Решение № 285 от 10.08.2026, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Перник, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА Въззивно гражданско дело № 20261700500661 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е въз основа на жалба на Т. С. Т., чрез пълномощника си адв. Ю. А. – САК, взискател по изпълнително дело № 20241720400217, по описа на Съдебно- изпълнителна служба при Районен съд - Перник, срещу направен с протокол за опис на недвижимо имущество от 14.05.2026 г. отказ на държавния съдебен изпълнител за извършване на опис на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с предназначение жилище, представляващ апартамент с площ от 72 кв. м., находящ се в ***, и на самостоятелен обект с идентификатор *** с предназначение жилище, представляващ апартамент с площ 72 кв.м., находящ се в ***, поискан от взискателя с молба на с вх. рег. № 2493/ 08.04.2024 г., уважена с Решение № 200/21.07.2025 г., по в.гр. д № 416 по описа на Окръжен съд Перник за 2025 г.

Жалбоподателят излага, че е поискал от съдебния изпълнител по горепосоченото изпълнително дело да извърши опис на собствени на длъжника недвижими имоти – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. 1. 1 с предназначение жилище, представляващ апартамент с площ 72 кв. м., находящ се в ***, и на самостоятелен обект с идентификатор *** с предназначение жилище, представляващ апартамент с площ 72 кв.м., находящ се в ***, върху които била вписана възбрана. Сочи, че с постановление от 14.05.2026 г. държавният съдебен изпълнител с протокол за опис на недвижимо имущество е отказал да извърши описа с мотив за несеквестируемост на имотите 1 по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК.

Взискателят Т. поддържа, че отказът е незаконосъобразен, тъй като имотът не е несеквестируем. Освен това твърди, че дори да е налице несеквестируемост, то няма пречка за извършването на опис, доколкото несеквестируемостта на непотребими вещи като жилището е забрана за осребряването им, но налагането на възбрана, опис и предаване за пазене на длъжника не я нарушават и не са несъвместими с нея. В тази връзка се позова на Тълкувателно решение № 2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Сочи, че преценката дали имотът е несеквестируем по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК изисква събиране на доказателства за обстоятелствата, посочени в тази норма, и касае конкретен момент, като същата следва да се извърши служебно от съдебния изпълнител по всяко положение на изпълнителното дело при предприемане на действия по принудително изпълнение, несъвместими с несеквестируемостта. Поддържа, че в случая не е извършена такава преценка от държавния съдебен изпълнил. По тези съображения моли отказът за извършване на опис на недвижимите имоти на съдебния изпълнител да бъде отменен, както и да му бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски.

Длъжникът В.П.К. не е подал възражение срещу жалбата и не взема становище по нея.

В приложените към жалбата мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител твърди, че изпълнително дело първоначално е образувано под № 2044/2021 г., по описа на ЧСИ Б. с рег. № *** на КЧСИ, въз основа на молба на взискателя Т. С. Т. за принудително събиране на парични суми по изпълнителен лист № 287/24.06.2021 г., издаден по в. гр. д. № 2254/2020 г., по описа на Апелативен съд – София, срещу В.К. вписан като ЕТ Б. 2001 – В.П.“. С протокол от 12.03.2024 г. делото било прекратено на основание пар. 3 от ЗЧСИ и чл.

427 ГПК и изпратено за продължаване на изпълнителните действия на Съдебноизпълнителната служба при Районен съд – Перник, където било образувано на 28.03.2024 г. под № 20241720400217. С молба от 08.04.2024 г. взискателят поискал извършване на опис на възбранени по изпълнителното дело имоти, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. 1. 1 с предназначение жилище, представляващ апартамент с площ 72 кв. м., находящ се в ***, и на самостоятелен обект с идентификатор *** с предназначение жилище, представляващ апартамент с площ 72 кв.м., находящ се в ***. Със Заявление с вх. № 842/07.02.2025 г. адв. А. в качеството на процесуален представител на длъжника заявил от името на последния, че не притежава други недвижими имоти, а възбраненият е единствен негов имот, а със заявление № 41850/02.11.2022 г. било посочено, че това е единственото му жилище. Били направени справки в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Перник, относно декларираното движимо и недвижимо имущество, от които било видно, че ЕТ Б. 2001-В.П.“ няма декларирано имущество, а В.П.К. е декларирал жилище на първи етаж с площ 72 кв. м. и 1/2 ид. ч. от сутерен с площ от 36 кв. м. с адрес: ***. По изпълнителното дело било изискано удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на длъжника от Служба по вписванията – гр. Перник, от което също било видно, че длъжникът е собственик единствено на възбранения недвижим имот. Освен това била направена и справка относно 2 семейното положение на длъжника, според която същият е разведен. С постановление от 21.02.2025 г. държавният съдебен изпълнител отказал да извърши описа с мотив за несеквестируемост на имотите по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК. Отказът е бил отменен с Решение № 200/21.07.2025 г., по в.гр. д № 416 по описа на Окръжен съд Перник за 2025 г., с което съдът е приел, че няма пречка съдебният изпълнил да извърши опис на възбранените недвижими имоти, като това по никакъв начин няма да засегне тяхната несеквестируемост ако се приеме, че е нелице такава. В изпълнение на горепосочения съдебен акт, съдебният изпълнител е насрочил опис на 14.05.2026г. от 14.00 до 15.00часа, като при отиване на адреса е установено, че самостоятелен обект с индентификатор *** намиращ се на етаж първи в сграда с индентификатор 5871.509.716.1- многофамилна сграда се използва за жилище, което се състои от коридор, санитарен възел, кухня с кухненски бокс и две стаи, от което жилище не могат да се обособят два отделни самостоятелни обекта, което жилище е с площ 78 кв.м.,към която площ е включена площта на стълбищната клетка, който жилищен етаж представлява единствено жилище на длъжника по изпълнителното дело.

