Решение № 241 от 14.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. София, 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диляна Господинова при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело № 20211100901949 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Молителят - „Д.“ ЕООД, твърди, че е кредитор на ответника, тъй като има вземания към него, които са възникнали от търговска сделка, представляваща договор за превоз, сключен на 01.12.2017 г. Посочва, че по силата на този договор и в периода му на действие извършил периодични превози на стоки по маршрута от гр. Монтана до с. Големо село, поради което за ответника е възникнало задължение да заплати уговореното с договора възнаграждение за извършения превоз в общ размер на 200 000 лв. с ДДС, за което са издаден два броя фактури - фактура № 0300001465/ 02.01.2018 г. и фактура № **********/ 04.01.2018 г. Ответникът заплатил част от дължимото възнаграждение, като към момента неплатената част от него възлиза на сумата от 106 000 лв. с ДДС. Доколкото ответникът не е заплатил дължимото възнаграждение на уговорения в договора падеж, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва, което за периода от 06.01.2018 г. до 04.10.2021 г. е в общ размер на 12 588, 61 лв.

Заявява, че „Г.е.д.” ЕООД не притежава активи, с които да може да изпълни както тези свои задължения, така и изискуемите си парични задължения към всички кредитори. Ето защо счита, че това дружество е неплатежоспособно по смисъла на чл. 608 ТЗ. Предвид изложеното, иска от съда да обяви неплатежоспособността на „Г.е.д.” ЕООД и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него на това основание. Моли съдът ако счете, че ответникът не е неплатежоспособен търговец, да открие производство по несъстоятелност по отношение на него на основание свръхзадълженост.

Присъединеният кредитор - „А.е.“ СЕ, дружество учредено съгласно законите на 1

Република Чехия, твърди, че е кредитор на ответника „Г.е.д.” ЕООД, тъй като има вземания към него, които са възникнали по силата на три търговски сделки, както следва: - вземане за получаване на сума в размер на 52 989, 52 евро, представляваща цена за предоставени права за ползване на трансгранични капацитети, дължима за периодите 01.08.2021 г. – 31.08.2021 г. и 01.10.2021 г. – 31.10.2021 г. съгласно рамков договор за използване на капацитети, сключен на 17.01.2019 г.; - вземане за получаване на сума в размер на 65 269 369, 06 евро, представляваща ликвидационна стойност, дължима съгласно чл. 18 от рамков договор за покупко-продажба на електрическа енергия, сключен на 13.03.2014 г., при прекратяване на този договор поради неизпълнение от ответника на задълженията му да достави на „А.е.“ СЕ уговорено количество електрическа енергия; - вземане за получаване на сума в размер на 62 903 368, 48 евро, представляваща дължима такава съгласно раздел 6(д) от рамков договор, сключен на 05.12.2018 г., при прекратяване на този договор. Ответникът не е заплатил тези задължения и не притежава активи, с които да може да изпълни както тези свои задължения, така и изискуемите си парични задължения към всички кредитори. Ето защо счита, че това дружество е неплатежоспособно по смисъла на чл. 608 ТЗ, както и се намира в състояние на свръхзадълженост по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ. Предвид изложеното, иска от съда да обяви неплатежоспособността на „Г.е.д.” ЕООД и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него на това основание. Моли съдът ако счете, че ответникът не е неплатежоспособен търговец, да открие производство по несъстоятелност по отношение на него на основание свръхзадълженост. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Присъединеният кредитор - „Е.п.д.“ С.А., дружество учредено съгласно законите на Гърция, твърди, че е кредитор на ответника Г.е.д.” ЕООД, тъй като има вземания към него, които са възникнали от търговска сделка, представляваща договор, сключен на 31.01.2021 г.

По силата на този договор в тежест на ответника са възникнали задължения да му заплати суми в общ размер от 699 608, 96 евро, като към момента част от тях са погасени чрез извършено прихващане с насрещните задължения, които кредиторът има към ответника по тази сделка, като непогасената към момента част от тях възлиза на сумата от 618 206, 46 евро. Кредиторът твърди, че ответникът не притежава активи, с които да може да изпълни както тези свои задължения, така и изискуемите си парични задължения към всички кредитори. Ето защо счита, че това дружество е неплатежоспособно по смисъла на чл. 608 ТЗ. Предвид изложеното, иска от съда да обяви неплатежоспособността на „Г.е.д.” ЕООД и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него на това основание. Моли съдът ако счете, че ответникът не е неплатежоспособен търговец, да открие производство по несъстоятелност по отношение на него на основание свръхзадълженост. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът по молбата по чл. 625 ТЗ - „Г.е.д.” ЕООД , я оспорва. Твърди, че притежава достатъчно имущество, с което да изплати всички възникнали в негова тежест парични задължения с настъпил падеж. Заявява, че не изплаща задълженията, претендирани от присъединените кредитори, защото оспорва тяхното възникване. Претендира присъждане 2 на направените в производството разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При тълкуване на разпоредбата на чл. 625 ТЗ, в която е посочено кои лица са легитимирани да поискат откриване на производство по несъстоятелност, във връзката и с нормата на чл. 608, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 ТЗ, в която са изброени задълженията, неизпълнението на които определят търговеца като неплатежоспособен, се налага извода, че материално-правно легитимирани да поискат откриване на производство по несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество са следните лица: 1) лице, което има качеството на кредитор, притежаващ парично вземане срещу длъжника от вида на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, т.е. такова, което е породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването , 2)

