Определение № 98 от 25.02.2026, Окръжен съд - Русе

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 98 гр. Русе, 25.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър Иванов

Членове:

Пламен Дочев

Явор Влахов като разгледа докладваното от Пламен Дочев Въззивно частно наказателно дело № 20264500600162 по описа за 2026 година

Производството е по чл.341,ал.2,вр.чл.323,ал.2 от НПК.

Образувано е по частна жалба срещу разпореждане № 283/ 03. 02. 2026 г. по ЧНД № 1841 по описа на РС – Русе, с което е оставена без разглеждане жалбата на Е. Г. Г. от гр.Русе, ул. “*****"№**,чрез адв.В.В. от САК, против Постановление от 15.09.2025 г. на РП – Русе, с което на основание чл.199,ал.1, чл. 242, ал.1 ,пр.2, чл. 244, ал.1, т.2 и ал.3 и чл. 245, ал.1 от НПК е спряно наказателното производство по досъдебно производство № 260/2022г. по описа на ОД МВР-Русе и пр. пр. № 4183 /2022г. по описа на РРП и на основание чл. 244, ал.5 от НПК е прекратено наказателното производство , като недопустима, поради подадена извън преклузивния срок по чл.243,ал.4 и чл.244,ал.5 от НПК.

С жалбата се иска отмяна на Разпореждане peг. № 283/03.02.2026г., пocтaнoвeнo по ЧНД № 184 1/2025г., пo oпиca на PC-Русе, II Наказателен състав, като вместо него да се постанови Определение, с което да бъде отменено Постановление за спиране на наказателното пpoизвoдcтвo на PПРусе от 15.09.2025г., по пр. пр. № 4183/2022г., като незаконосъобразно, както и да се върне дeлoтo нa РП-Pyce за продължаване на ДП.

Жалбата е подадена в преклузивния седемдневен срок от процесуално легитимирано лице срещу годен на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение, а атакуваното разпореждане потвърдено.

Правилно РРС е отчел ,че от приложената разписка за връчване на Постановление от 15.09.2025 г. е видно, че същото е било съобщено на жалбоподателката Е. Г. на 17.09.2025 г. Правилно РРС е насочил вниманието на жалбоподателката ,че в постановлението в предпоследния абзац, е указано, че то подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаването му пред РС – 1

Русе, каквито са правилата по чл. 244, ал. 5 /НПК като явяваща се предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата по същество.

Правилно РРС е отбелязал ,че жалбата е била внесена /входирана/ на 18.11.2025 г. в регистратурата на РС – Русе, без да има доказателства дали е била изпратена по пощата или по друг начин, тъй като с оглед връчването на Постановлението на жалбоподателката на 17.09.2025 г., седемдневният срок за обжалване се явява изтекъл на 25.09.2025 г. Жалбата е подадена на 18.11.2025 г., т.е. два месеца след изтичането на законоустановения срок. Поради това с Разпореждане № 2899/22.12.2025 г. РРС е дал указания на жалбоподателката да представи доказателства за спазване на срока за обжалване. Видно от материалите по делото с молба от 16.01.2026 г. процесуалният представител на жалбоподателката е заявил, че нито тя, нито Е.Г., разполагат с доказателство за връчване, като съгласно мотивната част на разпореждането РРС е указал да се представят доказателства за изпращането на жалбата до деловодството на съда. Вместо това от жалбата е видно,че се твърди, че в постановлението на РРП не бил посочен срок за обжалване, което апропо, видно от съдържанието на постановлението, не е така, защото това както е отбелязал РРС е указано в предпоследния абзац от заключителната му част.

Твърденията, че постановлението не било надлежно връчено на жалбоподателката се явяват голословни, тъй като към делото е приложена разписка за връчването му на 17.09.2025 г. Поради тези обстоятелства законосъобразно РРС е развил съображения с които е счел, че подадената жалба е недопустима, тъй като е подадена извън срока за обжалване както и ,че не са представени доказателства за своевременното им представяне пред РРС, от което съдът да изгради извод, че жалбата е била изпратена чрез куриер или по пощата най-късно на 24.09.2025 г.

Правилно и законосъобразно е отчетено от РРС,че срокът за обжалване по чл. 244, ал. 5 НПК е преклузивен ,а от страна на жалбоподателката не са развити съображения защо е пропуснат срока или да са наведени твърдения за уважителни причини с оглед неговото възстановяване.

Вън от горното следва да се има предвид ,че при този съдебен контрол, както и при контрола във връзка с прекратяване на наказателното производство, са установените правомощия на прокурора, както да спира и възобновява наказателното производство, включително и срещу определено лице, така и да отказва наказателно преследване. В този смисъл съдът не може да се произнася по компетентността на прокурора чрез собствена преценка, различна от изложената в постановлението, като интерпретация на доказателства. В подкрепа на първо място е правомощието на прокурора по конституция, дадено му в чл.127,ал.1 от КРБ и съответно НПК, който възлага на прокурора процесуален надзор върху органите на ДП. Тук може да се посочи Решение №1/1999г. на Конституционния съд, че установяването на съдебния контрол върху прекратяване или спиране на наказателното производство е съвместим с основния закон на страната. С други думи, съдът не може да замества прокурора при осъществяване на правомощията му на ДП конкретно с възникнали основания, били то за започване на разследване и съответно повдигане на обвинение. Следва да се посочи и следното, че 2 спирането на наказателното производство е законосъобразно регламентирана дейност, с която временно се преустановява извършване на ПСД, поради възникнали пречки за разкриване на обективната истина. То е с временен характер, с цел и насочване на усилията към отстраняване на възникналите пречки, затова това спиране на наказателното производство е само в три лимитивно посочени от процесуалния закон случая, от които е и чл.

244,ал.1,т.2 от НПК – когато извършителят на престъплението не е разкрит.

Тази хипотеза намира приложение дори и да има обвинение спрямо определено лице. Освен това прокурорът изпраща делото на съответните органи за продължаване на издирването, които пък имат задължение да съобщават на прокурора за резултатите, като водещият разследването е длъжен да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина, включително и за разкриване на евентуален извършител на престъплението.

Това е намерило място и в диспозитива на прокурорското постановление, където е посочено, че се изпраща делото на основание чл.245,ал.1 от НПК, за продължаване на издирване на извършителя, както и че на основание чл.245,ал.2 от НПК, при отпадане на основанието за спиране или възникване на необходимост от допълнителни действия по разследването, същото ще бъде възобновено.

При това положение ОС-Русе намира, че доводите в жалбата са неоснователни, а разпореждането с което е оставена жалбата без разглеждане досежно постановлението за спиране на наказателното производство следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно

Предвид изложеното и на основание чл.345,ал.3 вр.чл.338 от НПК, Окръжен съд – Русе

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА, разпореждане № 283/ 03. 02. 2026 г. по ЧНД № 1841 по описа на РС – Русе, с което е оставена без разглеждане жалбата на Е.

Г. Г. от гр.Русе, ул. “*****"№**,чрез адв.В.В. от САК, против Постановление от 15.09.2025 г. на РП – Русе като правилно и законосъобразно.

ПРЕПИС от ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се връчи на:

Районна прокуратура Русе, Е. Г. Г. ,чрез нейния процесуален представител адв.В.В. от САК

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4