Определение № 543 от 28.10.2024, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 543 гр. Смолян, 28.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно частно гражданско дело № 20245400500426 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.577 от ГПК във вр. с чл.538 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№ 160/02.10.2024г. от С. С. С. чрез пълномощника й адв.М.М. срещу отказа на нотариус Н.Д., обективиран в Постановление по нот.дело № 160/2024г. за издаване на нотариален акт, с който да бъде призната за едноличен собственик на описания имот в молбата декларация имот общ.рег. № 2055/24.09.2024г. Жалбоподателката твърди, че с бившия й съпруг Х.Б.С. се разделили през м. май 1989г., когато той я принудил да напусна семейното жилище след пореден побой. Сочи, че получила жилище от В. ЕАД - гр. С., в което предприятие работела и се настанила да живея в него под наем.От тогава са прекъснати всякакви духовни, физически и икономически връзки между него и нея и децата им, като той не е участвал в тяхното отглеждане и когато са живели заедно ,като злоупотребявал с алкохол и често оставал без работа.Твърди, че ползвала отдаденото й под наем жилище 15 години ,като пестяла всеки лев, за да може да го закупи, което направила с личните си спестявания и частни заеми през 2005г. Твърди, че бившият й съпруг не е стъпвал в това жилище, нито го е декларирал на свое име, нито е плащал данъци за него, нито е имал претенции за собственост. Не се решавала да поиска развод, защото била малтретирана и заплашвана 20 години и се страхувала да не бъде отново обект на насилие.

През 2014г. подала искова молба за развод, като в съдебното производство изложила гореописаните обстоятелства. Бракът им бил прекратен с Решение № 25 от 04.02 2015г. по гр. д.

346/2014г. по описа на Pайонен съд- М.. Впоследствие разбрала, че жилището, което е закупила лично и без участието на бившия й съпруг, по презумцията на чл. 21, ал. 1 от СК е съпружеска имуществена общност, като придобито по време на брака. Затова поискала да й бъде издаден нотариален акт, който да я легитимира като едноличен собственик с молба-декларация от 21.05.2024г. до нотариус Н.Д. с per. № 677 на НК да й бъде издаден констативен нотариален акт.

