Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 193 от 09.03.2020, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Гражданско дело 3278/2019
Вид
Решение № 193
Подписан
09.03.2020
В сила
05.06.2020
Състав
ДИМИТЪР ПЕТКОВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 535 и сл. · Търговски закон

Р Е Ш Е Н И

Е

193/9.3.2020г. гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично заседание проведено на десети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:

Районен съдия: Д. Димитров при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД

№ 3278/2019 г., по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен, по реда на чл.

422 вр. чл. 415 ГПК, положителен установителен иск, с правно основание чл. 535 и сл. от ТЗ, за признаване като установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца Д.А.К.съществува изискуемо парично вземане в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, произтичащо от Запис на заповед, въз основа на който по реда на чл. 417, т. 10 ГПК има образувано заповедно производство - ЧГД № 2910/2019 г., по описа на РС Шумен, като против длъжника - „Плантабул“ ООД, има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 10 000 лева, ведно с искане за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на заявлението – 30.09.2019 г. до окончателно плащане.

Ищецът Д.А.К.твърди, че със Запис на заповед, издаден на 23.11.2015 г. ответникът „Плантабул“ ООД се задължил да му плати на 30.09.2016 г. сумата 10 000 лв. Поради неплащане ищецът подал Заявление по чл.

417 ГПК, въз основа на което, по образувано ГД № 2901/2019 г., по описа на РС Шумен, е издадена Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист, за сумата от 10 000 лв. и разноски. Срещу длъжника било образувано ИД по описа на ЧСИ peг.

№ 876 гр. Шумен за събиране на горепосочените суми, заедно с разноските в изпълнителния процес.

Твърди се, че след образуване на изпълнителното дело ответникът извършил плащане по сметка на ЧСИ, но въпреки това подал възражение по чл. 414. ал. 1 ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по издадената Заповед за изпълнение. Ищецът счита, че до успешно провеждане на иска по чл. 422 ГПК ЧСИ не можел да му плати сумата като взискател по изпълнителното дело и не е налице изпълнение на задължението по Записа на заповед. Намира, че Записът на заповед съдържа реквизитите по чл. 535 ТЗ, поради което е налице вземане основано на менителничен ефект - редовен от външна страна Запис на заповед, който представлява валидна ценна книга, материализираща правата на ищеца да получи от ответника сумата по нея. Моли съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът „Плантабул“

ООД дължи на ищеца Д.А.К.сумата от 10 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 30.09.2019 г. до окончателно плащане.

Претендира разноски в заповедното и исковото производства.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът подава отговор на исковата молба. Признава, че на 23.11.2016 г. е издал Запис на заповед за сумата 10 000 лева, с падеж 30.09.2016 г., но въпреки това намира иска за неоснователен. Твърди, че процесния Запис на заповед, заедно с още девет Запис на заповеди, служи за обезпечаване плащането на продажната цена от 100 000 /сто хиляди/ лева по каузално правоотношение, възникнало между ответното дружество и друго дружество - „Елпласт А. и Сие“ ООД, с ЕИК ***, в което ищецът бил съдружник, по което каузално правоотношение ответникът бил задължен да плати общо 120 000 лева, разсрочени на 10 равни месечни вноски по силата на Договор за продажба на недвижим имот, сключен с този търговец. Изрично заявява, че между страните по делото не съществува каузално правоотношение вземането на ищеца, по което да е обезпечено с посочените Запис на заповеди, т. е, каузалното правоотношение е възникнало по договор, сключен между страни, различни от страните по менителничното правоотношение. Не претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат становищата си. Ответникът претендира разноски.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От Протокол от заседание на общо събрание на „Ел пласт А. и сие” ООД /л. 34/ се установява, че на 16.11.2015 г., когато ищецът Р.Д.Й. е съдружник в „Ел пласт А. и сие“ ООД, е взето решение сумата от 55 000.00 лв. - част от продажната цена в общ размер 120 000 лева платима от купувача „Плантабул“ ООД след продажба на ДМА /поземлен имот ведно с намиращите се в него сгради на ул. „***“ № 14 в гр. Шумен/, да се получи от съдружника Р.Д.Й. за негови лични нужди.

