Решение № 1561 от 05.12.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1561 гр. Варна, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова

Ивелина Д. Чавдарова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20223100502051 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. П. Е. от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 2388/18.07.2022 год., постановено по гр. дело № 18385/2021 год. по описа на РС-Варна, с което въззивникът В. П. Е. е осъден да заплати на Г. Н. П. от гр. Варна, на основание чл. 74, ал. 1, вр. чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр, сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от дискриминационни действия, изразяващи се в по-неблагоприятно третиране на ищцата, а именно: „преследване“, установено с влязло в сила Решение № 408/03.10.2018 год. на Комисията за защита от дискриминация, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 29.12.2021 год. (подаването на исковата молба) до окончателното и́ изплащане, както и сумата от 4500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от дискриминационни действия, изразяващи се в „тормоз“ на работното място, установени с влязло в сила Решение № 485/16.09.2020 год. на Комисията за защита от дискриминация, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 29.12.2021 год. (подаването на исковата молба) до окончателното и́ изплащане.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

Твърди се, че искът не е доказан по основание и размер, наред с това доказателствата по делото не установяват наличието на причинно- следствена връзка между твърденията за претърпени от ищцата вреди и действията на ответника, настоящ въззивник В. Е., липсва и причинна връзка между твърдените вреди и проведеното производство пред Комисията за защита от дискриминация. Твърди се в жалбата, че производството пред КЗДискр било инициирано от ищцата и близки до нея служители, които не са спазвали трудовата дисциплина и са саботирали действията на ищеца, в качеството му на директор на Дирекция „Морска администрация“ – гр. Варна относно въведените от него изисквания за стриктно 1 спазване на работното време и за бързо и качествено обработване на корабните документи с цел избягване на всякакви корупционни практики. Установено е по делото, че ищцата и няколко нейни колежки и близки приятелки, са били изключително недисциплинирани, същите са се обединили против ответника, в качеството му на директор на Дирекция „Морска администрация“ – гр. Варна като са саботирали дейността му; няколко служители, между които и ищцата, заедно със синдикалния лидер и близък техен приятел – Н. Д., който бил в открита конфронтация с ответника, са създали „клика“ за противопоставяне на директора (ответникът В. Е.) и саботиране на действията му, свързани с спазването на трудовата дисциплина, както и че тези служители умишлено са инициирали производство пред Комисията за защита от дискриминация и са саботирали действията на ответника в качеството му на директор на Дирекция „Морска администрация“ – гр. Варна.

Твърди също, че по делото не е установено ищцата да е претърпяла вреди от действията на ищеца, признати за дискриминационни с влезлите в сила решения на Комисията за защита от дискриминация, като изводът на първоинстанционния съд в обратен смисъл е неправилен.

В евентуалност навежда, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди, е прекомерен. Според въззивника всеки един човек изживява „тревожност“ и „стрес“ непрекъснато, както в работата си, така и в личния си живот и това е част от същността на човека, поради което и определеното от първоинстанционния съд обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5000 лева е необосновано завишено, като се има предвид ниския вредоносен резултат, при което и не съответства на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен в цялост, евентуално – за намаляване на размера на присъденото обезщетение, съразмерно на понесените вреди.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален представител, въззиваемата – ищца Г. Н. П., оспорва жалбата, счита решението за правилно и настоява да бъде потвърдено. Претендира присъждане на сторените разноски. Претендира присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа възивната си жалба, настоява да бъде уважена. Претендира присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски.

В съдебно заседание въззиваемата Г. П., чрез процесуален представител, оспорва жалбата, поддържа подадения писмен отговор. Настоява първоинстанционното решение да бъде потвърдено, претендира присъждане на разноски.

Съдът съобрази следното:

В исковата си молба, уточнена с молби от 28.01.2022 год. и 16.02.2022 г. ищцата Г. Н.

П. от гр. Варна е навела следните твърдения:

В периода 2000-2019 год. е работила на длъжност „Главен специалист “ в отдел „Административно наказателна дейност и информационни системи“ в Дирекция „Морска администрация“ - гр. Варна към ИА “МА“. В периода 2015 – 2019 год. е била подложена на дискриминационно и неравноправно третиране на работното си място от страна на ответника В. П. Е., който в посочения период (2015-2019 год.) е изпълнявал длъжността директор на Дирекция „Морска администрация“- гр. Варна.

Навежда, че с влязло в сила Решение № 485/16.09.2020 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) по преписка № 82/2019 год. е установено, че ответникът В. Е., в качеството си на директор на Дирекция „Морска администрация“ – гр. Варна е извършил нарушение на ЗЗДискр, като е допуснал по-неблагоприятно третиране под формата на „тормоз“ по смисъла на чл. 5 вр. § 1, т. 2 и 3 от ДР на ЗЗДискр на служители от дирекцията, които са подали предходна жалба №16-18-39/11.05.2017 г., между които служители е и ищцата.

2

С влязло в сила решение № 408/03.10.2018 год. по преписка № 88/2017г. на КЗД е установено, че ответникът в качеството му на длъжностно лице е нарушил ЗЗДискр като е допуснал по неблагоприятно третиране по отношение на ищцата под формата на „преследване“ като служител, подал предходна жалба №44-01-70/04.05.2015г.

