Решение № 19450 от 29.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19450 гр. София, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Г. ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110128905 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 310 и сл. вр. с чл. 124 от ГПК .

Образувано е по искова молба на Н. Х. П., с ЕГН: **********, доуточнена с молба с вх. № 180226/03.06.2024 г., подадена чрез адв. К., срещу ОП „Гробищни паркове“, с код по БУЛСТАТ: 0006963271793, с която се иска 1/ да бъде признато за незаконно уволнението на Н. Х. П., извършено със заповед № ПГП24-РД1555-045/18.03.2024 г. въз основа на заповед № ПГП24РД-109/18.03.2024 г. – и двете на директора на ОП „Гробищни паркове“, връчена на 21.03.2024 г. /лично на работника/ и същото да бъде отменено; 2/ Н. Х. П. да бъде възстановен на заеманата длъжност „шофьор спец. автомобил“ при ОП „Гробищни паркове“ при условията от преди уволнението. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е работил по трудово правоотношение /ТПО/ при ответника въз основа на безсрочен трудов договор като заемал длъжността „шофьор спец. автомобил“, с код по НКПД 83222006 и място на работа гр. София. Твърди се също, че със заповед № ПГП24-РД109/18.03.2024 г. му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ – поради злоупотреба с доверението на работодателя – чл. 188, т. 3 и чл. 190, ал.

1, т. 4 от КТ вр. с чл. 192, ал. 1, чл. 193, ал. 1 и чл. 195, ал. 1 от КТ. Посочва се, че въз основа на тази заповед с друга заповед № ПГП24-РД1555045/18.03.2024 г. – трудовото му правоотношение било прекратено – считано от 18.03.2024 г. – на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Заповедите били връчени на ищеца на 21.03.2024 г.

Съгласно същите на ищеца било вменено нарушение на трудовата 1 дисциплина – а именно, че същият получил 120 лева „на ръка“ от близки на починало лице, за да изкъпе покойника, която услуга не била извършена – при положение, че служителите на ответното дружество нямали право да получават пари „на ръка“ от клиенти.

В тази връзка и заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се оспорва като незаконосъобразна. На първо място се твърди, че от същата не ставало ясно кога се твърди да е извършено нарушението на трудовата дисциплина. Същата не съдържала и достатъчно подробно описание на нарушението, а препращала към друг документ – докладна, където обаче също не ставало ясно кога се твърди да е извършено нарушението /имало вписана невъзможна дата/. Самата докладна от своя страна не била връчена на ищеца.

Това нарушавало правото на защита на работника, който дори не можел да прецени дали на съответния ден е бил на работа – предвид еднотипния характер на същата.

На следващо място се излагат подробни доводи и че ищецът никога не е извършвал вмененото му със заповедта действие – не помни да е превозвал покойник с име О.Г. и никога не бил взимал пари от клиенти за тоалет на починали лица.

Излагат се доводи, че не била и спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, доколкото не му били изискани надлежно обяснения, а същият бил принуден да се подпише под предварително съставен от друго лице документ и без да е запознат със съдържанието му.

На последно място се сочи, че ищецът заемал длъжността шофьор, поради което и въобще нямал техническата възможност или уреди да извърши въпросната услуга „къпане“ на починало лице.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.

С исковата молба са представени заповед № ПГП24-РД1555045/18.03.2024 г. и заповед № ПГП24-РД-109/18.03.2024 г.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника ОП „Гробищни паркове“, е депозиран писмен отговор, в който се излагат аргументи за неоснователност на предявените от страна на ищеца искове. Не се оспорва, че ищецът е бил служител на ответното дружество на посочената от него длъжност като е полагал труд в гр. София. Признава се и че ТПО на ищеца е прекратено със заповед № ПГП24-РД1555-045/18.03.2024 г. въз основа на заповед № ПГП24РД-109/18.03.2024 г., считано от 21.03.2024 г. – връчени на ищеца лично на посочената дата срещу подпис.

В отговора се излагат подробни доводи, че заповедите били законосъобразни – като действително било извършено и вмененото на ищеца нарушение на трудовата дисциплина – което представлявало злоупотреба с доверието на работодателя. Поддържа се, че ответникът извършил необходимите проверки и установил, че нарушението е действително извършено.

Била спазена и процедурата по уволнението – като на ищеца били изискани надлежно обяснения и дадени такива. Обяснения били изискани и от 2 други лица, като потвърждавали вмененото на ищеца нарушение на трудовата дисциплина – именно в качеството му на служител на ответника. Поддържа се, че с поведението си ответникът уронил доброто име на работодателя си съответно нарушил правилата на същия – доколкото служители в дружеството нямали право да „получават пари на ръка“ от близките на починали лица.

В отговора се посочва и че нарушението не било първо на ищеца, който и друг път извършвал аналогични нарушения – поради което и вече бил наказван със „забележка“. Действията на ищеца се характеризирали с особена наглост и арогантност, което правело лошо впечатление на засегнатите опечалени лица.

Поддържа се, че уволнението било извършено законосъобразно – в съответствие с практиката на ВКС.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.

С отговора са представени: трудово досие на ищеца.

От ищеца е представено допълнително становище, в което поддържа, че приложените към отговора „обяснения“ били антидатирани т.е. били изискани от работника чак месец след уволнението – на 18.04.2024 г, а не преди това – на 18.03.2024 г., както работодателят твърдял. Освен това в длъжностната характеристика на ищеца не било включено да извършва тоалет на починали лица. На последно място се поддържа, че служителите на ответника имали право да получават пари „на ръка“ – като това било описано и в длъжностната характеристика – като впоследствие били длъжни да отчитат същите.

