Присъда № 74 от 08.09.2021, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 08.09.2021 ПО НОХД № 3580/2021 г.

ПО ОПИСА НА ПРС, НО, ПЪРВИ СЪСТАВ

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу М.А.А., за това че на 09.08.2020 г., в *******:

-се заканил на П.Б.Б., ЕГН **********, с престъпление против неговата личност – убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му– престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК;

- се заканил на М.Й.Б., ЕГН: **********, с престъпление против нейната личност – убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК;

-е причинил другиму – на П.Б.Б., ЕГН **********, разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващи се в контузия на главата с отоци и кръвонасядания, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК

Производството по делото е протекло по общия ред с разпит на свидетели и вещи лица и приобщаване на писмени доказателства.

Пострадалите (П.Б. и М.Б.) , не са упражнили правото си да се конституират като акцесорни страни в производството- частни обвинители и граждански ищци.

Представителят на РП-Пловдив:

- поддържа обвинението, като намира, че изложената в обвинителния акт фактическа обстановка се установява от доказателствата по делотопоказания на двете пострадали лица и на тяхната дъщеря;

- счита, че обясненията на подсъдимия и показанията на доведения от защитата св. П. А. следва да се дискредират като нелогични, заинтересовани и изолирани от останалия доказателствен материал.

Пледира, че извършените от подсъдимия деяния са съставомерни както от обективна, така и от субективна страна по престъпните състави, за които е повдигнато обвинение. В тази връзка поддържа, че в съдебната практика е преодоляно становището, че:

- личните отношения между подсъдим и пострадал изключвали хулиганските подбуди;

-за да са налице хулигански подбуди деянието следвало да е извършено на публично място;

-за да са налице хулигански подбуди, телесната повреда следвало задължително да е предшествана или съпровождана от хулигански действия, извън самото телесно увреждане.

Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен като му се наложат 1 следните наказания:

-3 години лишаване от свобода за престъплението по чл. 144, ал.3 НК спрямо пострадалия Б. и 2 години лишаване от свобода за телесната повреда, нанесена на същото лице;

- 1 година лишаване от свобода за престъплението по чл. 144, ал.3 НК спрямо пострадалата Б..

Пледира за определяне на едно общо най-тежко наказание в размер на 3 години ЛОС, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от 4 години.

Защитникът счита, че извършеното от подсъдимия е несъставомерно по всяко едно от повдигнатите обвинения.

На първо място намира, че не е налице съставомерния белег хулигански подбуди, доколкото:

-се наблюдавала предшестваща провокация от пострадалия Б. и взаимно спречкване;

-била налице практика на ВКС, че хулиганските подбуди се изключвали от наличието на личен мотив и предшестващи влошени отношения между пострадал и подсъдим;

-телесното съприкосновение не било предшествано или съпътствано от хулигански прояви, които да подтикнат дееца да нанесе телесната повреда;

-в процесния случай от доказателствата по делото не можело да се установи цел у подсъдимия да демонстрира явно неуважение към обществото;

-деянието не било извършено на публично място.

Досежно обвинението по чл. 144, ал.3 НК намира, че деянието, както спрямо П.Б., така и спрямо М.Б. е несъставомерно от обективна и субективна страна, доколкото:

-с оглед установените обстоятелства от фактическа страна (облекло на подсъдимия и средства, с които е действал- с голи ръце, без оръжие) заканата не можело да се възприеме като годна и реална за осъществяване;

-поведението на пострадалите лица не било променено по никакъв начин след инкриминирания инцидент, като те продължили да работят в същия цех, което било свидетелство, че те не са възприели заканата като реална;

-у подсъдимия липсвало намерение и цел да се заканва на пострадалите лица, а желаел да разреши един конфликт.

По-конкретно досежно обвинението за пострадалото лице М.Б. намира, че не са инкриминирани конкретни думи и действия, с които да е осъществено престъплението конкретно спрямо нея.

Оспорва достоверността на казаното от свидетелите М. и П.Б.и, 2 доколкото:

- били свързани по между си лица (съпрузи);

-и едновременно с това заинтересовани от изхода на делото (пострадали от престъпленията за които е повдигнато обвинение);

- сигналът за твърдяното престъпление и действията по снабдяване с медицинска документация не били предприети незабавно, а след няколко дни и то след получена консултация;

-свидетелят Б. проявявал невъздържано поведение в съдебно заседание, което било индиция, че поведението му в инкриминираната ситуация не било толкова пасивно, както описва в показанията си;

Обосновава, че от заключението на СМЕ и гласните разяснения на вещото лице не може да се направи несъмнен и еднозначен извод, че констатираните наранявания по свидетеля П.Б. са причинени именно при инкриминирания инцидент и то точно от подсъдимия.

Пледира за изцяло оправдателна присъда.

Подсъдимият в личната си защита поддържа казаното от своя защитник, а с последната си дума моли за оправдателна присъда.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият М.А.А. е роден на *******. Същият е *******, с *******, женен, неосъждан, със средно образование, работещ като ЕТ, живущ на адрес – г*********, ЕГН **********.

Свидетелят П.Б. бил с призната с решение на ТЕЛК 60 % неработоспособност пожизнено, с дата на инвалидизация- 27.06.2007г. и диагноза Статус пост фрактурам коли феморис син. Алопластика коксе син.

Свидетелят П.Б. и съпругата му свид. М.Б. били собственици и управители на търговско дружество „******* Метал“ ЕООД с предмет на дейност обработка на метали, производство на метални изделия и конструкции. Във връзка с дейността на дружеството и изпълнение на поръчките, използвали като цех помещение, находящо се в *******, *******, за което през месец октомври 2019 г. били сключили договор за наем. Цехът бил с два входа откъм двора, а в съседство се намирали множество производствени помещения, използвани от лица с различна дейност.

Във връзка с изпълняваната от св. Б.и дейност в производствения им обект се произвеждал силен шум, който се чувал и в съседните имоти.

Това не смущавало двамата свидетели Б.и, доколкото цехът им се намирал в индустриална зона, поради което те считали, че няма необходимост да се съобразяват с правилата за тишина и спокойствие важими за жилищните квартали.

Такъв съседен имот, в който се чувал шумът, вдиган от дейността на свидетелите Б.и, бил и домът на подсъдимия, находящ се на *******, като 3 двата имота били разделяни само от една улица. В дома на подсъдимия живеела и неговата възрастна и болна майка, която била притеснявана от вдигания шум, което станало причина у подсъдимия и неговия син- св. П.А. да се оформят неудоволствени изживявания от поведението на св. Б.и.

Това недоволство станало причина във времето преди 09.08.2020г., подсъдимият да отправя забележка към тях, но не директно, а чрез техни работници, които предали забележката и тя достигнала до пострадалия Б..

Сигнали до РУ по местоживеене /03 РУ/, обаче подсъдимият не бил подавал.

Неформални забележки към св. П. и М. Б.и за нивото на шума били отправяни и от лица, работещи в други съседни фирми, като това било забелязано от св. П.А..

На 09.08.2020 г. свидетелите П. и М. – Б.и били в наетия от тях цех на ******* в гр. Пловдив и работели по поръчка от техен клиент, като в дейността си използвали машини: ъглошлайф и компресор, които както обикновено издавали силен шум. Вратите и на двора, и на производствените помещения били отворени.

Около 15:30 ч. на 09.08.2020 г. свидетелите Б.и продължавали работата си, като се намирали в едно от обособените помещения в цеха, когато при тях видимо ядосан влязъл подсъдимият М.А..

Свидетелите П. и М. – Б.и поздравили подсъдимия А., като свид. М.Б. го попитала какво желае, а той минавайки покрай нея и отговорил: „Идвам да ви убивам!“, след което отишъл към свид. Б., замахнал с ръката си към тялото му, като го изблъскал назад. След това подс. А. хванал с лявата си ръка свид. Б. за врата. Последният успял да го попита какъв е проблемът и му казал, че няма намерение да се бие с него. Допълнил, че, ако има някакъв проблем, желае да го разрешат по нормален начин. Въпреки тези думи, Подсъдимият А. казал: „Ще те убия и ще те нарежа на парчета в кофата!“, след което, докато го държал за шията, му нанесъл удар с юмрука на дясната си ръка в областта на лицето. От удара свид. Б. залитнал и паднал назад. При падането се ударил в ръба на бетонен трегер в помещението и наранил предмишницата на дясната си ръка.

В този момент свид. М.Б. се намирала до подсъдимия А. и започнала да му вика да спре да бие съпруга й, както и се опитвала да го издърпа, но не успявала, тъй като последният бил гол до кръста и значително по-едър от нея. Казвала му да спре, тъй като мъжът й е инвалид и едвам стои на краката си. На тези думи подсъдимият А. отвърнал, че ще докара количка, ще го доубие и после ще го сложи в ковчег.

Спрял да нанася удари на свид. Б., едва когато последният бил на земята и се опитвал да стане. Изведнъж подсъдимият М.А. рязко тръгнал да излиза от помещението, като докато излизал, крещял: „Ще разберете за какво става дума! Ще видите кой съм аз! Ще ви нарежа цялата фамилия на парчета и ще ви хвърля в кофата за боклук!“, след което си тръгнал.

4

След случилото се както свид. П.Б., така и свид. М.Б. изпитали моментален силен страх, както за собствения си живот, така и за този на близките си, като се притеснявали от това, че подсъдимият А. може да изпълни заканата си, а именно да умъртви и нареже на парчета не само тях двамата, но и семейството им- дъщеря и внук.

Заплаха била възприета от свид. Б. и свид. М.Б. като действителна и реална, доколкото се състояла не само в думи, но и била съпроводена с агресивни физически действия- блъскане, хващане за шията и удар с юмрук по лицето на св. Б..

Непосредствено след случилото се двамата съпрузи били в шок от изпитаната уплаха, поради което не знаели какво точно да предприемат, различно от това, че заключили навсякъде, за да не може подсъдимия да се върне. В резултат от изпитвания стрес не се усетили да подадат веднага сигнал на тел.112.

По-късно през деня, след като се поокопитили, разказали за случилото се на познати, както й се консултирали с познат полицай, който ги посъветвал да потърсят правата си по надлежния ред, като подадат жалба до 03 РУ.