Определение № 5919 от 20.05.2026, Административен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5919

Пловдив, 20.05.2026 г.

Административният съд - Пловдив - VI Състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ЗДРАВКА ДИЕВА като разгледа докладваното от съдията Здравка Диева административно дело № 1317/2026 г. на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

А. С. Е., [населено място], [улица], с пълномощник адв. Ст. П., обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0273-000020/06.04.2026г., издадена от Началник РУ - Х. към ОД МВР – Пловдив, В. Акалийски, изразяваща се във временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Преписката е представена на 12.05.2026г. и при преглед на същата се констатира връчване на административния акт на адресата на 24.04.2026г. Жалбата е подадена на 05.05.2026г. Оспорването е допустимо – осъществено в срок от адресат на неблагоприятен акт.

С жалбата е поискано спиране на предварителното изпълнение на заповедта, на основание чл.166 ал.2 АПК с довод за значителни и трудно поправими вреди поради невъзможност за полагане на грижи за близък човек, обслужване на семейни нужди.

В изпълнение на разпореждане от 07.05.2026г. /л.8/, основано на задължението по чл.171 ал.5 АПК, на 19.05.2026г. са представени : Експертно решение от 21.08.2024г. на ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив АД, [населено място], удостоверяващо по отношение С. А. Е., [населено място], [улица] – 100% ТРН, с чужда помощ /световъртеж от централен произход; хипертонично сърце; двустранна невросензорна загуба на слуха/ за срок от две години – до 21.08.2026г.; удостоверение за раждане от 11.07.1990г. на жалбоподателя, удостоверяващо факта – Ст. Е. е баща на оспорващото лице. Поддържа се, че бащата на Ат. Е. е инвалид, който се обслужва от жалбоподателя и е налице необходимост от СУМПС, с оглед полаганите грижи.

1. Искането за спиране е допустимо, предвид допустимост на жалбата против предварително изпълняем по силата на закон административен акт - оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0273-000020/06.04.2026г., правно основана на чл.171 т.1 б.З пр. ГГ ЗДв.П.

Необходимо е да бъде отбелязано, че според дефиницията за „регистрация“ по см. на §6 т.18а ДР ЗДв.П : „Регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер, възприето и в § 2 т. 4 ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000г. Административното разрешение е за превозното средство, което означава дължимо знание за наличието му от управляващия го водач – собственик или ползвател. В тази вр. субекта на санкционната норма е водачът съгл. чл.175 ал.3 пр.1 ЗДв.П и водачът е адресат на принудителна административна мярка по чл.171 т.1 ЗДв.П.

Съгласно 172 ал. 6 ЗДв.П, обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Когато предварителното изпълнение на заповедта е предвидено по силата на закона, административният орган не е длъжен да излага съображения за допускането му. Законът презумира наличието на поне една от предпоставките по чл. 60 АПК, поради което спиране може да бъде постановено само ако съществува възможност изпълнението да причини значителна или трудно поправима вреда. При липса на нормативно установен в съответния закон критерий, чрез който да се преценява основателността на искането за спиране предварително изпълнение на административен акт, би следвало да се възприеме за критерий достатъчно вероятното настъпване на неблагоприятни последици - значителна или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение. Презумпцията по чл. 172 ал. 6 ЗДв.П за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е необорима. В правомощията на съда е да спре допуснатото по силата на тази норма предварително изпълнение - при липса на презумираните предпоставки за допускането му, или наличието на срещустоящ интерес със същата или по-висока значимост. Тежестта за оборване на презумпцията и доказване на вредите е върху оспорващото лице. При действието на състезателното начало в процеса, в чието съдържание чл. 8 ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК включва правото на страната да посочи фактите, на които основава исканията си и да представя доказателства за тях, както и по общото правило на чл. 154 ал. 1 ГПК, в тежест на адресата на акта е да установи предпоставките по чл. 166 ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК. В този см., искането за спиране следва да съдържа конкретни факти, които да бъдат преценени с твърдението за вреди и съпоставени с принципа за съразмерност по чл.6 АПК.

Неблагоприятната последица в материален или неимуществен аспект следва да произтича пряко от предварителното изпълнение и да бъде трудно поправима. Изискването на чл.166 ал. 2 АПК за наличие на нови обстоятелства е относимо и в случаите, когато предварителното изпълнение на административния акт е допуснато по силата на закона, какъвто е настоящия.

2. Доводите, на които е основано искането за спиране предварителното изпълнение на заповедта, са конкретни и обосновават извод за неблагоприятни последици, тъй като засягат личен интерес. Представени са писмени доказателства относно твърдението в жалбата – полагане на грижи за близък човек. Същият е баща на жалбоподателя и с 100% ТРН, с чужда помощ за срок от две години – до 21.08.2026г. Срокът на констатираното от ТЕЛК неблагоприятно здравословно състояние е валиден към дата на издаване на оспорената заповед. Предвид вписаната диагноза в ЕР, без съмнение е налице пряка необходимост от придвижване с МПС. Състоянието за лицето, за което жалбоподателят полага грижи като син задължително изисква гарантирана възможност за придвижване с МПС.

Описаните обстоятелства позволяват да бъдат квалифицирани за значителна и труднопоправима неблагоприятна последица /неимуществена вреда/ от предвиденото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед.

Наложената ПАМ не е във вр. с настъпило ПТП или застрашаване живота или здравето на други участници в движението. Преценката за баланс между предпоставки за прилагане нормата на чл.166 ал.4 вр. с ал.2 АПК и охраняваните интереси с допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта, ориентира към превес на защита от неблагоприятни последици, които биха настъпили за жалбоподателя при предварително изпълнение поради непропорционална намеса във възможността да осъществява грижи за баща си.

В случая отсъстват и данни за обоснована опасност от осуетяване или сериозно затрудняване изпълнението на акта, респект. за възможност от закъснение на изпълнението да последва значителна или трудно поправима вреда.

Мотивиран с изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Спира предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0273-000020/06.04.2026г., издадена от Началник РУ - Х. към ОД МВР – Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от определението да бъде изпратен на страните.

Съдия: