Решение № 397 от 09.10.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. Русе, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

Антоанета Атанасова като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско дело № 20254500500751 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.435 и сл. ГПК.

С. Д. М. чрез адв. П. П. АК Русе е обжалвала Постановление № 16462 от 03.09.2025 г. по изп. дело № 9/2015 по описа на ЧСИ В. М., рег. № 833 на КЧСИ с район на действие ОС Русе, с което е оставена без уважение молбата й за прекратяване на изп. дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК. Твърди, че Постановлението е неправилно и незаконосъобразно и иска неговата отмяна.

Въвежда оплаквания за немотивираност на постановения от ЧСИ акт. Намира, че ЧСИ не е съобразил действителното й имуществено състояние. Въвежда доводи, че по искане на взискателя по изп. дело многократно за изисквани справки от отделни институции и регистри и не е констатирано нейно имущество.

В законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 ГПК са депозирани възражения по жалбата от взискателя „Еос Матрикс“ ЕООД, с които се взема становище за неоснователност на жалбата и се прави искане тя да не уважава. Поддържа, че е налице имущество – банкови сметки без наличност по тях към настоящия момент, върху които има наложен в негова полза запор.

В мотивите си във връзка с обжалваното действие ЧСИ В. М. излага съображения, че жалбата е неоснователна. Заема позиция, че по делото има наложен запор върху банкови сметки на длъжницата. Отделно от това заявява, че наличието на движимо имущество извън това, намиращо се под регистрационен 1 режим се установява при извършване на опис и запор на движими вещи, какъвто в случая не бил правен отпреди девет години. Поддържа и че в случая не е проведено производство по чл. 448 ГПК, без което изп. дело не може да бъде прекратено на основание чл 433, ал. 1, т. 5 ГПК, както иска длъжницата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и материалите по изпълнителното дело, приема за установено следното:

Изпълнително дело № 20158330400009 по описа на ЧСИ В. М. е образувано въз основа на молба от 12.01.2015 г. срещу С. Д. М. за принудително събиране на присъдената в полза на първоначалния взискател ОББ АД суми съгласно изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 6917/2014 г. по описа на РРС.

На 02.09.2025 г. по делото е постъпила молба от длъжника С. Д. М. чрез адв. П. П., с която от ЧСИ В. М. е поискано да прекрати образуваното против нея изпълнително производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК .

С Постановление № 16462 от 03.09.2025 г. органът по изпълнението е отказал да прекрати изпълнителното дело. Това постановление е връчено на длъжницата чрез адв. П. П. на 09.09.2025 г. На 18.09.2025 г. по делото е постъпила жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство.

Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК , от процесуално легитимирано лице - С. Д. М., с оглед качеството й на длъжник по изпълнителното дело, срещу подлежащо на обжалване действие по чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. 2 ГПК и се явява допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съобразно нормата на чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК , изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество. Това е основание за прекратяване намира своето оправдание в съображението, че в тези случаи няма нужда от висящи дела.

При проверка на законосъобразността на отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК съдът преценява налице ли са кумулативно предвидените в тази норма две предпоставки – посоченото от взискателя имущество да не може да бъде продадено и да липсва друго секвестируемо имущество. Първата предпоставка е налице, тъй като съдебният изпълнител е пристъпил към реализиране на съответния изпълнителен 2 способ, посочен от взискателя. В приложеното изпълнително дело липсват доказателства за постъпване на суми в резултат на съответния способ, както и за друго имущество на длъжника, върху което да бъде насочено принудителното изпълнение. Втората предпоставка обаче в случая не е налице. Тя е свързана с предвиденото в чл. 448 ГПК задължение на длъжника за деклариране на имуществото и доходите си пред районния съдия, като съответно липсата на достатъчно имущество се установява с протокол съгласно чл. 448, ал. 1 ГПК (така "Българско гражданско процесуално права", Проф. Живко Сталев и др., л. 989, IX преработено и допълнено издание).

В случая липсата на секвестируемо имущество не е установена по предвидения от закона ред, доколкото производство по реда на чл. 448 ГПК не е било проведено. Последното обуславя извод за липса на твърдяното прекратително основание по чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК , с оглед което жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Мотивиран от изложеното, Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 57891/18.09.2025 г. от С. Д. М. чрез адв. П. П. АК Русе против Постановление № 16462 от 03.09.2025 г. по изп. дело № 9/2015 по описа на ЧСИ В. М., рег. № 833 на КЧСИ с район на действие ОС Русе, с което е оставена без уважение молбата й за прекратяване на изп. дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3