Определение № 476 от 30.05.2025, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 476 гр. Разград, 30.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина М. Ганева

Членове:

Теодора М. Нейчева

Светлана К. Чолакова като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно частно гражданско дело № 20253300500267 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2 в.в. с чл.413 ал.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ЕООД, представляван от управителите Св.Н. и Н.Л., подадена чрез пълномощник, против разпореждане № 1494/12.05.2025г. по ч. гр. д. № 803/2025г. по описа на Районен съд Разград в частта, с която е отхвърлено на основание чл.411, ал.2, т.2 и т. 3 от ГПК заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение против Д. Г. Г. за заплащане на претендирани по договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №40003382973 суми, както следва: главница в размер на 595,29 лева и неплатено договорно възнаграждение в размер на 255,60 лева, дължимо за периода от 25.02.2024 г. до 25.07.2024 г.

Изложени са доводи за незаконосъобразност на обжалваната част от разпореждането – жалбоподателят оспорва възможността на заповедния съд да прави анализ за противоречие на сделката на закона или добрите нрави. Счита, че не са налице и неравноправни и противоречащи на закона клаузи в договора за кредит. Иска се отмяна на съдебния акт в обжалваната част, като се постанови издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми.

Въззивният съд, като взе предвид представените по делото доказателства и становището на заявителя, констатира следната фактическа страна: искането за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК от „Профи кредит България“ЕООД против Д. Г. Г. е за плащане в полза на заявителя на парични задължения в размер на следните суми, претендирани като дължими по договор за потребителски кредит Профи Кредит стандарт №40003382973: главница в размер на 595,29 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 255,60 лева. дължимо за периода от 25.02.2024 г. до 25.07.2024 г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 120,80 лева: неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 314,20 лева; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по 1 договора за кредит, в размер на 400 лева. начислени на 24.01.2024 г., 40,49 лева лихва за забава за периода от 25.07.2024 г до 28.04.2025г. Към заявлението е представен договорът за потребителски кредит, видно от който на Д. Г. Г. е предоставена в заем сумата 2900 лева, определен е годишен лихвен процент по заема 41 % и ГПР 49,02 %. Отразено е искане на кредитополучателя за закупуване на пакет допълнителни услуги Фаст срещу възнаграждение от 725лв. и Флекси срещу възнаграждение в размер 1885лв. Представен е погасителен план, в който е отразен размер на месечната погасителна вноска 210,94лв., включващ както вноска по кредита, така и вноска по закупени допълни услуги. Срокът на кредита е 36 месеца. Приложени са Общи условия към ДПК и анекси към договора.

След дадени от заповедния съд указания за уточнение на извършените от длъжника плащания, завителят е посочил, че са извършени частични погасявания в общ размер 7017,52лв.

С обжалваното разпореждане районният съд е отхвърлил заявлението, като е приел наличието на противоречие на договорните клаузи за ГПР със закона и неравноправност, при което е дължима само главницата. Като е съобразил извършените частични плащания, надхвърлящи размера на главницата, районният съд е приел липса на останали задължения за плащане и съответно неоснователност на заявлението.

От правна страна въззивният съд приема следното: частната жалба е неоснователна.

Съгласно чл.411 ал.2 т.2 и 3 ГПК заповед за изпълнение не се издава, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Възражението в частната жалба, че заповедният съд не разполага с правомощия служебно да проверява валидността на сделката в горните хипотези в случай на договор за потребителски кредит, е неоснователно. Горните разпоредби на закона са императивни и задължават съда, вкл. и в заповедното производство, да провери за наличието на посочените в тях хипотези, водещи до отхвърлне на подаденото заявление.

Горният извод е трайно установен и в съдебната практика. С решение № 23/07.07.16 г. по т. д. № 3686/14 г. на ВКС, І т. о. и решение № 237 от 20.01.2017 г. по т. д. № 2927 / 2015 г. на ВКС, І т. о. е прието, че първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор, както и че възражението на потребителя за неравноправния характер на договорна клауза не се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131 или чл. 367 ГПК и може да бъде наведено за първи път и във въззивното производство, като ограниченията на чл. 266 ГПК не се прилагат.

