Решение № 104 от 05.02.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Варна, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

ДеН. Славова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20243100502418 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на Н. Д. К. И Д. З. К. , чрез адв. А. против Решение № 1709 от 15.05.2024година, постановено по гр.дело № 4549/2023 година, по описа на ВРС, с което е била отхвърлена исковата претенция на въззивниците срещу П. П. Н. по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ищците СА СОБСТВЕНИЦИ на следния недвижим имот:

ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД[1]1882/19.04.2022 г. на ИД на АГКК, находящ се в ***, с площ 1220 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 199 в кв. 62, парцел 11, при съседи: ПИ с идентификатори ***, както и в частта, с която са били осъдени въззивниците Д. З. К., ЕГН **********, и Н. Д. К., ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, да заплатят на П. П. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 750 лева (Седемстотин и петдесет лева), представляваща сторени в производството съдебно деловодни разноски, 1 включващи платено в брой адвокатско възнаграждение.

Според аргументите в жалбата съдебното решение се явява необосновано и почива на превратно тълкуване на представените там доказателства. Сочи се, че е протекла в полза на ищците придобивната давност, която е годна да ги легитимира като собственици. По този повод се сочи още, че между имотите не е съществувала ограда, както и че манифестирането на правата на ищцовата страна е било повече от 40 години.

В заключение се настоява съдът да отмени атакувания съдебен акт, както и да уважи исковите претенции.

По делото и в срока на чл.263 от ГПК е постъпил отговор от страна на адв. И., като процесуален представител на П. П. Н., с които се излагат аргументи по посока неоснователност на жалбата.

По делото е постъпила и частна въззивна жалба от страна на адв. Н.а, като процесуален представител на П. П. Н. против Определение № 8794 от 08.08.20204 година, с което е било оставено без уважение искането за допълване на решението, като се присъди търсената сума /като разноски/ над 750 лева до търсените 1 500 лева. Излагат се аргументи в подкрепа на това искане, като се сочи че Наредбата за МРАВ е обявена за нищожна от страна на СЕС, а престирания труд и нуждата от квалифицирана адвокатска помощ са в основата на искането за присъждане на пълния хонорар.

Отговор против частната жалба не е наличен.

В съдебно заседание пред ВОС, въззивниците са редовно призовани, не се явяват, представляват се от адв. А., която поддържа въззивната си жалба.

Въззиваемата страна, в лицето на П. П. Н., редовно призован, не се явява, не се представлява. По делото е постъпила нарочна молба от адв. И., която моли производството да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Прилага и Списък на разноски, като моли да й бъдат присъдени.

За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:

Пред решаващия съд, съдебното производство е било образувано по предявен от Д. З. К., ЕГН ********** и Н. Д. К., ЕГН **********, против П.

П. Н., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД 18-82 от 19.04.2022 година на АГКК, находящ се в ***, с площ 1220 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, стар идентификатор: няма, 2 номер по предходен план: 199 в кв. 62, парцел 11, при съседи: ПИ с идентификатори ***, който имот е придобит от ищците по давностно владение, продължило повече от десет години, в периода от 1979 година до настоящия момент.

Според твърденията в исковата молба *** и *** в кв. 62 по плана на с. С. е бил собственост на Н.Д.Н., като през 1979 година наследниците на последния водили производство по делба - гр. д. № 2040/1979 г., след извършването на която единият от съделителите - Д. Н. Д.в прехвърлил на ищците собствеността върху поставения в негов дял имот *** в кв. 62, съгласно НА № 188, том VII, дело № 2696/1979 година.

Също според исковата молба със закупуването на горепосочения имот последният, заедно със съседния имот - ***, понастоящем ПИ с идентификатор ***, са били едно Дворно място; между тези два имота никога не е имало ограда или каквито и да било ограничения - и тогава, и сега не можело да се определи къде свършва единият имот и къде започва другият.

Ищците сочат, че от момента на закупуването на *** владеят и ПИ с идентификатор ***, където садят зеленчуци, прибират реколта, изградили са и оранжерия, като тези техни дейности са напълно необезпокоявани от никого.

