Решение № 50 от 18.04.2023, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Свиленград, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Гражданско дело № 20235620100005 по описа за 2023 година

, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 240, вр.чл. 79, ал. 1, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД, вр.чл. 9, чл. 11 и чл. 33 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) за установяване на парични вземания.

Съдът е сезиран с Искова молба, подадена Съдът е сезиран с Искова молба, подадена от „Вива кредит” ООД с ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление: град София, район Люлин, ж.к.„Люлин” 7, бул.

„Джавахарлал Неру” № 28, блок АТЦ „Силвър център”, етаж 2, офис № 73Г, представлявано от управителя Свилен Петков Петков, против Д. Г. Д. с ЕГН ********** от град *******************************, за осъждане на ответника Д. да заплати на дружеството-ищец:

1/ сумата от 1 000 лв., представляваща главница - неизплатена сума по Договор за кредит „Виолета”, сключен на 14.10.2021 година, ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на Исковата молба в Регистратурата на Районен съд – Свиленград (05.01.2023 година) до датата на окончателното погасяване на главницата;

2/ сумата от общо 100.36 лв., представляваща 15% фиксиран годишен 1 лихвен процент върху усвоената сума за периода от 20.04.2022 година до 14.10.2022 година;

3/ сумата от общо 167.30 лв., представляваща такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за целия срок на Договора в размер на 0.07% на ден върху усвоената и непогасена главница;

4/ сумата от общо 40.63 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на Удостоверения за настоящ и постоянен адреси;

5/ сумата от общо 40.63 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на Удостоверение за липса на задължения по ДОПК;

6/ сумата от общо 145.56 лв., представляваща неустойка за непредставяне на съгласие за директен дебит;

7/ сумата от 88.50 лв., представляваща начислени такси за ограничаване на негативните последици при просрочие съгласно Тарифата за допълнителен пакет услуги и

8/ сумата от общо 14.10 лв., представляваща лихва за забава върху просрочените вноски за периода от 20.04.2022 година (датата на преустановяване на плащанията по кредита) до 14.10.2022 година (крайния срок на Договора).

Твърди се в Исковата молба, че между дружеството-ищец

(кредитодател) и ответника Д. (кредитополучател) имало сключен Договор за кредит „Виолета” на дата 14.10.2021 година, под формата на кредитна линия с възможност за еднократно или многократно усвояване на главница до размера на одобрения кредитен лимит, който бил 1 000 лв. Заемната сума била усвоена изцяло на 18.10.2021 година. Текущите задължения се плащали до 30 дни от усвояване на главницата. Кредитополучателят Д. декларирала, че е избрала да се ползва от допълнителен пакет от услуги „ВИП обслужване” и такси да действие по ограничаване на негативните последици при просрочие съгласно Тарифата за допълнителен пакет услуги. Договорът бил сключен със срок до 14.10.2022 година.

Твърди се, че кредитополучателят Д. плащала суми по задълженията си към кредитодателя за периода от 16.11.2021 година до 20.04.2022 година в 2 общ размер на 330 лв., след което преустановила плащанията, поради което дължала претендираните суми.

Към момента на депозиране на Исковата молба задълженията на кредитополучателя Д. за заплащане на текущи задължения по кредита били просрочени, както и срокът на Договора бил изтекъл, което обуславяло правния интерес на ищцовото дружество да заведе настоящото дело.

Претендират се и разноските по дело то. Представен е Списък на разноските.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК н е е постъпил Отговор на исковата молба от ответника Д..

В съдебно заседание, редовно призовано, дружеството – ищец, не изплаща представител. С Писмена молба се иска от Съда да уважи исковете в пълните им размери.

В съдебно заседание, редовно призована, ответникът Д. не се явява.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

В настоящия случай, Съдът приема за безспорно установено обстоятелство по делото, че на 14.10.2021 година в град София е бил сключен Договор за кредит (паричен заем) между „Вива кредит” ООД като заемодател (кредитодател) и Д. Г. Д. като заемател (кредитополучател), под формата на кредитна линия с възможност за еднократно или многократно усвояване на главница до размера на одобрения кредитен лимит, който бил 1 000 лв. П о силата на Договора заемодателят е предал в собственост на заемателя сумата от 1 000 лв. на 18.10.2021 година, а заемателят Д. се е задължила да върне същата на заемодателя при конкретно посочени в Договора условия. Срокът на Договора е една година. Уговорена е между страните договорна лихва.

