Решение № 4514 от 09.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4514 гр. ., 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20241110171288 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „.“ ЕАД твърди, че между него и ответника И. С. И., като собственик на топлоснабден имот, а с това и на потребител – клиент за битови нужди съгласно § 1, т.2а ДР на ЗЕ, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се в град ., „.“ бл. ., вх. Б, ет. 3, ап. 25, с абонатен номер ., възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че за времето от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. е доставил до имота топлинна енергия, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая „.“ ЕООД в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение.

Допълва, че когато резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се 1 прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.

Твърди, че съгласно клаузата на чл. 33 от приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия от „.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. ., в сила от 10.07.2016 г., ответникът, като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Последният не е погасил на падежа дължимите от него суми, равняващи се на 5/6 части от общо дължимите, в размер, както следва: 1374,48 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., 222,56 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 06.06.2024 г., дължима върху главницата за доставена топлинна енергия, 51,50 лева - главница за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и сумата от 11,85 лева - мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 06.06.2024 г., дължима върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия. Намира за дължима и претендира и законната лихва за забава върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.06.2024 г. до окончателното й заплащане. За посочените суми в хода на производството по ч. гр. дело № 37056/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав в полза на ищеца, срещу ответната страна и трето за настоящия процес лице, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, ищецът предявява настоящите искове срещу ответника.

С тези съображения ищцовото дружество обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане до съда да признае за установено, че И. С.

И. дължи на „.“ ЕАД сумата от 1374,48 лева (понастоящем 702,76 евро), представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. до топлоснабден имот с адрес: град ., ж.к. „.“ бл. ., вх. Б, ет.

3, ап. 25, с абонатен номер ., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2024 г. (датата на подаване на заявлението в съда) до изплащане на вземането, сумата от 222,57 лева (понастоящем 113,80 евро), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 06.06.2024 г., дължима върху главницата за доставена топлинна енергия, сумата от 51,51 лева (понастоящем 26,34 евро), представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2024 г. до изплащане на вземането и сумата от 11,86 лева (понастоящем 6,06 евро), представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 06.06.2024 г., дължима върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия, за които суми по ч. гр. дело № 37056/2024 г. по описа на Софийски 2 районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.07.2024 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е депозирано писмено възражение от ответника И. С. И., с което исковите суми са отречени като недължими. Посочва се, че процесното жилище е необитаемо от 2019 г., за което ищцовото дружество е било уведомявано многократно, но въпреки това продължават да се начисляват значителни суми, несъответни на липсата на потребление в имота. Поддържа, че дори сумите да касаят извършено дялово разпределение на топлинна енергия за общи части, то размерът им е прекомерен. Твърди се, че въпреки извършения реален отчет през 2024 г. на ответника не е предоставена изравнителна сметка, а с това и ясна информация за начислените суми в противоречие с чл. 62, ал. 2 ЗЕ и чл. 154 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването. Сочи, че прекомерните начисления на суми, в т.ч. и за предходен период, пораждат съмнение относно коректността на отчетите и разпределението на разходите. Прави възражение за погасяване по давност на вземанията за период от преди повече от три години, на основание чл. 111 ЗЗД.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца по горните искове е да установи възникването и съществуването между него и ответника на облигационно отношение (обусловено от притежавано от ответната страна право на собственост/вещно право на ползване или ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата – в съответния обем), през процесния период с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, при което за ответника е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер; че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

По наведеното възражение за изтекла давност, в тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства, основаващи спиране/прекъсване на 3 давностния срок за вземанията.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. От представените по делото писмени доказателства – нотариален акт от 15.12.1997 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 69, том ., по н.д.

./1997 г., удостоверение за наследници на ., както и Удостоверение за идентичност на имот, издадено от „ГИС .“ ЕООД, се установява, че процесния имот, представляващ ап. 25, находящ се в гр. ., ж.к. „.“, бл. 71Б, вх. Б, ет. 3, е бил придобит от родителите на ответника, като съпрузи, при равни квоти, като след смъртта на . през 2010 г., последната е била наследена от своя съпруг . И., дъщеря . и ответника И. С. И.. След смъртта на . И. през 2019 г., последният е бил наследен от своите синове . С. И. и ответника. От изложеното следва, че ответникът, като наследник на . ., е придобил по силата на настъпилото наследствено правоприемство 1/3 част от притежаваната от своята майка 1/2 част от процесния имот, респ. 1/6 част от целия имот, като останалите двама наследници – . И. и . са придобили съответно останалите по 1/6 части от горния имот. След смъртта на . И. през 2019 г. притежаваните от него 4/6 части са били наследени от . С. И. и ответника И. С. И.. Следователно, по силата на възникналото наследствено правоприемство ответникът е придобил общо 1/2 част от правото на собственост върху процесния имот (1/6 част наследство от своята майка и 2/6 части наследство от своя баща).

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, ответната страна, като съсобственик на топлоснабден имот, се явява потребител на доставената в апартамента топлинна енергия, респ. задължено лице за заплащане на стойността й като клиент на топлинна енергия за битови нужди в него през процесния период. Качество „битов клиент“ ответникът е придобил по силата на закона едновременно с придобиването на правото на собственост върху топлоснабдения имот и това качество не е поставено в зависимост от евентуално изразена от последната воля за това, обективирана в изявление до ищеца за откриване на партида.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един 4 централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответната страна е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между нея и ищеца са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за целия исков период.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили на третото лице - помагач извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза, че през исковия период на ответната страна е била начислявана топлинна енергия за сградна инсталация, за 3 бр. отоплителни тела с монтирани на тях индивидуални разпределители на разходите за отопление с дистанционно отчитане и за битово горещо водоснабдяване (БГВ). Съобразно изводите на СТЕ, за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 2078,31 лв. Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.