На последно място се излагат доводи, че дори да се приеме, че процесното нарушение на трудовата дисциплина е извършено, то наложеното наказание не било съразмерно на нарушението – доколкото от предходното наказване на ищеца със забележка била изтекла повече от 1 година.

В хода на производството по делото е разпитан свидетел – служител на ответника – М.В.К..

В открито съдебно заседание, проведено на 15.10.2024 г. ищецът редовно призован – не се явява, представлява се от адв. К.. Последната поддържа исковата молба и иска същата да бъде уважена. Претендира разноски.

Процесуалният представител на ответната страна излага доводи за неоснователност на претенциите и иска същите да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокат, претендирани от ищеца.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Страните по делото не спорят, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника като е бил назначен на длъжността „шофьор спец. автомобил“, с код по НКПД 83222006, в отдел „Погребения и урнополагания“ и място на работа гр. София.

Видно от заповед

№ ПГП24-РД1555-045/18.03.2024 г. трудовото

3 правотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ – поради дисциплинарно уволнение на работника – наложено със заповед № ПГП24-РД-109/18.03.2024 г. – за нарушение на чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ.

Заповедта е подписана от директора на предприятието Румен Димитров, главният счетоводител и главният юрисконсулт. От своя страна заповедта е връчена на ищеца на 21.03.2024 г. срещу подпис, който не е оспорен.

По делото е представена и самата заповед № ПГП24-РД-109/18.03.2024 г.

Съгласно същата на 18.03.2024 г. постъпила докладна – означена като такава с номер ПГП-24-ВК-0145/19.0.2024 г. от г-н Десислав Недялков – като зам.

Директор на ОП „Гробищни паркове“ – за извършено нарушение от ищеца Н.

Х. П.. Последното съгласно заповедта се изразявало в това, че при извозване на покойния О.Г. служителят неправомерно поискал и получил 120 лева за извършване на услугата „къпане на починалия“, която не била извършена.

Твърди се, че служителите нямали право да получават пари „на ръка“, а таксите се заплащали „на каса“ срещу документ. Съгласно заповедта на Н. Х.

П. били поискани обяснения, като същият не отричал нарушението. Поради това на основание чл. 188, т. 3 и чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ – а именно поради „злоупотреба с доверението на работодателя“ на работника е наложено дисциплинарно наказание „ уволнение“. Тази заповед е подписана отново от директора на предприятието Румен Димитров – като е връчена на ищеца на 21.03.2024 г. срещу подпис, който не е оспорен.

Къв отговора на исковата молба е приложена докладна № ПГП-24ВК/0593 от 18.03.2024 г. от Десислав Недялков – зам. директор на ОП Гробищни паркове относно получен сигнал. Съгласно същата на 18.03.2024 г. в ОП „ГП“ постъпил сигнал от Милена К. – погребален консултант при ответника – за „поредно“ нарушение от екип за извозване. Съгласно докладната екипът бил от ищеца Н. П. и още едно лице – Н. Иванов – преносвачи – които на 17.03.2024 г. извозили покойния О.Г.. Било установено, че членовете на екипа поискали и получили 120 лева от близките на починалия – за извършване на услугата „къпане“, която обаче не била изпълнена. Според сигнала – това била редовна практика на съответния екип.

На лицата били поискани обяснения и същите не отричали нарушението.

Последното обаче грубо уронвало престижа на работодателя.

От показанията на свидетеля М.В.К. /служител на ответника/ се установява, че познава ищеца Н. Х. П. – доколкото същият бил бивш служител на ответника, където работел като шофьор. Свидетелката уточнява, че поначало нямала много допир с шофьорите, но ги познавала. Уточнява, че ищецът бил шофьор на бус, с който се извозвали починалите лица.

Разказва, че нейната работа като погребален консултант се изразявала в следното: всяка сутрин получавала бележки за съответния ден и случаите, с които трябвало да работи. Разказва, че тя придружавала опечалените в деня на погребалния ритуал – от започването му, до приключването му.

Разказва за случай от 18.03.2024 г. когато имала задължение да проследява покойното лице Огнян. Съгласно предоставена на свидетелката бележка покойното лице следвало да е било изкъпано от екипа, извършил 4 извозването. Свидетелката обаче отишла да види трупа и възприела, че по него не е извършен тоалет /същото било в състоянието, в което било изнесено от болницата със съответните медицински елементи/.

Поради това и свидетелката съобщила на свой пряк началник, а той я накарал да опише ситуацията писмено. След това на трупа бил извършен тоалет от аранжора.

Според свидетелката в бележката й било записано, че ангажираните с извозването т.е. ищецът П. бил взел пари за тоалет на покойния. Уточнява, че в практика при ответника било, когато пристигнат близки на покойния в отдел „Организация“ да посочат дали са платили на екипа на тоалет и съответно свидетелката следяла такъв да е извършен. Твърди, че било обичайно пари за такава дейност да се дават на екипа по извозването „на ръка“. Уточнява, че не може да каже дали ищецът по принцип извършва тази дейност лично.

На следващо място свидетелката разказва, че е чувала и за друг случай от няколко дни преди процесния, при който ищецът бил взел пари за такава дейност, но отното не я извършил.

Допълва, че в конкретния случай близките не разбрали за проблема, доколкото свидетелката възложила на един от аранжорите да извърши тоалет на покойния.

На следващо място свидетелката поддържа, че лицата, които извършват дейността „къпане на покойник“ са екипа, който извозва покойника. Те предлагали тази услуга на близките, които от своя страна следвало да заявят дали я желаят и да платят на екипа – като свидетелката не можела да заяви каква била стойността на сумата. Твърди, че нямало конкретен акт на работодателя, с който тази дейност да била възложена на определени служители. Твърди и че често екипите злоупотребявали с близките като вземали пари от тях, но не извършвали съответната услуга или я извършвали, но все прибирали парите за себе си.