Фиксираният годишен процент на лихвата е 15 %. Годишният процент на разходите е 49, 32 %. Уговорено е между страните заемателят Д. да представя периодично Удостоверение за липса на задължения по чл. 87 от ДОПК и Удостоверение за настоящ адрес, както и да предостави съгласие за директен дебит по банковата си сметка, както и че при забава за плащане на текущо задължение, кредитополучателят Д. дължи на кредитодателя такси за 3 действия по ограничаване на негативните последици при просрочие. По делото е представено Нареждане за кредитен превод за предаване на сумата от 1 000 лв. от „Вива кредит” ООД на Д. Г. Д..

По Договора за паричен заем (кредит) са постъпвали от ответника Д. плащания в общ размер на 330 лв. до 20.04.2022 година, когато е преустановила плащанията.

Горните факти Съдът установи след преценка на всички събрани по делото доказателства, съобразно доказателствената сила, която им придава ГПК.

При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до следните правни изводи:

При всяка една искова претенция в тежест на всяка от страните по делото е да докаже обстоятелствата, от които извлича изгодни за себе си правни последици съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК.

В хода на производството по предявени те искове по чл. 240, вр.чл. 79, ал. 1, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД, вр.чл. 9, чл. 11 и чл. 33 от ЗПК следва ищцовото дружество при условията на пълно и главно доказване да установи твърдяните в Исковата молба обстоятелства, а именно: възникването на задълженията на ответника Д., размера на същите, включително и размера на лихвата за забава за посочения период и основанието за пораждането им, в това число и наличието на валидно правоотношение по Договор за кредит „Виолета” на дата 14.10.2021 година, сключен при спазване на законовите изисквания и зачитане правата и интересите на потребителя, по който е предоставена съответната парична сума, която е усвоена от нея и изпълнението на насрещните задължения по Договора от страна на ищцовото дружество; а в тежест на ответника Д. е да проведе насрещно доказване като опровергае твърденията на ищцовото дружество, както и да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания; а при установяване на горните предпоставки от ищеца - следва да докаже, че е погасила задълженията си в срок; в какъвто смисъл е и изнесения по делото Доклад.

Разгледани по същество Районен съд - Свиленград намира исковете за неоснователни по следните съображения:

4

„Вива кредит” ООД представлява финансова институция по смисъла на Закона за кредитните институции, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с Договора за заем/кредит заемодателят (кредитодателят) предава в собственост на заемателя (кредитополучателя) пари, а заемателят (кредитополучателят) се задължава да върне заетата сума.

Договорът за заем/кредит е реален Договор и предаването на дадената в заем/кредит сума е елемент от фактическия състав на сделката - Договорът се смята сключен от момента на предаването на заемната сума. За да е налице Договор за заем/кредит между страните по делото, не е достатъчно заемодателят да предаде на заемателя дължимата сума, а е нужно и заемателят да се задължи да я върне. Законът не изисква определена форма за сключването на Договора, но в процесния случай е налице Писмен договор, който не е оспорен от ответника Д.. Фактът, че е сключен Договор за заем, подлежи на пълно и главно доказване, което ищецът успя да направи чрез представените писмени доказателства.

Въз основа изложеното се налага извод, че сключеният между страните Договор по своята правна характеристика и съдържание представлява Договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК, независимо от факта, че самият Договор съставлява търговска сделка.

Относно действителността на Договора:

Всеки Съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор.

Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало (чл. 6 от ГПК).

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК, въз основа на Договор за потребителски кредит, кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за 5 продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл.

11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на Договора.

Процесният Договор е написан на „разбираем език” в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на Договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не помалък от 12. Изискването за изготвяне на Договора за кредит с конкретен размер на шрифта е въведено с цел охраняване интересите на икономически по-слабата страна - кредитополучателя, от недобросъвестни практики, при които сключените Договори съдържат твърде малки букви, което затруднява кредитополучателя да осъзнае съдържанието на отделните клаузи, т.е. не е самоцелно. В конкретния случай правата и интересите на кредитополучателя по отношение на посочените елементи не са нарушени, тъй като Договорът е сключен в писмена форма, по разбираем и ясен начин, приложеното копие е четливо. Посочени са индивидуализиращи данни за страните, размера на получената сума, лихвните проценти.

Независимо от изложеното, Съдът констатира наличието на съществено нарушение: не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 о т ЗПК.

Разпоредбата сочи, че Договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на Договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. В случая е налице нарушение, тъй като в Договора кредитодателят се е задоволил единствено с посочването като абсолютна стойност на годишния лихвен процент на разходите. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49.32%). В този порядък следва да се посочи, че, съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на Договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.