Определение № 405 от 11.04.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 405 гр. ХАСКОВО, 11.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20255600500280 по описа за 2025 година Производството е по чл.274 – чл.279 от ГПК.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – С. М. М. е останал недоволен от Определение № 2246 от 11.12.2024 год., постановено по гр.д. № 67 / 2024 год. по описа на Районен съд – Хасково, с което е върната подадената от него против „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – гр.***, искова молба, като недопустима и образуваното въз основа на нея производство - прекратено, поради което го обжалва с искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 67 / 2024 год. по описа на Районен съд – Хасково е образувано по искова молба, подадена на 09.01.2024 год. от С. М. М. против „А1 България“ ЕАД – гр.***, с искане да се признае за установено по отношение на ответника, че не му дължи сума от 603.18 лева – начислени неустойки поради предсрочно прекратяване на договор по вина на абоната и сума от 161.35 лева – мораторна лихва върху главницата от 603.18 лева за периода от 31.01.2023 год. до 06.11.2023 год., съгласно уточнение, направено от ищеца с молба вх.№ 19659 от 03.11.2024 год.

Правният си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск, ищецът е обосновал с твърдения за това, че за посочените по-горе вземания срещу него и в полза на ответника е издадена Заповед № 1040 от 23.11.2023 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2520 / 2023 год. по описа на Районен съд – Хасково, 1 дължимостта на които оспорва.

Безспорно установено по делото е, че срещу заповедта за изпълнение от длъжника – ищец в настоящото производство е подадено възражение по чл.414 от ГПК, прието в съда на 11.01.2024 год., поради което и в изпълнение указанията на заповедния съд, от страна на заявителя на 27.02.2024 год. е подадена искова молба за установяване съществуването на вземанията, присъдени със заповедта на изпълнение, въз основа на която е образувано гр.д. № 512 / 2024 год. по описа на Районен съд - Хасково.

С определението, предмет на обжалване в настоящото производство, съдът е прекратил производството по делото, поради недопустимост на иска, обосновано с липса на правен интерес от предявяването му, позовавайки се на съществуването на друг специален ред за защита на длъжника в заповедното производство срещу издадена против него заповед за изпълнение.

Определението е съобщено на жалбоподателя на

17.01.2025 год., а подадената от него частна жалба е постъпила в съда на 22.01.2025 год., от което следва извод за нейната допустимост – подадена в едноседмичния срок за обжалване, предвиден в чл.275 от ГПК, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване акт, съгласно чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Защита на длъжника срещу издадена в заповедното производство заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е предмет на специфична правна уредба, съдържаща се в разпоредбите на чл.413 и следващите от ГПК. Съгласно чл.414, ал.1 и ал.2 от ГПК, длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея, без да е необходимо обосноваване на възражението /освен в случаите по чл.414 а от ГПК/, в едномесечен срок от връчване на заповедта. При подадено в срок възражение от длъжника, заповедният съд указва на заявителя – кредитор, че може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от съобщението, за да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземането. Ако кредиторът изпълни надлежно указанията на заповедния съд, по разпореждане на закона, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и неговото успешно провеждане има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение. Уреденият в чл.414 от ГПК и чл.415, вр. чл.422, ал.1 от ГПК, специален процесуален ред по който се развива заповедното производство и като негово продължение – исково производство, образувано по повод на предявения от заявителя – кредитор установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК, изключва общия исков ред по чл.124, ал.1 от ГПК, за защита на длъжника.

При наличие на издадена и необезсилена заповед за изпълнение, защитата на длъжника се осъществува чрез изрично предвидения в закона правен способ – подаване на възражение по чл.414 от ГПК. Защита на длъжника чрез отрицателен установителен иск, предявен във връзка с проведено заповедно производство е допустима и възможна само след влизане в сила на заповедта 2 за изпълнение при предпоставките на чл.424 от ГПК и чл.439 от ГПК.

Обстоятелството, че отрицателния установителен иск по чл.124 от ГПК на длъжника в заповедното производство, че не дължи вземанията, присъдени в полза на заявителя – кредитор, е подаден преди иска, предявен от заявителя – кредитор с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с подадено от длъжника възражение по чл.414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение, не изпълва изискването на чл.126, ал.1 от ГПК, предвид изричната в тази насока разпоредба на чл.422, ал.1 от ГПК, съгласно която искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, т.е искът на кредитора по чл.422, ал.1 от ГПК – за установяване съществуването на вземания, присъдени със заповед за изпълнение при всички случаи предхожда отрицателния установителен иск на длъжника по чл.124 от ГПК – за установяване несъществуването на вземания, присъдени със заповед за изпълнение, поради което и на основание чл.126, ал.1 от ГПК по-късно заведеното дело, в случая по иск на длъжника, се прекратява служебно от съда.

Достигайки до същите фактически и правни изводи за недопустимост на предявения от длъжника в заповедното производство отрицателен установителен иск по чл.124 от ГПК за недължимост на вземания, присъдени в полза на заявителя – кредитор, от страна на който е предявен положителен установителен иск за съществуване на същите вземания, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно определение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено и към мотивите на което съдът препраща на основание чл.272 от ГПК.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2246 от 11.12.2024 год., постановено по гр.д.№ 67 / 2024 год. по описа на Районен съд – Хасково.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3