От НА № *** г., по описа на Нотариус с рег. №

019 на Нотариалната камара с район на действие ШРС, рег. № ***., акт №***, том **, дело *** г. по описа на служба по вписванията - Шумен, имотен регистър /л. 19/, за продажба на недвижими имоти, се установява, че „Елпласт А. и сие“ ООД гр. Шумен, представлявано от Д. А. К., продава на „Плантабул“ ООД, представлявано от И. Д.

И., дворно място, с площ от 3870 кв. м., представляващо УПИ ***, в квартал 340 по плана на гр. Шумен, ведно с изградените в него сгради: фабрика за прерабтока на ядкови плодове с РЗП от 645 кв. м.; склад – хале с площ от 270 кв. м. и едноетажна второстепенна сграда. Съгласно КК на гр. Шумен предметът на сделката представлява ПИ, с идентификатор № ***, площ от 4037 кв. м., трайно предназначение на територията „урбанизирана“ и начин на трайно ползване „за складова база“, ведно с изградените в него сгради: с идентификатор № ***., застроена площ от 288 кв. м. и предназначение складова база; с идентификатор № ***, застроена площ от 519 кв. м. и предназначение промишлена сграда; с идентификатор № ***, застроена площ от 148 кв.м. и предназначение промишлена сграда. Страните са договорили цена от 120 000.00 лв., която сума продавачът да получи по банков път, както следва: 20 000.00 лв. - платени в деня на подписването на нотариалният акт, а остатъкът от 100 000.00 лв. - на 10 равни масечни вноски с падеж 23-то число на съответния месец, считано от месец декември 2015 г. до месец септември 2016 г.

Представена е фактура №

**********/20.11.2015 г. /л. 22/ издаде*** oт „Елпласт А. и Сие” ООД за сумата от 120 000.00 лв. за продажба на ДМА – земя /терен, сграда/фабрика; сграда/спомагателна; сграда хале/склад, ведно със Счетоводно извлечение /л. 31/ от партидата на „Елпласт А. и Сие” ООД по ф-ра № 194/20.11.2015 г., за периода от месец януари до месец декември 2015 г., както и Извлечение от банкова сметка на „Елпласт-А. и Сие“ ООД /л. 29- 30/.

В деня на изповядване на сделката 23.11.2015 г. И. Д. И., като управител на купувача, издава десет Запис на заповеди, всяка за 10 000 лева, в полза на ищеца - Р.Д.Й., в качеството му на поемател, в това число и процесната Запис на заповед с падеж - 30.09.2016 г.

/л. 4/, с които „Плантабул“ ООД се е задължил безусловно и неотменимо да плати по всяка ценна книга общо 100 000.00 лв., както следва: Запис на заповед, с падеж 31.03.2016 г., с отбелязване за издаден изпълнителен лист /л. 35/; Запис на заповед, с падеж 30.04.2016 г. /л. 36/; Запис на заповед, с падеж 31.05.2016 г. /л. 37/; Запис на заповед, с падеж 30.06.2016 г. /л. 38/; Запис на заповед, с падеж 31.07.2016 г. /л. 39/; Запис на заповед, с падеж 30.08.2016 г. /л. 40/; Запис на заповед, с падеж 31.10.2016 г. /л. 41/; Запис на заповед, с падеж 30.11.2016 г. /л. 42/ и Запис на заповед, с падеж 31.12.2016 г. /л. 43/.

По делото са приети, неоспорени от ищеца, писмени доказателства, с наредител „Плантабул“ ООД, за платени в полза на „Елпласт А. и Сие” ООД общо 72 550.00 лева, както следава: Платежно нареждане от 23.11.2015 г. /л. 23/ за сумата 20 000 лв.; Платежно нареждане от 18.12.2015 г.

/л. 23/ за сумата 10 000 лв.; Платежно нареждане от 01.02.2016 г. /л. 24/ за сумата 10 000 лв.; Платежно нареждане от 16.02.2016 г. /л. 24/ за сумата 10 000 лв.; Платежно нареждане от 01.09.2016 г. /л. 25/ за сумата 10 000 лв.; Платежно нареждане от 08.03.2018 г. /л. 26/ за сумата 5 000 лв.; Платежно нареждане от 29.03.2018 г. /л. 27/ за сумата 2 550.00 лв.; Платежно нареждане от 11.04.2018 г. /л. 28/ за сумата 5 000 лв..

От обясненията на ищеца Р.Д.Й., събрани по реда на чл. 176 ГПК, се установява, че ръкописният текст на приложените към отговора на исковата молба девет Запис на заповеди са попълвани, както следва: от ищеца - тези на л. 36 и л. 38; от управителката на „Плантабул“ ООД - л. 35, л.

37, л. 40 и л. 42 и от една служителка в „Плантабул“ ООД - л. 39, л. 41 и л.

43. Същият пояснява, че в момента на продажбата купувачите от „Плантабул“ ООД искали да се впише като продажна цена 120 хиляди, която той не приел, но нямали парите, поради което платили само 20 хиляди и попълнили тези Запис на заповеди, с които той да получи 100 хиляди лева на отсрочено плащане. Твърди, че двете задължения за плащания всяко от по 100 хиляди - едното по фактурата издадена oт „Елпласт А. и Сие” ООД и другото по десетте Запис на заповеди, нямали никаква връзка.

От показанията на свидетелката Р. С. И. на длъжност „главен счетоводител“ в купувача „Плантабул“ ООД, които съдът намира за обективни, се установява, че за продажбата на базата през месец ноември 2015 г. от „Ел пласт А. и сие“ на Плантабул“ ООД в счетоводството имало съответни документи - нотариален акт, фактура, като към момента били направени частични плащания. Като обезпечение по сделката били издадени Запис на заповеди, които били предоставени на свидетелката от ищеца Р.Д.Й., но не били осчетоводени, тъй като за тази сделка имало издадена фактура. Поради наличието на вътрешна уговорка в дружеството „Ел пласт А. и сие“ - Протокол от общо събрание, съгласно която, когато „Платнабул“ ООД преведе сума по тази фактура, парите следвало да бъдат получени от Р.Д.Й. сумите по тези Запис на заповеди, били същите по нотариален акт и следвало да бъдат получени от Р.Д.Й.. По тази продажба имало преводи на суми от купувача „Платнабул“ ООД към продавача “Ел пласт А. и сие“, а не към Р.Д.Й..

Представени са и други неотносими към правния спор писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, ШРС – девети състав намира за установено от правна страна следното:

От приобщеното ЧГД № 2901/2019 г., по описа на ШРС, се установява, че в полза на ищеца, по реда на чл. 417, т. 10 ГПК, е била издадена Заповед № 1447/01.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист № 1945/01.10.2019 г., срещу „Плантабул“ ООД, за сумата от 10 000.00 лева, представляваща задължение по Запис на заповед, издаден 23.11.2015 г., с падеж - 30.09.2016 г., връчена на управителя на ответното дружество от ЧСИ, рег. № 876 Д. З. на 14.10.2019 г.. От длъжника в законовия двуседмичен срок, по чл. 414 ГПК, е подадено възражение № 18498/21.10.2019 г., при което на основание чл. 415, ГПК на заявителя е дадена възможност да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, съобщението, за което му е връчено на 25.10.2019 г., като с молба рег. № 19103/30.10.2019 г., по описа на ШРС, е подадена настоящата искова молба, поради което производството се явява допустимо, а предявеният установителен иск подлежи на разглеждане по същество.

Относно възражението на ищеца по доказателствената тежест в частта, с която съдът възлага да докаже, че процесният Запис на заповед за сумата 10 000 лева, с падеж 30.09.2016 г., е издаден по повод действителна каузална сделка между страните във връзка с продажба на недвижим имот, съдът намира следното:

С възражение в срока по чл. 131 ГПК, обективирано в отговор на исковата молба, ответната страна твърди, че издаването на процесния Запис на заповед, заедно с още девет Запис на заповеди, обезпечава вземане по правоотношение възникнало между ответника „Плантабул“ ООД, като купувач по Договор за продажба на недвижим имот и продавача „Елпласт А. и Сие“ ООД, в което дружество ищецът Р.Д.Й. бил съдружник, като е пояснено, че менителничният ефект обезпечава изпълнението на задължението на купувача за плащане на продажната цена. В тази връзка представя писмени доказателства. По общо правило в хипотезата, когато издателят на ценната книга, прави възражение за наличието на каузално правоотношение, за обезпечаване изпълнението, на което е издаден менителничния ефект, за установяване съществуването на вземане по Записът на заповед, въз основа на който е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 10 ГПК и успешното провеждане на иска по чл. 422, ал.