Решение № 234 от 13.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. София, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100500495 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 17025/20.10.2023г. по гр.д. № 65561 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 171-ви състав е признато за установено на основание н а чл. 439, ал.1 от ГПК , че Н. А. М., ЕГН ********** не дължи на Топлофикация София“ЕАД, ЕИК******* поради погасяване чрез плащане на суми, както следва: сумата от 324,33лв., ведно със законната лихва от 29.05.2018г. до изплащането й, представляващи цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г.; сумата от 55,92лв., представляващи мораторна лихва върху главницата от 324,33лв. за периода от 15.09.2015г. до 04.05.2018г.; сумата от 38,84лв., ведно със законната лихва от 29.05.2018г. до изплащането й, представляващи цена на дяловото разпределение на енергията за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г.; сумата от 8,46лв. , представляващи мораторна лихва върху главницата от 38,84лв. за периода от 15.09.2015г. до 04.05.2018г. Сумата от 37,50лв. Представляващи съдебни разноски, за които са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по гр.д. № 33400/2018г. по описа на СРС, за събиране на които е образувано изпълнително дело № 20198410404404 по описа на ЧСИ Н.М., рег.

1

№ 841п на КЧСИ, като Топлофикация София“ЕАД, ЕИК ******* е осъдена да заплати на Н. А. М., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 410лв., представляващи съдебни разноски.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 316665/08.11.2023г. по регистъра на СРС от Топлофикация София“ЕАД, ЕИК ******* в частта, в която исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, необосновано. Посочило е , че приетата по делото справка установявала съществуването на предходно задължение на ищеца, не му било указано от районния съд за кои обстоятелства не сочи доказателства. Още с отговора на исковата молба посочел, че направеното плащането е отнесено за по-стари задължения. Неправилно СРС приел, че по-обременителни са задълженията, за които било образувано изпълнителното дело. В документ за плащане не било посочено кои точно задължения се плащат, така приложимо било правилото на чл. 76 от ЗЗД, по-обременително било по-старото задължение, защото от по-ранен момент за него се дължала мораторна лихва.

Претендирало е разноски.

Въззиваемият – ищец Н. А. М., ЕГН ********** в срока за отговор не е изразил становище. В проведеното публично съдебно заседание е оспорила жалбата. Процесуалният й представител е посочил, че доколкото знае не били оспорили издаването на изпълнителния лист . С писмената защита е посочил, че иск е по чл. 439 от ГПК, оспорвало се принудителното изпълнение на вземането, което било погасено преди започване на принудителнито изпълнение, а не се оспорвали задълженията по заповедта. Към момента на издаване на заповедта вземането съществувало, но то било погасено след издаването й чрез плащане. Заповедта за изпълнение била издадена на 22.06.2018г., тогава приключило съдебното дирене по заповедното дело и затова всички факти, настъпили след това попадали в хипотезата на чл. 439, ал.2 от ГПК. Затова нямало значение дали длъжникът ще подаде възражение или ще оспорва разпореждането за издаване на изпълнителен лист.

Получавайки разпореждането да плати сумите длъжникът ги платил.

Кредиторът не отчел това плащане и поискал издаване на изпълнителен лист, предприел принудителното им събиране, но тези суми вече били платени.

