Решение № 4959 от 16.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4959 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

ЙОАНА КР. КАЦАРСКА при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20251100504363 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 15615 от 14.08.2024 г. на СРС, 29. с-в по гражданско дело № 59899 по описа на съда за 2023 г. е признато за установено по предявените от „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******** , срещу „2 В Консулт“ ООД, ЕИК 201137872, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******** кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.

1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 193 ЗВ вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ, и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „2 В Консулт“ ООД, ЕИК 201137872, дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, сумата в размер на 325,34 лева – главница, представляваща цена на предоставени услуги по доставка на питейна вода за периода 13.03.2020 г. – 02.09.2021 г. в имот, находящ се в гр. София, бул. „********, ап. 16, клиентски номер 1005331629, и сумата в размер на 7,22 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 22.05.2020 г. – 17.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.05.2023 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.06.2023 г. по ч. гр. д. № 23852/2023 г. по описа на СРС, 29 състав, като е отхвърлен иска за установяване дължимостта на цена на предоставени услуги по доставка на 1 питейна вода за разликата над уважения размер от 325,34 лева до пълния предявен размер от 906,02 лева, или за размера от 580,68 лева, както и за периодите от 17.11.2017 г. до 12.03.2020 г. и от 03.09.2021 г. до 17.11.2021 г., както и иска за установяване дължимостта на обезщетение за забава върху главницата за разликата над уважения размер от 7,22 лева до пълния предявен размер от 48,31 лева, или за сумата от 41,09 лева, както и за периода от 18.12.2017 г. до 21.05.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.06.2023 г. по ч. гр. д. № 23852/2023 г. по описа на СРС, 29 състав.

С решението е разпределена отговорността за разноски между страните и са присъдени суми в полза на съда по реда на чл.77 от ГПК.

Срещу така постановеното решение, в осъдителната му част, е подадена в срок въззивна жалба от ответника „2В Консулт“ ООД. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е неправилно в обжалваната част.

Поддържа необоснованост на извода на СРС за наличие на облигационна връзка между страните, поради обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот. Сочи, че своевременно, с отговора на искова молба, е оспорил твърдението на ищеца, че е титуляр на правото на собственост. В хода на производството това твърдение е останало недоказано, като първоинстанционният съд неправилно е приел, че разпечатка от Имотния регистьр е доказателство за собственост. Същата би могла да се цени само като индиция, че ответникът е бил собственик на процесното ателие, но не го легитимирало като такъв, тъй като не представлявала титул за собственост.

Предвид това, че по делото не било доказано при условията на пълно и главно доказване, че ответникът в първоинстанционното производство е бил собственик на процесния имот през процесния период, безпредметно било да се обсъждат останалите доводи, касаещи дължимостта на претендираните задължения. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове в цялост. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Софийска вода“ АД не депозира писмен отговор.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са нарушени императивни материалноправни норми.

По наведените в жалбата доводи за неговата неправилност, съдът намира следното:

За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на 2 предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между страните по неформален договор за доставка на вода и ВиК услуги през процесния период; количеството, стойността и използването от ответника на претендираните доставки на вода и ВиК услуги, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане на процесните вземания.

Правоотношенията се уреждат от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата).

Съгласно § 1, т. 2, б. "а" и б. "б. " от ДР на ЗРВКУ „потребители“ са: юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. В този смисъл са и разпоредбата на Общите условия на ответното дружество, като в тях е предвидена и възможността ползватели да са и наемателите, при подадена нарочна писмена декларация за това. Същата дефиниция е дадена и в чл. 3, ал. 1 от Наредбата, според който абонати, съответни потребители на услуги В и К, са отделните собственици на имоти и лица, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилищни имоти. Следователно потребител на В и К услуги по смисъла на посочената нормативна уредба са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване или на строеж за съответните имоти. Според чл. 8, ал. 1 от Наредбата, получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системи или от съответния регулаторен орган, създаден със закон или в изпълнение на концесионен договор.

