Решение № 986 от 02.10.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 986 гр. София, 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20201000503920 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение №4586/27.07.2020г., постановено по гр.д.

№897/2019 г., по описа на СГС, 6-ти състав, е осъдено дружеството ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД да заплати на М. К. М. на осн. 432 ал. 1 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 100 000 лв. , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило при пътнотранспортно произшествие на 16.09.2018год., ведно със законната лихва върху тази сума от 21.01.2019год. (датата на завеждане на исковата молба) до окончателното й изплащане, като предявеният иск е отхвърлен над уважения размер до пълния предявен размер от 200 000 лв. като неоснователен.

Постъпила е въззивна жалба от М. К. М., с която се обжалва съдебно решение №4586/27.07.2020г., постановено по гр.д.№897/2019 г., по описа на СГС, 6-ти състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, за разликата над уважения размер от 100 000 лв. до 200 000 лв. и лихвата върху тази сума.

Изложени са съображения, че съдебното решение в обжалваната част е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон при прилагане разп. на чл.52 от ЗЗД. Сочи се, че определеният размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не 1 съответства на критерия за справедливост, установен в нормата на чл.52 от ЗЗД, както и трайната съдебна практика, тъй като първостепенният съд при определяне на размера на присъденото обезщетение не е отчел степента и интензивността на претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, характера и вида на уврежданията на ищеца.

Твърди, че при постановяване на обжалваното решение, първоинстанционният съд не е съобразил размера на застрахователните лимити.

Поддържа се, че справедливият размер на обезщетение съответства на сумата от 200 000 лв. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени съдебно решение №4586/27.07.2020г., постановено по гр.д.№897/2019 г., по описа на СГС, 6-ти състав, в обжалваната част и да уважи предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. ведно със следващата се законова лихва от датата на подаване на исковата молба.

Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД представя писмен отговор по подадената въззивна жалба от М. М. . Оспорва жалбата.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд.

Пред настоящата инстанция е представено писмено доказателство: влязло в сила на 17.08.2020г. Определение по НОХД №14/2020г. по описа на РС-Своге, с което е одобрено Споразумение, постигнато по НОХД между подсъдимия и РП-Своге. Настоящият съдебен състав изцяло кредитира представеното писмено доказателство.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно осн. чл.432 ал.1 от КЗ за обезщетяване на претърпени от ищеца неимуществени вреди, настъпили при ПТП на 16.09.2018г., представляващи болки и страдания, преживени от ищеца поради получени увреди на здравето, съставляващи: травматичен шок, контузия на гръдния кош и корема, счупване на І-во и ІІ-ро десни ребра, счупване на гръдната кост, събиране на кръв и въздух в гръдната кухина-пневмохемоторакс, травматична фалшива аневризма на гръдната 2 десцендентна аорта, счупване на две места на дясната бедрена кост, контузноразкъсна рана на дясната пета, травматичният шок е наложил дълготрайна интубация с изкуствена белодробна вентилация, претърпял е пет операции.

В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, а и същото се установява от събраните по делото доказателства, и в частност от КП за ПТП и одобреното с определение от 17.08.2020г. по НОХД №14/2020г. по описа на РС-Своге

Споразумение между Г. П. и РП-Своге, че на

16.09.2018г. ищецът е претърпял ПТП в района на с.Томпсън, мах.“Бабул“, общ.Своге, на път II-16, км. 58+ 480, управлявайки мотоциклет „Сузуки ГСХР 1000“ с ДК № ********, предизвикано от водача на лекотоварен автомобил „Фолксваген“ с ДК № ********, управляван от Г. М. П..

Безспорно е още по делото, че към датата на процесното ПТП ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на водача на МПС относно лекотоварен автомобил

„Фолксваген“ с ДК № ********.

Видно от приетата по делото КСМАТЕ ищецът е получил следните увреди при процесното ПТП: травматичен шок, контузия на гръдния кош и корема, счупване на І-во и ІІ-ро десни ребра, счупване на гръдната кост, събиране на кръв и въздух в гръдната кухина-пневмохемоторакс, травматична фалшива аневризма на гръдната десцендентна аорта, счупване на две места на дясната бедрена кост, контузно-разкъсна рана на дясната пета. Травматичният шок е наложил дълготрайна интубация с изкуствена белодробна вентилация.

Тези увреди са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Гръдната травма, съпроводена с хемопневмоторакс, е довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Счупването на І-во и ІІро десни ребра и счупването на гръдната кост, заедно и поотделно са довели до трайно затруднение в движението на снагата за повече от 30 дни.