Националната агенция за приходите /НАП/, когато е налице изискуемо публичноправно задължение на длъжника към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, 3) НАП, когато е налице изискуемо задължение по частно държавно вземане на длъжника към държавата, както и 4) Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, когато е налице изискуемо задължение на търговеца за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите му, което не е изпълнено повече от два месеца. Установяването при условията на пълно и главно доказване в процеса на фактите, че молителят съответно лицето, конституирано в производството по ред на чл. 629, ал. 4 ТЗ, имат качеството на кредитор, който е титуляр на вземане от вида на посочените в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, или че длъжникът има публичноправно задължение към държавата или общините или частноправно задължение към държавата, в случаите, в които молител е НАП, или че длъжникът има изискуеми трудови възнаграждение към поне 1/3 от работниците, с които е в трудови правоотношения тогава, когато молител е Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, е поставено в доказателствена тежест на молителя и то е задължителна предпоставка, която трябва да е налице, за да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец по подадена молба по чл. 625 ТЗ.

Наред с посочената предпоставка, за да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество, следва да бъде доказано и настъпване на едно от двете установени в закона основания за това, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.

С оглед на горното на първо място съдът следва да отговори на въпроса дали молителят „Д.“ ЕООД има качеството на кредитор на „Г.е.д.” ЕООД, притежаващ парично вземане срещу него, което е породено от или отнасящо се до търговска сделка, както и дали то е изискуемо. От фактите, изложени в молбата по чл. 625 ТЗ, е видно, че молителят твърди, че има парични вземания към ответника, които са възникнали от сключен между тях 3 договор за автомобилен превоз на стоки. Следователно съдът трябва да се произнесе дали такъв договор е сключен, дали той обвързва страните по делото, както и дали по силата на тази сделка в полза на молителя са възникнали парични вземания към ответника за получаване на възнаграждение за извършен превоз, което е в общ размер от 106 000 лв.

Съгласно разпоредбите на Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ договорът за автомобилен превоз на товари е консесуален. Фактът на постигнатото съгласие между страните е необходимо и в същото време достатъчно условие, за да се счита, че този договор е сключен. Освен това той е неформален. В 50 ЗАвП е предвидено, че превозният договор се установява с товарителница, като е уточнено и това, че действителността на този договор не зависи от издаването, редовността или изгубването на товарителницата. При тълкуване на тази разпоредба се налага изводът, че наличието на товарителница, както и на друг писмен документ, не е условие за валидността на договора за автомобилен превоз на товари, а само улеснява неговото доказване и е необходима преди всичко, за да внесе яснота и сигурност в превозните правоотношения, тъй като по силата на закона се презюмира верността на данните в нея до доказване на противното /чл. 61 ЗАвП/. При липса на редовно оформена товарителница фактът на сключване на този вид договор и неговото съдържание могат да бъдат установени с помощта на всички допустими в ГПК доказателствени средства.

По делото не е представена товарителница, която да установява сключване на договор за превоз между дружествата „Д.“ ЕООД и „Г.е.д.” ЕООД, но са ангажирани други писмени доказателства, от които съдът намира, че се доказва, че между посочените правни субекти е сключен такъв договор.

От представените в производството писмени доказателства се установява, че между „Д.“ ЕООД, от една страна, и „Г.е.д.” ЕООД, от друга, са валидно възникнали облигационни отношения по сключен договор от 01.12.2017 г. Това е видно от представения по делото писмен договор от 01.12.2017 г. Той е подписан от представители на двете страни по сделката и обективира техните изявления за съгласие за сключването му. С този договор „Г.е.д.” ЕООД възлага на „Д.“ ЕООД извършване на превоз на стоки до обекти, посочени от него в направени устни или писмени заявки, срещу насрещно задължение да заплати на превозвача възнаграждение. Така поетите от страните по договора насрещни задължения са характерни за договора за превоз на стоки. От съдържанието на писмения договор е видно, че той е рамков по своя характер, доколкото в него страните не са включили конкретна уговорка за съдържанието на насрещните задължения, които възникват за съдоговоителите – липсва постигнато съгласие за вида на товара, чийто превоз се възлага, за маршрута, по който той трябва да бъде превозен, както и за размера на възнаграждението, което товародателят се задължава да заплати на превозвача. При тълкуване на клаузите на чл. 1 и чл. 3 от договора съдът намира, че страните по него са се съгласили, че конкретизацията на товара и маршрута, по който трябва да бъде извършен възложеният превоз на стоки, ще се прави чрез съставени от товародателя „Г.е.д.” ЕООД заявки, а размерът на дължимото от товародателя на превозвача възнаграждение ще се определя с подписан от страните по рамковия договор двустранен констативен протокол и издадена от товародателя фактура.