Освен със съдебното решение, изложените по горе обстоятелства били установени и от трима свидетели, разпитани от нотариуса.В допълнителна молба към молбата-декларация изложила основанията, които й дават право да претендира еднолична собственост на жилището, а именно, че в практиката на ВКС се приема, че недвижим имот, придобит от единия от съпрузите по време на 1 трайна фактическа раздяла, която е довела до прекъсване на всякакви духовни, физически и икономически връзки между съпрузите, е негова лична собственост, а не съпружеска имуществена общност ( Решение № 43/05.04.2013г. по гр.д.№ 802/2012г. на ВКС, II г.о., Решение № 1372/28.01.2009г. по гр.д. № 5932/2007г. и др.). Наличието на фактическа раздяла между съпрузите е основание да се приеме, че презумпцията на чл. 21, ал. 1 СК е оборена и съответно придобитите имущества от съпрузите в този период са техни лични. Фактическата раздяла, според съдебната практика, е обективно състояние в отношенията между съпрузите, което се характеризира с липса на всякаква духовна физическа и икономическа връзка между тях (Решение № 91/31.01.2018 г. по гр.д. № 4340/2016 г. на ВКС). Твърди, че от закупуването на жилището през 2005г. го владее явно, непрекъснато и безспорно като своя лична собственост, с анимус на собственик, като владението е осъществявано както по време на фактическата раздяла, така и след прекратяване на брака с развод, като владението, осъществявано по време на фактическата раздяла е било добросъвестно, с анимус на едноличен и единствен собственик на жилището.Затова в подадената до нотариуса молба-декларация е посочила двете основания, на които прендирам еднолична собственост върху жилище, апартамент №3, представляващо самостоятелен обект с идентификатор *** със застроена площ 42.29 кв.м., по КККР на гр.С., одобрени със заповед РД-18-6/25.01.2010г. на изпълнителния директор на АГКК - София, с адрес град М., ***, вх. А, ап. 3, при съседи: на същия етаж - ***, *** и ***, под обекта - няма, над обекта - ***, находящ се на първи етаж от жилищна сграда с идентификатор ***, с предназначение - многофамилна жилищна сграда, ведно с принадлежащото му избено помещение № 3 с площ 5.31 кв.м., както и 3.52 % идеални части от общите части на сградата и 3.52 % идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор ***, за който е отреден УПИ I, кв. 25 по ЗРП на гр. М., с молба констативния нотариален акт да бъде издаден на по-силното законово основание. Твърди се още, че законът предвижда две хипотези за издаване на нотариален акт по този ред 1/ по чл.587,ал.1 от ГПК-нотариален акт, удостоверяващ право на собственост въз основа на писмени доказателства и 2/ по чл. 587, ал. 2 ГПК- нотариален акт, удостоверяващ право на собственост по давност въз основа на обстоятелствена проверка. Често срещан е и комбинирания вариант, при който когато представените документи не са достатъчни да убедят нотариуса в основателността на искането, той запълва тази празнина в убежденията си с показанията на свидетели и акта се издава на основание чл. 587, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Нотариусът е отказва да издаде искания нотариален акт, както на основание чл. 587, ал. 1 от ГПК, така и на основание чл. 587, ал. 2 от ГПК , като е приел, че по отказа по ал.1 на чл.587 от ГПК, че искането е недопустимо, с оглед непредставяне на доказателства за липса на правен спор относно твърдяната трансфорация на лично имущество, а именно изрично писмено признание в този смисъл от лицата, чиято правна сфера би била засегната-от наследниците на Х.Б.С.. Твърди, че не са искани писмени признания от децата й и такива не са представени, въпреки че цялата документация е движел сина й В., като счита техните признания са ирелевантни за заявената от нея претенция. Относно отказа по чл. 537, ал. 2 от ГПК твърди, че в допълнителната молба е посочила, че иска да бъде призната за едноличен собственик на закупеното от нея жилище, като добросъвестното владение и давността не са основно, а допълнително основание за установяване на срока, в който е владяла закупеното от нея жилище с анимус на едноличен собственик, защото в изминалите години дори не е предполагала, че то може да се окаже собственост и на бившия й съпруг. Твърди, че очаквала разпита на свидетелите да убеди нотариуса във фактите, отразени в мотивите на решението за развода и да бъде издаден искания от нея акт за собственост на цялото жилище, като закупено от нея по време на фактическа 2 раздяла без принос на бившия й съпруг, на основание чл. 537, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Моли да бъде отменен отказа на нотариуса като неправилен и незаконосъобразен и да бъде постановено издаването на искания нотариален акт за описания имот като едноличен собственик.

Като взе предвид оплакванията в частната жалба и след преценка на събраните по делото доказателства Въззивният съд счита, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

С нотариален акт № 9, том I, дело № 9/2005г. жалбоподателката С. С. С. е закупила от „В.”ЕАД гр.С. апартамент № 3, със застроена площ 42,29 кв.м., находящ се в гр.М., ул.”П.Х.” бл.4 ,вх.А, ет.1, построен върху държавна земя в имот I, кв.23 по ЗРП на гр.М., състоящ се от стая, кухня и сервизно помещение, ведно с прилежащото му избено помещение № 3 с полезна площ от 5,31 кв.м. и 3,52% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж.

С Решение № 25/04.02.205г. по гр.д.№ 346/2014г. по описа на Районен съд-М. е прекратен сключения с Акт № 0026/29.10.2.1968г. граждански брак между С. С. С. и Х.Б.С., като дълбоко и непоправимо разстроен на основание чл.49,ал.1 от СК. Постановено е след брака С. С. С. да носи предбрачното си фамилно име Д.. В мотивите на решението е прието, че страните са във фактическа раздяла от 1989г.

От удостоверение за наследници изх.№ 33/21.05.2024г. е видно, че Х.Б.С. е починал на 20.07.2022г. и е оставил като свои наследници дъщеря-В.Х. С. с ЕГН ********** и син -В.Х.С. с ЕГН **********.

С молба-декларация с вх.№ 9600-1443/21.05.2024г. С. С. Д. е поискала да бъде призната за собственик на описания по-горе апартамент № 3, който по КККР на гр.М., одобрени със Заповед № РД-18-6/25.01.2010г. на изп.директор на АГКК е с идентификатор *** ,видно и от представенана схема № 15-417964/22.04.2024г.

