Определение № 11082 от 21.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11082 гр. София, 21.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно частно гражданско дело № 20261100503592 по описа за 2026 година

Производството е по чл.274, ал.1, т.2 вр. чл.248, ал.3, изр.2 ГПК Образувано е по частна жалба с вх. № 80057 от 13.03.2026 г. на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с ЕИК 175074752, чрез упълномощения юрисконсулт – К. срещу определение № 9009/05.03.2026 г., по гр. дело № 50101/2025 г. на СРС, 40 състав, с което е оставена без уважение молбата на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД по чл. 248 ГПК.

В жалбата се излагат съображения относно неправилността на обжалвания акт.

Обосновава се, че присъждането на разноски с решението на СРС в тежест на ответника в производството - „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е било неоправдано, защото ищецът изцяло по свое усмотрение е подал две искови молби срещу ответника, с които е потърсил искова защита с предмет установителен и осъдителен иск за вземания произтичащи от едно и също договорно основание. С тези си действия е предизвикал многократно увеличаване на разноските, които следва да се заплатят за разглеждане на делата /такси, експертизи и адвокатски хонорар/, които след това са понесени от ответника и жалбоподател в настоящото производство. Поддържа се, че неупражняването на всички права в пределите на едно исково производство е станало изцяло по волята на ищеца – Е.М., като това е негово процесуално право, но не следва като резултат от това да се допуска утежняване положението на насрещната страна посредством понасянето на съществен обем от разноски, надхвърлящ в пъти размера, за който ответникът би бил отговорен да възмезди ако всички материални права на ищеца бяха заявени за защита в едно общо производство. Ако се приеме, че Е.М. е действал правомерно, то това означавало да се наруши правилото на чл. 3 ГПК, защото ще се утвърдят действия характеризиращи се като злоупотреба с процесуални права целяща единствено постигане на обогатяване на страната с генерираните по делото разноски от нея. Подобно недобросъвестно процесуално поведение не трябвало да се поощрява, а напротив да се санкционира с всички осигурени от процесуалния закон механизми. Предвид това в пределите на развилото се пред СРС производство по гр. дело № 50101/2025 г. на СРС, 40 състав разноски не се дължали в полза на ищеца независимо от изхода на делото. На следващо място частния жалбоподател счита, че делото не се отличава с фактическа или правна сложност, доколкото аргументите по 1 всички дела образувани от ищеца са напълно идентични. В обобщение се иска постановяване на определение, с което съдът да отмени обжалваното такова на СРС и да постанови изменение на решението на СРС в частта относно възложените за плащане в тежест на ответника разноски, като ги изключи изцяло.

От ответника по частната жалба – Е.Д.М., чрез процесуалния му представител по делото – адвокат С. е упражнен отговор, като с него е поискано от СГС да остави частната жалба без уважение, поради нейната неоснователност. Относно развитите доводи, че ищецът в кратък срок е инициирал множество искови производства за присъждане на отделни негови вземания в малък размер, ответникът по жалбата ги определя за напълно неоснователни, защото от наличните в кориците на делото доказателства става ясно, че с оглед вземанията произтичащи от договора за кредит са били водени само две производства – по иск за установяване несъществуване на определено вземане, съответно по иск за присъждане на недължимо платено вземане.

За последното ответникът ако е бил добросъвестен не е имало пречка да осъществи плащане на подлежащата на възстановяване сума, както след приключване на първото дело, така и преди иницииране на процеса по гр. дело № 50101/2025 г. на СРС, 40 състав, но не го е направил. Това означава, че именно ответника с поведението си е станал повод за водене на цитираното второ гражданско дело срещу него. Това изключва поддържаната от частния жалбоподател хипотеза на злоупотреба с процесуално право. Освен това присъденото от съда адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 650,00 лв. е напълно съответно, както на обема на положения адвокатски труд, така и на правната и фактическа сложност на делото, поради което и същият не следва да бъде ревизиран по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Ето защо обжалваното определение трябвало да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като взе предвид всички обстоятелства по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

С Решение № 1961/03.02.2026 г., постановено по гр. д. № 50101/2025г. по описа на СРС, 40-ти състав, съдът е осъдил ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „********, да заплати на ищецът - Е.Д.М., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. Борово, ул.

„********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 3203,92лв. с равностойност от 1638,14 евро, представляваща платена без основание сума над чистата стойност (главницата) по договор за потребителски кредит № 400146375592/09.01.2023г., сключен между страните, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 27.10.2025г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 770,95лв. с равностойност от 394,18 евро – разноски по делото.

На 10.02.2026 г. с молба упражнена по реда на чл. 248 ГПК от ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е поискано от СРС да постанови изменение на решението си в частта по присъдените в полза на насрещната страна /ищеца/ разноски за адвокатско възнаграждение, което е било платено от нея в полза на осъществилия процесуалното й представителство адвокат – С..

С определение от 05.03.2026 г. СРС е разгледал това искане по чл. 248, ал. 1 ГПК и се е произнесъл, като е оставил без уважение молбата на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД за изменение на решение № № 1961/03.02.2026 г., постановено по гр. д. № 50101/2025г. по описа на СРС, 40-ти състав в частта за разноските. В мотивите на обжалваното определение е прието, че при общия анализ на упражнените от ищеца в две производства искови защити срещу ответника не може да се формира извод за извършена от негова страна злоупотреба с процесуални права, която е имала за цел да 2 навреди на дружеството-ответник и да облагодетелства ищеца с двукратно присъждане на адвокатско възнаграждение. Акцентирано е над това, че дори след края на първото исково производство, ответното дружество продължава да оспорва, че дължи връщане на исковата сума, като единственият възможен способ за защита правата на ищеца е било именно провеждането на иска по чл. 55 ЗЗД и присъждане на платените суми над чистата стойност /главницата/ по договора за потребителски кредит от 09.01.2023 г.

Софийски градски съд, след като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, намира следното:

Подадена е жалба от надлежно легитимирана страна, в рамките на предвидения от закона срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Производството по гр. д. № 50101/2025 г., по описа на СРС, 40 състав, с решението, по което са присъдени оспорваните от ответника разноски в полза на ищеца, е образувано по повод предявен с ИМ от 27.10.2025 г. осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 3203,92 лв. с равностойност от 1638,14 евро, представляваща платена без основание сума над чистата стойност (главницата) по договор за потребителски кредит № 400146375592/09.01.2023г., сключен между страните, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 27.10.2025г. до окончателното плащане. В процеса ищеца е бил защитаван от адвокат – К. С., като по делото е ангажирано пълномощно и договор за правна защита й съдействие от 23.10.2025 г., като според същия е уговорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 650,00 лв., като самият договор служи за разписка.

Ответната страна - „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор, като с него е признал за сключването на посочения договор за кредит и получаване на исковата сума, като издължаване според погасителния план, но е възразил договорът да е недействителен, съответно допълнително е направил оспорвания за съществуването на вземането предмет на предявения иск.

По делото е проведено едно съдебно заседание с явяване единствено на пълномощника на ищеца, адвокат С. без по време на същото да са извършвани процесуални действия по събиране на доказателства, а единствено приет доклада по делото и е даден ход на устните състезания.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, изр. първо ГПК участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Предявяването на иск, поначало е правомерно действие, израз на упражняване на законоустановена възможност за защита на нарушени материални права, като титулярът на тези права е този, който преценява дали и кога да ги упражни. Когато упражняването на тези права става по начин или в преследването на цел, различна от тази, за която правото на иск е предоставено, то е налице нарушаване на принципа на добросъвестност по смисъла на чл. 3 ГПК, в който случай санкцията е понасяне на сторените разноски, независимо и въпреки изхода на спора.

Според трайната и непротиворечива практика на ВКС (определение № 174 от 26.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 560/2021 г., III г. о., ГК, определение № 466 от 3

1.12.2020 г. по ч. гр. д. № 2980/2020 г. на III ГО на ВКС, определение № 72 от 26.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2980/2020 г.), съдът е длъжен във всички случаи да прецени дали процесуалните действия на страните са съобразени с чл. 3 ГПК, т. е. дали са упражнени добросъвестно и съобразно добрите нрави и да осуети всяка злоупотреба с право. Съвкупният преглед и анализ на поведението на ищеца – Е.Д.М. при защита на материалните му права произтичащи от заемното правоотношение създадено с „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД не показват наличие на демонстрирана злоупотреба по смисъла на чл. 3 ГПК. Същият е действал напълно добросъвестно при завеждане на двете искови производства срещу ответното дружество, като следва да се подчертае, че те имат различен предмет. По гр. дело № 14752 от 2024 г. по описа на СРС, 24 с-в, което е завършило с решение от 25.08.2025 г. ищецът е провел успешна защита, като е спрямо него е отречено да дължи на ответника сума в размер на 5 250 лв. по договор за потребителски кредит от 09.01.2023г., която сума съставлява предвидено за заплащане наред с главницата по кредита на закупени допълнителни пакети „ФАСТ“ и „ФЛЕКСИ“. След приключване на този спор Е.Д.М. е завел образувал друго исково производство отново срещу „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, като този път защитата му е посредством предявен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на сума от общо 3 203,92 лв. – платена без основание сума над чистата стойност по договор за потребителски кредит от 09.01.2023 г. Трябва да се подчертае, че исковата защита не е упражнявана за защита на части от едно общо вземане. Отделно от това няма как да се приеме, че ищеца е могъл да проведе защитата си в един общ исков процес, тъй като отделните плащания на вноски по погасителен план, които включват и суми над чистата стойност са били плащани на ответника и след образуване на гр. дело № 14752 от 2024 г. по описа на СРС, 24 с-в, включително и след неговото приключване. Това означава, че тези вземания не е могло да бъдат предявени за присъждане при вече висящия процес, тоест ищецът – М., дори и да е поискал да се възползва от подобен път на защита, то същия би се явил недопустим, защото ще съставлява предявяване на изцяло нов иск във вече висящ процес. При такива обстоятелства не може да се направи заключение за това, че процесуалното право на иск по второто дело е упражнено от Е.Д.М. за да се постигне цел, която е различна от тази, за която правото на иск е предоставено на неговия носител – например за обогатяване, чрез генериране на разноски. В този смисъл позоваването в ЧЖ, че разноски в полза на тази страна не се следват въобще, поради нарушение на чл. 3 ГПК не се споделя от съда и следва да се квалифицира, като неоснователно.

Разпечатката съдържа 26 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7cc244df-04a0-4c13-9f87-9505fe951301