Определение № 253 от 18.10.2021, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 253 гр. Пловдив, 18.10.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Величка П. Белева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20215000500547 по описа за 2021 година

Производство по чл. 274 ал. 2 предложение второ във вр. ал. 1 т.1 от ГПК, образувано по частна жалба от К. П. М., ЕГН – ********** против Определение № 66 от 19.04.2021 г., постановено по в.гр.д. № 1038/2021 г. на Окръжен Съд – Пловдив, с което на основание чл.

633 вр. чл. 631 от ГПК е спряно производството по делото до приключване на дело № С – 262/2020 г. на Съда на Европейския съюз. Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалвания съдебен акт, искането – за неговата отмяна и връщане делото на въззивния съд за даване по нататъшен ход на производството.

От ответната по частната жалба страна – Главна Дирекция „ Ж., с. и б. с т. „ МВР – С. е депозиран отговор за нейната неоснователност.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна, откъм съдържание и приложения е редовна, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Жалбата е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като се приема че нормата на чл. 631 ал. 1, предложение второ от ГПК е в случая неприложима, тъй като не се касае за спиране, постановено от отправилия преюдициалното запитване съд. Следователно е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството, в което е постановено обжалваното определение е образувано по въззивна жалба на Главна Дирекция „Ж., с. и б. с т. „ МВР – С. срещу Решение от 03.02.2021 г. по гр.д. № 12968/2020 г. на РС - Пловдив, с което Главна Дирекция „Ж., с. и б. с т. „ МВР – С. е осъдена да заплати на ищеца М. възнаграждение в размер на 1 327, 87 лв. за положен от последния в периода 26.09.2017 г. – 01.10.2020 г. извънреден труд от 173,7 часа, получен след преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху това възнаграждение, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане, както и лихва за забава за минало време върху главницата в размер на 183, 30 лв.

1 за период 30.01.2018 г. – 01.10.2020 г..

Спирането на производството по спора от въззивния съд е постановено на основание чл. 633 вр. чл. 631 ал. 1 от ГПК – до приключване на дело № С – 262/2020 г. на Съда на Европейския съюз / СЕС /, образувано по преюдициално запитване от Районен Съд – Луковит.

В частната жалба като доводи за неправилност на определението се поддържа: Че посоченото за спирането основание – чл. 631 ал. 1 от ГПК, касае само и единствено производството по гр.д. № 606/2019 г. на РС – Луковит, по което е отправено преюдициалното запитване към СЕС и нормата на чл. 229 ал. 1 от ГПК не предвижда като основание за спиране наличието на висящо дело пред СЕС; Че с решението на СЕС по преюдициално запитване не се разрешава правен спор със сила на пресъдено нещо, а се дава задължително тълкуване на норми от правото на ЕС, поради което спирането на това основание не обуславя разрешаването на настоящия спор и в тази връзка не е налице хипотеза за спиране по чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК. Поддържа се още при постановяване на обжалваното определение за спиране въззивният по спора съд да е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непредоставяне на ищеца по спора и настоящ частен жалбоподател М. възможност за становище по искането за спиране, заявено от противната страна Главна Дирекция „Ж., с. и б. с т. „ МВР – С. – доколкото определението е постановено в закрито заседание без изслушването на М. по искането, а факта че искането е направено с въззивната жалба на дирекцията – по която той е депозирал отговор, не санира този процесуален порок, тъй като нито с въззивната жалба, нито с отговора по чл.263 ал. 1 от ГПК следва да се разрешават процесуални въпроси по движението на делото – спиране или прекратяване на същото. Като така съдът го лишил от възможността за защита по искането за спиране.

Възраженията са неоснователни.

Основният спорен между страните по делото въпрос е за приложението на материалния закон във връзка с това каква е нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР през нощта, дали тя е същата като за работниците и служителите по КТ и ако е така – подлежат ли на преобразуване нощните часове в дневни, при което би се стигнало да надвишаване на установената продължителност на работното време, съответно до възникване правото на служителя в МВР да иска заплащане на извънреден труд за получените след преобразуването часове над нормалната продължителност.

