Решение № 1468 от 15.12.2025, Административен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 1468

Смолян, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - V състав, в съдебно заседание на пети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ПЕТЯ ОДЖАКОВА

При секретар ВЕСЕЛКА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ПЕТЯ ОДЖАКОВА административно дело № 20257230700358 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 172 ЗДвП.

Делото е образувано по жалба на Е. Б., [ЕГН] [населено място] община Р. срещу Заповед за ПАМ №25-1058-000061 от 29.09.2025г. на началник сектор ПП-[област] при ОД МВР- [област], с която е наложена ПАМ по чл. 171 т. 2 б.“м“ ЗДвП-временно спиране от движение на ППС – м. * с рег. № * за срок от 3 месеца за нарушение по чл. 104 б т.2 ЗДвП. В жалбата се сочи, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като жалбоподателят не е управлявал собствения му мотоциклет на посочените в заповедта време и място. Твърди се, че жалбоподателят не е осъществил състава на чл. 104б т.2 ЗДвП, тъй като и да е имало дрифт, то той представлява използване на пътя по предназначение от едно място на друго, а нормата изисква използване на пътя не по предназначение. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноски В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, същият се защитава от пълномощник. Пълномощникът пледира за отмяна на заповедта, тъй като при издаването и не е спазен принципа на целесъобразност, в нея не е описано мястото на нарушението, тъй като не е посочен административния адрес на РДГП.

В подробни писмени бележки вх.№2434/ 11.12.25г. се развиват доводи за неправилност и незаконосъобразност поради това, че не е посочено, че става дума за последното предложение на чл. 171 т.2 б.“м“ ЗДвП, няма твърдения за участие в нерегламентирано състезание, не е ясно за какво нарушение е издадена заповедта, не е вярно, че мотоциклетът е изгубил контрол. Твърди се, че мотоциклетът е кросов и е нормално да вдигне задна гума без водача да иска, а това се е налагало, за да се изнесе по–бързо от кръговото кръстовище. Твърди се, че не е установен момента на управление, което внася съмнения в извода на наказващия орган, че именно Б. е водач. Сочи се, че нарушението е описано лаконично, което не дава възможност да се установи причината за изправяне на мотора на задна гума, нито да се установи наличието на специфичната цел у водача при извършване на маневрата. Сочи се, че от описанието на нарушението не може да стане ясно дали има поднасяне в задната част, при което би се изгубил контрол върху ППС, а липсата на относими към предмета факти е съществено процесуално нарушение. Твърди се, че не е установено авторството на нарушението, тъй като наказващият орган се позовава само на самопризнания и е съставил акта много по –късно на база именно самопризнанията, поради което не би могло да се приеме, че именно Б. е управлявал автомобила .Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

Ответникът – началник Сектор-ПП при ОД МВР-[област] се представлява от пълномощник в с.з., който пледира за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски в размер на 200лв. Депозирани са подробни писмени бележки /л.35-л.36/.

Установява се по делото, че на жалбоподателя е издадена Заповед за ПАМ на 29.09.25г. за това, че на 24.08.2025г. около 21,14ч. в [населено място] на бул. „[държава]“ срещу сградата на РДГП посока банка ДСК като водач на собствения си мотоциклет №* извършва следното нарушение: използва пътя в несъответствие с предназначението му за превоз на хора и товари, като преднамерено извежда от контрол мотоциклета, умишлено подава рязко газ, повишава оборотите на двигателя, повдига предна гума, губи сцепление с настилката и се движи около 15-20 метра на задна гума, за което свидетели са Д.Т. и В.С.. Административният орган е посочил, че водачът ползва пътища, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, което е нарушение по чл. 104б т.2 ЗдВП и на осн.чл. 171 т.2 б.“м“ е наложена ПАМ –спиране от движение на ППС за три месеца. Заповедта е връчена на 03.10.2025г. и е обжалвана в законоустановения срок. Съставен е АУАН, като описаната в акта фактическа обстановка и правна квалификация, са пренесени в атакуваната заповед. Актът е подписан от водача без възражения. Жалбоподателят е подал декларация по чл.188 ЗДвП /Л.13/, в която сочи, че на 24.02.2025г. около 21,14ч. е управлявал личния си мотоциклет. По делото са приобщени писмени обяснения на жалбоподателя /л.14/, според които на 24.08.2025г. с приятели се събрали да карат мотори. По делото е приобщена справка за водач на МПС /л.1516/, според която жалбоподателят е придобил СУМПС през 2022г., притежава правоспособност за категории: В М А2, има три влезли в сила наказателни постановления до момента, както и седем фиша за нарушения по ЗДвП. Според справката на л.17 от делото жалбоподателят е собственик на мотоциклета, описан в заповедта. По делото са представени две заповеди за компетентност на издателя на обжалвания акт – Заповед №354З-624/08.05.2025Г. и № 8121З-1632-2.12.2021Г.

