Определение № 100 от 27.01.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 100 гр. София, 27.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600104 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 вр. Ал.1 вр.чл.345 от НПК.

Образувано е по жалба на осъдения И. Т. К. срещу определение от 17.12.2024 г. постановено по н.ч.д. № 4557/2024 г.по описа на СГС,НО,13 състав, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“.

С жалбата се оспорва правилността на първоинстанционния съдебен акт като се прави искане за неговата отмяна и уважаване на молбата за предсрочно освобождаване.Твърди се,че неправилно първият съд е отказал да допусне условно предсрочно освобождаване на осъдения К..Изтъква се,че същия е дал доказателства за поправянето си,полагал е труд в мястото за лишаване от свобода,награждаван е и няма нито едно наказание.

Софийски апелативен съд, след като разгледа жалбата и материалите по делото, прие следното:

Жалбата е процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на въззивна проверка в производство по реда на Глава двадесет и втора от НПК. Същата е подадена и в законоустановения 7-дневен срок.Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови определението си, първоинстанционният вярно е преценил фактите с отношение към предмета на доказване и е установил следното:

И. Т. К. ЕГН ********** е осъден за извършени престъпления по чл.116 и чл.354А от НК на наказание лишаване от свобода за срок от двадесет години.С обременено съдебно минало и преди настоящото наказание.

Към 17.12.2024 г. (датата на постановяване на определението на СГС) от горното 1 наказание осъденият е изтърпял, както следва: фактически- 15 години,11 месеца и 10 дни,от работа 2 години,11 месеца и 15 дни. Остатъкът за изтърпяване от наказанието към същата дата е 1 година,1 месец и 5 дни.

Първоначално/считано от 01.04.2010г./ К. е търпял наказанието при определения с присъдата строг режим ,който е заменен с общ от 22.04.2020г. Прекатегоризиран е в ЗООТ от юли месец 2020г. като през месец март 2022г. е прекатегоризиран отново в закрит тип, при който изтърпява наказанието и понастоящем.

По време на престоя на осъденият в мястото за лишаване от свобода не са констатирани нарушения на реда и дисциплината,които да имат правно значение,тъй като по отношение на наложените му такива намира приложение разпоредбата на чл.109 ал.1 от ЗИНЗС.Награждаван е веднъж.Полагал е труд,първо като чистач,след това поддръжка В и К,по-късно -общ работник,включително и на външен обект.Оценките за трудовата му дейност са положителни,не е допускал нарушения на трудовата дисциплина и се е отнасял съвестно към работния процес.През месец юни 2024 година е награден с извънредна хранителна пратка за подчертана дисциплинираност и проявена отговорност при изпълнение на трудовите задължения.

От приложения по делото доклад на ИСДВР е видно, че при постъпване в затвора оценката за риска от рецидив при осъдения е била 90 точки (висок риск).В хода на изготвяните междинни оценки последната е занижена последователно на 89,77,71,67 до 63 точки./среден риск/.

Фиксираните при осъдения проблемни зони са общо седем,като при две от тяхумения за мислене и начин на живот и обкръжение е отчетено завишаване на стойностите в периода на атестиране и понижение на стойностите в останалите зони.

При осъдения е налице подкрепяща среда и добри условия за ресоциализация.

Становището на служителите от администрацията към затвора по молбата за предсрочно освобождаване на осъдения е отрицателно.Посочва се,че задачите и целите на плана към присъдата не са изпълнени,риска от рецидив е в средните стойности,дефицитите на проблемните зони не са преодолени,осъдения е прекатегоризиран обратно в закрит тип ,тъй като е извършил множество нарушения,за които е изтекла посочената в закона давност,но което само по себе си показва ,че поведението му е непоследователно и колебливо.

При тези отразени и от първия съд факти, от правна страна САС прие следното:

Условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание има възпитателно и превантивно значение. То признава доброто поведение и правилно отношение на осъдения към труда през време на изтърпяването на наказанието и чрез своята условност, надзора и възпитателните грижи в изпитателния срок осигурява по-нататъшното задълбочаване на процеса на превъзпитание.

