Решение № 1481 от 04.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1481 гр. София, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20231000501615 по описа за 2023 година

Производството се разглежда по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 16.01.2023г. по гр. д. № 13229/2021г. на Софийски градски съд 1-9 състав, е осъден Гаранционен фонд София да заплати на Т. Х. А. сумите от 99 000лв, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 26.03.2020г до окончателното изплащане и 2008,15лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 26.03.2020г., като искът за неимуществени вреди е отхвърлен над присъдения размер от 99 000лв до пълния претендиран от 136 500лв, както и акцесорният иск за лихва за периода 30.12.2019г- 25.03.2020г. Със същото решение /в тази част с характер на определение/ е върната исковата молба и прекратено производството по иска за имуществени верди за разликата над 2008,15лв до заявения размер от 2500лв.

Решението е постановено при участието на ТЛП Н. Л. А..

Против решението е постъпила въззивна жалба от Гаранционен фонд София чрез пълномощник ст. ю.к. К.Я. против решението в осъдителната му част за сумата от 99 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и в частта относно началния момент /26.03.2020г/, от който е присъдена лихва за забава върху главниците.

Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон /чл.52 ЗЗД/ при определяне обезщетение за неимуществени вреди, което се твърди, че е в противоречие с възприетите критерии за компенсация на действително търпените вреди при съобразяване на обществено-икономическите условия на живот към настъпване на увреждането. Поддържа се и неправилност на решението относно началния момент, от който се дължи лихва върху главниците с изложени подробно съображения. Иска се отмяна на решението в обжалваните му части и вместо това постановяване на ново по 1 същество, с което се отхвърли иска за неимуществени вреди или евентуално обезщетението се намали по размер, както и по отношение началния момент на дължимост на законна лихва, който да се счита 26.03.2020г.

Против решението е постъпила въззивна жалба от ищеца Т. Х. А. чрез пълномощник адв. Б.К. АК Благоевград в отхвърлителната му част, в която е отхвърлен иска за неимуществени вреди над присъдения размер от 99 000лв до пълния претендиран от 136 500лв, както и в частта, в която е отхвърлен акцесорният иск за лихва за периода 30.12.2019г- 25.03.2020г. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението в обжалваните му части, поради нарушение на материалния и процесуален закон с конкретни доводи за неправилно приложение на чл.52 ЗЗД и необсъждане в цялост на всички събрани доказателства. Поддържат се и оплаквания против възприетата в решението началната дата, от която се дължи лихва върху главниците с подробно изложени доводи и съображения. Иска се отмяна на решението в обжалваните му отхвърлителни части и вместо това постановяване на ново по същество, с което да се уважи иска за неимуществени вреди в претендирания размер, както и се присъди лихва с начален момент от 30.12.2019г.

В срок са постъпили отговор на въззивните жалби от насрещните по тях страни, с възражения против оплакванията и искане за потвърждаване на решението в обжалваните части.

При служебна проверка по чл.269, изр.първо ГПК, настоящата инстанция констатира, че решението в обжалваните му части е валидно и допустимо.

Първостепенният съд е приел наличието на всички материалноправни предпоставки по чл. 557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ и уважил исковете за неимуществени и имуществени вреди в пълните предявени размери от 99 000лв и 2008,15лв. С оглед разпоредбата на на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените оплаквания против правилността на първоинстанционното решение. За тези изводи, които не са посочени в жалбата като порок на първоинстанционното решение, касаещ правилността, ефектът на първоинстанционното решение се запазва и въззивният съд не може да формира собствени изводи по съществото на спора. Предвид, че оплакванията във въззивните жалби се отнасят до размера на компенсиращото обезщетение за неимуществени вреди и началния момент, от който се дължи законна лихва, следва да се приеме, че всички останали спорни пред първата инстанция въпроси са преклудирани, включително със сила на пресъдено нещо са установени елементи от фактическия състав на чл. чл. 557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ.

Пред първата инстанция е изяснено настъпването на пътното произшествие въз основа на представените доказателства /одобрено споразумение по НОХД №6358/2019г. на СРС/, от които се установява, че в резултат на виновно и противоправно поведение на водача Н.А. на 10.11.2016 г. около 20ч в гр. София, по бул. България в посока ул. Околовръстен път към бул.Тодор Каблешков, при управление на лек автомобил Мицубиши Паджеро с рег. № ******, е реализирано пътно произшествие с друг спрял на аварийни светлини автомобил, който вследствие на удара, отскочил и блъснал намиращите се пред него пешеходците, като по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице – на К.К. и ищеца Т. Х. А.. В резултат на ПТП на пострадалия била причинена средна телесна 2 повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, изразяваща се в счупване на страничния масив на кръстната кост в ляво и счупване на тялото на кръстната кост, с което реализирал в съвкупност медико- биологичния квалифициращ признак трайно затрудняване на движенията на снагата за срок по- дълъг от 30 дни; и средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, изразяваща се в счупване на предната част на лявата главулечна ямка, счупване на лявата срамна кост и счупване на лявата седалищна кост, реализирали в съвкупност трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни.

Пред първата инстанция е било изяснено, че с уведомление с вх. № 24-01842/30.12.2019 г. ищецът е предявил претенция по смисъла на чл. 380 КЗ и претендирал сумата в размер на 180 000 лв. за имуществени и неимуществени вреди. С писмо от 06.01.2020 г. ответникът е поискал представяне на влязла в сила присъда и доказателства за претендираните имуществени вреди. С писмо изх. № 24-01-842 от 26.03.2020 г. ГФ е отказал изплащане на обезщетение по образуваната щета, поради непредставяне на горепосочените документи. Последвала е молба вх. № 24-01842/25.09.2020 г., с която ищецът представил споразумение по НОХД № 6358/2019 г. на СРС, както и други документи по повод на здравословното си състояние.

Гаранционен фонд София /ГФ/ е одобрил на 14.10.2020г. обезщетение в общ размер на 42 657,80 лв. за неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени вреди, от която 41 000лв за неимуществени вреди и го изплатил на 21.10.2020 г.

От заключението на приетата и неоспорена медицинска експертиза се установява, че в пряка причинна връзка с процесното пътно произшествие ищецът е получил 1./комоцио церебри, граду левис /мозъчно сътресение лека степен, без загуба на съзнание и повръщане/, 2./ контузия на долните отдели на лумбална област на гръбначен стълб – ниво Л5-Ес4; 3/ остеохондроза на ниво Л4-Ес1, 4/ фрактура на горното и долното крило на пубиса; 5/ фрактура на масса латералия и тялото на ос сакрум; 6./ фрактура на предната ацетабуларна колона; екскориация на кожата на левия лакът. Според обясненията на вещото лице- медик комоцио церебри е най- леката форма на черепномозъчна травма, в конкретния случай изразяваща се в зашеметяване.

Счупването на масса латералия и тялото на кръстната кост вляво са реализирали медико- биологичния признак трайно затруднение на движенията на тялото за срок подълъг от 30 дни. Фрактурата на предната лява ацетабуларна колона и счупването на лявата пубисна кост са предизвикали трайно затруднение на движенията на левия долен крайник също за срок, по-дълъг от 30 дни. Пояснено е, че остеохондрозата представлява увреждане на междупрешленните дискове, като към тази болест се причисляват дегенеративни заболявания на ставния хрушял и нормалното костно формиране. При такава артроза болката често се превръща в хронична, изразена в шията, гърба или кръста. От изводите на медицинската експертиза следва, че мозъчната травма е протекла без усложнение и с пълно възстановяване. Контузията на долните отдели на лумбалната област на гръбначния стълб /ниво Л5-Ес4/, представлява мекотъканна травми в този отдел на гръбнака и е отзвучала за период от 3-7 дни. По отношение остеохондрозата /ниво Л4-Ес2/, експертът е констатирал наличието на вродено заболяване при ищеца „спина бифида окулта“, което означава несрасналост, разтвореност на гръбначни прешлени, на ниво долен поясен гръбнак. Наличието на такъв проблем по рождение в тази част на гръбнака е станало причина травмата от процесния инцидент допълнително да ускори остеохондрозни процеси, проявяващи се в болка в гърба, изтърпване или болка в краката и слабост, затова и в по-късен момент при ищеца ще е наложително да сваляне на фиксационните винтове и опериране на 3 авансирал в херния бълджинг на междупрешленен диск. По отношение на фрактурата на ос сакрум вещите лица са посочили, че поради нейната нестабилност, се е наложило ищецът да бъде опериран и е извършена кръвна репозиция и метална остеосинтеза с два компресивни канюлирани винта. Зарастваането на фрактурите на срамната кост и кръстната кост са изисквали време от 3 до 6 месеца, като през това време ищецът е изпитвал силни болки /първите 30 дни/, невъзможност да да се движи сам и необходимост от помощни средства за срок от 3 месеца. През това време се е наложило болнично лечение, операция, активна физиотерапия и рехабилитация. Фрактурата на предната ацетабуларна колона в ляво е била дискретна и срокът за нейното зарастване и пълно възстановяване експертите определят на 2 месеца. От медицинската експертиза е изяснено също, че възстановяването на последстивята от тежката травма е изисквало редовно провеждане на лечебна физиотерапия и рехабилитация в продължение на 5 години и въпреки това са налице остатъчни патологични явленияустановена е дискова протрузия на ниво L5- S1, изразено левостранно парамедианно проминиране, както и дегенеративно променени фасетъчни стави на ниво S1. Травмата в лумбалния отдел на гръбначния стълб е довела до увреждане на междупрешлени дискове в поясния отдел на гръбначния стълб с радикулопатия и остеохондроза. При ищеца има остатъчни последици и понастоящем и лечението следва да продължи преди всичко в неврологичен план. Екскориацията на кожата в областта на лакътя е зараснала напълно след превръзки за около 20 дни, и е причинила дискомфорт и болки. В обощение, медицинската експертиза посочва, че до голяма степен тежките инвалидизиращи евентуални последствия от счупването на таза са преодолени, но са налице неврологични последици от контузията в лумбалния отдел на гръбначния стъл, с които ищецът продължава да се съобразява и е ограничен в своята физическа активност - остатъчните неврологични прояви се изразяват в болкови точки по хода ишиадичен нерв и известна слабост и уморяемост. Към датата на прегледа е установено, че неврологичните остатъчни явления не позволяват на ищеца по-усилени физически натоварвания на ляв крак и кръст, което ще ограничава дейности, свързани с физически натоварвания на долните крайници.

Във връзка с конкретните търпени от пострадалия физически болки и неудобства пред първата инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Х.А. /баща на ищеца/, които следва да бъдат ценени в частта, в която кореспондират с другите доказателства. От тях се установява, че след процесното ПТП ищецът изпитвал силни болки в главата, по цялото тяло, особено в кръста и от кръста надолу, бил неорентиран. На четвъртия ден от болничния престой не можел да се изправя на краката си, тогава се констатирало, че има счупен таз и фрактури по тялото.