Предвид това ищците решили да се снабдят с документ за собственост за ПИ с идентификатор ***, но установили, че като собственик на имота по документи бил вписан ответникът П. П. Н.. Те излагат още, че въззиваемия Н., така и неговите праводатели никога не са били във владение на процесния имот напротив, те били наясно, че ищците владеят имота и го ползват като собствен, и никога не са предявявали претенции. Предвид изложеното, обосновават правен интерес от водене на настоящия иск и настояват за неговото уважаване.

От н.а. № 188, том VII, дело № 2696/1979 година е видно, че с него на 07.08.1979 г. Д. Н. Д.в е продал на Д. З. К. собственото си дворно място, находящо се в с. С., Варненско, с пространство от 1130 кв. м, включени в парцел Х-199 в кв. 62 по плана на селото, при граници: от две страни улици, Н.

Н.а и Г. П., заедно с построените в него жилищна сграда и плевник.

От н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № 12, том 2, рег. № 2708, дело № 198 от 2019 г. е видно, че Т.П.Б. на 18.03.2019 г. е продал на Н.П. Н.а собствения си недвижим имот, а именно: ½ ид. ч. от УПИ № XI-199 в кв. 62 по кадастралния и дворищно-регулационния план на **********, одобрен със Заповед № 74 от 06.06.1979 г., целият с площ от 1200 кв. м, при граници на имота: УПИ № Х-199, УПИ № VIII-198, УПИ № VII-196, УПИ № VI-195, УПИ № V-199 и улица, ведно със съответната ид. ч. от всички подобрения и приращения в имота.

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 121, том I, рег. № 1583, дело № 108 от 18.02.2020 г. П. Д. Н. и Н.П. Н.а на 18.02.2020 г. са дарили на сина си П. П. Н. собствените си недвижими имоти, между които и УПИ № XI-199 в кв. 62 по плана на ***, одобрен със Заповед № 74 от 06.06.1979 г., целият с площ от 1200 кв. м, при граници на имота: УПИ № Х-199, УПИ № VIII-198, УПИ № VII-196, УПИ № VI-195, УПИ № V-199 и улица, ведно с 3 всички подобрения и приращения в имота.

По делото е била приложена и Преписка между П. П. Н. и Кмета на Кмета на Община Д.ч. по Жалба с вх. № 9400 П-129/04.07.2023 година, касаеща обстоятелството, че съседът му Д. З. К. е построил парник и е разположил селско-стопански инвентар в имота му УПИ № XI-199 в кв. 62 по плана на с. С.; излага, че в края на 2022 г., както и в началото на 2023 г., го е предупредил да напусне имота, но той не го е сторил, поради което жалбоподателят търси съдействие от Общината.

Видно от Протокол за извършено трасиране от 01.08.2023 г., на посочената дата от правоспособно лице „***“ ООД, ЕИК ***, е извършено трасиране на граничните точки на ПИ с идентификатор *** по КК на с. С., общ. Д.ч..

Пред ВРС са били разпитани по двама свидетели и на двете страни свидетелите Т. Д.в К. и Г. Д. П. - на страната на ищците, и Н. Д.в Н. и Е.Й. К. на страната на ответника.

От разпита на свидетеля К. става ясно, че той живее в с. С., като имотът му се намира на „може да има и километър“, седемстотин-осемстотин метра от процесния и свидетелят на месеца два-три пъти минава оттам; че процесният имот представлява къща с двор около два декара, като вътре в този имот няма ограда; че не знае как ищците са придобили имота; откакто се помни знае, че той е на Д.. Откакто помни ищците - поне от 30 години, имотът се обработва от тях, като те сеят „някакви работи“ - има оранжерия, картофи, домати, зеленчуци. Не знае дали в момента имотът е сят, но се обработва.

