Решение № 2649 от 13.12.2019, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

№

2649 гр.

Пловдив, тринадесети декември 2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, девети състав, в открито заседание на двадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:Велизар

Русинов

При секретаря Диана

Караиванова, като разгледа административно дело №1438 по описа за 2019г. на Административен съд- Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Настоящото съдебно производство е образувано след като с Решение № 7068 от 13.555.2019 г., постановено по адм. дело № 13674/2018 г. по описа на

ВАС на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - Второ отделение, е отменено решение № 1810 от 09.08.2018 г., постановено по адм. дело № 252/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата на К.А.А., ЕГН ********** и Х.О.И., ЕГН **********, и двамата с адрес гр. Пловдив, *****, против Заповед № РД-17-1789/27.11.2017г. на кмета на район „Централен“ при Община Пловдив, с която е забранено ползването на строеж: “Външно преустройство на избени помещения в жилище“, собственост на жалбоподателите, намиращи се на партерния етаж на триетажна сграда в ПИ 818, вкл. УПИ II – 188, 815, кв. 468 – стар, по плана на Трета градска част с административен адрес ул.*****, гр.

Пловдив, който не е въведен в експлоатация по надлежния ред.В решението си Върховният съд на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е посочил, че за изясняване предмета на настоящото производство следва да бъде изследвано дали е извършено преустройство, кога, ако е извършено, какво представлява - основен или текущ ремонт. В случай, че липсва твърдяното преустройство, въведен ли е обектът в експлоатация, съобразно реда, който е бил приложим към момента на приключване на строителството на сградата, като е посочена годината 1958 г. Указано е, че следва да бъде изследвана и търпимостта на преустройството, с оглед хипотезата на § 16, ал 1 и § 27, ал. 1 от ЗУТ, относно търпимостта на строежа и ако последните са такива, то те не подлежат на забрана за ползване.В настоящото производство жалбоподателите К.А.А., ЕГН ********** и

Х.О.И., ЕГН **********, и двамата с адрес гр. Пловдив, *****, представлявани от процесуалния си представител адв. К.А., в съдебно заседание и в представена по делото писмена защита, поддържат първоначално предявената жалба и молят заповедта да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен по делото списък с разноските. Ответникът- Кмет на Район „Централен“ при Община Пловдив, редовно уведомен, не се явява;не се представлява ;не взема становище по жалбата. Административен съд Пловдив, в настоящия став, при спазване на задължителните указания при новото разглеждане на делото, възприе и приобщи събраните при предходното разглеждане на делото доказателства. Съобразно тях и представените такива в настоящото производства, приема за установено следното от фактическа страна: Предмет на настоящото съдебно производство е Заповед № РД-17-1789/27.11.2017г. на кмета на район „Централен“ при Община Пловдив, с която е забранено ползването на строеж, собственост на жалбоподателите. С констативен акт № 86/ 25.08.2017 г., съставен по реда на чл. 225 ал.3 от ЗУТ, е констатирно, че на партерния етаж на триетажна сграда в ПИ 818, вкл. УПИ II – 818, 815, кв.468 – стар по плана на Трета градска част, е налице строеж: „Вътрешно преустройство на избени помещения в жилище“, собственост на жалбоподателите. Същият се ползва за живеене, без да е сменено предназначението му и без да бъде въведен в експлоатация по надлежния ред. Посочено е, че строежът е Пета категория. Липсва одобрен проект, разрешение за строеж и документ за надлежна смяна на предназначението. Строежът е присъединен към „ВиК“

ЕООД и „ЕВН Електроразпределение“ЕАД. Не са представени документи за въвеждане в експлоатация. Същият представлява ремонт и преустройство с промяна на предназначението на две югозападни избени помещения на партерния етаж от сградата, които се ползват за жилище. Посочено е, че помещенията са обединени помежду си в общ обект – жилище, посредством направен отвор в общата стена. До обектът се достига през общ коридор на партерния етаж.Въз основа на така съставения констативен акт е издадена оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно производство, с която е забранено ползването на строежа. За да издаде заповедта, кметът на район „Централен“ е приел, че се касае за незаконен строеж по смисъла на чл.178, ал.1 ЗУТ, което налага да бъде забранено ползването му.В хода на административното производство от страна на жалбоподателите е представена декларация от Х.К.Д., в която е посочено, че помещенията се ползвали като място за живеене още с построяването на кооперацията през 1960 г., както и че в избените помещения винаги се е живяло – до 1978 г., така и след това, а по-късно се отдавали и под наем. В хода на предходното съдебно производство по адм.дело 252/2018г. на Административен съд гр.Пловдив, К. се е явил и в качеството си на свидетел, за да удостовери направените в пис;декларация изявления. В същия смисъл са и св. показания на св. В.Г., дадени отново по адм.дело 252/2018г. на

Административен съд гр.Пловдив, която твърди, че познава имота, тъй като го е закупила от името и за сметка на жалбоподателите, като са правени само козметични ремонти, никакви основни ремонти, не са бутали или изграждали стени .В съдебното производство по адм.дело 252/2018г. на

Административен съд Пловдив, по искане на жалбоподателя е извършена съдебно-техническа експертиза /СТЕ/. Съдебният експерт след оглед на място е констатирала, че от одобрения проект на жилищната сграда – разпределение – приземие, приземният етаж се състои от три броя изби и два гаража. По одобрената кадастрална карта на гр. Пловдив избите с коридора са самостоятелен обект с идентификатор *** с предназначение – складово помещение. Двете избени помещения в югозападната част са обединени помежду си в общ обект - жилище /стая и кухня/, като достъпа до тях се осъществява през общ коридор, в които е включено и югоизточното помещение /стая/. Вещото лице е констатирало, че жалбоподателите ползват двете помещения като стая и кухня и тоалетната в източната част на коридора за живеене. Разгъната зстроена площ на жилищната сграда, построена в ПИ 818 с идентификатор *** с 488 кв.м.Съгласно чл.137 /изм.-Дв., бр.43 от 2002г., бр.65 от 2003г/ /1/ строежа е V /пета/ категория. От огледа извършен на място е констатирала, че избените помещения по проект в сграда, построена в ПИ 818 по кадастралната карта с предназначение - складово помещение се ползват.В настоящото съдебно производство е извършена допълнителна СТЕ в контекста на указанията на ВАС, приета без възражения от страните, която съдът цени изцяло. След преглед на наличните доказателства, събрани по адм.дело

252/2018г. на Административен съд гр.Пловдив и посещение на място, експертизата е констатирала, че избените помещения, заедно с помещението в източната част на коридора се използват за живеене, като по данни от декларация и свидетелски показания, на Х.Д.това е направено още при построяването на сградата около 1960г., като първоначално са се ползвали от К.П., а по-късно са отдавани под наем. По делото няма данни кога е извършено преустройството на избените помещения в такива за живеене.Според експертът строежът, предмет на обжалваната заповед представлява вътрешно преустройство на избени помещения в помещения за живеене. Няма данни дали жилищната сграда е въведена в експлоатация съобразно реда, който е бил приложим към момента на приключване на строителството на сградата, но вероятно това е направено.В съдебно заседание на 20.11.2019г. беше разпитан отново като свидетел Х.Д.. Същият заявява: „Сградата е на ул. „ Войтех“ №9 е на ъгъла зад един блок, на три етажа е сградата. Долу има сутерен. Мисля, че сградата е строена през 1968 г. Сградата я строи бащата на тримата братя п.. На най-горния етаж живееше А., на долния етаж живееше Л.. и на третия етаж бай Петко, който беше съсобственик е с тях.

После той го продаде на друг. Долу в сутерена отляво живееше Л.., един от братята. В коридора, по средата е банята с тоалетната , отдясно там живееше Димо, който е от едно село до А.овград. Димо 5-6 години живя там . След него К. живя, той е брат на другите братя п.. К. 10 години живя там. Живя в дясната страна на сутерена живееше. В това жилище има голяма стая. Отпред има два прозореца, от другата страна има два прозореца. Вътре има две стаи като сутерен. Двете стаи имат прозорци - отпред имат два прозореца и от другата страна имат два прозореца, откъм двора. Помещението е високо е 2,40 м. и е с тази височина, откакто е построена сградата. Влизал съм вътре и го знам. Миналата година последно влизах вътре. Кога е построено не си спомням, но бях 14-15 годишен тогава. Откакто е построено и досега се ползва за жилищни нужди. В момента живее отдясно Ицо, от другата страна под наем живее едно момиче. п. също имат помещение за живеене, като две ста и и едно младо момиче го ползва под наем за живеене. В помещението на Х. живее майката на Х., Катя, тя е болна женя и там живее в момента.“Съдът цени свидетелските показания на Д. като достоверни, последователни и логични и кореспондиращи с останалите доказателства. При така установеното от фак. страна и при съобразяване с предмета на спора се налагат и следните правни изводи;жалбата/сдъединените две жалби/ е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която оспореният административен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява основателна. Процесната Заповед № РД-17-1789/27.11.2017г. на кмета на район „Централен“ при Община Пловдив е издадена от компетентен орган, в съответствие с разпоредбите на чл.223 ал.1 т.6 от ЗУТ. Заповедта е издадена в писмена форма, съдържа фактически и правни основания за постановяването й. Предхождащите я действия са извършени в съответствие с предвидения в чл.225а, ал.2 от ЗУТ процесуален ред. При постановяването ѝ, обаче, неправилно е приложен материалният закон.На първо място видно от становище на арх.В.В.– главен архитект на район „Централен“ при Община