Правни изводи.

При издаване на административния акт не са допуснати нарушения на процесуалния закон; заповедта изхожда от компетенен по степен, място и материя орган; издадена е в предвидената от закона форма и при съблюдаване на целта, преследвана от закона. Заповедта съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. В нея са посочени конкретни фактически основания, съставляващи нормативно установените предпоставки за прилагане на ПАМ – ползване на пътищата за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като са описани и конкретните действия на водача – рязко подаване на газ, повишаване на оборотите, повдигане на предна гума, загуба на сцепление и движение на задна гума. Не са допуснати нарушения при издаването на административния акт, съставляващи основания по чл. 146 т.1 - т.3 вр.чл.59 ал.2 т.4 АПК.

Административният акт е и материално незаконосъобразен.От декларацията, подписана от жалбоподателя, както и от писмените му обяснения, дадени пред административния орган става ясно, че на посочените в заповедта дата и място той е управлявал собствения си мотоциклет. Декларацията е частен документ, който установява неизгодна за издалата го страна факти, документът не е оборен по делото откъм неговата материална и формална доказателствена сила, и се подкрепя от акта, както и от писмените обяснения на водача. По делото е установено освен авторството на нарушението, също и останалите обективни признаци на нарушението по чл. 104б т.2 ЗДвП, а именно ползване на пътя в несъответствие с предназначението му за превоз на хора и товари. Словестно това деяние е описано в акта и в заповедта, поради което деецът е наясно за какво нарушение му е съставен акта. Мястото на нарушението е посочено с достатъчно обозначаващи го признаци – улица, мястото на улицата, като водачът сам твърди в писмените си бележки, че е следвало да излезне от кръговото движение, тоест знае, че е управлявал именно на бул. „[държава]“ срещу сградата на РДГП, а непосочването на административния адрес на Регионалната дирекция не ограничава в никакъв случай правото му на защита.

Съдът счита за недоказани твърденията на жалбоподателя, че не е доказано такова поведение на дееца на пътя, което да обуславя извод за консумиран състав по чл. 104б т.2 ЗДвП. От материалите по делото се установява, че именно жалбоподателят е извел от контрол мотоциклета, дал е газ, повишил е оборотите, вдигнал предна гума, движил се на задна гума. Дали е налице нарушаване на забраната по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП следва да се преценява с оглед поведението на водача на МПС и извършените от него фактически действия при управлението на автомобила. В случая правилно административният орган е приел, че установените факти сочат именно на ползване на пътя за други цели, а не за превоз на хора и товари. Налице е преднамереност в поведението на водача, който е извел управлявания от него мотоциклет извън контрол и се е движил 15-20 м. на една гума.

Като има предвид изложеното съдът счита, че заповедта е правилна и законосъобразна, жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото, в полза на ОДМВР [област] следва да се присъдят разноски в размер на 200лв. по чл. 24 НЗПП.

Водим от горното съдът

РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. Б., [ЕГН] [населено място] община Р. срещу Заповед за ПАМ №25-1058-000061 от 29.09.2025г. на началник сектор ПП-[област] при ОД МВР- [област].

ОСЪЖДА Е. Б., [ЕГН] [населено място], община Р. да заплати на ОДМВР [област] разноски в размер на 200лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия: