на Й. И.а М.а, Ц. Д. Д. и И. Д. И. като наследници на Д. И. Д., т.е. общо 12/30 ид.части (2/5 ид.части). Ищците молят да бъде отменен на основание чл.537, ал.2 от ГПК Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство № 160, том I, рег. № 1024, дело № 147/2024 г. на нотариус Юлияна Семерджиева с вписана в НК под № 661 и вписан в СВ при РС В. Преслав с дв. вх. № 1940 от 05.08.2024 г., по силата на който ответникът Д. М. В. е признат за собственик по силата на давностно владение и наследство на процесния недвижим имот само до размера на общо 12/30 ид. части или 2/5 ид. части, собственост на ищците. На същото основание ищците молят да бъдат отменени и Нотариален акт за покупко - продажба № 161, том, I, рег. № 1025, дело № 148/ 2024 г, вписан в СВ гр. В. Преслав с дв. Вх. № 1941/2024, по силата на който Г.

Д. В. е закупил имота от Д. М. В., както и Нотариален акт за покупка - продажба № 68, том, 1

VI, рег. № 3822, дело № 655/ 2025 г. на Нотариус Светлозар Николов, вписан в СВ гр. В.

Преслав с дв. Вх. № 2039/2025, по силата на който Г. Д. В. е продал процесния недвижим имот на третия ответник И. И. Д. само до размера на общо на 12/30 ид. части или 2/5 ид. части, собственост на ищците.

Ищците излагат, че Г. В. С. е наследник на В.П.И. (баща) и Ц. И. И.Ч. (майка), Й. М. И. и И. М. И. са наследници на Й. И.а М.а, която от своя страна е наследник на Ц. И. И.Ч., Ц.

Д. Д. и И. Д. И. са като наследници на Д. И. Д., който от своя страна е наследник на Ц. И.

И.Ч.. Твърдят, че притежават идеални части от подробно описания по-горе поземлен имот с идентификатор ******* по кадастрална карта и кадастрални регистри на с. Д., общ. В.П., обл. Ш., с адрес на имота: с. Д., общ. В.П., обл. Ш., ***, с площ 1428 кв.м., заедно с построените в имота три сгради с идентификатори *******.1, *******.2 и *******.3.

Сочат, че първата ищца Г. В. С. е придобила по наследство 3/10 ид.части от спорния имот, Й. М. И. и И. М. И. са собственици на общо 1/5 ид.част от имота, а Ц. Д. Д. и И. Д. И. – също са собственици на общо 1/5 ид.част от имота.

Ищците твърдят, че процесният недвижим имот е собственост на В.П.И. с ЕГН:

**********, починал на 10.02.1981 г. в с. Д. и на Ц. И. И.Ч. с ЕГН: **********, починала на 20.11.1993 г. и двамата бивши жители на с. Д.. Поддържат, че за гореописания имот не е издаден нотариален акт, но притежават Удостоверение с изх. № 438/30.09.1981 г., от което било видно, че имотът е записан на В.П.И..

Ищците заявяват, че не са предприемали никакви разпоредителни действия относно притежавания от тях имот и винаги са били собственици на същия.

Заявяват, че искали да заплатят данъците за процесния недвижим имот, но констатирали, че техният роднина и съсобственик Д. М. В. с ЕГН: ********** (първи ответник по делото) се е снабдил с Нотариален акт за собственост по давност и наследство.

Установили още, че на същата дата правото на собственост върху имота било прехвърлено от първия ответник в полза на сина му Г. Д. В. с ЕГН: ********** посредством договор за покупко-продажба. Ищците узнали също така, че на 04.09.2025 год. процесният недвижим имот е бил препродаден на третата ответница по делото И. И. Д..

Ищците настояват, че Д. М. В. не е придобил спорния недвижим имот, ведно с построените в него сгради по давност. Твърдят, че никога не са се дезинтересирали от собствеността си по отношение на този имот, който е бил придобит от тях по наследство от наследодателите им В.П. И. и съпругата му Ц. И. И.Ч.. Поддържат, че ответникът Д. В. не е владял имота сам за себе си, не е демонстрирал намерение пред ищците да го свои, не го е ползвал или обработвал. Изтъкват, че първият ответник от няколко години опитвал да придобие имота по давност или да изкупи дяловете на ищците, но последните са се противопоставяли. Категорични са, че имотът винаги е бил владян и ползван първоначално от Г. В. С., като най - малката дъщеря на В.П. И. и съпругата му Ц. И. И.Ч., която е единствено общо тяхно дете и притежава 3/10 идеални части от гореописаният имот, като до момента никой не е оспорвал правото на собственост на ищците върху имота.

Считат, че към момента на издаване на констативния нотариален акт не са били налице изискванията на чл.79 от ЗС, поради което същият следва да се отмени на основание чл.537, ал.2 от ГПК. Молят на същото основание да бъдат отменени и последващите два конститутивни нотариални акта, по силата на които процесният недвижим имот, ведно с построените в него сгради е бил прехвърлен първо на втория ответник Г. Д. В., а впоследствие на третата ответница И. И. Д..

По изложените по-горе доводи молят исковата им претенция да бъде уважена и претендират присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

В откритото съдебно заседание ищците не се явяват лично. Представлява се от редовно упълномощения им процесуален представител, който поддържа исковата си претенция и 2 настоява същата да бъде уважена. Молят присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, в това число заплатено само от ищцата Г. В. С. адвокатско възнаграждение, като претендират ответниците да бъдат осъдени да й го възстановят солидарно.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от първите двама ответници Д. М. В. и Г. Д. В.. Намират предявеният иск за процесуално допустим, но неоснователен, като оспорват правото на собственост на ищците при посочените в исковата молба квоти. Обръщат внимание, че съобразно представения Договор за продажба на наследство от 01.10.1981 г., сключен между страните В. В. П. и Г. В.П., от една страна като продавачи на наследство, и купувача Д. М. В., квотите за собственост на ищците са различни от посочените в исковата молба. Изтъкват, че ответникът Д. М. В. е бил собственик на 3/5 идеални части от процесният имот, или 18/30 ид. части, ищцата Г. В. С. на 8/30 идеални части; а останалите четирима ищци Й. М. И., И. М. И., Ц. Д. Д. и И. Д. И. – на по 1/30 идеални части, при което ищците са притежавали общо 12/30 идеални части от процесния недвижим имот или 2/5 идеални части.

Ответникът Д. В. заявява, че е придобил имота по давност като го е владял в продължение на повече от 10 години преди издаване на атакувания констативен нотариален акт, а ищците са се дезинтересирали от правото си на съсобственост върху същия.

Противопоставят се на искането на ищците за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК на Нотариален акт за покупко - продажба № 161, том 1, per. № 1025, дело № 148/2024г., вписан в СВ гр.В.П. с дв.вх.№ 1941 /2024г. и на Нотариален акт за покупко - продажба № 68, том 6, per. № 3822, дело № 655/2025г. вписан в СВ гр.В.П. под дв.вх.№2039/2025 год.

Молят предявената положителна установителна искова претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от третия ответник И. И. Д., в който взима становище по процесуалната допустимост, но неоснователност на предявения иск. В отговора на исковата молба са повторени доводите и възраженията, изложени в депозирания от първите двама ответници отговор. Третата ответница настоява, че е придобила имота като добросъвестен купувач по сделка от 04.09.2025 год.

По подробно изложени съображения, идентични със заявените от първите двама ответници, моли предявената положителна установителна искова претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

В последното открито съдебно заседание ответниците Д. М. В., Г. Д. В. и И. И. Д. не се явяват лично и не изпращат представител. Преди откритото съдебно заседание е депозирано писмено становище от процесуалния им представител по неоснователността на исковата молба. Молят искът да бъде отхвърлен като неоснователен и претендират присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен нотариален акт за продажба № 14, том 1, дело № 33/1972 год. от 08.02.1972 год. на съдия при РС – В.П., в който е отразено, че С.В. М. е закупил подробно описан недвижим имот, находящ се в село Д., представляващ УПИ XI – 953 – съседен на процесния.

Представено е Удостоверение за наследници изх. № 438/30.09.1981 г., изд. от Кметство село Д. на В.П.И., от което е видно, че последният е оставил наследници следните лица: децата си В. В. П., Г. В. П., Г. В. С. (ищца) и М. В. П.. Д. М. В. (първи ответник) е наследник (син) на покойния М. В. П..

3

Приложен е Договор за продажба на наследство от 01.10.1981 г. на съдия при РС – Преслав, сключен между В. В. П. и Г. В. П., от една страна и Д. М. В., от друга страна, в която е отразено, че страните са наследници на В.П.И., по силата на който В. В. П. и Г. В. П. са продали на племенника си Д. М. В. наследствените си права и задължения (наследството си – общо 2/5 ид.части), останало от общия наследодател В.П.И. срещу сумата от 682 лева.

От ангажираното Удостоверение за наследници изх. № 066 от 29.11.2024 г., изд. от дл. лице при Км. Д. е видно, че освен децата, като наследник на В. И.чев е вписана и съпругата му Ц. И. И.Ч.. Същата е починала през 1993 год. и е наследена от своите наследници – децата си Й. И.а М.а и Д. И. Д. които са били деца от предходен неин брак и ищцата Г. В. С.

(общо дете с общия наследодател В. И.). Й. М.а и Д. Д. също са починали и са оставили свои наследници – ищците в производството И. М. И., Й. М. И. (двамата наследници на Й. И.а М.а), Ц. Д. Д. и И. Д. И. (наследници на Д. И. Д.).

По делото е приложена преписка по изменение на подробен устройствен план за ПР в кв. 50 по взаимно съгласие с вх. № 0240/27.01.2005 г. на Община В. Преслав, започнала по заявление, подадено до Кмета на община В.П., депозирано от ответника Д. М. В. и ищцата Г.

В. С.. Приложена е Заповед № 68/15.02.2005 год. на Кмета на община В.П., съобщение, касателно коментираната Заповед № 68/15.02.2005 год. на Кмета на община В.П. за одобряване на ПУП, от което е видно, че посочените в съобщението заинтересовани лица (Г.

В. С., Д. М. В., В.С. КалЧ., С.С.С., М.Д. М.а, М. В.в Митев) са за познати със съобщението.

Изготвена е и скица изх. № 59/28.01.2005 год. от община В.П. във връзка с горецитираната заповед. Представено е и съобщение на проект за подробен градоустройствен план, с което посочените по-горе 6 лица са уведомени, че проект за ПР е изработен за квартал № 50, парцел XI-953, XII-952 по плана на село Д.. Видно от отразеното в документацията след изменението УПИ XII-952 е унищожен, а за имот 952 е отреден УПИ XIII-952 в квартал 50, идентичен със спорния недвижим имот с идентификатор ******* по КККР на село Д., което обстоятелство не се оспорва от страните по делото.