Решение № 45 от 29.06.2026, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. ЛЕВСКИ, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава К. Николаева при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-И.ОВА като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Административно наказателно дело № 20264410200072 по описа за 2026 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г. А. Г. от гр.Левски против Наказателно постановление №26-0293-000049/20.03.2026г. на Началник Група в ОД на МВР-Плевен, РУ - Левски, с което на жалбоподателя са наложени следните административни наказания: 1) на основание чл.183, ал.4, т.8 ЗДвП глоба в размер на 51,13 евро /100 лева/ за нарушение на чл.98, ал.1, т.5 ЗДвП; 2) на основание чл.183, ал.4, т.8 ЗДвП глоба в размер на 51,13 евро /100 лева/ за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 ЗДвП; 3) на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП глоба в размер на 102,26 евро /200 лв./ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП. В жалбата се твърди, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не отговаря на обективната действителност. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

Ответникът по жалбата изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Навежда доводи, че НП е правилно и законосъобразно, издадено от компетентен орган в рамките на неговите правомощия и съдържа всички задължителни реквизити. Моли НП да бъде потвърдено.

В съдебно заседание защитникът адв.А.А. – ПлАК поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено.

Жалбоподателят Г. А. Г. се явява лично и дава обяснения относно 1 вмененото му нарушение. Моли съдът да отмени наложените му административни наказания.

Административно-наказващият орган Началник Група в ОД на МВРПлевен, РУ - Левски не се явява и не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 09.03.2026г., около 11,00 ч., жалбоподателят Г. А. Г. бил спрял управлявания от него лек автомобил *** с рег.№***, негова собственост, в зоната на пътно кръстовище, образувано с ул.“Александър Стамболийски“ и ул.“Кирил и Методий“ в гр.Левски, на по-малко от пет метра от кръстовището, както и на по-малко от пет метра от пешеходна пътека М8.1. По същото време в близост се намирали свидетелите М. А. А. и И. С. П. – служители на РУ Левски, които установили неправилно спрелия автомобил. Същите отишли до автомобила, за да извършат проверка на водача и да вземат отношение относно констатираното нарушение, като се представили и поискали документите му. Жалбоподателят отказал да даде документите си, заявил на полицейските служители, че тръгва и потеглил с автомобила по ул.“Кирил и Методий“. Свидетелите М. А. и И. П. го последвали с патрулния автомобил, като включили светлинен и звуков сигнал. Успели да го настигнат и спрат до супермаркет „Абсолют +“ в града. Водачът отново отказал даде документите си, като се държал грубо и арогантно с полицейските служители, което наложило поради осуетяване на полицейската проверка да използват помощни средства – белезници. Жалбоподателят бил задържан в РУ Левски, където била установена самоличността му.

Срещу Г. А. Г. бил съставен АУАН сер. GA №5006756 от 09.03.2026г. за извършени нарушения на чл.98, ал.1, т.5 ЗДвП – спира за престой и паркиране върху или на по-малко от пет метра от пешеходна пътека; чл.98, ал.1, т.6 ЗДвП - спира за престой и паркиране на по-малко от пет метра от кръстовище или на него; чл.103 ЗДвП – отказва да предаде документите си или осуетява извършването на проверка от органите за контрол.

2

Във връзка със случая била образувана преписка №1939/2026г. по описа на РП Плевен. С Постановление от 06.04.2026г. наблюдаващият прокурор отказал да образува досъдебно производство по преписката поради липса на данни за извършено престъпление по чл.325НК или друго престъпление от общ характер. След влизане в сила на постановлението преписката била изпратена на Началника на РУ Левски за преценка относно налагане на административно наказание по ЗДвП.

На 20.03.2026г. Началникът на РУ - Левски издал обжалваното Наказателно постановление №26-0293-000049/20.03.2026г., с което на жалбоподателя били наложени административни наказания – 1) на основание чл.183, ал.4, т.8 ЗДвП глоба в размер на 51,13 евро /100 лева/ за нарушение на чл.98, ал.1, т.5 ЗДвП; 2) на основание чл.183, ал.4, т.8 ЗДвП глоба в размер на 51,13 евро /100 лева/ за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 ЗДвП; 3) на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП глоба в размер на 102,26 евро /200 лв./ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни доказателствени средства показанията на свидетелите М. А. А. и И. С. П., обясненията на жалбоподателя Г. А. Г. /частично/; писмени доказателства - АУАН сер. GA №5006756 от 09.03.2026г., Наказателно постановление №26-0293000049/20.03.2026г., Заповед за задържане на лице от 09.03.2026г., Постановление за отказ да се образува досъдебно производство по преписка №1939/2026г. на РП Плевен.

Съдът даде вяра на показанията на свидетелите М. А. А. и И. С. П., като последователни, логични, безпротиворечиви, изхождащи от лица, които дават показания за непосредствено възприетото по време на изпълнение на служебните им задължения, без по делото да е установена каквато и да било възможна заинтересованост от изхода му и преднамерено уличаване на жалбоподателя в извършване на нарушение. Наличието на не особено ясни и подробни спомени за случая у свидетеля И. С. П. съдът отдаде на липсата на изключителност на събитието и еднотипността в работата на полицейските служители при установяване на нарушения и извършване на проверки.