Ищцата твърди, че в резултат на дискриминационното третиране е накърнено достойнството и́, създадена е обидна и враждебна работна среда. В последните няколко години ищцата тръгвала към работното си място с безпокойство, провокирано от неизвестността за поведението на ответника. След срещите си с него се прибирала у дома си разплакана. След като през януари 2019г. била показно изгонена и унизена пред колегите си от ответника, ищцата потърсила медицинска помощ. От преживения стрес придобила чувство на безизходица и безнадежност. Изпитвала постоянен психически стрес за това, че всеки нов работен ден й предстоят неприятности, което в крайна сметка я принудило да напусне. След принудителното напускане на работа се чувствала непълноценна, унижена от отношението и обидите и продължавала да търпи негативни преживявания от изпитания стрес. Срамувала се да общува с повечето от бившите си колеги. Излага, че преживените от нея физически и емоционални болки и страдания са в пряка причинна връзка с упражненото спрямо нея от ответника дискриминационно поведение.

Съобразно наведените твърдения е и отправеното искане – за осъждане на ответника да и́ заплати сумата от 5000 лева, от които: 500 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на дискриминационно отношение – „преследване“ на работното място в периода 2015 – 2019 год., установено с влязло в сила решение № 408/03.10.2018 год. на Комисията за защита от дискриминация, както и сумата от 4 500 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на дискриминационно отношение – „тормоз“ на работното място в периода 2015 – 2019 год., установено с влязло в сила решение № 485/16.09.2020 год. на Комисията за защита от дискриминация, ведно със законната лихва върху сумата от 5000 лева, считано от датата на предявяване на иска – 29.12.2021 год. до окончателното и́ изплащане.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът В. П. Е., чрез процесуален представител, оспорва иска. Твърди, че не е имал негативно отношение спрямо ищцата, както и че не е осъществявал спрямо нея неравноправно третиране и дискриминация. Навежда, че ищцата е била недисциплиниран служител, създавала е интриги сред колегите си и междуличностни конфликти, като по този начин е създала условия за враждебна работна среда. Установено било, че използва две магнитни карти за пропуск на работното и́ място с цел прикриване продължителното си отсъствие от работа.

Твърди, че с действията си е осъществявал единствено координация и контрол по отношение на работата на служителите в Дирекцията за спазването на трудовата и служебна дисциплина. Оспорва ищцата да е претърпяла твърдените нея болки и страдания, оспорва също, в случай, че такива вреди действително са търпени, те да са резултат от неговото поведение.

Настоява за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

С влязло в сила Решение № 408/03.10.2018 год. на Комисията за защита от дискриминация, постановено по преписка № 88/2017 год. е прието за установено, че ответникът В. Е. – директор на дирекция „Морска администрация“, гр. Варна е извършил нарушение на ЗЗДискр, като е допуснал по – неблагоприятно третиране – „преследване“ на служителите на дирекция „Морска администрация“ – гр. Варна, които са подали жалба с № 44-01- 70/04.05.2015 год. до КЗДискр и до други институции. Видно от документите по преписката по жалбата с вх. № 44-01-70/ 04.05.2015 год. ищцата Г. П. е един от жалбоподателите (общо двадесет и трима) до КЗДискр.

С влязло в сила Решение № 485/16.09.2020 год. на Комисията за защита от дискриминация, постановено по преписка № 82/2019 год. е прието за установено, че 3 ответникът В. Е. – директор на дирекция „Морска администрация“, гр. Варна е извършил нарушение на ЗЗДискр, като е допуснал по – неблагоприятно третиране – „тормоз“ спрямо служителите на дирекция „Морска администрация“ – гр. Варна, които са подали предходна жалба с вх. № 16-18- 29/ 04.04.2017 год. и допълнение към нея с вх. № 16 – 18 – 39/11.05.2017 год. по описа на КЗД за извършен тормоз на работното място. Видно от преписката по жалба с вх. № 16-18- 29/04.04.2017 год. по описа на КЗДискр ищцата Г. П. е жалбоподател по цитираната жалба.

От болничен лист на л. 26 от делото на РС-Врна е видно, че в периода 09-11.01.2019 год. ищцата е била в отпуск поради временна нетрудоспособност с диагноза – смесено тревожно депресивно разстройство.

От показанията на свидетеля Д. Р. В., без родство и дела със страните, бивш служител на Морска администрация Варна до 2021 год., ангажирана от ищцата, се установява следното: Работната атмосфера в администрацията била напрегната, нездравословна, затормозяваща и затрудняваща изпълнението на функциите на служителите. Състоянието на лошата работна атмосфера в Дирекция „Морска администрация“ – Варна се дължало на обиди, унижение, злепоставяне на определени служители от страна директора В. Е.. Според свидетелката тормозът от страна на директора Е. започнал след подадена жалба през 2015 год. от 23-ма служители. Свидетелката неведнъж е виждала ищцата разстроена, разплакана. Ищцата и́ споделила за ситуации, в които била унижена пред колеги от ответника. Свидетелката описва случай, при който на проведено събрание на служителите през месец януари 2019 год., директорът приканил ищцата и още една служителка от същия отдел да напуснат залата без причина. След тази ситуация ищцата била напрегната, затормозена, искала да напусне работа. Сочи, че директорът В. Е. отправял към служителите думи като „малоумна“, „некомпетентна“, „проста“, „аз лично не мога да ви уволня, но ще направя така, че да си подадете молбите“. Сочи, че преди да напусне работа ищцата получила нервна криза, след пореден скандал с директора постъпила в болница с депресивно разстройство. Всички началник-отдели получавали указания за изготвяне на атестациите за служителите. Януари месец директорът ги събирал, за да им даде указания да не пишат такива оценки, че да се налага той да ги намалява впоследствие.