Ищците използват целия двор - има коли, трактори, ремаркета. Дочул през юли или август 2023 година, че имало спор за имота и че последният бил на П.. Свидетелят познава ответника, който не живее в селото, а в Д.ч., познава и баба му Н. и дядо му, които живеят в С., но не е виждал нито ответника, нито негови близки в имота.

Втория ищцов свидетел П. излага, че от пет години не живее в с. С., а в Д.ч., но се връща всяка седмица за събота и неделя; познава процесния имот откакто е роден през 1986 г., тъй като са съседи, дели ги една ограда. Имотът представлява голяма къща с двор, като между къщата и двора няма ограда. В двора има парник и насаждения - домати, краставици, картофи, зеле, „нормални неща“. Мястото винаги се е обработвало от ищците - оре се, сее се, има и необработваема част, като обработваемата е 60-70%. Миналата година в края на лятото свидетелят чул от майка си, че има спор за имота 3 - някакви хора обикаляли из градината, набивали колчета. Не знае откъде Д. е придобил имота; мислел, че е негов, докато не чул за споровете. Познава П. Н. и родителите му, познава и баба му Н., но няма спомен да е виждал някого от тях в двора.

От показанията на свидетеля Н. става ясно , чуе той е брат на ищцата и братовчед на ответника. Знае, че стар имот от приблизително 3 декара и двеста-триста кв. м е разделен на три между родителите на свидетеля, баба Н. и леля С., като средното място, процесното, било на Н. и Т. - наследниците на баба Н., а сега на П., а родителите на свидетеля дали тяхното място на сестра 4 му. Знае, че ищците са ползвали процесния имот с разрешение на собствениците Т. и Н.. Между двата парцела нямало ограда. Свидетелят заявява, че минава покрай имота почти всеки ден - целият имот бил обработван на места, като сега имало и някаква техника разпръсната. От П. свидетелят знае, че когато Д. и Н. направили оранжерията преди около две години и нещо, баща му П. Д. ходил да ги предупреждава да я събарят. Д. знаел кой е собственикът на имота, тъй като били роднини; всички знаели, че имотът е наследствен. Бабата на П. и стринка на свидетеля Н. Т.ова обработвала процесния имот - сеела чесън. Свидетелят я бил виждал лично, като единият път, когато била изкарала чесъна на улицата, даже й го закарал с колата - това било преди шест-седем години. Също такива са и показанията на свидетелката К..

При тези данни, ВРС е приел, че претенцията е останала недоказана.

Виждането на въззивния съд е следното:

Обсъждането на единственото наведено, като основание за собственост възражение на ищците, касае придобиването на имота по давност за периода от 1979 година до момента. Изследването на това придобивно основание дава повод на съда да заключи, че съобразно установената практика на ВКС самата придобивна давност, като институт е един от регламентираните в чл. 77 ЗС способи за придобиване право на собственост върху вещи. Предвид разпоредбата на чл.79 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 години. От своя страна нормата на чл.68 от ЗС дава и легално определение на термина „владение“ – това е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя.Следователно е редно да се акцентира върху две обстоятелства – това са т.нар. „фактическа власт“ и факта, че веща се държи „ като своя“. Презумпцията относно субективния елемент на владението, т.е. намерението за своене на вещта (animus), е въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на владелческото му качество тежестта за оборването й пада върху лицето, което оспорва осъщественото владение. Елементите на фактическия състав на чл.79 ЗС следва да се установят по делото при условията на пълно и главно доказване. Няма спор, че основното доказателство за установяване на придобивна давност са гласните и писмени доказателства, каквито са били ангажирани в този процес, като единствено съдът е този, които може по същество да прецени /след анализ/дали е основателно позоваване на придобивна давност. При позоваване на 5 придобивна давност следва да се посочи от кого и от кога е установена фактическа власт върху имота, до кога е продължило владението и на кого е противопоставено.Следователно страната, която се домогва да докаже, че е давностила имот / имоти е длъжна да установи, че той / те не са изключени от оборота, т. е., че по отношение на този имот не съществува забрана да бъде предмет на придобиване по давност.