Посоченият свидетел макар и не толкова подробно потвърждава фактите, установени от показанията на другия свидетел М. А. – спирането на жалбоподателя върху пешеходна пътека, отказа да предаде документите си, последването му с патрулния автомобил, повторния отказ за представяне на документи и арогантно поведение на водача.

3

Обясненията на жалбоподателя се кредитираха като гласни доказателства само частично. В частта им, в която същият твърди, че не са му били искани документи за проверка, а единият полицай само му почукал на прозореца, поради което Г. след това потеглил с автомобила си, тъй като не разбрал, че ще му бъде извършвана проверка, както и че е бил спрял правомерно - обясненията на жалбоподателя са опровергани от свидетелските показния, както и нелогични. Предвид на това, в тази им част съдът ги цени единствено като защитна версия. В останалата им част обясненията на жалбоподателя се кредитираха като гласни доказателства, тъй като не са опровергани от останалия доказателствен материал, а са в съответствие с него.

Кредитирани бяха писмените доказателства, като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица, в кръга на тяхната дейност и по предвидения в закона ред. Кредитираните от съда гласни доказателства съответстват напълно на удостоверените факти в съставения АУАН. Съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП редовно съставеният акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. По делото не бяха събрани доказателства, които да оборват удостоверените в акта факти.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Обжалваното наказателно постановление и актът за установяване на административно нарушение са съставени в предписаната от закона форма, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и от компетентни длъжностни лица.

При извършената служебна проверка не се установиха съществени нарушения на процесуалните правила, които да са накърнили правото на защита на санкционираното лице.

Правилно е приложен материалният закон.

Съгласно чл.98, ал.1, т.5 ЗДвП престоят и паркирането са забранени на пешеходни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях. Безспорно се установява от показанията на свидетелите М. А. и И. П., че жалбоподателят е бил спрял автомобила си на по-малко от пет метра преди пешеходаната пътека, като показанията и на двамата свидетели са еднопосочни, че част от автомобила дори е бил върху пешеходната пътека. Самият жалбоподател в обясненията си посочва, че е бил спрял на около четири метра, но на безопасно място, тъй като никой не спира на пет метра. Поради изложеното съдът прие за доказано извършването на нарушение на чл.98, ал.1, т.5 ЗДвП.

Това нарушение засяга възможността на пешеходците да пресекат правилно и безопасно платното за движение, както и възможността водачите на МПС да 4 имат видимост към пресичащите пешеходци, за да ги пропуснат. Правилно за това административно нарушение е приложена санкционната разпоредба на чл.183, ал.4, т.8 ЗДвП, предвиждаща глоба в размер на 100 лв. за водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище.

Съгласно чл.98, ал.1, т.6 ЗДвП престоят и паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от такова. Установено е от показанията на свидетеля М. А., които са в съответствие с удостовереното в съставения АУАН, че жалбоподателят е бил спрял и на по-малко от пет метра от зоната на кръстовището, образувано от ул.“Александър Стамболийски“ и ул.“Кирил и Методий“ в гр.Левски. Паркирането в рамките на кръстовището или непосредствено 5 м от него нарушава възможността на автомобилите, които се движат по пътните платна на улиците, срещащи се при кръстовището, да извършват безопасно маневри, както и ограничава видимостта към намиращите се на другия път превозни средства. Законосъобразно за установеното нарушение на чл.98, ал.1, т.6 ЗДвП е приложена санкционната разпоредба на чл.183, ал.4, т.8 ЗДвП, предвиждаща глоба в размер на 100 лв. за водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище.

Съгласно чл.103 ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в найдясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. В процесния случай съобразно фактическото описание на нарушението в АУАН и НП на жалбоподателя е вменено осъществяване на втората форма на изпълнителното деяние, а именно не е изпълнил указания на контролен орган, да представи документите за управление СУМПС, СРМПС. Нарушението е установено от събраните по делото доказателства, от които се изяснява, че Г. отказал да предаде на контролните органи документите си за проверка, потеглил с автомобила си, след спирането му от полицейския патрул при включен светлинен и звуков сигнал повторно отказал представяна на документите. С отказа да предаде документите си за проверка и потегляне с автомобила същият е осуетил извършването на проверка. За така установеното нарушение правилно е приложена санкционната норма на чл.175, ал.1, т.3 ЗДвП, предвижда наказание, именно на водач, който откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол - лишаване от право да управлява моторно 5 превозно средство за срок три месеца и глоба в размер на 200 лв.

Поради изложените доводи наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като законосъобразно.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№26-0293000049/20.03.2026г. на Началник Група в ОД на МВР-Плевен, РУ - Левски, с което на Г. А. Г., ЕГН:**********, адрес:***, са наложени административни наказания: 1) на основание чл.183, ал.4, т.8 ЗДвП глоба в размер на 51,13 евро /100 лева/ за нарушение на чл.98, ал.1, т.5 ЗДвП; 2) на основание чл.183, ал.4, т.8 ЗДвП глоба в размер на 51,13 евро /100 лева/ за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 ЗДвП; 3) на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП глоба в размер на 102,26 евро /200 лв./ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП..