Решение № 792 от 18.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 792 гр. София, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Петър Н. Славчев

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА в присъствието на прокурора И. В. И. като разгледа докладваното от Виктория В. Грънчарска Въззивно частно наказателно дело № 20251100602120 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

Образувано е по въззивна жалба на осъдения В. В. М., чрез адв. С. П. С., срещу определение от 27.02.2025 г., постановено по ЧНД № 16721/2024 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 112 състав, постановено по реда на чл.

306, ал. 1, т. 1 НПК, с което на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, на осъдения В. В. М. е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените му наказания по НОХД № 221/2022 г., по НОХД № 1111/2022 г., по НОХД № 406/2023 г. по НОХД № 3514/2024 г., по НОХД №9392/2024 г., а именно наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, което наказание е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 4 години.

На основание чл. 59 НК от така определеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, съдът е зачел времето, през което осъденият М. е бил задържан по всяко едно от посочените наказателни производства по реда на ЗМВР и по реда на НПК. Присъединил е към определеното най-общо наказание наказанието „глоба“ в размер на 250 лева, наложено по НОХД 221/2022 г. на основание чл. 23, ал. 3 НК, като е приспаднал на основание чл.

25, ал. 2 НК, изтърпяната част от наказанието по НОХД № 537/ 2021 г.

С депозираната въззивна жалба срещу първоинстанционното

1 определние се твърди, че съдът е извършил групиране по начин, който не е най-благоприятен за осъдения. Твърди, че на основание чл. 59, ал. 1 НК съдът е приспаднал времето, през което осъденият е задържан по ЗМВР и по НПК с мярка за неотклонение „задържане под стража“, като не е посочен периодът на задържането. На основание чл. 59, ал. 1 НК не приспаднал времето през което осъденият е бил с мярка за неотклонение“домашен арест“ по НОХД 3514/24 г..

Счита, че може да не бъде присъединено наказанието глоба в размер на 250 лева, което било различно по вид наказание и определението в тази част следвало да бъде изменено.

Прокуратурата не е упражнила правото си на възражение по реда на чл.

322 НПК.

Въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, след като се запозна с въззивната жалба и с материалите по делото, прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на осъдения В. В.

М..

В проведеното съдебно заседание пред настоящата инстанция осъденият В. В. М. се явява лично, както и със служебен защитник адв. С. П. С. от САК.

Последната пледира, че на основание чл. 59, ал. 1 НК съдът е приспаднал времето, през което осъденият е задържан по ЗМВР и по НПК с мярка за неотклонение „задържане под стража“, като не е посочен периодът на задържането. На основание чл. 59, ал. 1 НК не приспаднал времето през което осъденият е бил с мярка за неотклонение “домашен арест“ по НОХД 3514/24 г.

Представителят на държавното обвинение излага становище за правилност на определението, доколкото е направена правилна кумулация измежду присъдите и е определено най-тежко наказание. Намира, че има пропуски, неточност, която е от техническо естество и в този смисъл предлага определението да бъде изменено в тази част като се допълни, че приспадането се извърши и по мярката за неотклонение “домашен арест”.

Осъденият В. В. М. в лична защита поддържа казаното от своя защитник и моли определението да бъде изменено.

При правото си на последна дума, осъденият М. моли определението да бъде изменено.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и възражения, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедлИ.ст, и съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Делото пред СРС е образувано по предложение на прокурор от Софийска районна прокуратура /СРП/, с което се иска по реда на чл. 25, ал. 1, и ал. 4 вр. чл. 23, ал. 1 НК да бъде определено на осъдения В. В. М. с ЕГН:

**********, едно общо най-тежко наказание, измежду наказанията, наложени му НОХД № 1570/2021 г. по описа на СРС, по НОХД № 537/2021г. по описа на 2

СРС, НОХД № 221/2022 г., по НОХД № 1111/2022 г., по НОХД № 406/2023 г. по НОХД № 3514/2024 г., по НОХД №9392/2024 г., а именно - наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 1 /ЕДНА / ГОДИНА, което да бъде ОТЛОЖЕНО на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години.

На основание чл. 59, ал. 1 НК, се предлага да се приспадне задържането по НОХД № 537/2021 г. на СРС, НО, 121 с-в, считано от 08.10.2021 г. до 16.11.2021 г., и по НОХД № 406/2023 г. на РС- Плевен, считано от 19.05.2022 г. до 20.05.2022 г. На основание чл. 25, ал. 3 НК моли да се приспадне изтърпяното наказание пробация за срок от седем месеца по НОХД № 357/2021 г. на СРС, НО, 121 с-в, считано от 23.03.2022 г. до 29.06.2022 г. На основание чл. 23, ал. 3 НК моли да се присъедини изцяло към общото найтежко наказание, наказанието „глоба“ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева по НОХС № 221/2022 г. на РС-Провадия.

Във връзка с образуваното производство по ЧНД № 16721/2024 г. по описа на СРС, НО, 112 състав, съдията-докладчик, с Разпореждане от 28.01.2025 г., е определил дата за открито съдебно заседание за 27.02.2025 г.

На проведеното открито съдебно заседание е уважено предложението на прокурора при СРП, като на основание чл. 24 НК е определил едно общо найтежко наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 2 /две/ години /, което е отложено с изпитателен срок от 4 години на основание чл. 66, ал. 1 НК.