Изложени са съображения, че нормите на ЗПК, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в потребителски договор, са повелителни, поради което по отношение на тях намират приложение дадените разрешения в т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Отговорът на поставения правен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, е изведен от практиката на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания по тълкуването на Директива 93/13/ЕИО на 2

Съвета относно неравноправните клаузи в потребителския договор, чиито разпоредби са въведени в националното законодателство съгласно §13а т.9 ДР на Закона за защита на потребителите. Посочени са т. 1 и т. 2 от решение по дело С-243/08, т. 2 от решение по дело С-397/11, т. 24 по дело С -168/05, т. 38 по дело С-40/08, т. 46 по дело № С -618/10, т. 1 по дело С-472-11, т. 2 по дело С-488/11 на СЕС. Поставените общи критерии за преценка на евентуално неравноправния характер на клауза в потребителски договор по чл.143 ЗЗП обуславят и процесуалноправните аспекти както на служебната проверка на съда, така и на съдържанието на заявено от потребителя възражение. Според дадените разрешения в практиката на Съда на Европейския съюз и в решение № 23/07.07.16 г. по т. д. № 3686/14 г. на ВКС, І т. о. служебната проверка на съда се основава на наличието на фактически и/или правни обстоятелства, въз основа на които да може да се изведе неравноправност на договорна клауза.

Предвид изложените дотук съображения се налага извод, че в производството по чл.410 ГПК заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, както и за липсата на неравноправни клаузи в договор с потребител. Преценката от страна на съда за липсата на неравноправни клаузи в потребителския договор следва да се извърши по реда на чл.411 ал.2 т.3 ГПК на база представения от заявителя договор заедно с приложенията и общите условия /чл.410 ал.3 ГПК/. Същото се отнася и за проверката за съответствието на искането със закона и добрите нрави, съгл. императивната норма на чл.411 ал.2 т.2 ГПК. Предвид горното, съдът не споделя възражението на „Профи кредит България“ЕООД в частната жалба, че районният съд е превишил правомощията си при проверката на фактите и преценката на правото при постановяване на обжалваното разпореждане.

По същество съдът приема, че са изпълнени хипотезите на чл.411 ал.2 т.2 и 3 ГПК. За обезпечаването на субективните права и законни интереси на икономически по-слабата страна, в случая длъжникът по договор за потребителски кредит, цената на услугата, включвща възнаградителната лихва и другите разходи, трябва да е уговорена ясно и разбираемо за потребителя, съгласно чл.147 ал.1 ЗЗП, чрез тяхната детайлизация в договора.

Неизпълнението на това условие води до нарушение на чл.143 т.19 ЗЗП, който регламентира като неравноправна клаузата, непозволяваща на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Разпоредбата на чл.19 ал.1 ЗПК определя съдържанието на годишния процент на разходите по кредита като общи разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. С разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК е регламентирано, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България.

Конкретно в разглеждания случай годишният процент на разходите в договора е 3 определен на 49,02 %. Въззивният съд счита обаче, че възнагражденията за допълнителните услуги Фаст и Флекси, дължими на кредитора, значително оскъпяват договора за кредит и реално водят до увеличаване на годишния процент на разходите, което съставлява заобикаляне на забраната по чл.19 ал.4 и ал.5 ЗПК. Това плащане съставлява още разходи по кредитния договор, без да е включено в неговите клаузи при посочване на процента ГПР.

При това положение, по отношение на годишния процент на разходите в договора липсва яснота относно неговия размер. Освен, че в този случай клаузата се явява неравноправна по смисъла горецитираните разпоредби на ЗЗП, тя още нарушава чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, което нарушение на самостоятелно основание води до недействителност на договора на осн. чл.22 ЗПК, съответно влече последиците на чл.23 с.з. и при това положение длъжникът има задължение за връщане само на главницата. Същият е върнал изцяло заетата сума посредством извършените частични плащания и няма други задължения за връщане на суми.

Разпореждането в обжалваната част е законосъобразно, а жалбата е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „Профи кредит България“ЕООД, представляван от управителите Св.Н. и Н.Л., против разпореждане № 1494/12.05.2025г. по ч. гр. д. № 803/2025г. по описа на Районен съд Разград в частта, с която е отхвърлено на основание чл.411, ал.2, т.2 и т. 3 от ГПК заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение против Д. Г. Г. за заплащане на претендирани по договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №40003382973 суми, както следва: главница в размер на 595,29 лева и неплатено договорно възнаграждение в размер на 255,60 лева, дължимо за периода от 25.02.2024 г. до 25.07.2024 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4