Решение № 1187 от 23.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1187 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседА.е на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20241100511595 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН във връзка с чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Б. К. Й., действащ лично за себе си и като представител на малолетнато дете М. Б. Й., молител в първоинстанционното и въззивник в настоящето производство, който обжалва първоинстанционното решение с оплаквА.я за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. Развива подробни съображения в подкрепа на сочените оплаквА.я. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвА.я съдебен акт, като уважи молбата му за съдебната му защита с налагане на мерките по чл. 5 от ЗЗДН, като му присъди и сторените деловодни разноски.

В съдебно заседА.е, чрез пълномощника си по делото поддържа въззивната си жалба и пледира за уважаването й. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски по представен списък.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от К. А. Й., ответник в първоинстанционното и въззиваема страна в настоящето производство, оспорва същата като неоснователна. Счита обжалваното решение за 1 правилно, законосъобразно и обосновано, като излага подробни съображения в подкрепа на заявеното становище. Моли съда да постанови решение, с което да остави въззивната жалба на молителя без уважение като неоснователна, като потвърди обжалвА.я съдебен акт. Претендира сторените деловодни разноски.

В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото, поддържа отговора си и оспорва въззивната жалба като неоснователна. Пледира за оставянето й без уважение, като претендира сторените деловодни разноски по представен списък.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от страна в първоинстанционното производство, имащо правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на въззивно обжалване допустим съдебен акт.

В кориците на делото се намира и жалба на К. Й., която обжалвала първоинстанционното решение в частта относно разноските, която е третирана от съда като молба по чл. 248 от ГПК, като по нея е постановено определение № 34111/23.08.2024 г., което е влязло в сила като необжалвано на 18.09.2024 г. Съобразно това, тази жалба не следва да бъде разглеждана.

При произнасянето по спора въззивния съд, съобрази следното :

Първоинстанционният Софийски районен съд бил сезиран с молба за защита от домашно насилие, подадена от Б. К. Й., действащ лично за себе си и като представител на малолетния М. Б. Й. срещу К. А. Й..

В молбата се излагали твърдения, че с ответницата са съпрузи и родители на малолетния М., като тя осъществила акт на домашно насилие спрямо тях на 03.03.2024 г. Твърдял, че през целия ден виждал, как ответницата води на телефона си имейл комуникация с трето на спора лице, имаща интимен и неморален характер.

Около 22.00 часа между молителя и ответницата възникнал скандал по този повод, при който тя се опитала да скрие телефона си, а той – да й го вземе. Последвало сборичкване, при което ответницата се опитвала да вземе телефона му, заплашвала да го да го хвърли и счупи. Станала агресивна и се държала нападателно спрямо молителя, нахвърлила му се, скъсала тениската му и му счупила очилата, докато го удряла с ръце и го блъскала. Станала все по-истерична, като го ударила с крак в лицето, в долната челюст вдясно, като молителят се свил от болка. Ответницата му крещяла, че е упражнил насилие над нея и позвънила на тел. 112; оплакала се, че я заплашвал. Междувременно той се обадил на родителите си, които живеели в близост, а известно време след като те дошли, отишъл до Пирогов. Там го прегледали и се установило, че има контузия на брадичката, на ставата на долната челюст, огрА.чени кръвонасядА.я отзад на шията, одраскване на лявото рамо, както и отпред на дясното рамо, на дясната мишница и лявата предмишница и охлузване на лявата ръка.

Твърдял, че всичко това станало в присъствието на малолетния М., който останал на 2 грижите на родителите му, докато той се върне от спешното. Сочел, че поведението на ответницата на процесната дата било истерично и неадекватно, тя била побесняла, поради което той се страхувал да остави детето само с нея. Сочел също, че две седмици по-рано се наложило да подаде сигнал до ДАЗД, поради това, че ответницата имала неприемливо поведение и отношение към детето, като зачестявали проявите на физическа и вербална агресия от нея спрямо сина им. Правел искане за издаване на заповед за защитата му с посочените в молбата му мерки по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.