Травматичната фалшива аневризма на гръдната десцендентна аорта, е довела до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Счупването на две места на дясната бедрена кост, е довело до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за около една година. Контузно-разкъсна рана на дясната пета е довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Болките и страданията са били с много голям интензитет до приемането на ищеца в противошокова зала на болница „Пирогов“, където е 3 бил интубиран, била е поставена тръба в трахеята, поставен е на командно дишане и в изкуствена кома за около един месец. Болки с умерен интензитет, ищецът, е търпял след преместването му в травматологично отделение на 11.10.2018 г. за около три-четири месеца. Съгл. заключението на вещите лица, ищецът и понастоящем търпи болки и страдания; движи се трудно с бастун; ограничено е движението на десния му крак; има множество трайни белези от оперативните интервенции, както и белег от декубитална рана на тилната област на главата, които белези съставляват траен козметичен дефект. Дясната тазобедрена става извършва движения в обем по-малък от нормата с 20%.

Дясната колянна става извършва движения в обем по-малък от нормата с 50%.

В костта на десния крак има поставен метален пирон и четири винта, за отстраняването, на които, на ищеца му предстои нова операция. Предстои му и провеждане на рехабилитация за раздвижване на дясното коляно. Ищецът изпитва страдания, поради нарушена походка и ограничението на движенията на дясното коляно.

По делото е приета и КСППЕ, от заключението на която се установява, че претърпените от ищеца физиологични травми от процесното ПТП, както и самото ПТП са довели до претърпяна от ищеца психотравма, която е довела до разстройство в адаптацията. Възникнала е невротично-депресивна симптоматика, която е нарушила обичайното психично и социално функциониране на ищеца за дълъг период от време – ищецът е бил за продължителен период на легло, зависим от околните, с мисли и страхове за неясно бъдеще и непълноценност. Към настоящия момент депресивната симптоматика е компенсирана, и е възстановено обичайното психическо функциониране на личността на ищеца. Няма основания да се обсъжда трайна личностова промяна.

В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства: разпитан е един свидетел: С. К. С., чиито показания съдът изцяло кредитира, съобразявайки и разп. на чл.172 от ГПК.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по 4 валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно /не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/, както и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивната жалба на М. М.

ОСНОВАТЕЛНА е ЧАСТИЧНО

Пред първоинстанционият съд е предявен иск с правно осн. чл.432 ал.1 от КЗ.

Прекият иск по чл.432, ал.1 от КЗ, е искът, с който разполага увреденият от ПТП срещу застрахователя на гражданската отговорност на прекия причинител на вредите. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно - обезпечителна.

В процесния случай предявеният пряк иск по чл.432 ал.1 КЗ срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явява основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи на сложния фактически състав на посочената правна норма.

За да се ангажира отговорността на дружеството- ответник е необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищеца, от която той търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинноследствена връзка между деянието и настъпилата увреда.

Вината се предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.

В тежест на въззивника-ищец пред първоинстанционния съд, е да докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени средства, което в случая е сторено.

5

От представеното Споразумение, одобрено от съда с определение по НОХД, влязло в сила на 17.08.2020г. и имащо характер и значение на присъда, се установява противоправното поведение и вината на Г. М. П., водач на лекотоварен автомобил „Фолксваген“ с ДК № ******** за причиняване на посочените по-горе увреди на здравето на ищеца, съставляващи, по съществото си множество средни и тежки телесни повреди.

Не се спори между страните по делото, че е съществувало надлежно застрахователно правоотношение между ответното дружество и водача на процесния лекотоварен автомобил по риска „гражданска отговорност“ за процесния период, а същото обстоятелство се доказва и от справка от ИЦ на ГФ.

По оплакванията във въззивната жалба досежно размера на присъденото застрахователно обезщетение: решаващият състав намира тези оплаквания на жалбоподателя М. М. за основателни.

В първоинстанционното производство е допусната и приета КСМАТЕ и писмени доказателства относно здравословното състояние на ищеца към момента на ПТП и за проведеното лечение.

От заключението на КСМАТЕ, неоспорено от страните в хода на съдебното производство, се установяват по категоричен начин причинените на ищеца травматични увреждания, получени от него в резултат на процесното ПТП. Първоинстанционният съд при съобразяване разпоредбата на чл.52 от ЗЗД неправилно и незаконосъобразно не е отчел конкретни факти и обстоятелства, относими към определяне на справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Първоинстанционият съд е приел, че справедлив размер на обезщетението на претърпените от ищеца неимуществени вреди е сумата от общо 100 000 лв. Настоящият съдебен състав намира тази сума за занижена.