Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 88 от 16.10.2023, Районен съд - Карлово

Съд
Районен съд - Карлово
Дело
Административно наказателно дело 250/2023
Вид
Решение № 88
Подписан
16.10.2023
В сила
11.03.2024
Състав
Анна Петкова Донкова-Кутрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Карлово, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна П. Донкова-Кутрова при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно наказателно дело № 20235320200250 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С наказателно постановление № ** на Д. на О.Д. по б.х. гр. П. на Н. И.

Д., ЕГН ********** от сВ.Л. обл. П. ул. П. №. на основание чл. 420 ал. 1 от ЗВМД е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 139 ал. 1 т.17 от ЗВМД.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят Д. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 7-дневен срок. Счита, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Излага довод, че обектът му е бил регистриран съгласно действащата Наредба към момента на регистрацията. Моли съда да отмени наказателното постановление. В съдебно заседание поддържа жалбата.

Ответната по жалбата страна – Д тна О. д. по б.п. гр. П. , редовно призована, взема становище чрез процесуалния си представител за потвърждаване на наказателното постановление.

Карловски районен съд, като прецени процесуалните предпоставки за 1 допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.

Разгледана от съда е неоснователна.

След като обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът намира за установено следното:

На * г. от д-р К. Д. и д-р И. В., главни инспектори в отдел „З. на ж.“ при О.Д.Б.Х. гр. П. била извършена проверка на животновъден обект козеферма с рег. № *, находящ се в с. В.Л., собственост на жалбоподателя. При извършената документална и физическа проверка на място установили, че в животновъдния обект се отглеждат 142 бр. кози, вписани и в интегрираната информационна система ВетИС, а капацитета на животновъдния обект, определен в удостоверението за регистрация на животновъдния обект с № *г. бил 96 броя кози, или било налице превишаване на капацитета на обекта с 46 броя кози.

За констатираното срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 297/19.12.2022г., като нарушението е квалифицирано като такова по чл. 139 ал.1 т. 17 от ЗВМД.

На 03.04.2023г. компетентният орган, Д. на О.Д.Б.Х. П., е издал атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 420 ал. 1 от ЗВМД е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 139 ал. 1 т.17 от ЗВМД, като обстоятелствата по извършване на нарушението са описани по сходен начин с тези в АУАН.

Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, като намира, че при издаването му не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да налага неговата отмяна. АУАН съдържа всички изискуеми от чл. 42 от ЗАНН реквизити, а наказателното постановление- тези по чл. 57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона форма и от оправомощени по силата на закона, чл. 472 ал. 1 и 2 от ЗМВД, длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност. В НП е дадено ясно и коректно описание на нарушението и на обстоятелствата по неговото 2 извършване, налице е посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, правната квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размера на наложената глоба. Индивидуализиран е нарушителят.

Изписано е словесно точно в какво се е състояло нарушението на жалбоподателя, което покрива изцяло състава на чл. 139 ал.1 т. 17от ЗВМД.

Административно наказващия орган на база на събраните в административно-наказателното производство доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗВМД, като след задълбочено разследване на обстоятелствата на извършване на нарушението е дал правна квалификация на извършеното от жалбоподателя.

Съгласно чл. 139 ал. 1 т. 17 от ЗВМД „ Забранява се превишаването на капацитета на животновъдния обект, определен в удостоверението за регистрация по чл. 137“.

Нарушението е индивидуализирано точно чрез посочване на всички елементи на неговия състав, правилно е определена нарушената законова разпоредба, както и санкционна разпоредба на чл. 420 от ЗВМД, която в ал. 1, предвижда да се наложи глоба на лице, което наруши забраната на чл. 139 ал.

1 т. 17 от ЗВМД.

Съобразно доказателствата по делото, съдът намира, че визираното погоре нарушение е осъществено от жалбоподателя. По делото не е спорно, че на процесната дата е установено превишаването на капацитета на животновъдния обект с 46 броя кози. Жалбоподателят оспорва да е извършил нарушението, като твърди, че е спазил действащия ред за извършване на регистрацията, при което не бил вписал в бройката приплодите. Този ред обаче не е променен, евентуален пропуск на жалбоподателя при заявяване на бройките, който не е доказателствено подплатен, не прави поведението му несъставомерно, а и видно от показанията на актосъставителя и свидетеля квадратурата на покритата част на обекта не съответства на наличните животни, същата /около 96 кв.м./ според приложения доклад отговаря на изискванията за площ, съгласно Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, на броя, посочен в удостоверението.

Доколкото при така събраните доказателства безспорно се установи превишаване на капацитета на животновъдния обект, определен в 3 удостоверението за регистрация, се налага извода за осъществяване на това нарушение.

При определяне на наказанието, административно-наказващият орган е приложил разпоредба на чл. 420 ал. 1 от ЗВМД, която предвижда наказание глоба от 200 до 1000 лева, като е наложил минималния предвиден размер, а именно 200.00лв.

Поради изложените съображения наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и изрично стореното в тази насока искане от процесуалния представител на въззиваемата страна, защитавана от юрисконсулт, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143 ал. 4 от АПК и чл. 63д ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер на 80 лв., предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Мотивиран от горното КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ** на Д. на О.Д. по б.х. гр. П. с което на Н. И. Д., ЕГН ********** от сВ.Л. обл. П. ул. П. №. на основание чл. 420 ал. 1 от ЗВМД е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 139 ал. 1 т.17 от ЗВМД.

ОСЪЖДА Н. И. Д., ЕГН ********** от сВ.Л. обл. П. ул. П. №. да заплати на Българска агенция по безопасност на храните сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред

Административен съд – П. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

К.Б.

Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ 4