Решение № 215 от 17.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Пловдив, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев при участието на секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от Румяна Андреева Въззивно гражданско дело № 20255300501601 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба на от Д. К. З. с ЕГН: ********** против решение № 3880/04.10.2024 г., постановено по гр.д. № 6426/2023 г., поправено по реда на поправка на очевидна фактическа грешка с решение № 1608/08.04.2025 г., постановено по същото гражданско дело, с което е отхвърлен предявеният нея против И. Д. Г. с ЕГН: ********** иск по чл. 59, ал. 9 от СК за изменение на режима на лични отношения между бащата И. Д. Г. и двете деца на страните Д. И. Г. с ЕГН: **********, и Е. И. Г. с ЕГН: **********, отхвърлен е предявеният от Д. К. З. като майка и законен представител на Е. и Д. Г.и против И. Д. Г. иск за увеличение размера на месечната издръжка, изплащана от ответника на всяко от децата от 200 лв. на 350 лв. месено, уважен е предявеният от И. Д. Г. против Д. К. З. насрещен иск по чл. 59, ал. 9 от СК за изменение на мерките по отношение на децата Д. и Е. Г., определени с решение № 41/04.01.2017 г. по гр.д. № 15148/2015 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ІІ бр. състав, като упражняването на родителските права по отношение на децата Д. И. Г. и Е. И. Г. е предоставено на бащата И. Д. Г., определено е местоживеенето на двете деца при бащата, по отношение на майката Д. К. З. е определен режим за осъществяване на лични отношения с двете деца и същата е осъдена да заплаща на всяко от децата месечна издръжка в размер на 350 лв. Жалбоподателката счита, че така постановеното решение е неправилно, постановено в противоречие със събрания доказателствен материал и в нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателката поддържа, че решението е необосновано, тъй като не са събрани достатъчно доказателства, които да обосноват необходимостта от промяна упражняване на 1 родителските права по отношение на двете деца. Моли същото да бъде отменено и вместо него да се постанови друго решение, с което да се уважи първоначалната й искова молба за увеличаване на месечната издръжка за двете деца, заплащана от техния баща и за промяна на режима на лични отношения между децата и другия родител, както и да се отхвърли изцяло предявеният насрещен иск. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна И. Д. Г. оспорва жалбата като недопустима, тъй като е просрочена, а по същество поддържа, че постановеното първоинстанционно решение е правилно. Моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С първоначалната искова молба ищцата Д. З. е предявила искове за изменение на присъдената с Решение № 41/04.01.2017 г., постановено по гр.д. №15148/2015 г. на Районен съд-Пловдив, I бр.с-в месечна издръжка за всяко от малолетните деца на страните, както и за изменение на определения с решението режим на лични отношения между ответника и двете деца на страните. Изложени са твърдения да е налице промяна на обстоятелствата, а именно да е изминал значителен период от време от шест години от първоначалното присъждане, през който децата били пораснали и физически и духовно и била нарастнала тяхната нужда от издръжка.

Изложени са и твърдения, че бащата не спазва определения от съда режим на лични отношения с децата, че децата се страхуват от баща си и не смеят да изразят собствено мнение пред него. Същият не им осигурява необходимите условия за подготовка за училище, демотивира ги, уронва авторитета на майка им, заема обратна на нейната позиция относно подготовката им за училище. Децата се страхуват от него и не смеят да споделят с него и най-дребните си нужди. Иска се да бъде увеличен размерът на месечната издръжка, изплащана от ответника за двете деца, от 200 лв. месечно на по 350 лв. месечно за всяко дете, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до настъпване на причина за нейното изменение или отмяна, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и да бъде изменен режимът на лични отношения между бащата и децата, като вместо всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя, с преспИ.е, бъде изменен на всяка първа и трета събота от месеца от 10,00 часа до 18,00 часа, без преспИ.е. В останалата му част същият да се запази и да се упражнява при желание и от страна на децата.

Ответникът И. Д. Г. е оспорил исковете като неоснователни. Оспорва като невярно твърдението, че децата се страхуват от него и нямат пълноценен контакт с него като родител. Твърди, че им осигурява отлични условия за подготовка за училище, обгрижва ги с любов и внимание. Оспорва твърдението, че при него хигиената на децата е била пренебрегната. Твърди, че хигиената им е била пренебрегната изцяло от майката. Времето, прекарано от децата с него било пълноценно прекарано, заедно спортували, карали колело, ролери, играели баскетбол, футбол. Ходели на кино, на музеи, на сладкарници, правели разходки сред природата, където беряли билки, ягоди, боровинки и гъби. Твърди, че никога не е имал агресивно поведение спрямо децата. Напротив, децата му се оплаквали, че редовно майка им и баба им по майчина линия ги биели с пръчка, обиждали ги и ги унижавали. Майката 2 била изключително агресивна и психически неустойчива. Същата системно употребявала алкохол в присъствието на децата до степен, че да е неадекватна в поведението си. Майката нямала никакви задръжки. Често вкъщи била почти гола - по бельо, а синът им бил почти на ** г. и ответникът считал, че не трябва да е свидетел на подобни гледки. Майката не позволявала закупените от него дрехи и обувки за децата да се носят вкъщи. Въпреки, че ответникът плащал редовно издръжка, майката не давала на децата никакви джобни. Издръжката, която плащал, не се използвала за децата, те били лишавани системно от най-необходимото. Децата се страхували от майката и от бабата да не ги пребият до смърт, ако се оплачат пред някой от нея.

Страхували се за живота и здравето си. Ответникът нямал достъп до децата, когато били при майката, забранено им било да говорят с него по телефона, номерът му бил блокиран и децата не можели да се свържат с него. Счита, че децата са в риск при майката и не е в техен интерес да продължат да живеят при нея. Въз основа на изложените твърдения е предявил против Д. З. насрещен иск, като моли съда да постанови решение, с което да бъде изменен режимът на лични отношения между него и децата, като той да упражнява родителските права върху двете децата, местоживеенето им да се определи при него, а на майката да се определи следния режим на лични отношения: всяка първа и трета събота от месеца от 10,00 часа до 17,00 часа, един месец през лятото, когато годишният и отпуск не съвпада с неговия, на рождения ден на майката, 4 часа на рождените дни на децата и два дни по време на Коледните и Новогодишните празници, всяка четна година и два дни по време на Великденските празници всяка нечетна година. Моли да бъде опредЕ. месечна издръжка по 350 лв. за всяко дете, платима до 10-то число на текущия месец, считано от подаване на насрещната искова молба до възникване на причини за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

С отговора на насрещната искова молба ответникът по същата Д. З. я оспорва като неоснователна и моли за отхвърляне на предявените с насрещни искове.

Видно е от доказателствата по делото, че страните са бивши съпрузи, като гражданският им брак е прекратен с влязло в сила решение № 41/04.01.2017 г. по гр.д.

№ 15148/2015 г. по описа на Районен съд - Пловдив, І бр. състав, като е утвърдено споразумение по чл.49, ал.4 СК, с което упражняването на родителските права по отношение на децата Д. И. Г. и Е. И. Г. е предоставено на майката Д. К. З. и местоживеенето на децата е определени при майката. На бащата е определен режим на лични отношения с двете деца и същият е осъден да заплаща месечна издръжка за всяко едно от тях в размер на 200 лв.

В производството пред първоинстанционния съд са изслушани двете деца, в съдебно заседание, проведено в сградата на Дирекция социално подпомагане – Пловдив, отдел „Закрила на дето“, в присъствието на социален работник. Към този момент и двете деца са били навършили *** години.

Е. И. Г. е заявила, че е ученичка в ****клас. Извън училище не се занимава с нищо друго, не ходи на спорт или други занимания. Живее при майка ми, а с баща си се виждат през една-две седмици, понякога три. При майка и през седмицата от училище се прибира вкъщи и сяда да учи. Предстои и кандидатстване. Когато се върне от училище при мама, двете нямат занимания. Тя работи до 15-15:30 ч. и в 16:00 ч. се прибира от работа. Майка и работи като *****. Когато се прибере, Е. сяда да учи, а майка и ляга да си почива. Като стане, започва да проверява контролни и върши неща за работата. През събота и неделя не ходят никъде. Закусва, учи до обяд и към 1516.00 ч. излизат с брат и да играят в двора на училището. Понякога ходят до мола с 3 майка и. Живеят заедно с баба и в апартамент в ***. Вечер гледат телевизия с Д., а майка им си е в нейната стая. Вечерят с баба и. Понякога и майка и идва, ако не е изморена. С майка и само учат заедно. Детето пояснява, че не може цял ден да стоят вкъщи, че понякога и те искат да излязат. През седмицата не излизат, а само събота и неделя. Майка и не им позволява да излизат, защото иска да учат. Понякога няма какво толкова да учат, тогава седят. Вечер гледат телевизия. Майка и понякога си пийва вечер. Обича да пие бира. Тя си пие в нейната стая. Когато са при тате, първо отиват на село да видят баба и дядо. Седят до обед там, занимават се заедно, говорят си.

После си тръгват към 16-17.00 ч. за *****. Тате ги пита къде искат да отидат да се разходят, дали на Гребната база, или където те поискат. След това се прибират вкъщи.

Той прави вечеря. Ядат заедно всички и гледат телевизия заедно. В апартамента в *****тате живее сам. Неговият апартамент има кухня, отделно хол, баня, тоалетна, една голяма спалня и още една средна стая. Засега тази стая не се ползва. Те преспиват при него. Спят на леглото единият, а на спалнята другият. На леглото с тате си ляга тя, защото могат да се поберат, но когато отидат да живеят при него, ще се нагласят. Те /тя и брат и/ имат намерение да живеят при него. Там се чувстват добре. При тате са по-добре. Той знае, че трябва да кандидатстват тази година. Той им е казал, че трябва да учат, където искат и се чувстват добре. Като отидат да живеят при него, ще учат.

Тате ще отиде в хола, а единият ще отиде в спалнята и другият ще е в другата стая.

Всеки ще си има стая. В момента тя спи при майка и, а Д. спи при баба и. Нямат самостоятелна стая при майка им. Баща и работи като полицай, обаче вече не работи като такъв. В момента работи при чичо и, той има фирма за камиони. Не пътуват.

Относно искането им да отидат при баща им, майка им не знае. Те се чувстват подобре при баща им. По-спокойни са там. Той ги обича, при него им е по-добре. Баща им не изисква от тях само да учат. Ще ходят и на тренировки, ще излизат през седмицата, когато си научат. Тя от много време има намерение да отиде при баща си, още от малка. Детето споделя, че се е случвало да я удари баба и от страната на майка и. Майка и също я е удряла. Баба и е удряла, когато стават скандали. Те не са много рядко. Тези скандали са пак за учението. Ако се изнерви, почва да вика и те започват да я удрят. Баба и всеки път на различни места я удря с пръчка. Д. удря повече. Мама не реагира никак, когато баба ги удря. Баща и никога не я е удрял. Той знае за тези неща, много се ядосва.