Решение № 1605 от 07.10.2019, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№1605 07.10.2019г. гр.Бургас,

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – гр.Бургас VІІ-ми състав на първи октомври две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател:Румен

Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова

Прокурор: Андрей Червеняков като разгледа докладваното от Румен Йосифов административно дело № 1146 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във връзка с чл.203 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искова молба на И.Л.Г., ЕГН-**********, адрес: гр.Бургас, ж.к.Зорница, бл.39, ет.15, ап.5, чрез пълномощник адвокат Георги Митев от САК, с посочен съдебен адрес:***, против Министерство на правосъдието, гр.София 1000, ул.Славянска №1 и Министерство на вътрешните работи, гр.София 1000, ул.Шести септември №29.

Исковата молба е изпратена на Административен съд -

Бургас от Апелативен съд - Бургас, след като с решение № 22/04.04.2019г. по гр.д.№ 8/2019г. на същия, постановено след дадени задължителни указания на ВКС в решение № 183/09.01.2019г. по гр.д.№ 4086/2017г., е било обезсилено предходно решение на Окръжен съд - Бургас против Прокуратурата на Република България с правно основание чл.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за вреди от нечовешки и унизителни условия в ареста, прекратено е производството по този иск пред общите съдилища и е постановено изпращането му на Административен съд - Бургас по компетентност.

След направените уточнения на исковата претенция съдът прие, че е сезиран с предявени субективно съединени искове против Министерство на правосъдието за сумата от 164`000 лева и Министерство на вътрешните работи за сумата от 164`000 лева, за претърпени неимуществени вреди при задържането й под стража от 28.12.1994г. до 06.06.1995г. в Следствения арест в гр.Бургас и от 06.06.1995г. до 22.03.1996г. в Сливенския затвор, както и изпълнение на наказание лишаване от свобода от 22.03.1996г. до 26.07.1996г. в същия затвор, вследствие на нечовешки и лоши битови условия и неосигурено медицинско обслужване и лекарства, ведно със законната лихва от датата на задържането – 28.12.1994г. до предявяването на иска на 01.11.2014г., в размер на по 803`790 лева за всеки един от двамата ответници, както и законната лихва от предявяването на иска до окончателното плащане.

Ищецата Г. твърди във връзка с уточнената искова претенция, предмет на настоящото производство, че спрямо нея е осъществено изтезание или нечовешко и нехуманно отношение, изразяващо се в липсата в следствения арест на елементарни условия за съществуване. Същият бил изключително тясно и влажно помещение, в което липсвала дневна светлина.

Нямало условия за лична хигиена. Преди задържането й, на ищцата била извършена операция, поради което следвало да приема определени лекарства. Същите обаче са й били отказани в следствения арест, като в продължение на един месец не е вземала лекарствата, което довело до рязко влошаване на здравословното й състояние и превръщане на заболяването й в хронично. В следствие на преживения стрес в следствения арест към настоящия момент тя страда от диабет и хипертонична болест на сърцето.

В съдебно заседание ищцата, лично и чрез редовно упълномощения адвокат Георги Митев, поддържа исковата молба. Пледира за уважаването на исковете, тъй като от представените доказателства се установява, че е изтърпяла нечовешко отношение и условия в следствения арест и Затвора в гр.Сливен. Условията са били крайно лоши и неприемливи в тези институции.

Отказани са й били лекарства. Тя е изпитвала душевни болки и страдания, имала е малки деца – ученици, като нейните преживявания са се отразили не само на нея, но и на съпруга и децата й.

Представя писмена защита в която счита, че погасителната давност на исковата претенция е започнала да тече от датата на прекратяване на наказателното производство през 2011г., поради което при предявяването на иска през 2014г. не е била изтекла.

Ответникът – Министерство на правосъдието, редовно уведомен, не изпраща представител. В писмен отговор от 17.07.2019г., чрез процесуалния си представител юрисконсулт Тодор Чанев, изразява становище за допустимост на исковата молба, тъй като през процесния период, на основание чл.19, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията (отм.), общото ръководство върху местата за лишаване от свобода и контролът върху тяхната дейност са били осъществяване от Министерство на правосъдието. По отношение основателността на предявения срещу него иск прави възражение за погасяването му по давност. Счита, че за вземанията по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) приложение намира петгодишната давност по чл.110 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД). Началният момент е преустановяването на незаконните действия, който е освобождаването на ищцата от Затвора в гр.Сливен на 26.07.1996г. и искът е погасен по давност до предявяването му през 2014г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.

Ответникът – Министерство на вътрешните работи, редовно уведомен, не изпраща представител. В писмен отговор от 06.08.2019г., чрез процесуалния си представител юрисконсулт Таня Цонева, изразява становище за нередовност на исковата молба, тъй като счита нейния предмет за неясен. Счита освен това, че Министерство на вътрешните работи не е пасивно легитимирано да отговаря по предявения иск, а по него следва да отговаря Областната дирекция на това министерство в гр.Бургас (ОДМВР-Бургас). По съществото на претенцията прави възражение за изтекла погасителна давност, като намира, че в случая е приложима нормата на чл.111 от ЗЗД и давността е изтекла на 28.12.1997г. Прави множество възражения и за недоказаност на исковете. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определен в съответствие с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/19.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за погасяване на исковата претенция по давност, което изключва възможността да се разглежда иска по същество.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложените множество дела на различни съдилища във връзка с водено дългогодишно наказателно преследване на ищцата Г., че на 19.12.1994г. следовател при Окръжна следствена служба (ОСлС) - гр.Бургас е образувал срещу нея следствено дело № 1219/1994г. за престъпление по служба, от което са настъпили значителни вредни последици за банката, в която тя работила в размер на 3`000`000 лева, представляващо особено тежък случай, извършено при условията на продължавано престъпление. С присъда № 73 от 14.12.1995г. по НОХД № 75/1995г. Районен съд - Поморие признал Г. за виновна в извършване на посоченото по-горе длъжностно престъпление, за което й наложил наказание лишаване от свобода за срок от