С обжалваното постановление нотариус Н.Д. е отказала да издаде констативен нотариален акт по чл.587,ал.1 от ГПК, с който С. С. Д. да бъде призната за единствен и изключителен собственик на апартамент № 3, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, придобит чрез възмездна сделка -покупко – продажба по време на сключен граждански брак, но с нейни лични средства, придобити по време на фактическа раздялатрансформация на лично имущество по смисъла на чл.23 от СК, поради недопустимост на искането и с оглед непредставянето на доказателства за липсата на правен спор относно твърдяната трансформация на лично имущество, а именно изрично писмено признание в този смисъл на лицата, чиято правна сфера би засегнала, а именно наследниците на Х.Б.С.. Отказала е да издаде и констативен нотариален акт по чл.587,ал.2 от ГПК за признаване за придобито по давност право на собственост от С. С. Д. върху ½ ид.част от процесния апартамент № 3 с идентификатор ***, поради недопустимост на искането, с оглед наличието на документ за собственост на името на молителката, а именно нотариален акт за покупко-продажба № 9, том I, дело № 9/2005г., установяващ придобиването на тази ½ ид.част на основание покупко-продажба. Отказала е да издаде констативен нотариален акт по чл.587,ал.2 от ГПК за придобито по давност право на собственост от С. С. Д. върху ½ ид.част от процесния апартамент № 3 с идентификатор ***, поради недопустимост на искането, с оглед липсата на предвидения в чл.79 от ЗС 10-годишен давностен срок и липсата на доказателства за осъществяване на явно владение и противопоставянето на това владение спрямо починалия Х.Б.С. и спрямо наследниците му.

3

От показанията на разпитаните пред нотариуса свидетели В.А.Й., Ш.С.Ч. и Л.М.Ч., които са съседи на молителката се установява, че тя е заживяла в процесния апартамент от 1989г. , който й е бил отдаден под наем като ведомствено жилище от В. ЕАД гр.С.. След това като повечето наематели и С. си закупила жилището, в което заживяла със сина си В..Свитедетелят Ч. сочи, че за да купи жилището С. е взела заем. Не са чували някой да оспорва собствеността на С.. Свидетелите знаят, че С. е била омъжена, познават съпруга й , който посещавал сестра си в същия блок, но твърдят че той никога не е живял в този апартамент. Няколко години след като синът на С. - В. се оженил тя му предоставила жилището и сега С. не живее в апартамента. Свидетелите не установяват от като С. не живее в процесния апартамент.

При така установеното от фактическа страна правилно е прието от нотариуса, че след като процесния апартамент № 3 с идентификатор *** по КККР на гр.М. е закупен по време на брака на молителката С. С. С. с Х.Б.С. с нот.акт за покупко–продажба № 9,том І, рег.№ 223,дело № 9/2005г. ,то той е станал СИО.В случая гражданският брак е сключен на 29.10.1968г. и е прекратен с влязло на 27.02.2015г. в сила Решение № 25/04.02.2015г. по гр.д.№ 346/2014г. по описа на Районен съд-С.. Съгласно чл.19,ал.1 от действащия към момента на покупко-продажбата СК от 1985г.(отм.) вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити, като според ал.2 съвместният принос на съпрузите може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството, а според ал.3 съвместният принос се предполага до доказване на противното. Идентична е уредбата по чл.21 от действащия СК от 2009г.в Чл.21 от СК се съдържа и ал.4 , според която иск за липса на съвместен принос може да се предяви от съпруг по време на брака или след неговото прекратяване или от наследник на съпруг.Следователно след като за придобитите по време на брака вещи важи презумцията за съвместен принос, липсата на такъв, както твърди жалбоподателката, може се установява само в исково производство, но не и в охранителното. В охранителното производство, което е едностранно и безспорно, не би могло да се приеме, че процесният апартамент е станал собственост на молителката, тъй като макар да е придобит по време на брака е закупен по време на фактическата раздяла, с нейни лични средства, поради което не е станал СИО. Оборването на презумцията са съвместен принос и доказването, че апартамента е закупен с лични средства по време на фактическата раздяла може да се извърши само в едно исково производство, в което, ако се докажат твърдените обстоятелства ще е приложима и посочената от жалбоподателката съдебна практика, но това не може да стане в охранителното производство, в което засегнатата страна не би могла да защити интересите си.