Решение № 54 от 23.04.2026, Окръжен съд - Видин
- Съд
- Окръжен съд - Видин
- Дело
- Въззивно гражданско дело 83/2026
- Вид
- Решение № 54
- Подписан
- 23.04.2026
- Състав
- СВЕТЛА ЖЕЛЯЗКОВА СТОЯНОВА, ВАЛЯ ЙОРДАНОВА МЛАДЕНОВА, ГАБРИЕЛ ПЕТКОВ ЙОНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Семеен кодекс
- чл.132 · Семеен кодекс
- чл.132,ал.1 · Семеен кодекс
- чл.132,ал.1,т.1 · Семеен кодекс
- чл.132,ал.1,т.2 · Семеен кодекс
- чл.143,ал.2 · Семеен кодекс
- чл.49, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.51 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 54 гр. В., 23.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: С.Ж.С.
Членове:
В.Й.М.
Г.П.Й. при участието на секретаря И.С.К. като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело № 20261300500083 по описа за 2026 година
Делото е образувано по въззивна жалба на М. С. М. чрез адв. В.Х. против Решение №662 от 06.12.25г. по гр.д. №433/25 на ВРС в частта,с която са определени лични отношения между майката и детето и в частта на произнасянето по чл.132 СК. Жалбоподателят чрез процесуалният си представител твърди,че обжалваното решение е неправилно,необосновано,постановено при съществени нарушения материалните и процесуалните правила и норми.Счита,че са налице предпоставките на чл.132,ал.1,т.2 СК ,което е установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства и от изготвентия доклад от Д“СП“.
Иска от съда да отмени обжалваното решение в обжалваната част и постанови друго като лиши Д. М. М. от родителски права или при условията на евентуалност личните отношения между нея и детето да стават единствено в присъствието на жалбоподателя М. С. М. .Моли да му бъдат присъди разноски за въззивната инстанция.
В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по жалба Д. М. М. не е подала отговор.
От данните по делото съдът приема за установено следното 1 от фактическа страна:
М. С. М. е предявил пред ВРС искове с правно основание чл.49, ал.1 от СК и чл.132 от СК, против Д. М. М. .Искал е съдът да постанови решение, с което да прекрати гражданския му брак с ответницата по нейна вина; да лиши майката от родителски права по отношение на роденото от страните дете Я. М.ов М., ЕГН **********,; да предостави родителските права върху детето на бащата; да определи местоживеенето на детето да е при него, както и осъди ответницата да заплаща издръжка за детето в размер на 270 лева месечно,както и издръжка за минало време в размер на 270 лева месечно за една година назад
Тввърди в ИМ,че страните са сключили граждански брак на 01.05.2022г. и от брака си имат родено едно дете Я. М.ов М., ЕГН **********.
Твърди ,че съпрузите са разделени от м.07.2024г. като бащата е поел грижите по отглеждането и възпитанието на детето, както и че майката живее във фактическо съпружеско съжителство с друг мъж, дезинтересирала се е от детето и не му дава издръжка. Поискал е предоставяне на семейно жилище.
Ответницата е подала отговор на исковата молба, с който заявява, че също желае прекратяване на брака й с ищеца като предлага споразумение по чл.51 от СК. Счита иска за лишаване от родителски права за неоснователен. Поддържа от своя страна, че досега не е имала възможност да дава издръжка за детето,но понастоящем работи и това ще е възможно. Сочи, че винаги е искала да види детето си, но не й е осигурявана възможност.
Моли, при уважаване на иска за предоставяне на родителските права на бащата, съдът да определи режим на лични контакти на майката с детето.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, ангажирани единствено от ищеца и на база изготвения от Д“СП“-В. социален доклад ВРС е постановил решение,с което е прекратил брака между страните по вина на двамата.
Предоставил е родителските права върху детето Я. М.ов М., ЕГН **********, на неговия баща и законен представител М. С. М., ЕГН ********** и е определил местоживеенето на детето да е при бащата М. С.