Установено било по делото че платила сумите преди започване на принудителното изпълнение. Не се установявало плащането да е за по-стари 2 задължения.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 265707/30.11.2022г. по регистъра на СРС на Н. А. М., ЕГН ********** срещу Топлофикация София“ЕАД, ЕИК******* с която е поискала от съда да признае за установено, че не длъжи на ответника поради погасяване чрез плащане на суми, както следва: сумата от 324,33лв., ведно със законната лихва от 29.05.2018г. до изплащането й, представляващи цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г.; сумата от 55,92лв., представляващи мораторна лихва върху главницата от 324,33лв. за периода от 15.09.2015г. до 04.05.2018г.; сумата от 38,84лв., ведно със законната лихва от 29.05.2018г. до изплащането й, представляващи цена на дяловото разпределение на енергията за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г.; сумата от 8,46лв. , представляващи мораторна лихва върху главницата от 38,84лв. за периода от 15.09.2015г. до 04.05.2018г. сумата от 37,50лв. , представляващи съдебни разноски, за които са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по гр.д. № 33400/2018г. по описа на СРС, за събиране на които е образувано изпълнително дело № 20198410404404 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841п на КЧСИ. Навела е твърдения, че заповедта за изпълнение била издадена на 22.06.2018г., получила същата в началото на юли 2018г. и платила сумите с платежно нареждане от 09.07.2018г. за сумата от общо 465,05лв. През 2022г. Установила, че платената й по банкова карта пенсия е в по-нисък размер и след проверка установила, че това се дължи на наложен запор по изпълнителното дело , за което не била получила покана за доброволно изпълнение, нито изпълнителен лист, който се оказало, че бил издаден за сумите по заповедно дело № 33400/2018г. Топлофикация София“ЕАД не било признало плащането да се отнася за вземанията по тази заповед и това била причината съдебния изпълнител за продължи принудителното изпълнение. Изплащането на сумата било след издаването на заповедта за изпълнение и така предявеният иск от нея бил такъв по чл. 439 от ГПК и бил допустим. Сочените в отговора на исковата молба възражения били неоснователни, дори да съществували задължения до юли 2014г., то те били погасени по давност, фактурите от януари и февруари 2013щг., юли 2014г. Не й били известни. Справката представена от ответника не доказвала 3 съществуването на такива задължения, не била вярна. Заповедта й била връчена и на следващия ден направила плащането на сумата. Претендирала е разноски.

Ответникът Топлофикация София“ЕАД, ЕИК******* е оспорило иска.

Посочило е, че платежното нареждане не сочело кои конкретни задължения се плащат, приложимо било правилото на чл. 76 от ЗЗД и това плащане било отнесено за погасяване на други по-стари задължения на ищеца. - такива по фактури от февруари 2013г., януари 2013г. И юли 2014г. Претендирало е разноски.

По делото е приета неоспорена от страните заповед за изпълнение издадена на 22.06.2018г. по заповедно дело № 33400/2018г. , с която е разпоредено Н.

А. М., ЕГН ********** да заплати на Топлофикация София“ЕАД,

ЕИК******* сумата от 324,33лв., ведно със законната лихва от 29.05.2018г. до изплащането й, представляващи цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г.; сумата от 55,92лв., представляващи мораторна лихва върху главницата от 324,33лв. за периода от 15.09.2015г. до 04.05.2018г.; сумата от 38,84лв., ведно със законната лихва от 29.05.2018г. до изплащането й, представляващи цена на дяловото разпределение на енергията за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г.; сумата от 8,46лв. , представляващи мораторна лихва върху главницата от 38,84лв. за периода от 15.09.2015г. до 04.05.2018г. сумата от 37,50лв. , представляващи съдебни разноски.

Приета е неоспорена от страните справка по дело № 33400/2018г. на СРС, съгласно която заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Н. М. лично на 07.07.2018г.

Прието е неоспорено от страните платежно нареждане, съгласно което на 09.07.2018г. Н. М. е наредила по сметка на Топлофикация София“ЕАД сумата от 465,05лв., като основание е посочено „за погасяване на задължения за абонатен № 075374“.

Разпитан по делото св. А.Д. е заявил, че е син на ищеца, живеят в едно домакинство, през юли 2018г.майка му получила заповедта за изпълнение и внесла същата по банков път, сумата била в размер точно съответстващ на всички задължения по заповедта. Свидетелят придружил майка си в банката при превода, било до седмица след получаването на заповедта. Не помнел да е подавано възражение. Опитали се по телефон да уведомят Топлофикация 4

София“ЕАД за плащането, не помнел да е имало писмена комуникация.

Приет е издаден на 10.12.2019г. изпълнителен лист по заповедно дело № 33400/2018г., сочещ че издадената заповед е влязла в сила и това е основанието за издаването му, като с него ищецът е осъден да заплати на ответника сумите, по издадената на 22.06.2018г. заповед за изпълнение.

Приета е справка , представена от Топлофикация София“ЕАД, съгласно която са издадени фактури от януари, февруари 2013г., юли 2014г. Съответно за 24,09лв.; за 66,21лв., за 244,25лв., начислена е лихва за забава на плащането им съответно от 00,00лв., от 35,85лв. И от 338,90лв., общ размер на задължения са 465,05лв.

По делото са приложени неоспорени от страните книжа по изпълнително дело № 20198410404404 по описа на ЧСИ Н.М., съгласно което същото е образувано на 19.12.2019г. от Топлофикация София“ЕАД срещу Н. М. за събиране на сумите по изпълнителен лист, издаден на 10.12.2019г. По заповедно дело № 33400/2018г. Н, както и за разноските по изпълнителното дело, съобщение за образуваното дело е връчено на длъжника М. на 28.09.2022г, на 19.09.2022г. М. е посочила на ЧСИ че е платила сумите на 09.07.2018г., като е поискала прекратяване на изпълнителното дело и е представила платежно нареждане от 09.07.2018г., на 28.,09.2022г.

Топлофикация София „ЕАД е оспорила плащането да погасява процесните задължения, посочила е, че с това плащане са погасени други задължения, поради което и ЧСИ с разпореждане от 04.10.2022г. Е отказал искането на длъжника за прекратяване на делото.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно .

По допустимостта на решението – за същата съдът следи служебно :

Отрицателният установителен иск с правно основание чл. 124 вр. с чл. 439 от ГПК е за установяване на недължимост на суми, за които е издадено изпълнително основание , едно от които съгласно чл. 404 от ГПК е влязла в 5 сила заповед за изпълнение. Този иск може да се основава само на факти, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Този законодателен подход е обоснован с пределите на силата на пресъдено нещо и невъзможността на страните да въвеждат твърдения за факти, които са осъществени или за които са узнали след този момент. Разпоредбата на чл. 439 от ГПК е приложима за всички изпълнителни основания, като за тези, които са издадени в хода на заповедното производство тълкуването на нормата следва да бъде съобразена със спецификата на заповедното дело и на различните, в сравнение с исковото производство, възможности за страните да навеждат твърдения и да ангажират доказателства. Влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена по последици на влязлото в сила решение. Длъжникът не може да оспорва вземането с възражения, основани на факти, станали му известни или могли да му станат известни в срока за възражение. Така влязлата в сила заповед има установително и преклудиращо действие. Както при решенията така и при заповедите преразглеждане на спора за съществуването на вземането е възможно само при строго лимитирани основания . Основанията по чл. 424 от ГПК са аналогични на тези по чл. 303 от ГПК. При всички хипотези на чл. 416 ГПК настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК. Със стабилизирането на заповедта оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират, както се преклудират и възраженията срещу основателността на претенцията. С изтичането на срока по чл. 414 ГПК и по чл. 414А от ГПК и влизане в сила по реда на чл. 416 ГПК на заповедта за изпълнение всяко възражение на длъжника , че вземането не съществува е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск извън специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 ГПК. Предвидените специални способи за защита на длъжника след влизане в сила на заповедта за изпълнение обосновават извода, че при стабилизиране на изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от длъжника по съображения, твърдения и факти, осъществени преди влизането й в сила. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. В това се изразява пресичащото действие на заповедта по отношение на фактите съществували до проявлението на изпълнителната й сила, съответно 6 стабилизирането й. Това важи и за фактите, които са от значение за правопогасителните възражения, както и за тези , относими към погасителната давност, които са настъпили до края на срока за възражение по чл. 414 от ГПК./В този смисъл Решение № 50295/23.01.2023г. по гр.д. № 1030 / 2022г. на ВКС, 4-то Г.О.; Определение е № 214/15.05.2018г. на ВКС, по ч.гр.д. № 1528/2018г. на 4-то Г.О.; Решение № 791/3948/2012г./.