Решение № 137 от 15.09.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Горна Оряховица, 15.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ 1.НАКАЗАТЕЛНО НАПРАВЛЕНИЕ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павлина Тонева при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно наказателно дело № 20264120200205 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „Г.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. ********** представлявано от управителя Н. Х. К., чрез адв. В. С. П. от САК обжалва Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия Г № 0073999, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1022.58 евро/ 1999.99 лева за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 638, ал. 4, във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ). Поддържа, че фишът е издаден в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Излага, че дружеството е разбрало за издадения електронен фиш за първи път на 06.03.2026 г., когато му било връчено Съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК с изх. № С250022-0480122975/11.12.2025 г., издадено по изпълнително дело № 251771977/2025 г. До този момент дружеството не е било уведомявано по никакъв начин за издадения фиш. Заявява, че ще допълни жалбата след запознаване с АНП.

Моли съда да отмени електронния фиш. Претендира присъждане на разноски 1 за платено адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. В писмени бележки вх. № 13213/11.09.2026 г. адв. П. излага, че поддържа жалбата. Сочи, че съгласно изричното писмо на ОДМВР – Велико Търново с вх. № 10000/29.06.2026 г. до момента в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново не е получавана обратна разписка или друг документ, удостоверяващ датата на връчване на писмо с рег. № 127500-14956/12.08.2025 г. Поради това жалбата следва да се приеме за процесуално допустима.

Поддържа, че в процесния електронен фиш е допуснато смесване и са посочени разпоредби на две отделни (различни) нарушения – първото по чл.

483, ал. 1, т. 1 от КЗ и второто по чл. 638, ал. 4 от КЗ, които са самостоятелни основания за ангажиране на административно – наказателната отговорност на нарушителя, а допуснатото смесване на двата състава е довело до нарушение на правото на защита на жалбоподателя. Поддържа искането за отмяна на електронния фиш и за присъждане на сторените в производството разноски.

Прилага разписка за получена сума в размер на 300 евро по договор на прана защита и съдействие от 17.03.2026 г.

ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ

РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не изпраща процесуален представител. В съпроводително писмо се взема становище, че жалбата е процесуално недопустима, а по същество неоснователна и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, то - ГОРНА

ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 11.03.2025 г. в 15:14 часа в обл. Велико Търново, общ. Лясковец, ПП I-4 София - Варна, км. 153+343, в посока гр. Варна с АТСС „MultaRadar SD 580“ било заснето МПС – лек автомобил „Тойота Ланд Крузер 150 серия“ с рег. № *********, собственост на „Г.“ ЕООД /л. 21/, което е регистрирано в Република България и не е спряно от движение.

На 13.03.2025 г. фотоснимката и данните от паметта на техническото средство били прегледани от служител на ОД на МВР – Велико Търново, който установил, че към посочените по-горе дата и час за заснетото МПС няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

За установеното нарушение служител на посочената по-горе териториална структура на МВР издал обжалвания Електронен фиш за 2 налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия Г № 0073999, с който на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 1022.58 евро/ 1999.99 лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 638, ал. 4, във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ.

Електронният фиш е връчен на 14.07.2025 г. на управителя Н. Х. К., видно от приложената на л. 34 разписка.

На 24.07.2025 г. Н. Х. К. депозирал в ОДМВР – Велико Търново Декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП с вх. № 127500-13838/24.07.2025 г., в която посочил, че на 11.03.2025 г. МПС е било предоставено на Ц. К. Л. Към декларацията приложил преписи от СУМПС на Ц. К. Л. и Договор за наем на МПС от 20.10.2024 г. /л. 29-33/.

Изготвено е писмо от Началник Сектор „ПП“ до Н. Х. К. с рег. 12750014956/12.08.2025 г. /л. 28/, съгласно което го уведомяват, че съгласно чл. 637, ал. 3 от КЗ, чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не се прилага, поради което Електронен фиш Серия Г № 0073999 няма да бъде анулиран.

Видно от писма на ОДМВР – Велико Търново рег. № 36600010009/29.04.2026 г. /л. 24/ и рег. № 366000-14991/29.06.2026 г. в Сектор „ПП“ при ОДМВР – Велико Търново не е получавана обратна разписка/ документ, удостоверяващ датата на връчването на писмо с рег. 127500-14956/12.08.2025 г.

На 06.03.2026 г. на дружеството – жалбоподател е връчено Съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК с изх. № С250022-0480122975/11.12.2025 г., издадено по изпълнително дело № 251771977/2025 г. /л.

11/, от което жалбоподателят е узнал, че електронният фиш е влязъл в сила.