Пловдив /л.19-20 от адм.д. № 252/2018г. на

Административен съд гр.Пловдив/, жалбоподателите със заявление № 94012-19534/18.04.2019г. са поискали да им бъде издадено удостоверение за търпимост по §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ за обект „избени помещения с обща площ 25,30 кв.м.“, на адрес гр.Пловдив, ул.****. В становището е посочено какви документи са представени, включително и проект на сградата от 1958г. Посочено е и, че тъй като в архива на районната администрация няма данни за извършени промени по време на изграждане и/или след това на одобрените строителни книжа, следва да се предположи, че строителните действия са извършени след 2001г.На следващо място, заповедта е издадена въз основа на констатациите направени в приетият по делото констативен акт №86/25.08.2017г. В него е посочено единствено, че строежът се ползва за жилище без да е преустроен и без да е въведен в експлоатация по надлежния ред. Тук следва да се посочи, че нито в констативния акт, нито в заповедта е констатирано, че архитектурен проект и строителни книжа липсват изобщо, не е посочено и дали не са издадени, или не могат да бъдат открити поради друга причина. Както се посочи по-горе единствено в становище на арх.В.В.е коментирано, че в архива на районната администрация няма данни за извършени промени по време на изграждане и/или след това на одобрените строителни книжа. Незаконосъобразен е начина на установяване твърдяните нарушения при извършване на проверката, описани в констативния акт. Тричленната работна комисия е удостоверила с подписите си ;че на

25.08.2017г. била извършила проверка на строеж “Външно преустройство на избени помещения в жилище“, собственост на жалбоподателите, намиращи се на партерния етаж на триетажна сграда в ПИ 818, вкл. УПИ II – 188, 815, кв. 468 – стар, по плана на Трета градска част с административен адрес ул.*****, гр. Пловдив. В констативния акт е изрично записано, че проверката била извършена в отсъствие на твърдяния нарушителя, а в графите „присъствали на проверката“ и „свидетели при отказ или отсъствие на извършителя на строежа“ имена не са посочени. Ето защо остава неясно как комисията е влязла в жилищни помещения /за които в заповедта изрично е посочено, че се „използват“/;без присъствието на обитателите им и е описала твърдян ремонт и преустройство с промяна на предназначението на двете югозападни избени помещения, санитарния възел, настилките по пода, мазилките на стените, ВиК и ел. инсталациите.Свидетелят Х.Д.показания на когото този став кредитира с подробности описва местонахождението на сградата, собствениците ѝ, кой я е построил, кой е живял в нея, до коя година и в частност подробно описва обитателите на приземния етаж, както и от кога избените помещения се ползват за жилищни нужди.Сграда е построена в периода 1958г.-1960г. Към 1953г. е бил в сила Законът за планово изграждане на населените места (обнародван в ДВ бр.227/1949 г, в сила до 1973 г) и Правилник за планово изграждане на населените места (обнародван в ДВ бр.51/1950 г, в сила до 1960 г). Съгласно чл. 114от ППИНМ гр. Пловдив представлява град от група „А", а съгласно чл. 143, т.1, буква „в" от същия нормативен акт в гр. Пловдив се допуска застроената сграда да е с височина от 11 м., в които са включени общо 4 етажа. При конструктивна височина на изпълнения приземен етаж от 2.55м. и конструктивна височина на останалите три етажа, построената през