М., ЕГН **********, с адрес: гр.В.,общ.В., обл.В., ж.к.”***”, ул.“***“, бл.***.Предоставил е режим на лични отношения между майката Д. М. М., ЕГН ********** и детето Я. М.ов М., ЕГН **********, като майката ще има 2 право да вижда и взема детето при себе си в присъствието на бащата М. С. М., ЕГН **********, всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, по местоживеенето на детето, за по 4 часа, за времето от 10 до 14 часа, без преспиване до навършване на 4 годишна възраст, а след това: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване, както и 30 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, след което да го връща по местоживеенето му.
Осъдил е Д. М. М., ЕГН ********** да заплаща на детето Я. М.ов М., ЕГН **********, издръжка чрез неговия баща и законен представител М. С. М., ЕГН ********** в размер на 270 /двеста и седемдесет/ лева месечно платима до последно число на месеца, за който се дължи, считано от датата на подаване на исковата молба 19.02.2025г., ведно със законната лихва при забава до изменение, отпадане или прекратяване на основанието за плащането й.
Предоставя ползването на семейно жилище, находящо се в гр.В.,общ.В., обл.В., ж.к.”***”, ул.“***“, бл.***, на съпруга М. С. М., ЕГН **********.
Постановил е,че съпрузите няма да си дължат издръжка един на друг за бъдеще време и след прекратяване на гражданския брак, жената ще продължи да носи фамилното име М..
Отхвърлил е предявения от М. С. М., ЕГН ********** против Д. М. М., ЕГН ********** иск с правно основание чл.132 от СК, за лишаване от родителски права на ответницата по отношение на детето Я.
М.ов М., ЕГН **********, като неоснователен и недоказан.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства,които да промянят установената фактическа обстановка,а именно:
Страните са сключили граждански брак на 01.05.2022г., видно от акт за граждански брак № 0069 от 01.05.2022г., изд. от Община Столична.От брака си имат родено едно дете Я. М.ов М.,родено на ***г. От социалния доклад се установява, че първоначално малолетното дете се е отглеждало в семейна среда от двамата си родители в гр.***, но след навършването му на около 1 месец, грижите за него са поети от бабата по бащина линия А.Л., а понастоящем основни грижи по отглеждането и 3 възпитанието на детето е поел бащата, подпомаган от бабата по бащина линия.
Фактическата раздяла между страните датира от м.юли 2024г. Условията,при които живее детето са адекватни на възрастта, потребностите, пола и интересите му. Между бащата и детето е изградени силна емоционална връзка.- Свидетелят Д. установява, че ищецът се грижи изцяло за детето, а ответницата не упражнява родителски права върху него и не му дава издръжка. Изоставила е и общо дете, които има със свидетеля, на което също не дава издръжка.Не е спорно между страните, че са във фактическа раздяла и не поддържат съпружески отношения, както и че двамата съпрузи желаят прекратяване на гражданския брак помежду им. За същото страните са подписали споразумение за прекратяване на гражданския им брак, приложено към гр.д. №433/2025г. на ВРС, по което споразумение е било образувано гр. д.
№ 2939/2024г. по описа на ВРС, производството по което е било прекратено поради оттегляне на молбата.
Ответницата твърди,че е започнала работа и има желание да заплаща издръжка на детето си,както и да го вижда,но по делото не са представени данни в подкрепа на твърденията й,а и от действията й тоава не се потвърждава.
При тези данни съдът достигна до следните изводи:
Въззивната инстанция в произнасянето си е ограничена от наведените във въззивната жалба оплаквания,които в случая се отнасят единствено до въпроса относно лишаване на майката от родителски права-иск по чл.132,ал.1,т.2 СК права или при условията на евентуалност личните отношения между майката и детето да стават единствено в присъствието на бащата М. С. М..
В останалата част решението на ВРС като необжалвано е влязло в законна сила.