Ответницата оспорвала молбата и обстоятелствата, изложени в нея, като излагала собствени фактически твърдения, за това, че на същата дата тя самата пострадала от домашно насилие, което съпругът й и неговите родители са упражнили спрямо нея. Твърдяла също, че тя също е потърсила защита по ЗЗДН за процесния случай, като по нейна молба било образувано гражданско дело № 18409/2024 г-на СРС, 37 състав, което не е приключило. Сочела, че също е получила травми в резултат на насилието, за което се е снабдила със съдебно медицинско удостоверение.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на стрА.те, събрА.те в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, приема за установена следната фактическа обстановка :

Между стрА.те не е спорно, че въззивникът Б. К. Й. и въззиваемата К. А. Й. са съпрузи и родители на малолетния М. Б. Й., роден на **** г. Едновременно с това, същите обстоятелства се установяват и от представените по делото удостоверение за сключен граждански брак и удостоверение за раждане на детето М.. Не е спорно също, че отношенията между стрА.те са силно влошени.

По делото въззивникът е представил декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН - лист 19 от делото.

На 08.03.2024 г. в полза на молителя била издадена заповед за незабавна защита, с която ответницата била задължена да се въздържа от домашно насилие спрямо него.

От представеното съдебномедицинско удостоверение № 173/2024 г. се установява, че при прегледа на въззивника, проведен на 05.03.2024 г., около 09.40 часа, били констатирА. следните травматични увреждА.я : контузия до брадичката отдясно; данни за контузия на ставите на долната челюст; огрА.чени кръвонасядА.я отзад на шията, на лявото рамо, отпред на дясното рамо, на дясната мишница и на дясната предмишница; охлузване на лявата ръка, с които му е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Тези наранявА.я се дължали на ударни, притискащи и тангенциални въздействия на твърди тъпи предмети, каквито характеристики имат човешките ръце, пръстите, ноктите, други части на човешкото тяло, както и други предмети. УвреждА.ята можели да се получат по времето и 3 начина, съобщени от прегледА.я. При прегледа си въззивникът заявил, че пострадал от физическо насилие на 03.03.2024 г. около 22.00 часа, когато съпругата му го изритала с крак в челюстта отдясно, скъсала му тениската, удряла го ръце, дърпала го и го блъскала; оплаквал се от болки в челюстта, усилващи се при хранене.

По делото са представени и лист за преглед на пациент в спешен кабинет по лицево-челюстна хирургия на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД от 04.03.2024 г., 00.54 часа, консултация от 04.03.2024 г. в 00.33 часа, установяват констатациите, направени при прегледите на въззивника в УМБАЛСМ „Пирогов“ на 04.03.2024 г., като същите са огрА.чени до травма в областта на долната челюст в дясно и охлузване по предната стена на гръдния кош.

Видно от съдебно медицинско удостоверение № 176/2024 г., при прегледа на въззиваемата, проведен на 05.03.2024 г. в 10.30 часа, са установени средните травми : кръвонасядА.я в долния край на дясната предмишница, на десния лакът и дясната мишница, кръвонасядА.я и охлузвА.я на лявата мишница, данни за контузия на лявата ръка, изразена с кръвонасядА.я, травматичен оток и болка, които представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота. УвреждА.ята се дължали на притискащи, разтягащи и тангенциални въздействия на твърди тъпи предмети с разнообразни контактни повърхности, каквито характеристики могат да имат ръцете, пръстите, ноктите, както и други предмети и можели да се получат по времето и начина, съобщен от прегледаната. За получените наранявА.я въззиваемата обяснила, че на 03.03.2024 г., вечерта, станала жертва на физическо насилие от страна на съпруга си и неговата майка. Съпругът й насилствено отнел от лявата й ръка мобилен телефон, при което силно извил пръстите на ръката й, а по-късно, когато пристигнали родителите му, майка му я стискала с ръце за китките и мишниците.