Това определение е предмет на разглеждане пред въззивната инстанция.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба на осъдения В. В. М. срещу Определение от 27.02.2025 г., постановено по ЧНД № 16721/2024 по описа на СРС, НО, 112 състав, е подадена в срока по чл. 319 НПК и от активно легитимирано лице, както и отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Осъденият В. В. М. е роден на ******** г., в град Враца, българин, български гражданин, неженен, със средно специално образование, осъждан, с ЕГН: **********.

Предмет на проверка в настоящото производство е дали направената от контролирания съд кумулация, с която е определено на осъдения М. едно общо най-тежко наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 2 /две/ години, измежду наложените му наказания по НОХД № 1570/2021 г. по описа на СРС, НОХД № 221/2022 г., по НОХД № 1111/2022 г., по НОХД № 406/2023 г. по НОХД № 3514/2024 г., по НОХД №9392/2024 г. е правилна и законосъобразна, както и дали правилно е приложена разпоредбата на чл. 24 НК.

Въззивният съд намира, че направеният от първостепенния съд извод за приложение на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал.1 НК е правилен и 3 законосъобразен. Това е така, защото първият съд законосъобразно е съобразил и съпоставил датите на извършване на деянията, по включените в съвкупността наказателни производства и датите на влизане в сила на съдебните актове, постановени по тях, при което правилно е заключил, че същите се намират в реална помежду си съвкупност, което дава основание за приложението на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал.1 НК. Независимо от това настоящата инстанция с оглед на актуалната приета справка за съдимост на осъдения М. се налага извод за изменение на първоинстанционното определение.

От справката за съдимост е видно, че същият е наказателно санкциониран и за извършено от него престъпление по № НОХД № 3514/2024г. по описа на СРС, за което му е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в размер на 2 /две/ години и на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изпълнението на наказанието за срок от 4 /четири/ години, считано от датата на влизане в сила на присъдата – 28.12.2024 г., като на основание чл.

59, ал. 1, т.1 и т.2 НК, в случай на привеждане в изпълнение на отложеното с настоящата присъда наказание лишаване от свобода, е зачел и приспаднал времето, през което подсъдимият В. В. М. е бил задържан с мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“, считано от 03.08.2023 г. до 06.12.2024 г., влючително. В конкретния случай въззивният съд установява неточност във формулиране на диспозитива на първоинстанционния акт. Първият съд е посочил, че на основание чл. 59 НПК приспада времето на задържане при всяко от наказателните производства, но от прочита на разпоредбата е видно, че законът говори за всички „мерки за неотклонение“, а не конкретно една от тях – „задържане под стража“. Поради което следва да бъде допълнено в тази част и приспадането се извърши и по отношение на мярката за неотклонение „домашен арест“ за времето от 03.08.2023 г. до 06.12.2024 г. В останалата си част настоящият съд намира определението за правилно и законосъобразно като следва да бъде потвърдено.

По отношение на направеното възражение във въззивната жалба, че не следва да бъде да бъде присъединено наказанието глоба в размер на 250 лева не може да бъде споделено. По НОХД № 221/2022 г. лицето М. е осъдено за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, която разпоредба в санкционната си част предвижда глобата като наказание в кумулативност с наказанието „Лишаването от свобода“, а не в режим на алтернативност. Наведеното възражение във въззивната жалба, както и в откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция е неоснователно. Наведеният довод е в протИ.речие с материалноправната норма на чл. 23, ал. 3 НК – „когато наказанията са различни по види някое от тях е глоба или конфискация, съдът може да го присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото наказание“. Поради което, първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата.

С оглед установения контрол на постановеното определение, настоящият съд, намери, че по отношение на наказанието по НОХД 537/2021 4 г. по описа на СРС, първият съд не е следвало да се произнася и да приспада изтърпяната част от него. Наказанието по НОХД 537/2021 г. по описа на СРС не е предмет на настоящото производство, тъй като деянието е извършено в условията на рецидив и осъждането не е част от извършената кумулация.

В заключение въззивният съд намира, че при извършената, на основание чл. 314 НПК, цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното определение не са допуснати нарушения на материалния и/или процесуалния закон. Независимо от това съдът намира, че се налага извод за изменяне на първоинстанционното определение, поради гореизложените мотиви, като следва да бъде допълнено в тази част и приспадането се извърши и по отношение на мярката за неотклонение „домашен арест“ за времето от 03.08.2023 г. до 06.12.2024 г. В тази връзка въззивната жалба на осъдения Младен Маринов следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран и на основание чл.334, т.3 вр. чл.338 НПК Софийски градски състав, НО, I въззивен състав,

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 27.02.2025 г., постановено по ЧНД № 16721/2024 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 112-и състав, в частта на приложението на чл. 59, ал. 1, т.1 и т.2 НК, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ на осъдения В. В. М. /с установена по делото самоличност/, едно общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ което наказание е отложено на основание чл.

66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 4 години измежду наложените му наказания № НОХД № 1570/2021 г. по описа на СРС, по НОХД № 221/2022 г. по описа на РС - Провадия, по НОХД № 1111/2022 г. по описа на РС - Несебър, по НОХД № 406/2023 г. по описа на РС – Плевен, по НОХД № 3514/2024 г. по описа на СРС, по НОХД №9392/2024 г. по описа на СРС, и ПРИСПАДА на основание чл. 59 НК, времето, през което осъденият е изтърпявал мярка за неотклонение „задържане под стража“, така и „домашен арест“ за периода от 03.08.2023 г. до 06.12.2024 г.