Решение № 57 от 23.12.2021, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Берковица, 23.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВАТРИФОНОВА при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА Административно наказателно дело № 20211610200198 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Предмет на съдебен контрол е Наказателно постановление № 448/12.07.2021 г., издадено от Директора на РДГ Берковица, с което на Б. Г.

М. от гр. Вършец, ул.“Шипка“ № 6, с ЕГН ********** на основание чл. 257, ал.2 ЗГ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000.00 лв. за нарушение на чл.257, ал.2 от ЗГ.

В жалбата се развиват доводи за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателят чрез упълномощен процесуален представител поддържа и доразвива доводите в жалбата. Моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание.

От приложените по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели, се установява следната фактическа обстановка:

На 11.06.2021 г. бил съставен АУАН №448 от св. П.Д., в присъствието на Т.Т. срещу Б. Г. М. за това, че на 10.05.2021 г. на територията на РДГ – Берковица ,землището на гр.Вършец,отдел 205,подотдел”п”-ДГТ издал позволително за сеч №0611443 в нарушение на ЗГ,подотдела не е маркиран, 1 което приели ,че представлява нарушение на чл. 257, ал.2 ЗГ. По акта жалбоподателят не е отразил възражения. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.

От така установената фактическа обстановка обаче, съдът приема,че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения и същото е издадено при неизяснена фактическа обстановка. На първо място съдът намира,че както в акта, така и в НП не е уточнено качеството на санкционираното лице, тъй като това изискване е залегнало както в чл. 257, ал.2 от ЗГ,съгласно която „ Наказва се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, лице, упражняващо лесовъдска практика, което издаде позволително за извършване на дейност в горските територии в нарушение на този закон или на подзаконовите актове по прилагането му. Глобата се налага независимо от отписването от регистъра по чл. 235”.

Съдът намира,че е допуснато и друго съществено процесуално нарушение, представляващо достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се обсъждат въпросите по съществото на делото, по следните мотиви:

Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя М. е започнало със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение №448/10.05.2021г. за извършено нарушение по чл.257, ал.2 от Закона за горите. Съгласно чл.257, ал.2 от Закона за горите: „Наказва се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, лице, упражняващо лесовъдска практика, което издаде позволително за извършване на дейност в горските територии в нарушение на този закон или на подзаконовите актове по прилагането му“. Посочената разпоредба на чл.257, ал.2 от ЗГ определя субекта на нарушението и санкцията при неизпълнение на задължения, предвидени в закон или подзаконов нормативен акт по прилагането му. Така от гледна точка на структурата на самата норма на чл.257, ал.2 от ЗГ, същата съдържа освен санкция, и диспозиция, която обаче не е описателна – в нея лисва точно и пълно описание на всички признаци от състава на административното нарушение. В случая диспозицията е едновременно препращаща и бланкетна, което означава, че за описанието на деянието, въздигнато в нарушение, се препраща към други текстове от същия 2 закон /ЗГ/ или от друг нормативен акт /подзаконов нормативен акт по прилагане на ЗГ/, които регламентират съответното правило за поведение.

В съответствие с чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН, уреждащ минимално необходимото и задължително съдържание на акта за установяване на административно нарушение, в същия трябва да се опише нарушението с всички негови съставомерни признаци и обстоятелствата, при които е извършено, както и да се посочи нарушената правна норма. Когато нарушената правна норма е препращаща или бланкетна, при цифровото изписване на нарушението, тя винаги трябва да се привърже към конкретната норма от същия или друг нормативен акт, за да е налице правилно квалифициране на нарушението. Едновременно с това и в текстовото описание на деянието е необходимо да бъдат възпроизведени неизпълнените задължения, произтичащи от съответните нарушени разпоредби, към които се препраща.

Видно от съдържанието на Акт за установяване на административно нарушение №448/10.05.2021г., фактическото описание на нарушението е следното: „издал позволително за сеч в нарушение на Закона за горите – подотдела не е маркиран”, а като нарушена е посочена разпоредбата на чл.257, ал.2 от ЗГ. Както беше посочено по-горе, чл.257, ал.2 от ЗГ не регламентира конкретно задължение за маркиране на подлежащи на сеч дървета, а препраща към други разпоредби на ЗГ и подзаконови нормативни актове, уреждащи изискванията, които следва да се спазват, при издаване на разрешително за сеч, които разпоредби обаче цифрово не са посочени в акта.

При подобно съдържание на акта за установяване на административно нарушение, се е стигнало, на първо място, до несъответствие между фактическото описание на нарушението и сочената за нарушена правна норма, както и до непълна и неправилна правна квалификация. От друга страна, е било нарушено правото на защита на лицето, срещу което се съставя акта, тъй като същото има право да се защитава както срещу изложените в акта фактически твърдения, така и срещу правното им квалифициране като конкретно административно нарушение. След като актосъставителят не е посочил цифрово кои са нарушените разпоредби, е лишил жалбоподателя от възможността ефективно да се защитава срещу приложимия закон, както при самото съставяне на акта, така и в 3-дневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

3

Посоченият порок на Акта за установяване на административно наказание е съществен, тъй като е довел до сериозно засягане на правото на защита на нарушителя, поради което в случая не може да се приложи разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, която допуска НП да се издаде при допуснати несъществени недостатъци на акта. Изискванията на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН са императивни, тъй като осигуряват правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем.

Предвид допуснатите в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения и констатираната неяснота какви правила, визирани в ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, жалбоподателят е нарушил, не е възможно да бъде извършен цялостен съдебен контрол по съществото на делото и да се отговори на основния въпрос – дали деянието на жалбоподателя противоречи на предписаното в съответна норма правило за поведение, квалифицирано като административно нарушение. Изложената неяснота на факти и приложим закон е в такава степен, че води до липса на предмет на доказване и обосноваване, и съществено накърнява правото на защита на дееца, който не знае срещу какво да се защитава.

Вземайки предвид горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 448/12.07.2021 г., издадено от Директора на РДГ Берковица, с което на Б. Г. М. от гр. Вършец, ул.“Шипка“ № 6, с ЕГН ********** на основание чл. 257, ал.2 ЗГ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000.00 лв. за нарушение на чл.257, ал.2 от ЗГ.

Решението подлежи на обжалване пред АС – Монтана в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________ 4