На 20.03.2026 г. по ССЕВ управителят на дружеството - жалбоподател депозирал в ОДМВР – Велико Търново жалбата против фиша.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства, подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия орган от лице, което има право да обжалва електронния фиш. Предвид липсата на доказателства относно датата на връчване на писмо с рег. 12750014956/12.08.2025 г. за уведомяване на управителя на дружеството – жалбоподател Н. Х. К., че съгласно чл. 637, ал. 3 от КЗ, чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не се прилага, поради което Електронен фиш Серия Г № 0073999 няма да бъде 3 анулиран и по аналогия от разпоредбата на чл. 189, ал. 8, изр. 2 от ЗДвП, съдът приема, че жалбата е подадена в срок - 14 – дневен срок от узнаване с връчване на Съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК с изх. № С250022-048-0122975/11.12.2025 г., издадено по изпълнително дело № 251771977/2025 г., че електронният фиш не е анулиран. Поради това съдът приема, че жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Видно от словесното описание на нарушението в ЕФ Серия Г № 0073999, в него е посочено установено с АТСС управление на МПС – лек автомобил „Тойота Ланд Крузер 150 серия“ с рег. № ******, регистрирано в България и не е спряно от движение, за което собственикът му не е сключил застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В самия фиш е вписано, че е извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, във връзка чл. 638, ал. 4, във връзка с чл. 638, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 461, т. 1 от КЗ.

С така посочените във фиша разпоредби са регламентирани съставите на най-малко две различни административни нарушения.

С разпоредбите на чл. 638, ал. 4, във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ е формулирана, от една страна, забрана да се управлява моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а от друга – санкционна норма, регламентираща административното наказание, което се налага на собственика за нарушаване на тази забрана. Така регламентираното нарушение по чл. 638, ал. 4, във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, изразяващо се в нарушаване на забраната за управление на МПС, за което няма действаща задължителна застраховка, се осъществява с действие.

Разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ регламентира задължение на собственика на регистрирано в страната МПС да сключи договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Неизпълнението на това задължение е предвидено като основание за ангажиране на отговорността на собственика по чл. 638, ал. 1, т. 2 от същия кодекс. Това нарушение по чл. 638, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ се осъществява с бездействие, поради което то е различно от посоченото погоре нарушение по чл. 638, ал. 4, във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, представляващо неправомерно действие.

Като е формулирал нарушените законни разпоредби с цитирания погоре израз, който включва едновременно чл. 483, ал. 1, т. 1, чл. 638, ал. 1, т. 2 и чл. 638, ал. 4 от КЗ, издателят на фиша е поставил както наказаното дружество, така и съда в невъзможност да установят еднозначно за кое от 4 посочените по-горе две различни нарушения е наказан жалбоподателят.

Действителната воля на наказващия орган не може да бъде изведена и от съдържащото се във фиша описание на нарушението, доколкото в него са посочени както действието „управление на МПС“, съставляващо изпълнителното деяние на нарушението по чл. 638, ал. 4, във вр. с чл. 638, ал.

1, т. 2 от КЗ, така и бездействието „несключване на застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, което е изпълнителното деяние от състава по чл. 638, ал. 1, т. 2 ,във вр. с чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Предвид изложеното съдът приема, че в процесния случай посочването на няколко нарушени разпоредби, чрез които са регламентирани два различни състава на административни нарушения, без възможност да се установи чрез тълкуване за кое от двете нарушения е наложено административното наказание, представлява съществено нарушение на процесуалните правила за издаване на обжалвания електронен фиш, което налага неговата отмяна. В този смисъл е установената практика на Административен съд – Велико Търново /напр. Решение № 181 от 16.10.2020 г. по КНАХД № 10203 от 2020 г. на АСВТ, Решение № 3 от 04.02.2021 г. по КНАХД № 10275 от 2020 г. на АСВТ, Решение № 15 от 19.02.2021 г. по КНАХД № 10315/2020 г. на АСВТ, Решение № 206 от 26.10.2023 г. по КНАХД № 10186/2023 г. на АСВТ и др./.

При този изход на делото е частично основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото, представляващи адвокатско възнаграждение. Като съобрази разпоредбите на чл. 63д, ал. 1 и ал.

2 от ЗАНН, във вр. с чл. 143 и чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т.

2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа /ред. ДВ, бр. 14 от 2025 г./, и действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът намира за основателно възражението на въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като същото следва да е в минимално определения размер. Поради това следва да осъди ОД на МВР – Велико Търново да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя „Г.“ ЕООД направените по делото разноски в размер на 255.65 евро / 500 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна помощ и съдействие от 17.03.2026 г. /л. 9/ и разписка от 31.03.2026 г. /л.

62/.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или 5 система Серия Г № 0073999, издаден от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с който на „Г.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.