Ищецът е навел твърдение, че ответникът има качеството потребител на ВиК услуги за обект, находящ се на адрес: гр. София, бул. „******** III” ********, вх. Г, ********, тъй като е собственик на така посочения недвижим имот. За установяване на този факт ищецът е ангажирал по делото справка по лице в периода 01.01.1998 г. до 18.11.2022 г. от Служба по вписванията – гр. София – за лицето „2 В Консулт“ ООД, ЕИК 201137872. В същата е посочено, че на 02.10.2015 г. е вписано придобиване от последното на право на собственост върху самостоятелен обект в сграда с площ по документ 57,660 кв. м., представляващ ателие за творческа дейност № 16, секция Д, в гр. София, бул. „******** III“ ********. От същата справка се установява вписано последващо разпореждане с вещните права върху описания имот от страна на „2 В Консулт“ ООД, извършено чрез договор за покупко-продажба от 03.09.2021 г., с посочени съответно продавач „2 В Консулт“ и купувач Т.Т.Н.. Обектът на сделката е описан като: СОС – ателие за творческа дейност – Ателие Д16, с посочен идентификатор и адрес: гр.

3

София, бул. „******** III”********, вх. Д, ********.

Установява се от събраните писмени доказателства – фактури дубликати, че всички те са издадени за адрес на консумация: 1618, кв. Овча купел, бул. „******** III”********, вх. Г, ********.

Налага се изводът, че ангажираната от ищеца справка по лице касае ателие № 16, находящо се в секция /вход/ Д на сградата на бул. „******** III” ********, докато претендираните вземания са начислявани за обекта с адрес бул. „******** III”********, вх. Г, ********. Дали обектът – ап.16 на ******** във вх. Г на процесната сграда също е собственост на ответника, по делото няма никакви доказателства. Ето защо, наведеното от ответника оплакване е напълно основателно. Липсват доказателства за правото му на собственост по отношение на посочения в исковата молба имот, за който са начислявани процесните вземания за ВиК услуги, поради което наличието на правоотношение между страните по неформален договор за доставка на вода и ВиК услуги през процесния период също не е доказано. Неустановяването на тази предпоставка от фактическия състав на предявения иск, която е в доказателствена тежест на ищеца, е достатъчно основание за отхвърлянето му.

Поради отхвърляне на иска за главница, следва да се отхвърли и акцесорната претенция на ищеца за обезщетение за забава.

По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира обжалваното решение за неправилно в обжалваната част по въведените с жалбата доводи, поради което същото следва да бъде отменено в същата част и исковете – отхвърлени.

По разноските:

С оглед изхода на спора, право на разноски има ответникът. Следва да се присъдят сторените пред СГС разноски от 150 евро за адвокатска защита и 12,78 евро – държавна такса по въззивната жалба.

Първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта, с която „2 В Консулт“ ООД е осъден да заплати в полза на бюджета на Софийски районен съд сумата в размер на 52,27 лева – разноски в производството по гр. д. № 59899/2023 г. по описа на СРС, 29 състав за депозит за възнаграждение на вещи лица по комплексна съдебна техническа и счетоводна експертиза и посочената сума следва да се възложи на ищеца.

Първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта , с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 26,13 лева – разноски в производството по ч. гр. д. № 23852/2023 г. по описа на СРС, 29 състав, и сумата в размер на 174,28 лева – разноски в производството по гр. д. № 59899/2023 г. по описа на СРС, 29 състав.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника допълнително разноски в размер на 156,81 лв. или 80,17 евро – за производството пред първата инстанция.

Така мотивиран, Софийски градски съд

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 15615 от 14.08.2024 г. на СРС, 29. с-в по гражданско дело № 59899 по описа на съда за 2023 г., В ЧАСТТА МУ, с която е признато за установено по предявените от „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******** , срещу „2 В Консулт“ ООД, ЕИК 201137872, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******** кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 193 ЗВ вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ, и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „2 В Консулт“ ООД, ЕИК 201137872, дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, сумата в размер на 325,34 лева – главница, представляваща цена на предоставени услуги по доставка на питейна вода за периода 13.03.2020 г. – 02.09.2021 г. в имот, находящ се в гр. София, бул. „********, ап. 16, клиентски номер 1005331629, и сумата в размер на 7,22 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 22.05.2020 г. – 17.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.05.2023 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.06.2023 г. по ч. гр. д. № 23852/2023 г. по описа на СРС, 29 състав, както и В ЧАСТТА МУ, с която „2 В Консулт“ ООД, ЕИК 201137872, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „******** е осъден да заплати на „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 26,13 лева – разноски в производството по ч. гр. д. № 23852/2023 г. по описа на СРС, 29 състав, и сумата в размер на 174,28 лева – разноски в производството по гр. д. № 59899/2023 г. по описа на СРС, 29 състав, както и В ЧАСТТА МУ, с която „2 В Консулт“ ООД, ЕИК 201137872, със седалище и адрес на управление: гр.