Хипотезата на чл.132,ал.1 СК предвижда две хипотези,при наличието на които родителят може да бъде лишен от родителски права: в особено тежки случаи на чл.131 СК,когато поведението на родителя представлява опасност за личността,здравето,възпитанието или имуществото на детето и
Когато без основателна причина трайно не полага грижи за 4 детето и не му дава издръжка.
В случая се твърди от бащата,че сме изправени пред втората хипотеза.
Следва да се има предвид на база константната практика на ВКС,че лишаването на родителя от правата му върху неговото дете е крайна мярка за защита на самото дете,която следва да се прилага след като е доказана нужда от това.Основание за налагането на тази крайна мярка са случаи,в които с поведението родителят създава риск за отглеждането и възпитанието на детето-чл.132,ал.1,т.1 СК,или когато демонстрира пълно равнодушие и незаинтересованост за живота и развитието на дететочл.132,ьл.1,т.2 СК.При вторият случай предпоставка за лишаване на родителя от права е наличие на субективно отношение към това негово поведение.То трябва да е осъзнато,а не плод на обективни пречки,осуетяващи осъществяването на обичайните и дължими отношения.
В конкретния случай настоящият състав на ВОС счита,че посочените предпоставки за приложението на чл.132,ал.1,т.2 СК не са налице.Действително ответникът пред първата инстанция не е полагал грижи за детето си и не е осъществил контакт с него от навършване на едномесечна възраст,поради което липсва емоционална връзка между тях. Безспорно е,че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си-чл.143,ал.2 СК.По делото е установено,че майката не е давала издръжка за синът си Я..В този смисъл са налице неизпълнение на родителски задължения от страна на Д. М. М. спрямо синът й Я..
Съдът, като съобрази,че с писмения си отговор ответницата потвърждава обстоятелствата изнесени в исковата молба относно психо – физическото й състояние преди и непосредствено след раждането на детето Я., а именно, че е била изпаднала в криза, но добавя като причини за това – предишна нейна връзка и следродилна депресия и изразява готовност да заплащане на издръжка за детето, както и иска определяне на режим на лични контакти с детето,както и че видно от данните на социалния доклад, майката е търсила информация за състоянието на детето- приема,че не е налице явна дезинтересираност на майката към детето.
Съдът счита,че въпреки установените обстоятелства ,че 5 майката не полага грижи за детето си и не дава издръжка за един продължителен период от време,по никакъв начин не е установено и доказана нужда от прилагането на тази крайна мярка,каквато е лишаване от родителски права.
В този смисъл правилно ВРС е отхвърлил иска по чл.132,ал.1,т.2 СК.
Определеният режим на лични контакти на майката с детето настоящият съдебен състав намира за удачен и съобразен както с поведението на майката,така и с възрастта и нуждите на детето.Определено е от ВРС майката да има право да вижда и взема детето при себе си в присъствието на бащата М. С. М., ЕГН **********, всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, по местоживеенето на детето, за по 4 часа, за времето от 10 до 14 часа, без преспиване до навършване на 4 годишна възраст,а след това е определен един по-разширен режим на контакти,който следва да се прилага с оглед развилите се отношения към този момент или да се иска неговата промяна.Фактическото осъществяване на режима на лични контакти е в пряка зависимост от поведението на майката и доколко тя ще пожелае да се възползва от тази възможност.При всички положения следва да се даде възможност за контакт между родителя и детето с оглед да не се прекъсва емоционалната връзка между тях.
Ето защо ВОС намира,че решението на ВРС следва да бъде потвърдено и в тази му част.
По изложените съображения въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.Разноски не следва да се присъждат за въззивната инстанция ,тъй кат не са претендирани от ответника по жалба и няма данни да са направени такива .
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №662 от 06.12.2025г. по гр.д.
№433 по описа за 2025г. на В.ски районен съд в обжалваната част.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в 6 законна сила.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
7