Предвид изложеното на основание чл.444, т. 7 ГПК държавният съдебен изпълнител в изготвения Протокол за опис от 14.05.2026г. е отказал да опише самостоятелен обект в сграда с индентификатор *** намиращ се на етаж 1 в сграда с индентификатор *** с адрес:***. Относно самостоятелен обект в сграда с индентификотор *** е установено, че същият се състои от гараж, коридор, котелно помещение, една стая и част от стълбищна клетка, същият представлява сутеренен етаж. С оглед установяване на самостоятелни обекти в сутеренния етаж, насроченият опис за 14.05.2026г. не е извършен.

Окръжен съд - Перник, след като съобрази доводите и възраженията на жалбоподателя, мотивите на съдебния изпълнител по чл. 436, ал. 3 ГПК, както и събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Настоящият състав след като се запозна с материалите по делото установи, че от постановеното въззивно Решение № 200/21.07.2025 г., по в.гр. д № 416 по описа на Окръжен съд Перник за 2025 г. е видно, че Окръжен съд – Перник изрично е приел, че отказът на ДСИ да извърши опис на процесните имоти е незаконосъобразен, тъй като при несеквестируемост по чл. 444, т. 7 ГПК е забранено осребряването на жилището, но не и извършването на опис.

Съдът е посочил, че именно при описа съдебният изпълнител следва да установи всички релевантни факти относно жилищната площ, броя и характера на имотите, както и останалите обстоятелства, от които зависи преценката дали изобщо е налице несеквестируемост. Въззивният съд е подчертал още, че в конкретния случай ДСИ не е извършил задълбочена проверка на всички предпоставки по чл. 444, т. 7 ГПК, а е изследвал единствено дали длъжникът притежава други имоти, което е счетено за недостатъчно. Наред 3 с това съдът е приел, че се касае до два самостоятелни жилищни обекта и дори единият да се окаже несеквестируем, това не изключва извършването на опис и преценка по отношение на другия.

При тези мотиви е очевидно, че ДСИ не се е съобразил със задължителните правни изводи на въззивния съд. Вместо да изпълни даденото разрешение и да извърши опис с цел събиране на необходимите данни за преценка по чл. 444, т. 7 ГПК, съдебният изпълнител е повторил същия отказ по съображения за несеквестируемост, които вече са били обсъдени и счетени за недостатъчни. По този начин ДСИ фактически е пререшил въпрос, по който окръжният съд вече се е произнесъл, вместо да изпълни указанията, че описът е допустимо и необходимо изпълнително действие. Това поведение противоречи и на задължителната сила на влязлото в сила решение по чл. 297 ГПК. Следователно повторният отказ не представлява изпълнение на въззивното решение, а негово игнориране. ДСИ е бил длъжен да извърши опис, а едва въз основа на данните от него да формира законосъобразна и пълна преценка относно евентуалната несеквестируемост. Като не е сторил това, а е отказал повторно описа на същото основание, съдебният изпълнител е постановил нов незаконосъобразен отказ, който подлежи на отмяна като отказ да извърши искано изпълнително действие по чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК. В този смисъл следва да се посочи, че съобразно съдебната практика, обективирана в Решение № 3 от 30.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 213/2021 г. се приема, че когато законът или задължителната практика изискват извършването на определено действие (като проверка на поделяемост или опис), съдът/органът не може да го прескочи с формални доводи. Ако въззивният съд вече е постановил, че описът е необходим за изясняване на фактическата обстановка (например за определяне на жилищните нужди), ДСИ няма право на преценка дали да го извърши.

Повторният отказ на ДСИ следва да бъде атакуван като незаконосъобразен, тъй като органът превишава властта си, като ревизира влязъл в сила съдебен акт.

С оглед на изложените съображения настоящият състав на Окръжен съд – Перник прима, че частната жалба на взискателя е основателна, а отказът на държавния съдебен изпълнител при Съдебно- изпълнителна служба при Районен съд – Перник за извършване на опис на процесните имоти – незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен.

Предвид нормата на чл. 81 ГПК, предвиждаща, че с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът следва да се произнесе по искането за разноски на страните и с оглед изхода на спора длъжникът В.П.К. следва да бъде осъден да заплати в полза на жалбоподателя – Т. С. Т. сторените от него разноски в настоящото производство за държавна такса в размер на 12.78 евро и адвокатско възнаграждение от 179 евро. Мотивиран от горното, Окръжен съд – Перник

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказа на държавния съдебен изпълнител при Съдебно- изпълнителната служба при Районен съд – Перник, направен с протокол за опис на недвижимо имущество от 4

14.05.2026 г. по изпълнително дело № 20241720400217, за извършване на опис на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. 1. 1 с предназначение жилище, представляващ апартамент с площ 72 кв. м., находящ се в *** с предназначение жилище, представляващ апартамент с площ от 72 кв. м., находящ се в ***, и на самостоятелен обект с идентификатор *** с предназначение жилище, представляващ апартамент с площ 72 кв.м., находящ се в ***, поискан от взискателя с молба на с вх. рег. № 2493/ 08.04.2024 г., уважена с Решение № 200/21.07.2025 г., по в.гр. д № 416 по описа на Окръжен съд Перник за 2025 г.

ОСЪЖДА В.П.К., ЕГН ********** да заплати на Т. С. Т., ЕГН ********** сумата 12.78 евро - съдебни разноски за държавна такта и сумата от 179 евро – съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.