Останалите писмени доказателства – нотариален акт за дарение на недвижим имот, № 162, том ІІІ, рег. № 07578, дело № 535/2021 г.; формуляр за подаване на сигнал до ДАЗД от 21.02.2024 г., , амбулаторен лист за преглед от 31.10.2023 г.; писмо, с копие до въззивника, във връзка с подадения от него сигнал, предварителна оценка на потребностите на дете/родител от социални услуги от 12.04.2024 г., въззивният съд не обсъжда като неотносими към предмета на доказване по делото.

Въззивният съд, като прецени показА.ята на свидетелите М.Б. Й., майка на въззивника, и Л.Н.И., без родство със стрА.те, по реда на чл. 172 от ГПК, кредитира същите в частите им, касаещи личните впечатления на тези свидетели за правно релевантните факти по делото, като и двете свидетелки не са очевидци на твърдяното домашно насилие. Впечатленията им са огрА.чени до състоянието на стрА.те след твърдения акт на домашно насилие.

С показА.ята си свидетелката Й. установява, че към процесната дата тя, съпругът й и стрА.те не са обитавали едно домакинство. Около 22.00 часа на 4

03.03.2024 г. й се обадил въззивникът, помолил нея и баща си да дойдат в дома им, за да се грижат за детето М., което към този момент било болно. Споделил за семеен скандал. Когато пристигнали (живеели наблизо), въззивникът им отворил, тениската му била скъсана, бил издран на гърдите до кръв и с дясната с ръка се държал за челюстта, която била подута и трудно говорел. К. била зад него, но като ги видяла, се прибрала в спалнята. Съпругът на свидетелката отишъл при детето в хола, а въззивникът й обяснил, че жена водела кореспонденция по телефона си друг мъж, той се опитал да й вземе телефона, в резултат тя също се опитала да му вземе телефона, заплашила, че ще го счупи и изхвърли, започнали да се боричкат на спалнята, при което К. го издрала и го ритнала силно в челюстта. След това въззивникът отишъл до Пирогов, а свидетелката и съпруга й останали при детето и въззиваемата. Й. се опитала да говори с въззиваемата, която се свързала по телефона със свидетелката И. и свидетелката също говорила със свидетелката. Впоследствие Й. разбрала, че пред сградата идвал полицейски екип, но тя и съпруга й не разбрали това. Въззивникът й се обадил и й казал, че не е имало кой да отвори на полицията и екипът се е върнал, питал има ли нужда да дойде такъв екип, на което свидетелката отговорила отрицателно. Й. признава, че не е имала ключ от жилището в този момент, но това не значело, че са заключени, те чакали връщането на въззивника, след което си тръгнали.

На свой ред, свидетелката И. установява, че на процесната дата около 23 часа й се обадила въззиваемата, която помолила за помощ, тъй като била заключена в жилището и ключовете й били взети от въззивника и родителите му. Тогава свидетелката Й. взела телефона на въззиваемата, поздравила я, казала й, че имало някаква неразбория между стрА.те, както и че въззиваемата има любовник; уведомила я също, че К. (въззиваемата) е неуравновесена, изпаднала е в истерия и не могат да я овладеят, а скоро след това връзката се разпаднала. И. се опитала да свърже с въззиваемата, но без успех. Около час по-късно въззиваемата отново й се обадила, казала й, че още е заключена, като очаква пристигането на полицейски екип. Тя говорила още един път и тогава тя й казала, че въззивникът е излязъл с баща си да си вади медицинско. Казала й също, че по някакъв начин свекърите й са блокирали домофоните, като полицаи още не били идвали. Тя била напрегната, но не била истерична. Впоследствие й обяснила, че имали спречкване. И. описва въззивника като висок и силен мъж, за да е възможно да бъде бит и ритан от въззиваемата.

Разпечатката съдържа 33 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7cc34497-c9be-423c-9258-903c963538d3