Факта на отправеното от РС – Луковит / България / преюдициално запитване не се оспорва и се и установява от извършена служебна справка – Преюдициално запитване на 15.06.2020 г. - VB / Главна Дирекция „ Пожарна безопасност и защита на населението „ към МВР – въз основа на което пред СЕС е образувано и висящо Дело № С – 262/20 с предмет следните преюдициални въпроси: „Ефективната защита по чл. 12, б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност на труда през деня?

Принципът на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на Европейския съюз изисква ли определената в националното право нормална продължителност на нощния труд 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за работници в публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари? Ефективното постигане на целта по §8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО — да се ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд, включително на заетите в 2 публичния сектор?“

Поставените за разрешаване преюдициални въпроси се отнасят до тълкуване на правото на СЕС и конкретно на норми от Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време и същите са относими към спора по делото във връзка със заплащането на положения от ищеца на заеманата от него длъжност нощен труд, поради което отговорите на въпросите в отправеното до СЕС преюдициалното запитване са относими към предмета на спряното въззивно производство, а решението на СЕС по отправеното преюдициално запитване ще е задължително за въззивния съд, на основание чл. 633 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал.1, т.7 от ГПК съдът спира производството по делото в изрично предвидените със закон случаи. Съгласно нормата на чл. 633 от ГПК решението на Съда на СЕС по отправено при условията на чл. 628-630 от ГПК преюдициално запитване е задължително за всички съдилища в Република България.

Несъмнено е, че преюдициалното запитване има за цел да осигури еднообразното тълкуване и прилагане на правото на ЕС на територията на всички държави членки. Нормата на чл.

633 от ГПК изисква конкретно при отправено преюдициално запитване от друг български съд всички съдилища в страната да се съобразят с решението на СЕС по него. За спазването на това законово изискване логично следва, че български съд, който не е отправил преюдициално запитване до СЕС, трябва да спре разглежданото от него дело до произнасянето от СЕС по запитването, отправено от друг български съд. Правното основание на спирането в настоящия случай е нормата на чл. 229 ал. 1 т.7 във вр. чл. 633 във вр. с чл. 631,ал.1,изр.1 от ГПК. На това именно основание е и постановеното с обжалваното определение спиране на производството по делото. Така са неоснователни оплакванията за неприложимост в случая но нормата по чл. 631 ал. 1 от ГПК – доколкото не постановилия спирането съд е отправил преюдициалното запитване, за липса на хипотеза по чл. 229 ал. 1 от ГПК и за недопустимо разширително тълкуване на хипотезите за спиране на делата в случая.

Неоснователно е и възражението за допуснато от съда процесуално нарушение.

Искането за спиране е заявено във въззивната жалба, препис от която е изпратен на въззиваемия М. и по която същият е депозирал отговор, в който не е взел становище по искането. Съгласно нормата на чл.267 от ГПК въззивният съд в закрито заседание се произнася по допустимостта на жалбата и заявените в нея и в отговора искания, като му е предоставена възможност да стори това и в откритото заседание по чл. 268 от ГПК само ако прецени че е необходимо да изслуша страните. Тоест преценката е на съда и насрочването на делото в открито заседание за изслушването на М. в случая не е било необходимо, тъй като по отношение на него процедурата по чл. 263 ал. 1 от ГПК е изпълнена, като същият сам е преценил в отговора си да не взема становище по искането за спиране, преюдициалното запитване и образуваното по него дело С 262/2020 на СЕС е служебно известно на съда.

Предвид изложеното подадената частна жалба е неоснователна, обжалваното определение на окръжния съд е правилно и следва да бъде потвърдено, поради което съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 66 от 19.04.2021 г., постановено по в.гр.д. № 1038/2021 г. на Окръжен Съд – Пловдив, с което на основание чл. 633 вр. чл. 631 от ГПК е спряно производството по делото до приключване на дело № С – 262/2020 г. на Съда на 3

Европейския съюз.

Определението е окончателно на основание чл. 274 ал. 4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4