Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 901 от 19.11.2020, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно частно гражданско дело 467/2020
Вид
Определение № 901
Подписан
19.11.2020
Състав
Мария Анастасова Славчева, Петранка Райчева Прахова, Зоя Стоилова Шопова

Цитирани разпоредби

  • чл.232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 901

18.11.2020 г.

Окръжен съд – Смолян

Град Смолян

Първи въззивен граждански състав

На 18.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Мария А. Славчева

Петранка Р. Прахова

Зоя С. Шопова като разгледа докладваното от Мария А. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20205400500467 по описа за 2020 година И за да се произнесе ,взе в предвид следното :

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2, във връзка с чл.248 ал.1 ГПК.

Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна частна жалба вх.№ 1607/ 25.08.2020 г., подадена от В.В.и Р.В., против определение №29215 от 12. 80.2020 г.,постановено по гр.д.№ 108/2019година по описа на Златоградски районен съд.

В частната жалба се прави неопределено възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар. Направено е оплакване, че делото не се е гледало в открито съдебно заседание и че делото не представлявало фактическа и правна сложност. Прави оплакване е, че месец май е отменена Наредбата за минимални размери адвокатски възнаграждения и по време на гледане на делото е действала Наредбата със съдържанието си от 2009година.

Ответната по частната жалба страна

ЕТ"Любомир

Павлов“,представляван от Л.П.,чрез пълномощника си адв.Л.С. поддържа становище за неоснователност на въззивната частна жалба и предлага съдът да я остави без уважение и потвърди атакуваното определение. Претендира и направените разноски в насояощето производство.

В срок е постъпил и писмен отговор от М.Х., депозиран чрез особеният й представител адв.Г., който поддържа становище за нередовност и неоснователност на въззивната частна жалба, като предлага съдът да потвърди атакувания съдебен акт. Претендират се и направените разноски в настоящето производство за адв.Г. на основание пар.1 от ДР на Наредба №1 за МРАБ във вр. чл.11 от същата в размер на 200лева.

1

Окръжният съд след като взе в предвид изложените оплаквания в жалбата и поддържаното в писмените отговори на насрещната страна,съобрази следното:

Частната жалба е подадена в срок, от активно легитимирана страна,срещу подлежащ на обжалване акт определение №20215 от 12.08.2020година и е процесуално допустима.

С протоколно определение №173 от 25.06.2020година районен съд е прекратил производството по гр.д.№10882020година поради оттегляне на иска от В. М. В. и Р. М. В. , обективирано в молба вх.№1027 от 09.05.2020година. С цитираното протоколно определение съдът е постановил,че ще се произнесе в закрито съдебно заседание по претендираните разноски по делото от ЕТ“Любимр павлов“ и особеният представител на ответника М. А. адв.К.Г..

С определение №20215 от 12.08.2020година първоинстанционният съд е допълнил на основание чл.248 ал.1 от ГПК протоколно определение №173 от 25.06.2020година районен съд, с което е прекратил производството по гр.д.

№10882020година, като е осъдил В. М. В. и Р. М. В. да заплатят на ЕТ“Любомир Павлов“ направените разноски - за ползвана от него адвокатска помощ в размер на 300лева по ДПЗ 31.07.2019година и сумата 2 460лева съгласно ДПЗС от 21.01.2020година - 2 460 лева , както и направените разноски за копирни услуги по делото, които са надлежно документиранисума в размер 64.32лева.

Със същото определение е приета за основателна молбата на назначения особен представител на М.Х. адвокат К.Г.и е постановено съгласно молба вх.

№1141 от 25.06.2020година,допълнена с молба вх.№1153 от 25.06.2020година на адвокат Г.и му е присъдено доплащане на възнаграждението в размерна сумата 1300 лева.

По правило при прекратяване на производството по делото,каквато е настоящата хипотеза,на основание чл.78 ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски,каквито в случая изрично е претендирал ЕТ „Любомир Павлов“,както и назначения особен представител на ответницата М.Х. – адв.К.Г..

По делото едноличният търговец е представил доказателства за размера на реално направените разноски. На л.229 от делото е представен списък по чл.80 от ГПК за претендираните от този ответник разноски в първоинстанционното производство за осъществена адвокатска помощ по ДПЗ С от 31.07.2019година и ДПЗС 21.01.2020година – съответно 300 лева и 2460 лева, които суми заплатени изцяло и в брой, както и направените разноски за копирни услуги по делото видно от представените фискален бон и 26.08.2019година и фактура. Искането за присъждане направените разноски 2 е направено своевременно, а направените разноски документирани,поради което законосъобразно са присъдени. са надлежно

Определеното възнаграждение не е прекомерно. Неоснователно е поддържаното в частната жалба, че делото не представлява фактическа и правна сложност.