4 години при първоначален общ режим и лишаване от право да заема длъжността директор на банка за срок от 3 години. С решение №16 от 19.02.1996 г. по ВНОХД №24 от 1996г. Окръжен съд - Бургас изменил присъдата, като я оправдал по повдигнатото обвинение по чл.282 ал.3 вр. ал.1 и ал.2 от НК, а в останалата част оставил жалбата без уважение. В изпълнение на влязлата в сила осъдителна присъда, ищцата изтърпяла наложеното наказание лишаване от свобода за времето от 20.02.1996г. до 26.07.1996г. Впоследствие по предложение на окръжен прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас наказателното дело било възобновено, като ВКС отменил актовете на Районен съд - Поморие и Окръжен съд - Бургас и върнал делото за ново разглеждане от стадия на предварителното разследване. На ищцата били повдигнати обвинения със същата квалификация за извършено престъпление по служба, за което и последната е била призната отново за виновна с присъда № 61 от 17.06.2006г. на Окръжен съд - Бургас. За извършеното престъпление било определено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, а предявения граждански иск уважен за сумата от 8`809,55 деноминирани лева, причинени имуществени вреди. Тази присъда била отменена от Апелативен съд - Бургас с присъда №2 45 от 12.12.2006г., като бил отхвърлен гражданския иск. ВКС с решение № 379 от 10.07.2007г. по КНД №29/2007г. отменил в наказателната част присъдата на Апелативен съд - Бургас, с която ищцата Г. била призната за невиновна и оправдана по предявеното й обвинение, като делото било за разглеждане от друг състав на въззивния съд. С решение №190 от 03.11.2007г.

Апелативен съд - Бургас отменил изцяло присъда №61 от 17.04.2006г. и е върнал делото за доразследване на Прокуратурата, която е повдигнала ново обвинение за умишлена безстопанственост в особено големи размери, при условията на продължавано престъпление. С решение №121 от 04.07.2011г. постановено по ВНОХД № 151/2011г. Апелативен съд - Бургас признал за виновна ищцата за това, че в качеството си на длъжностно лице, при условията на продължавано престъпление умишлено не е положила достатъчно грижи за ръководенето, управлението и запазването на повереното й в това качество имущество и от това е последвала щета в общ размер на 41`193,73 лв., поради което наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и десет месеца, като е определил да бъде приспаднато времето, през което Г. била задържана под стража – от 28.12.1994г. до 19.02.1996г. и е изтърпявала наказание лишаване от свобода, считано от 20.02.1996г. до 26.07.1996г.

Окончателният съдебен акт е решение № 466 от

02.11.2011г. по КНД № 2344/2011г. на ВКС, с който съдът е отменил присъдата в частта с наложеното наказание „лишаване от свобода“, защото е отчел изтеклата междувременно абсолютна давност за съответното престъпление.

Съгласно представеното писмо изх.№ 90/95 от

12.07.2019г. на началника на Затвора - Сливен, И.Г. е постъпила в този затвор на 08.06.1995г. в качеството на обвиняема, с взета мярка за неотклонение задържане под стража, съгласно постановление по следствено дело № 1219/1994г. на ОСлС-Бургас. На 21.03.1995г. била получена за изпълнение присъда на Районен съд - Поморие, с който й е наложено наказание лишаване от свобода по чл.282, ал.3 от НК, с начало на наказанието – 28.12.1994г.

Наказанието е било изтърпявано при първоначално определен общ режим.

Изпълнението му е било прекъсвано с акт на Окръжна прокуратура - Сливен за срок общо от 2 месеца и 2 дни. Ищцата била освободена от затвора на 26.07.1996г. на основание определение 25.07.1996г. по н.д.№ 199/1996г. на Върховен съд на РБ, с което е постановено спиране изпълнението на наказанието. Фактически времето на нейния престой в Затвора - Сливен се равнява на 11 месеца и 16 дни. Със заповед на началника на затвора от 22.03.1995г. била настанена в група за обвиняеми и подсъдими, считано от 10.06.1995г., а със заповед от 22.03.1996г., считано от следващия ден била настанена в заведение от полуоткрит тип. Съгласно действалата към тогавашния момент правна уредба, лицата изтърпяващи наказание при общ режим са били настанявани в помещения, които през нощта се заключвали, а през останалото време достъпът до санитарен възел бил неограничен. Затвора - Сливен не разполага с данни за помещенията в които е пребивавала ищцата, площта на същите и броя на настанените.

Съгласно представения препис от писмо изх.№ УРИ-251р-21953/25.07.2019г. на директора на ОДМВР-Бургас, съгласно извършената проверка по твърденията на ищцата за изтърпени нечовешки условия при задържането й при задържането й под стража в ареста на ОСлС-Бургас през 1994-1995г. когато следствената служба в това число и следствения арест са били в системата на МВР, било установено, че в ОДМВР-Бургас не се съхраняват архивни документи, свързани с дейността на следствения арест към ОСлС-Бургас. Не са били установени данни след отделянето на Следствието през 1996г. в самостоятелна институция в рамките на Съдебната власт, ведно със следствения арест, да са предавани документи от дейността на тази институция в ОДМВР-Бургас. При действащите норми относно съхранението на архивни документи в МВР, заповеди за задържане се съхраняват в срок от 5 години.