Законните предпоставки за условното предсрочно освобождаване са две: първо фактически да е изтърпяно не по-малко от 1/2 от наложеното наказание (или 2/3, ако 2 наложеното наказание е за рецидивна престъпна дейност) и второ - осъденият да е дал доказателства за своето поправяне.

Първоинстанционният съд е заключил, че по отношение на осъдения К. е налице първата от кумулативно предвидените в чл. 70 НК предпоставки за предсрочно освобождаване,тъй като той е изтърпял фактически повече от две трети от наложеното му наказание.Последното се установява от приложените по делото справки от ГДИН.

Първият съд е отговорил отрицателно на въпроса дали осъдения е дал доказателства за поправянето си.Този негов извод се споделя от състава на САС,тъй като намира подкрепа в доказателствата,приложени към досието на осъдения.Докладите,оценките и справките за индивидуалния план на присъдата,предоставени от служителите на затворническата администрация,които пряко са ангажирани с корекционния процес на К.,показват ,че той не е дал убедителни доказателства за поправянето си.

От посочените доказателства е видно,че по време на престоя си в затвора рискът от рецидив не е коригиран в значителна степен,което показва,че корекционната дейност с осъдения не е постигнала необходимия резултат,независимо ,че последния е изтърпял поголямата част от наложеното му наказание лишаване от свобода./повече от осемнадесет години,при наказание от 20 години./Проблемните зони при осъдения са 7 на брой,като сред тях се открояват отношение към правонарушението и уменията за мислене и отбелязаните дефицити не са преодолени..

Фактът ,че е полагал труд в мястото за лишаване от свобода не може да се отчете в достатъчна полза ,за да се приеме,че е налице такъв прогрес в поведението,който да покаже ,че действително се е превъзпитал,тъй като упражняването на трудова дейност по време на изтърпяване на наказанието намалява срока на наказанието, т.е. касае се за обстоятелство ,от което самия осъден има полза.За близо 19 годишният престой на К. в мястото за лишаване от свобода същия е награждаван веднъж,което показва липса на необходимото за това старание при спазване на режимните изисквания и трудовия процес,в който е участвал.

Предходната съдимост на осъдения изисква демонстриране на поведение,надхвърлящо задължително изискуемото ,за да се приеме ,че осъдения е дал убедителни доказателства за поправянето си.Факт е,че рискът от рецидив продължава да е в средните стойности,въпреки ,че присъдата е изтърпяна в по-голямата си част.Въпреки оставащото кратко време до окончателното й изтърпяване,осъденият е прекатегозиран в затворническо общежитие в закрит тип,а целите и задачите заложени в плана на присъдата не са изпълнени.

Безспорно в последната една година е отчетен прогрес в поведението на К.,тъй като осъдения е демонстрирал подчертана дисциплинираност и проявена отговорност при изпълнение на трудовите задължения,но краткият период през който същия е показал положителна промяна в поведението си не е достатъчен ,за да се приеме ,че е налице устойчив и необратим процес на поправяне.В настоящата процедура се преценява дали престоят в затвора и корекционната работа действително са поправили осъдения или пък той има формално приемливо поведение само заради защитената среда на пенитенциарното 3 заведение, в което се намира.По отношение на К. тази констатация трябва да бъде недвусмислено изведена,тъй като данните за всички негови осъждания, ,индикират сериозен риск при излизане от затвора,той да се завърне към стари общественоопасни модели за поведение.

В обобщение на гореизложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания за условно предсрочно освобождаване на осъдения К.,поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Софийски апелативен съд, Наказателно отделение,3 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 17.12.2024 г. постановено по н.ч.д. № 4557/2024 г. на СГС,НО,13 състав , с което е оставена без уважение молбата на осъдения И. Т. К. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Да се уведомят страните за изготвянето му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4