Вярно е, че делото не е гледано по същество в съдебно заседание, проведени са две открити съдебни заседания, по които пълномощникът на едноличният търговец адв.Л.С. и назначеният особен представител на М. Х. са се явили. Първото съдебно заседание е отложено, тъй като ищецът В.В. депозира молба за отлагане на делото предния ден преди провеждане на заседанието, с твърдения за служебна заетост, за което не представя доказателства. По същия начин на 25.06.2020година, в деня на провеждане на второто съдебно заседание половин час преди това чрез Еконт е постъпила молба от ищците В.В. и Р.В., в която е обективирано оттеглянето на предявените от тях искове по реда на чл.232 от ГПК.

Освен това с исковата молба са предявени множество граждански искове – 4 установителни искове и 2 иска за обявяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот,обективиран в нотариален акт.

Независимо,че производството по делото не е разгледано по същество едноличният търговец, чрез упълномощения адвокат е отговорил по същество на повдигнатите въпроси с исковата молба в писмения отговор, събирани са и представени по делото многобройни писмени доказателства приложени към последния.

Вярно е, че с цитираното решение на ВАС, в сила от 15.05.2020година са отменени измененията в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения от месец март от 2014 година, което не означава обаче, че по време на гледане на делото е била в сила Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения, в сила от 2009година. Делото е образувано през 2019 година, приложени са два броя договори за правна защита и съдействие съответно от 31.07.2019година, с който е договорено възнаграждение по минималните размери за всеки от предявените в обективно и субективно съединение искове предвидени в Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения в редакцията действала от месец март 2014 година до 08.05.2020година. Възнаграждението е изплатено изцяло и в брой, като авансово в брой е изплатена сумата 300лева при подписване на договора, а остатъка от 2460 лева е платен с допълнителен договор приложен по делото с писмена молба от 21.01.2020година, т.е налице е реално плащане на претендираното възнаграждение за ползвана адвокатска помощ. Сумите по двата договора за правна защита и съдействие са заплатени за предявени установителни искове за признаване право на собственост и за обявяване нищожност на вещни права върху недвижим имот, поради което и предвид 3 правната и фактическа сложност на делото законосъобразно е прието,че изплатения адвокатски хонорар по двата договора не е прекомерен. Няма основания преценката за прекомерност на договореното и изплатено адвокатско възнаграждение да се прави за развили се отношения между адвокати клиент през 2019година, когато е била в сила Наредбата в редакцията от месец март 2014 година, т.е когато е осъществена преобладаващата част от правната услуга видно от внесения през месец август 2019година отговор на исковата молба, ведно с многобройните писмени доказателства приложени към него и формалното приключване на делото поради оттегляне на иска на 25.06.2020година.

Макар въззивната частна жалба да е бланкетна – неконкретизирана, същата неоснователна и касателно определеното възнаграждение на особения представител адв.К.Г.. Определеното от районен съд възнаграждение на особеният представител е съобразено с Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения - за 4 броя установителни искове се дължи минимум по 300 лева адвокатско възнаграждение или общо 1200лева съгласно чл.7,ал.2.т.1 от Наредбата. За два броя искове за обявяване договор за покупко-продажба обективиран в нотариален акт на недвижим имот за сумата 9 300лева се дължи адвокатско възнаграждение минимум по 600 лева съгласно чл.7,ал.6 от Наредбата или общо 1200лева.

С молба вх.№1141 от 25.06.2020година адв.Г.поради прекратяване на делото по искане на ищците,десезирали съда с оттегляне на исковете, назначеният особен представител е поискал съдът да определи възнаграждението на особения представител по чл.9 от Наредбата, поради което районен съд приспадайки полученото възнаграждение в размер на 500 лева законосъобразно е определил дължимото такова в размер на сумата 1300 лева.

Мотивиран от гореизложените съображения настоящият състав счита атакуваното определение за законосъобразно постановено, поради което следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото,макар и да са своевременно поискани неоснователно се претендират на общо основание присъждане на разноски за адвокатска защита в настоящето производство по чл.248,ал.1 от ГПК на въззиваемия ЕТ“Любомир Павлов“ за ползвана адвокатска помощ и на особения представител на въззиваемата М.А.Х.адвокат К.Г. предвид предмета му. Интересът в това производство е свързан с разноските по делото, който е материален, но е и самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски на страните за адвокат в „процеса относно разноските“, за който процес нормата на чл.81 ГПК не се отнася.Противното ще противоречи на целта на закона, както и на уредбата на института по чл.78 от ГПК. В този смисъл е постановено 4 определение

№683 от

№5089/2015година,III г.о.

21.12.2015година на

ВКС по ч.гр.д.

Мотивиран от гореизложеното Смолянският окръжен съд в настоящия си състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 20215 от 12.08.2020 г. на Златоградски районен съд, постановено по гр.д. № 108/2020 г. като законосъобразно постановено.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните, при наличие на основанията на чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5